Влязох в болницата с куфар. Когато мед сестрите видяха какво има вътре, не сдържаха сълзите си
Трагична, само че необикновено красива история.
Преди по-малко от година жена ми се разболя тежко. И след несполучлива операция ставаше все по-зле. За такива пациенти споделят, че дните им са преброени. Знаейки това, тя ме помоли за една единствена услуга…
За страдание осъществяването на молбата й не беше толкоз елементарно. Защото вкарването на кучета в интензивното поделение е строго неразрешено. Но взех решение да сложа нашето женско куче в огромен куфар и да го занеса по този начин.
Беше рисковано начинание, само че знаех, че би трябвало да извърша последното предпочитание на умиращата си брачна половинка.
Казах на нашия домакински любим къде ще я заведа и я помолих да седи безшумно. И съдейки по обстоятелството, че тя даже не гъкна в болничното заведение, животните в действителност схващат всичко. Тя като че ли знаеше какъв брой е значимо да седи безмълвно.
Когато влязохме в стаята жена ми спеше. Разкопчах ципа на куфара и кучето незабавно скочи на леглото и деликатно легна на гърдите на стопанката си, без да допира кабелите или тръбите.
Тя погледна право в очите на брачната половинка ми и лежа изцяло неподвижно към двадесет минути, до момента в който жена ми се разсъни.
Колко се зарадва моята обичана, когато видя кучето си!
А нашето куче стартира нежно да ближе лицето на стопанката си, като прегръдката им продължи повече от час.
После тази удивителна картина видяха и медицинските сестри, които влязоха в стаята. Те бяха толкоз трогнати, че не изгониха нашия четириног другар.
Няколко дни по-късно брачната половинка ми почина… И през днешния ден, когато кучето ни види този куфар, тя полудява от неспокойствие. Горкото създание си мисли, че скоро ще го заведат при майка му…
