Я, колко Хаджииванчохаджипенчовци!
Тотко НАЙДЕНОВ
Хаджи Иванчо Хадживеличков Хаджипенчович (1822, Русчук - 1894, София) е пословична фигура в българската история. Веднага откакто приключва право в Париж, той е назначен като един от тримата българи съветници на Мидхат паша, валия на Дунавския вилает (1864 г.). Впоследствие е определен за член на Русчукския меджлис (в смисъл на Общински съвет) - 1868-1872, и член на съда, отредил бесило за Апостола. След Освобождението, без никакъв срам, оглавява комитета за издигане на паметника му... Потъпква съвестта си и когато е определен за народен представител в Учредителното заседание (1879 г.), както и за член на Държавния съвет (1881-1883 Г.) и на Върховния съд на Княжество България.
Без да е от мащаба на този пример на лицемерие, когато Хитлер атакува Съветския съюз, един ямболски кръчмар изтърколва на тротоара начело буре с вино, на което написва с тебешир: " Напред към Москва! ", с цел да пие народът гратис. На 10 септември 1944 година пльосва ново буре, този път с малко преобразен надпис: " Напред към Берлин! ".
Тези мисли ме споходиха, когато видях вдъхновението на актуалните внуци на Хаджи Иванчо Хаджипенчович, които безстрашно се нахвърлиха против националния празник 3 март. Да, Сан-Стефанският контракт е предварителен; знаело се е, че ще бъде премахнат от така наречен Велики сили, тъй като преди да разгласи Освободителната война, цар Александър Втори се е схванал с кайзера на Австро-Унгария Франц-Йосиф (Райнхардското споразумение) да не нахлува по-надолу от южния скат на Стара планина и той да бъде границата на вероятно новосъздадената страна. Но, по този начин или другояче, датата 3 март е залегнала в душите на българите и не може да бъде изтрита оттова, най-малко в актуалното и идващото потомство. След него България може да има и ново остаряло име, например Туна вилает; нали това бе залегнало в монографията на Ахмет Давутоглу " Стратегическа дълбочина ", издадена от... Българска академия на науките и гордо показана в Големия салон, където просветителният министър най-безсрамно е декларирал, че... би трябвало да бъдем горди, задето сме били част от Османската империя. И не се е намерил нито един от достолепните учени, който да стане, да го заплюе и да му забърше един пестник!
Затова имам предложение: сходни измекяри-националпредатели да получават по едно антиотличие " Хаджи Иванчо Хаджипенчович ". >
Хаджи Иванчо Хадживеличков Хаджипенчович (1822, Русчук - 1894, София) е пословична фигура в българската история. Веднага откакто приключва право в Париж, той е назначен като един от тримата българи съветници на Мидхат паша, валия на Дунавския вилает (1864 г.). Впоследствие е определен за член на Русчукския меджлис (в смисъл на Общински съвет) - 1868-1872, и член на съда, отредил бесило за Апостола. След Освобождението, без никакъв срам, оглавява комитета за издигане на паметника му... Потъпква съвестта си и когато е определен за народен представител в Учредителното заседание (1879 г.), както и за член на Държавния съвет (1881-1883 Г.) и на Върховния съд на Княжество България.
Без да е от мащаба на този пример на лицемерие, когато Хитлер атакува Съветския съюз, един ямболски кръчмар изтърколва на тротоара начело буре с вино, на което написва с тебешир: " Напред към Москва! ", с цел да пие народът гратис. На 10 септември 1944 година пльосва ново буре, този път с малко преобразен надпис: " Напред към Берлин! ".
Тези мисли ме споходиха, когато видях вдъхновението на актуалните внуци на Хаджи Иванчо Хаджипенчович, които безстрашно се нахвърлиха против националния празник 3 март. Да, Сан-Стефанският контракт е предварителен; знаело се е, че ще бъде премахнат от така наречен Велики сили, тъй като преди да разгласи Освободителната война, цар Александър Втори се е схванал с кайзера на Австро-Унгария Франц-Йосиф (Райнхардското споразумение) да не нахлува по-надолу от южния скат на Стара планина и той да бъде границата на вероятно новосъздадената страна. Но, по този начин или другояче, датата 3 март е залегнала в душите на българите и не може да бъде изтрита оттова, най-малко в актуалното и идващото потомство. След него България може да има и ново остаряло име, например Туна вилает; нали това бе залегнало в монографията на Ахмет Давутоглу " Стратегическа дълбочина ", издадена от... Българска академия на науките и гордо показана в Големия салон, където просветителният министър най-безсрамно е декларирал, че... би трябвало да бъдем горди, задето сме били част от Османската империя. И не се е намерил нито един от достолепните учени, който да стане, да го заплюе и да му забърше един пестник!
Затова имам предложение: сходни измекяри-националпредатели да получават по едно антиотличие " Хаджи Иванчо Хаджипенчович ". >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ