Новата роля на Черно море
Томас ЛАЧАН
Атаките против търговски кораби от страна на Русия и Украйна зачестиха след края на зърнената договорка. От средата на юли Москва блокира съглашението и ускори огъня по украинските пристанища. Последваха и закани за набези против товарни кораби. Киев, от своя страна, разгласи шест съветски пристанища по Черноморското крайбрежие за зона на боен риск и предизвести, че в отговор ще нападна съветски товарни плавателни съдове, танкери и пристанищни уреди.
Черно море в избран смисъл е врата към света и за двете страни. Стратегическото и икономическото му значение е голямо. Другите крайбрежни страни - най-много членките на НАТО Турция, България и Румъния, също имат съществени лични ползи в това вътрешно море сред Европа и Азия.
Русия постоянно е гледала на Черно море като на своя лична сфера на въздействие. Още в Царска Русия, а по-късно и по руско време, морският басейн е формирал южния фланг на великата мощ. И до през днешния ден Черно море се счита за трамплин, от който Москва може да упражнява въздействието си в Средиземноморието, Близкия изток, Северна Африка и Южна Европа. То дава на Русия и достъп до по-отдалечени страни, в които тя е военно дейна, като Сирия или Либия, да вземем за пример.
НАТО също има ползи в Черно море. От 1997 година до експлоадирането на войната в Украйна всяка година Алиансът организираше огромни маневри в района. С непрекъснато наличие в него разполагат единствено военните флотилии на страните членки България, Румъния и Турция. Това е по този начин още от сключването през 1936 година на Договора от Монтрьо, гарантиращ на Турция цялостен суверенитет над Босфора и Дарданелите. След експлоадирането на войната през февруари 2022 година Анкара затвори проливите за всички военни кораби, освен за съветските. Оттогава салдото на силите в Черно море се резервира.
Турция заема основна геостратегическа позиция, защото управлява достъпа до Черно море, написан в интернационалните контракти. Анкара е най-важният сътрудник на НАТО в Черноморския район. Страната гледа на себе си като на търговски център сред Централна Азия, Кавказ и Близкия изток.
Отношенията с Русия са от изключително огромно значение за Турция. Както в Анкара, по този начин и в Москва, на Черно море се гледа като на безусловно предпочитана зона на лични ползи. Договорът от Монтрьо дава на Анкара опция да държи други участници, в това число НАТО, по-далеч от акваторията на Черно море. А това също работи в интерес на Русия.> Със съкращения
Атаките против търговски кораби от страна на Русия и Украйна зачестиха след края на зърнената договорка. От средата на юли Москва блокира съглашението и ускори огъня по украинските пристанища. Последваха и закани за набези против товарни кораби. Киев, от своя страна, разгласи шест съветски пристанища по Черноморското крайбрежие за зона на боен риск и предизвести, че в отговор ще нападна съветски товарни плавателни съдове, танкери и пристанищни уреди.
Черно море в избран смисъл е врата към света и за двете страни. Стратегическото и икономическото му значение е голямо. Другите крайбрежни страни - най-много членките на НАТО Турция, България и Румъния, също имат съществени лични ползи в това вътрешно море сред Европа и Азия.
Русия постоянно е гледала на Черно море като на своя лична сфера на въздействие. Още в Царска Русия, а по-късно и по руско време, морският басейн е формирал южния фланг на великата мощ. И до през днешния ден Черно море се счита за трамплин, от който Москва може да упражнява въздействието си в Средиземноморието, Близкия изток, Северна Африка и Южна Европа. То дава на Русия и достъп до по-отдалечени страни, в които тя е военно дейна, като Сирия или Либия, да вземем за пример.
НАТО също има ползи в Черно море. От 1997 година до експлоадирането на войната в Украйна всяка година Алиансът организираше огромни маневри в района. С непрекъснато наличие в него разполагат единствено военните флотилии на страните членки България, Румъния и Турция. Това е по този начин още от сключването през 1936 година на Договора от Монтрьо, гарантиращ на Турция цялостен суверенитет над Босфора и Дарданелите. След експлоадирането на войната през февруари 2022 година Анкара затвори проливите за всички военни кораби, освен за съветските. Оттогава салдото на силите в Черно море се резервира.
Турция заема основна геостратегическа позиция, защото управлява достъпа до Черно море, написан в интернационалните контракти. Анкара е най-важният сътрудник на НАТО в Черноморския район. Страната гледа на себе си като на търговски център сред Централна Азия, Кавказ и Близкия изток.
Отношенията с Русия са от изключително огромно значение за Турция. Както в Анкара, по този начин и в Москва, на Черно море се гледа като на безусловно предпочитана зона на лични ползи. Договорът от Монтрьо дава на Анкара опция да държи други участници, в това число НАТО, по-далеч от акваторията на Черно море. А това също работи в интерес на Русия.> Със съкращения
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ