Най-малко известният бозайник, който е почти напълно избит
Това животно е избивано 82 пъти повече от носорозите и 1000 пъти повече от тигрите, само че чували ли сте за него?
Нарича се панголин (или още люспеник) и наподобява на броненосец, облечен като артишок. Не е роднина на нито едното обаче. Приликата сред панголина и броненосеца е характерен образец за конвергентна евоюлция – когато два типа еволюират настрана, само че съвсем по еднакъв метод, тъй като са се приспособили към сходни условия. В този случай това значи, че и двете копаят дупки и се хранят с мравки и термити.
Въпреки тези прилики, панголинът е извънредно неповторим. Той произлиза от обособен жанр бозайници, датиращи отпреди 80 милиона години, когато към момента светът е бил населяван от динозаври. Това е единственият бозайник затрупан с люспи. Те му дават отлична отбрана против хищниците. Когато бъде атакуван, панголинът се свива на кълбо, а острите люспи образуват непробиваема ризница. Втората му отбрана е изпускането на киселина, която мирише непоносимо.
Панголинът е толкоз неповторим, че си има личен разред: pholidota, от който има четири типа в Африка и четири в Азия. Те са нощни животни, отшелници и доста срамежливи. Езикът им е по-дълъг от тялото, а някои типове могат да висят на опашката си, до момента в който други копаят задоволително огромни дупки, с цел да влезе цялостен човек в тях.
Ако това не е задоволително неповторимо, панголинът също по този начин отглежда своите дребни по много забавен метод. Те се държат за опашката на майката през първите три месеца от живота си, а откакто проходят, остават с майка си още две години до съзряването си.
Избиването на панголина
Броненосецът и панголинът са в двете крайности във връзка с вниманието, което получават: до момента в който първият е амулет в Бразилия, вторият неусетно изчезва.
Всяка година биват избивани повече от 100 000 панголина. В резултат на това, всички осем типа са застрашени от изгубване, като два от тях към този момент са сериозно застрашени. Въпреки това, противозаконното им изтребване продължава с цялостна мощ. Един фрапантен случай споделя за 42 панголина, които са били избавени от бракониери във Виетнам и предадени на горските рейнджъри, само че вместо да ги върнат в природата, те ги продали на заведения за хранене за $11 000.
Скъпото месо на панголина (един кг коства $250) е деликатес и знак на статут в Китай и Виетнам. Супата от зародиши се продава като балсам, лекуващ мъжка импотентност. Люспите му са извънредно търсени в националната медицина, където се популяризират като лек за всичко, от акне до рак, макар че са формирани съвсем напълно от кератин.
Това, което го прави неповторим – фактът, че е единственият бозайник с люспи – се оказва и причина за изгубването му.
Вярването, че панголинът има лековити свойства не е подкрепено от никакви научни доказателства. Произхожда от античен мит, отнасящ се до способността на животното да копае. Името му на китайски безусловно се превежда като „ животно, което може да прокопае през планина “, което не е надалеч от истината, защото панголинът може да премине и през бетон. Древният мит споделя по какъв начин хората, които ядат панголини, всмукват силата им и минават всевъзможни биологически бариери.
Опазване на панголина
Успешното запазване на панголина изисква многостранен метод. Най-важното може би е да се открият способи да бъде понижено търсенето на люспи и месо. Подобно нещо е правено в предишното, да вземем за пример с перките от акули, които въпреки към момента да се употребяват за приготвянето на чорба, към този момент са 70% по-малко търсени в Китай. Това се дължи най-вече на огромна акция, обясняваща отрицателния резултат на търговията с перки от акули. Търсенето на китово месо също е намаляло по сходен метод, с помощта на огромни акции и световна възбрана.
За да се случи това обаче е нужно доста време. Затова е приоритет прекъсването на противозаконната търговия с панголини в Китай и Виетнам. Рейнджърите и природозащитниците би трябвало да получат запаси и образование, с цел да се борят дейно с казуса.
Малко е известно за броят на останалите панголини. Това се дължи най-вече на потайния и самотническия му живот, само че и тъй като допреди не са правени старания за проучването му. Благодарение на няколко отдадени откриватели, предходната година за първи път е учредена група от експерти, които са основали интернационален проект за деяние за запазване на осемте типа панголини.
