Рене Карабаш пред Фрог: Като хамстери на въртележка сме frognews.bg
Това съобщи в изявление за ФрогНюз писателката Ирена Иванова, позната с псевдонима си Рене Карабаш.
Рене Карабаш е създател на романа " Остайница " и стихосбирката " Хълбоци и пеперуди " (ИК " Жанет 45 " ), за която получава номинация за Националната премия за лирика " Иван Николов " (2015). По-късно книгата има своите министър председатели в Университета Кеймбридж, в Българския Културен Институт в Лондон и в Българския Културен Институт в Прага. Нейни стихотворения са преведени на няколко езика.
Носител е на първа премия за белетристика от литературния конкурс " Боян Пенев ", а от 2017 година е в почетното жури на Националния книжовен конкурс " Петя Дубарова ".
За ролята си във кино лентата " БЕЗБОГ " Ирена получава няколко влиятелни кино награди за най-хубава актриса - от фестивалите в Локарно, Сараево, Стокхолм.
Ирена Иванова е създател на Творческа Академия " Заешка Дупка ".
Ето и цялото изявление:
Какво се случва в областта на културата сега? Намираме се в предизборна акция, само че тематиката като че ли в никакъв случай не е била водеща.
Не мисля доста оптимистично. Не знам даже от кое място да стартира. Нещата не просто са в застой, а вървят обратно. Може би знаем от по кое време вървят по този начин обратно. Надявам се да се усъвършенства тази обстановка на всички равнища. Надявам се, че с идните избори хората от самото начало да са слушали цялото това бръщолевене по малките екрани и да са сложили всяка дума на тези хора под въпрос. Виждам по какъв начин едни хора повтарят едни неистини и те стават истина.
Виждаме и какво се случва в Народния спектакъл, в Националния кино център също има голям проблем. Замръзнали сме в някакъв застой. Политиката по някакъв метод още веднъж стартира да влиза в културата, тъй като това е едно мощно звено, което въздейства на хората.
Достатъчно е да се върнем обратно и да погледнем какво се е случвало преди нас - историята би трябвало тъкмо поради това да се помни, не с цел да се бием в гърдите на националните празници. Напротив - би трябвало да се връщаме обратно и да забележим какво се е случило.
Препоръчвам горещо на хората да гледат кино лентата на Костадин Бонев “Далеч от брега ” - обстановката в Народния спектакъл е доста добре разказана, случвало се е, написано е. Като хамстер на въртележка сме и се надявам да излезем от нея на идните избори. Има доста обезверени хора, за жалост - генерацията на родителите ми, на тази преди тях. Изгубили са религия, че нещо може да се промени. За благополучие родените през 1989 година и след нея сме оптимистично настроени, че в никакъв случай не е късно.
Коя е най-голямата промяна в областта на културата, която желаете да видите?
Според мен е добре да се намерения за литературата и отпущането на повече финансиране за преводи на българска литература. Имаме потребност от това. Повяват се от ден на ден преводи, само че те не се случват през страната. Много хора си заплащат за това. Има доста качествена литература. Георги Господинов прокара един превъзходен път за българската литература по света. Сигурно и самоуверено го последвам и аз. Хората би трябвало да имат вяра повече, че могат да се случват такива неща и това става през образците.
Вчера отбелязахме Световния ден на поезията, само че като че ли този празник мина сред капките. Какво е за Вас поезията?
От няколко дни се местя в нов дом и съм заровена в багажи. Не влизам в интернет, не знам какъв ден сме. Случайно обаче тъкмо през вчерашния ден в цялата тази блъсканица и битовизъм открих едно стихотворение на Мери Оливър, което тотално ме извади от този обичай и го споделих. Точно това е поезията - едно бягство от действителността, връзка, която доста постоянно губим със себе си.
Смятате ли, че поезията е на всички места? Пишещите хора като че ли постоянно носят вдъхновението в себе си и могат да го намерят на всички места. В този смисъл всеки ден е Световен ден на поезията като че ли.
Абсолютно. Много писатели мислят за вдъхновението, като нещо, кето идва, когато страдаш. Смятам, че същинският стихотворец намира ентусиазъм, без значение какво се случва, без значение дали на открито пече слънце, или има облаци. Откривам поезията на всички места и това е моето избавление. Ъгълът, под който пада светлината, основава знак. Интересни са ми стихотворения, които не приказват за абстракции като любовта и хубостта, а приказват за материята и демонстрират всичко това през звуците и всичко, което живее в този свят.
В академията ми за писане “Заешка дупка ” се пробвам да науча курсистите тъкмо това. Наблюдавам прекомерно доста абстракции и метафори в поезията и главата на читателя става “много огромна ”. Ние би трябвало да можем и през тялото си да усещаме тази лирика. Да влезем в ролята на сърце.
Затова и романите си ги пиша като лирика. Без нея това е една прелестно основана конструкция в мозъка, която може да има добър резултат и интерес, само че писането със сърцето дава възприятието, силата и вкарва живот.
Спомена прозата и романите си. Наскоро ни зарадва новината за превода на “Остайница ” в Египет. Какво значи тази книга за дамите, които живеят в тази страна?
Доколкото имам противоположна връзка от издателя ми там и преводача, книгата се приема сносно и се чете доста. Странно е в действителност, че първият превод на романа ми “Остайница ” излезе в арабския свят. Явно там е бил най-насъщен. Предполагам, че значи доста, защото визира доста женски тематики. Предстои романът да излезе и с превод в Китай, само че за жалост там ще би трябвало да създадем някои корекции.
Какви?
Ако желаеме да излезе в Китай, ще би трябвало да се промени да речем любовта на основната героиня - от жена да стане мъж. Дори да сменим пола обаче на обичаната на основната героиня сюжетът не се трансформира по никакъв метод. Не залагам на обвивката и тялото, а на срещата сред две души. В Полша също излезе “Остайница ”. Оказа се, че и там е било доста значимо да излезе - наскоро не разрешиха абортите, много религиозна страна са.
Мислих си, че тематиката със върлите девици, която беше настояща преди може би 5 години, към този момент ще се изчерпи, само че става тъкмо противоположното - става все по-актуална. За страдание нашия човешки свят стартира не да еволюира, а противоположното - доста американски щати също не разрешиха абортите, тематиката с Истанбулската спогодба. Вместо да вървим напред, ние се движим обратно.
изявление на Джесика Вълчева
Рене Карабаш е създател на романа " Остайница " и стихосбирката " Хълбоци и пеперуди " (ИК " Жанет 45 " ), за която получава номинация за Националната премия за лирика " Иван Николов " (2015). По-късно книгата има своите министър председатели в Университета Кеймбридж, в Българския Културен Институт в Лондон и в Българския Културен Институт в Прага. Нейни стихотворения са преведени на няколко езика.
Носител е на първа премия за белетристика от литературния конкурс " Боян Пенев ", а от 2017 година е в почетното жури на Националния книжовен конкурс " Петя Дубарова ".
За ролята си във кино лентата " БЕЗБОГ " Ирена получава няколко влиятелни кино награди за най-хубава актриса - от фестивалите в Локарно, Сараево, Стокхолм.
Ирена Иванова е създател на Творческа Академия " Заешка Дупка ".
Ето и цялото изявление:
Какво се случва в областта на културата сега? Намираме се в предизборна акция, само че тематиката като че ли в никакъв случай не е била водеща.
Не мисля доста оптимистично. Не знам даже от кое място да стартира. Нещата не просто са в застой, а вървят обратно. Може би знаем от по кое време вървят по този начин обратно. Надявам се да се усъвършенства тази обстановка на всички равнища. Надявам се, че с идните избори хората от самото начало да са слушали цялото това бръщолевене по малките екрани и да са сложили всяка дума на тези хора под въпрос. Виждам по какъв начин едни хора повтарят едни неистини и те стават истина.
Виждаме и какво се случва в Народния спектакъл, в Националния кино център също има голям проблем. Замръзнали сме в някакъв застой. Политиката по някакъв метод още веднъж стартира да влиза в културата, тъй като това е едно мощно звено, което въздейства на хората.
Достатъчно е да се върнем обратно и да погледнем какво се е случвало преди нас - историята би трябвало тъкмо поради това да се помни, не с цел да се бием в гърдите на националните празници. Напротив - би трябвало да се връщаме обратно и да забележим какво се е случило.
Препоръчвам горещо на хората да гледат кино лентата на Костадин Бонев “Далеч от брега ” - обстановката в Народния спектакъл е доста добре разказана, случвало се е, написано е. Като хамстер на въртележка сме и се надявам да излезем от нея на идните избори. Има доста обезверени хора, за жалост - генерацията на родителите ми, на тази преди тях. Изгубили са религия, че нещо може да се промени. За благополучие родените през 1989 година и след нея сме оптимистично настроени, че в никакъв случай не е късно.
Коя е най-голямата промяна в областта на културата, която желаете да видите?
Според мен е добре да се намерения за литературата и отпущането на повече финансиране за преводи на българска литература. Имаме потребност от това. Повяват се от ден на ден преводи, само че те не се случват през страната. Много хора си заплащат за това. Има доста качествена литература. Георги Господинов прокара един превъзходен път за българската литература по света. Сигурно и самоуверено го последвам и аз. Хората би трябвало да имат вяра повече, че могат да се случват такива неща и това става през образците.
Вчера отбелязахме Световния ден на поезията, само че като че ли този празник мина сред капките. Какво е за Вас поезията?
От няколко дни се местя в нов дом и съм заровена в багажи. Не влизам в интернет, не знам какъв ден сме. Случайно обаче тъкмо през вчерашния ден в цялата тази блъсканица и битовизъм открих едно стихотворение на Мери Оливър, което тотално ме извади от този обичай и го споделих. Точно това е поезията - едно бягство от действителността, връзка, която доста постоянно губим със себе си.
Смятате ли, че поезията е на всички места? Пишещите хора като че ли постоянно носят вдъхновението в себе си и могат да го намерят на всички места. В този смисъл всеки ден е Световен ден на поезията като че ли.
Абсолютно. Много писатели мислят за вдъхновението, като нещо, кето идва, когато страдаш. Смятам, че същинският стихотворец намира ентусиазъм, без значение какво се случва, без значение дали на открито пече слънце, или има облаци. Откривам поезията на всички места и това е моето избавление. Ъгълът, под който пада светлината, основава знак. Интересни са ми стихотворения, които не приказват за абстракции като любовта и хубостта, а приказват за материята и демонстрират всичко това през звуците и всичко, което живее в този свят.
В академията ми за писане “Заешка дупка ” се пробвам да науча курсистите тъкмо това. Наблюдавам прекомерно доста абстракции и метафори в поезията и главата на читателя става “много огромна ”. Ние би трябвало да можем и през тялото си да усещаме тази лирика. Да влезем в ролята на сърце.
Затова и романите си ги пиша като лирика. Без нея това е една прелестно основана конструкция в мозъка, която може да има добър резултат и интерес, само че писането със сърцето дава възприятието, силата и вкарва живот.
Спомена прозата и романите си. Наскоро ни зарадва новината за превода на “Остайница ” в Египет. Какво значи тази книга за дамите, които живеят в тази страна?
Доколкото имам противоположна връзка от издателя ми там и преводача, книгата се приема сносно и се чете доста. Странно е в действителност, че първият превод на романа ми “Остайница ” излезе в арабския свят. Явно там е бил най-насъщен. Предполагам, че значи доста, защото визира доста женски тематики. Предстои романът да излезе и с превод в Китай, само че за жалост там ще би трябвало да създадем някои корекции.
Какви?
Ако желаеме да излезе в Китай, ще би трябвало да се промени да речем любовта на основната героиня - от жена да стане мъж. Дори да сменим пола обаче на обичаната на основната героиня сюжетът не се трансформира по никакъв метод. Не залагам на обвивката и тялото, а на срещата сред две души. В Полша също излезе “Остайница ”. Оказа се, че и там е било доста значимо да излезе - наскоро не разрешиха абортите, много религиозна страна са.
Мислих си, че тематиката със върлите девици, която беше настояща преди може би 5 години, към този момент ще се изчерпи, само че става тъкмо противоположното - става все по-актуална. За страдание нашия човешки свят стартира не да еволюира, а противоположното - доста американски щати също не разрешиха абортите, тематиката с Истанбулската спогодба. Вместо да вървим напред, ние се движим обратно.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ