Безкраен комунистически филм: 33 години от падането на комунизма
Тодор Живков от Ноемврийския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия
Отчитаме 33 години от вътрешнопартийния прелом в Българска комунистическа партия, довел хората към Андрей Луканов на власт. Луканов беше кандидат-член на Политбюро и член на секретариата на Българска комунистическа партия, а маньовъра му беше с поддръжката на българските и съвестките секрети служби. А свалянето на комунистическия деспот Тодор Живков и неговото обграждане, беше отразяваше желанието на комунистите да реформират банкрутиралата страна.
БСП, правоприемник на Българска комунистическа партия, привиква съвещание на Националния съвет на партията на 11 ноември 2018 година Избягаха с един ден от превратната дата 10 ноември (1989).
Темите в този момент: „ Бюджет – 2019″, установяване на дата и дневен ред за 49- ия конгрес; изборите за Европейски парламент и план за тактика за ляв медиен пул и развиването на в. “Дума “. Така публично е опакован партийният конгрес.
В реалност следва нова колекция – проба за почистване на вътрешнопартийни сметки. Сега сред лагера „ Нинова “ и лагера на по-младите и по-старите ветерани, оказали се преди време апаратно изтласканиот днешния водач Корнелия Нинова и дясната й ръка Кирил Добрев в девета глуха. Бяха им отнети позиции и благините по партийните върхове, както и доживотната привилегия да са депутати.
Днешният филм наподобява на римейк, много по-слаб като продукция, най-много с надалеч по-слаби играчи, на събитията към 10 ноември 1989-а.
Какво е било преди близо три десетилетия, споделя тогавашният върховен партиен и държавен фактор Георги Йорданов*. Вадейки на бял свят (от времето на тогавашните вътрешно-партийни преврати) свое писмо до Андрей Луканов**, различен върховен някогашен партиен и държавен фактор от това време.
Документът стана обществен в автобиографичната трилогия на Георги Йорданов – „ Притаени мигове “ ( том втори “Откровения “).
Когато Георги Йорданов написа до/за Луканов, той към този момент e напуснал всички партийни и държавни постове, до момента в който Луканов се е изкатерил до върховете.
Според Йорданов „ Луканов е егоцентрично деспотичен “, сътворил е „ най-огромните пакости в партията и страната “, отговорен е за „ свирепото отричане на половинвековния път на България “, „ за омразата, посята измежду народа “.
„ Андрей, ти стоиш в основата на някои скалъпени правосъдни процеси и следствени каузи?…Носиш виновността за мафиотизирането на държавата…Ти не знаеш ли, че в случай че е имало мафия, един от основните мафиози се споделя Андрей Луканов?… Ти освен не се отдели от „ мафията “, освен че не бе отстранен от нея, а се подвизаваше в ядрото ѝ като същински галеник… “, написа в подтекста на вътрешно-партийните преврати непосредствено против Луканов, членът на Политбюро на Българска комунистическа партия и един от най-приближените – Георги Йорданов.
Писмото е написано в бурното политическо лято на 1991-а, юли. Дни след приемането на новата Конституция на България, гласувана от последното Велико национално заседание. Следва съдбовният акт на блокаж на страната за десетилетия напред – разформироване на Велико народно събрание при към този момент новата конституция, като Велико народно събрание продължава своята работа като Обикновено национално заседание. (Съответно на Конституцията, призната през 1991 година единствено Велико народно събрание има изключителното право да прави значим кръг конституционни промени).
Тогава Андрей Луканов е народен представител след два неуспеха като министър председател на България в две следващи държавни управления ( 8.02 – 21.09.1990) и (22.11 -20.12).
Писмото на Георги Йорданов до Андрей Луканов вади истини за Живков и неговото обграждане, за Луканов и обкръжения, за интригите и войните в тогавашната партия- страна Българска комунистическа партия, дамгосали тежко т.нар.български преход.
Георги Йорданов
Писмото на Георги Йорданов до Адрей Луканов (с незначителни съкращения):
Satis, Андрей!
Принуден съм да ти кажа: „ задоволително! “. Напълно съм уверен, че е извънредно време да спреш, да размислиш. Тогава, уповавам се, ще схванеш, че с изключение на омайната ария на славолюбието и жаждата за власт, които те разсипват, добре е да чуеш и друго мнение за себе си.
Ще бъда и заради това по човешки прям, нелицеприятен… ще споделя с теб истини, а не клюки, сигурен съм, че няма да останеш безучастен. Вероятно в писмото ми ще съзреш думи, от които бягаш, мисли, които не щеш да чуеш. Очевидно е, че за теб е по-примамлива мелодията на сирените, скрити в дълбоките води на властта. Но човек не трябва да отвръща поглед от грубото лице на суровата правда…
Нравственият ми дълг ме предизвиква да ти кажа какво мисля за теб, за постъпките ти…Повече от десетилетие бяхме един до различен на съвещания и срещи, на конгреси и тържества, на работа и почивка…
Бързам да те успокоя: не се окайвам, за нищо не апелирам, нищо не желая. Участта, която вероятно съм заслужил, не ме пречупи. Пък и, както споделя народът, „ Всяко зло – за положително “. Времето на коренната смяна ми оказа помощ да опозная същността на лукавството, коварството, хулите, лъжата, клеветата, неблагодарността, само че и на търпението, на волята да не се приказва, когато по-справедливо е да се мълчи…
Доста съм патил и претърпял, с цел да не пострадвам от младежки унес по илюзии. Вече не се вторачвам и в миражите на публичния живот. Далеч от фалша и суетата на политическата олелия, по-ясно осъзнавам относителността на нещата…
И така, да се чуди човек, да се мае: като че ли България е страната на чудесата
Хора, които раболепно, а може би умишлено свиреха в оркестъра на отхвърлената власт, внезапно се предрешиха и като клоуни в цирка закрещяха на смаяната аудитория: „ Ето ни нас – ангелите, претърпели в утробата на предишното, нямащи нищо общо с времето, което си отиде; ето ни нас – по едно и също време извънземни и месии, с които се захваща новото летоброене “…
За теб, политика, който желае да внуши, че преди 10 ноември 1989 година не е бил нищо друго с изключение на скритото зачатие на всебългарско бъдеще. Та повече от година и половина, смятайки, че людете са безпаметни, самонаслаждавайки се като паун на перата си…
Андрей Луканов и Илия Павлов, „ Мултигруп “
Ти се мислиш за светеца на новото време – на половина воин, на половина страдалец
Повече от година и половина ти се киприш на самия връх. А над него, по израза на бай Йовчо Големанов, е единствено небето. Комай повярва, че това е единственото място, за което си предназначен. Ала не е зле понякога да поглеждаш и към земята, и към пътя, по който си вървял в продължение на няколко десетилетия.
Надявам се, помниш какво ми сподели в навечерието на огромната смяна. Разговаряхме в коридора на Министерския съвет, с цел да не ни подслушват. Поводът още веднъж бе оставката, която Тодор Живков бе заставен да си даде на идния пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Тогава ти твърдо съобщи, че оставаш на същата служба. Осведомеността ти не ме изненада. Не единствено аз знаех от кое място черпиш сведения, кураж, самочувствие. По-скоро се зарадвах, че в тоя изключително значим политически миг и ти ратуваш за промяната на всесилния Първи не заради персонални ползи, не за покачване и популярност.За себе си бях взел твърдо решение. В протокола на съвещанието на Политбюро на 9.11.1989 година е записано изявлението ми, в което, заявявайки, че Тодор Живков би трябвало да се отдръпна от управлението, предложих своята оставка, макар че не съм възрастен. Подканих и други да сторят същото. Сигурно не си не запомнил по какъв начин някои ме изгледаха с изненада. Ала това бе дълбокото ми вътрешно разбиране.
И през днешния ден мисля, че още тогава съвсем задачите сформира и на Политбюро, и на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия, включително естествено и ти, трябваше да се отдръпват, с цел да се даде път на нови, свежи сили.
Затова се учудих, когато единствено след няколко дни ми сподели, че ще ставаш член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Багажът за високия полет беше стегнат; пасажерът бе убеден, спокоен, блажен.
В тези условия това означаваше, че ставаш вторият човек в партията и страната. Познавах необуздания ентусиазъм на твоето егоцентрично славолюбие, както и качествата и характера на новия общоприет, и не бе мъчно да си показва по какъв начин скоро ще изземеш по-голямата част от неговите пълномощия. Така и стана.
Без да имаш задоволителен опит, познания и проницателност за тая служба, без да спазваш правила, възпитание и мярка, ти начаса се развихри като в действителност лидер…. Оттук нататък към този момент никой не можеше да те спре. Повярвал в своята изключителност, ти намерения, че „ морето е до колене “. За няколко месеца направи пакости, които скоро, доста скоро времето и хората ще назоват с същинските им имена.
Оказва се, че си основател, подстрекател и проводник на голословната и безотговорна, с нищо неоправдана и извънредно нездравословна процедура на всеобщо отричане на всичко и всички, свързани с половинвековния път на България! Като че ли хората са безмисловни твари, живели само в глухота и непроницаем мрак
Като че ли всички дейци, посочени с неопределено преведената и случайно използвана латинска дума „ номенклатура “, са освирепели простаци, мързеливи кърлежи; не сторили нищо положително, те би трябвало да благодарят на довчерашните си приятели и сътрудници, внезапно оказали се техни жертви, че към момента ги оставят да живеят.
Убеден съм, че не си предвиждал до каква степен ще се стигне. Сега и Диоген не би могъл да съзре даже едно плодно зрънце по пътя на страната след 9.09.1944 година Това са резултатите от свирепото отрицание…
Нима не можеше да се заимства от опита на Испания, в която, откакто падна диктаторският режим на Франко, националното единодушие и търпимостта надвиха разрушителната буря на враждата и опълчването.
Нима земята на тоя невъздържан народ е по-великодушна от античната земя на българите, та приюти в един гроб синовете си, оказали се от двете страни на огъня в една от най-големите цивилен войни на века.
Някои трубадури на клеветата могат да бъдат разбрани. Стояли в сянка, неосъществени и озлобени, те робуват на инстинкти за отплата.
Но по какъв начин e допустимо ти да бъдеш свестен, когато „ ни лук ял, ни лук мирисал “, правиш кариера, като безпричинно скверниш довчерашни твои приятели, за които знаеш, че зло никому не са сторили. Те заплатиха и не престават да заплащат дружно със фамилиите си за своите и непознатите провинения. А като знаят, че постоянно положителното побеждава, откакто няма да ни има, те намират нравствена опора само в търпението и мълчанието.
Разбира се, тук не става тирада за причинителите на закононарушения, открити с влезнала в действие законна присъда. Те не заслужават нито благосклонност, нито прошка. Жестоката логичност на живота и справедливостта, диреща отмъщение, слагат на място всекиго и всичко. Но до тогава? Даваш ли си сметка какво мислят и по какъв начин се усещат доста почтени, способни, непровинени социалисти и безпартийни, дамгосани като „ номенклатурчици “. Не е загадка, че новоизлюпени властогонци, които преди 10 ноември 1989 година не са заемали мечтани от тях постове, надянаха маските на „ пострадали “. Именно те залюляха балканската игра на омразата и хлевоустата интрига. Как да се даде шир на нови лица, на експерти, откакто …
…самонадеяни дилетанти и кариеристи, в чийто асортимент значителен дял имаш и ти, държат със зъби и нокти длъжности, които не заслужават
Те обричат на неуспех всяка активност, до която се домогват. Знайно е, че измежду тях са твои любимци и фаворитки. Вече не е мъчно да се планува, че верижната реакция на опълчването занапред ще размахва косата на унижението и заличаването. А какъв брой обществена сила отива напразно, какъв брой опитни и одарени люде се откъсват от съзиданието, запратени в мелницата на публичното самоизяждане.
Чудно ли е, че производството се задъхва, че инфлацията, спекулата, престъпността и безредието доближават неприемливи размери, а творчеството линее? И тъй като враждата омраза поражда, а пропастта бездна копае, нашенските пристрастености не оставят нищо свято.
Ругатните последователно изместиха достолепния привет на предците ни – „ Добър ден! “. Докъде ще се стигне, един Бог знае. Какво ли има още да пати клетата България, щом недалновидни политици като теб поведоха към моралната гилотина голям брой нейни рожби, чиято единствена виновност е, че са вярвали в един блян, работили са при една система, която си отива.
Вече няма място и за разумния въпрос: А по какъв начин би могло да се постъпи при обществено-политическите условия, подбудени от съответната историческа конюнктура, одобрена с благословията на велики сили и полубожества на това време? Лесно се пишат предписания за заболявания, които едвам в този момент се откриват, а отсега нататък ще се лекуват.
Не е допустимо да се откри опрощение за твоето съпричастие с акцията за разпра в партията. С горчив привкус четем разказите на „ очевидци “ за твоето геройство след 10 ноември. Тръгнал да формираш съпротива, ти не се посвени да участваш в акцията за компрометиране и дискредитиране на твои приятели, които, в случай че не са по-достойни, с нищо не са по-провинили се от теб.
Да, Андрей, ти съобщи свои приятели, забравяйки пророческия зов на Дантон: „ Максимилиане, ти си идващият! “
А като пристигна твоят ред и бумерангът се стовари върху главата ти, изгуби хладнокръвие, стартира да просиш лепта. Прочетох нескопосаното ти писмо до основния прокурор и откровено те съжалих.
Поне да не бе употребил „ юридическите доводи “, писани като че ли от първокурсник по право. Но думата е за друго.
Ти, ти, откри ерата на „ новите политически процеси “
Като ръководител на партийно-държавната комисия по деформациите стартира да разчистваш персонални сметки, да хвърляш прахуляк в очите, измисляйки прегрешения на организации с идеална цел, да се занимаваш с маловажни въпроси. А не пожела да изучиш истината за лагерите в Белене, Ловеч, Скравена и другаде, за убийствения външен дълг и бюджетния недостиг на страната, за икономически и политически закононарушения.
Нали ти даде образец по какъв начин да се ползва правилото: аргументум пъкъл хоминем, т.е. удари индивида, остави обстоятелствата! Нали ти стоиш в основата на някои скалъпени правосъдни процеси и следствени каузи? Случаите на пригаждане на правни правила към политически потребности и пристрастия на деня съответстват с ръководството на ръководените от теб държавни управления.
Преди повече от година един от ръководителите на Главната прокуратура съобщи пред мен: „ Какъв е този Андрей Луканов? Той доста ни натиска. Не знае ли, че има закони? “. Нима в действителност не съзнаваш, че към този момент са прекалено много и твоите жертви – едни излъга, „ пращайки ги за зелен хайвер “, други съобщи, трети набеди, за четвърти подвикна „ Дръжте ги! “.
Колко умно постъпиха управляващите в Унгария, която претърпя бурята на 1956 година, лишила живота на няколко десетки хиляди нейни синове и дъщери. Обществените старания в тази страна се насочват не към възмездие, а към съзидание. Не е ли прекомерно късна йезуитската ти реакция против злото, което, в случай че не се усмири, ще роди и образци на правосъден произвол. За запътената към същинска народна власт страна това би било злощастие.
А какво да се каже за крайния популизъм, който се развихри не без твое присъединяване?
Днес неговите неуместни изяви разбъркват морални полезности, деформират публичното схващане, а клеветите му, въпреки и отхвърлени от обстоятелствата, предизвикат така и така вилнеещите пристрастености.
Превъплъщенията на политическата ти гъвкавост и морална безпардонност като че нямат край. Това въпреки всичко може да се изясни. В политиката какво ли няма. Но бедата е, че обществото към този момент е насила да слуша по какъв начин обстоятелствата на отминалия ден се изясняват само с критериите и събитията на днешните политически пристрастия и предразсъдъци. Навред се сее ненавист. Защото безогледното отричане, междуличностната омраза, скрита във воала на мними общи ползи, писането и продаването на индулгенции, многочислените прояви на отплата минаха всички граници, преодолявайки и последните нравствени задръжки.
Чудно ли е, че злобата и отрицанието заливат като с вулканична лава и изсъхнало, и зелено, и неприятно, и хубаво, и непознати, и свои, и отговорни, и набедени. А бесовете запращат не една жертва на омразата към дълбините на тъмното житейско езеро. Това към този момент е трагично. Ясно е, че значително „ радетели “ за нов ред не познават възприятието да се почита сътвореното, тъй като не са вградили и една тухла в него. Кой не знае, че ненавистта към хората и делата би трябвало да се търси там, където нищо не е заченато. С това може да се изясни и твоята съвсем престъпна интервенция в последната редакция на прословутото приложение към Декларацията на ВПС за виновността и отговорността.
Ти падна толкоз ниско, че си присвои правото на безспорен съдник. Законен е въпросът: С каква съвест изключи себе си от кръга на виновните, включвайки имена, които даже ВПС не е обсъждал? Случаят – груба корист с права, е заслужен освен за жалост, само че и за партийно следствие. Но спекулацията, с която целиш да се самохарактеризираш за пострадал от предишния режим, не може никого да заблуди.
Хората основателно са възмутени от едноличното ръководство на Тодор Живков
Дълбокото отчаяние от житейската неприспособимост на обществено-политическата система, довела до нейния провал в Източна Европа, преля в избухлив митинг. Но несръчната ти и користолюбива постановка, почнала на съвещанието на Народното събрание на 17.11.1989 година, която продължава и до през днешния ден, дава задоволително доказателства за нечисти планове и цели.
Не може да не ти се признае прочут триумф. Подведени от самохвалството ти, от изявления на подставени лица и от изказвания на ласкатели, мнозина повярваха, че при сваления режим на Тодор Живков си бил „ бяла гарга “, „ политически мъртвец “, герой. Така измислицата комай се домогва до визията за нещата, които ти служат.
И защото „ лъжата може да обиколи света, до момента в който истината си връзва обувките “, ти самодоволно стартира да се къпеш в пяната на илюзиите. Не единствено това. Пред очите на стотици някогашни дейци, които знаят по какъв начин се развиха събитията, ти стартира да създаваш нова пяна от блъфове.
Някои моменти от словесния карнавал, проведен от теб, принудиха фенове, слушатели и читатели да се усещат неловко.
Спомням си да вземем за пример по какъв начин министър от първия ти държавен екип в твое наличие с възторг съобщи, че България в никакъв случай не е имала по-добър министър председател от тебе. Бяха минали единствено два-три месеца, откогато ти бе оседлал българското ръководство.
Иронична усмивка провокират разказите за невижданата ти родова принадлежност,за твоята ярка мисъл, проблясвала като мълния в мрака на тоталитаризма; за персоналната ти храброст, увенчана със сцената: татко, самоотвержено запътен към модерни Термопили, се прости със сина си. А твоите „ Термопили “ бяха две безвредни съвещания на Политбюро и на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Това се знае от мнозина съвременници, които взеха присъединяване в тях.
Питам те, Андрей, в действителност ли не разбираш кое не е подходящо, че въпреки всичко има мярка, зад която нещата стават карикатурни, трансформират се в гротеска и парадокси.
Дори когато човек е обладан от господарски захлас, не трябва да загърбва възприятието за срам и жанр. За огромно страдание обстоятелствата демонстрират, че това възприятие ти е чуждо… Е, бива, бива измама, само че твоето е цинизъм… Идва ми мислено една мисъл на Христо Ботев: „ Кучето, което лае на месечина, е способно да препикае и олтара “.
Прости ми за откровението, но ти препикаваш олтара на истината, на простата истина. Как можа да скалъпиш толкоз неистини? Ти ли си „ имал своя позиция “? Нима не пропагандираше и не организираше у нас и в чужбина тогавашната политика на Българска комунистическа партия и Народна република България?
Нима си не запомнил, че в края на 80-те години в Съединени американски щати точно ти съобщи, че под управлението на Тодор Живков България по стопански резултати се подрежда до Южна Корея…
Да, правилно е, че някои от нас, включително и ти, негодувахме от крайни дейности, планове, изявления, кадрови решения и своеволия на Генералния. Но мненията не излизаха от тесния кръг на доверени и отдадени. Нямахме нито убеденост в разтърсената си религия, нито храброст намерено да се противопоставим, да се „ пуснем от хорото “. Движехме се в обаян кръг, блъскахме се в безизходицата, внушавайки си, че можем с нещо да бъдем потребни на делото, в което вярвахме, на хората, с които живеехме.
Може би един ден цялата глупост и драматизъм на обстановката в годините на така наречен действителен социализъм ще бъде по-пълно разбрана,
по-справедливо оценена. Кой знае? Ала едно е ясно: свързани сме и с политически неточности, за които носим човешка и политическа отговорност.
Наистина през последните една-две години Тодор Живков показваше, че доверието му в теб е намаляло. Чувал съм го да приказва и пред други сътрудници: „ Луканов служи на непознати ползи “, „ не прави съответна работа “, „ показва труда на други за собствен “ и така нататък Но той не те низвергна, не те в профил. Остави те в ръководството; остави те не тъй като се е страхувал от теб, както наивно твърдиш, а тъй като е отчитал, че дълго си вървял с него.
Така че няма по какъв начин да зачеркнеш огромна част от себе си, Андрей. Може да съжаляваш, да се каеш, да се проклинаш, да си посипваш главата с пепел. Ето за какво е потребно почтено да признаеш и своя грях, а не да го стоварваш върху други. Защото, както споделя Антоан дьо Сент Екзюпери: „ Да си човек, това значи на първо място да си виновен “.
Не можеш да посочиш обстоятелства, които да потвърждават голословното ти заявление, че си живял „ друго от тогавашната ръководеща мафия “.
Ти ли не знаеш, че в случай че е имало мафия, един от основните мафиози се споделя Андрей Луканов? Та ти беше във висшето управление на партията и страната цели 14 години!
Колцина от тогавашните дейци бяха като теб близко и толкоз близки на Тодор Живков? …. Нима си не запомнил по какъв начин за необикновено малко време пробяга стъпалата от чиновник и заместник-министър на външната търговия до заместник-председател на Министерския съвет и кандидат-член на Политбюро. Още изпитвам шок от интригата, която дружно с Милко Балев изплетохте против тогавашния твой началник – министъра на външната търговия Иван Недев.
Свидетел съм на грозния монтаж и писмото на Тодор Живков до колегиума на Министерството на външната търговия от 21.11.1976 година В него честният министър бе обруган и потиснат, тъй като ти пречел да растеш. Този документ е индикативен образец за вероломството на едноличната власт и за безнравствеността на кариеризма.
А за това, че си „ живял друго “, хайде да не ровим! Бих могъл да ти напомня доста любопитни условия – от метода, по който уреждаше даже капризите на твоите близки, до аристократизма в държанието ти.
Ти освен не се отдели от „ мафията “, освен че не бе отстранен от нея, а се подвизаваше в ядрото ѝ като същински галеник .
Смешно е, че след 10 ноември 1989 година начаса не помни какъв си бил, що си приказвал и правил.
Странно е, че точно ти стартира да раздаваш висшо правораздаване против едно отречено време на съзидание, но и с несъгласия, срутени очаквания, изгасена религия, неотразими разочарования, човешки и житейски нещастия. Ала всуе си въобразяваш, Андрей! Твоята сянка е вградена в предишното. Жалки са опитите, сизифовски са твоите старания да се „ разграничиш “ от самия себе си. От това, което си издумал, сторил, надробил, което не си приключил.
Под път и над път приказваш, че си бил изолиран и подценяван. Дори искаш хората да мислят, че твоята персона е злополучна, сполетяна от орисията на „ политически мъртвец “. А „ политическият мъртвец “ Андрей Луканов е най-чест клиент на Първия; той си е присвоил отговорностите да го поучава и осведоми надали не за всичко, да злепоставя и свои сътрудници. „ Политическият мъртвец “ е паралелно с Първия в доста партийно-правителствени делегации, съставлява го пред не един държавен мъж – Кадафи, Йозал, Чаушеску, Фидел Кастро и така нататък
„ Политическият мъртвец “ в действителност държи ключовете с имането на България, тъй като повече от десетилетие позволява и пропуща обращението съвсем на целия народен приход през територията, която ръководи.
Може би точно по тази причина ти се противопоставяше на потребността да се отстранен монополът и прекомерната концентрация във външната търговия. „ Политическият мъртвец “ създава, приготвя, съгласува интервенциите и договореностите по икономическите въпроси със Съветския съюз и страните от Съвет за икономическа взаимопомощ, с развитите и разрастващите се страни.
Като неизменим началник на Комисията за икономическо и научнотехническо съдействие при Министерския съвет той, „ политическият мъртвец “, утвърждава съглашения с сътрудници от други страни, играе решаваща роля по валутните проблеми.
Изпадналият в „ недружелюбност и изолираност “, в „ нетърпимост “ с Бащицата „ политически мъртвец “ Андрей Луканов през 1986 година е повдигнат за първи заместник-председател на Министерския съвет и получава заплата като първи вицепремиер чак до 10.11.1989 година
Да, Тодор Живков както залюбваше, по този начин и разлюбваше обособени дейци. Тази негова игра на любимци, изключително на „ вундеркинди “ в стопанската система, беше станала банална, досадна. Но разлюбеният, „ скастреният “ не беше ничия жертва. Дори някои от „ снетите “ живееха по-добре от настоящите.
Тодор Живков ни държеше в страхова неуравновесеност, противопоставяше ни, не криеше ревността си към по-младите и другите от него, ограничаваше или отстраняваше свои противници.
Податлив на внушенията на най-близките си другари и съветници, Генералният позволи някои хрумвания да се трансфорат в огромни политически неточности. Лишен от дълбоки знания, Тодор Живков абсолютизираше ролята на помощниците си. А някои двуличници като Милко Балев и Никола Стефанов, работещи на мрачно, трансфораха кабинета му във всевластен комитет. „ На кафето “ се решаваха въпроси с огромна важност; стартира да се ползва и практиката на „ последния срещнат “.
В тези ненормални условия доста лица на управителна служба имаха остри проблеми, персонални терзания. Но колцина се осмелиха намерено да стачкуват и да се борят. Желязната партийна дисциплинираност и угрозата да те разгласят за зложелател на своите ни заставяха да се помиряваме и с решенията, в целесъобразността на които не бяхме уверени. Така едноличната воля на Първия срещаше утвърждение, а не опозиция.
Ето за какво не може всичко да се стоварва само върху него и най-близкото му обграждане. И членовете на Политбюро, на Министерския съвет, на Държавния съвет, на Централен комитет на Българска комунистическа партия, депутати в Народното събрание и така нататък сме обременени от честен и политически дълг, който цялостен живот ще ни тежи и гнети…
Основателно ни укоряват, че дълго, прекомерно дълго сме се помирявали с мъката в ръководството на Тодор Живков като едноличен началник, олицетворяващ командно-административната система. Но през 80-те години нито бе толкоз ясно, както в този момент, че това е краят и на цялата система, която наричахме зрял социализъм, нито бяха налице изискванията да се реализира дълбоката смяна единствено у нас…
Надявам се, че ще преоцениш доста неща, които станаха или се провалиха през 1990 година Едва ли би трябвало да се акцентира, че който получава, взема доста, дължи доста. Сам се домогваше до най-високи постове, самичък би трябвало да събираш и бурените от сеитбата. Работа на историците е да дават цялостна оценка на отминалата година. А и времето ще постави всичко на своя най-точен кантар.
Но още през днешния ден доста тревожни въпроси дирят отговор. Ето някои от тях:
Нима не бе допустимо ръководените от теб държавни управления, вместо да политиканстват, да провеждат по-безболезнен преход към свободно пазарно стопанство?
Защо се обърна тил на производството – царицата на всяко благоденствие?
Защо не се сътвориха най-малко обикновени условия да се притъпи убийствената заостреност на външния дълг – не с мораториум на заплащанията, а с известните естествени управленчески икономически начини?
Защо се провали вероятното възстановяване на вътрешния пазар в сходство и със Закона за бюджета и проекта за 1990 година? Нима това не способства за сегашната невъобразима скъпотия?
Защо се разрушиха вратите към хаоса, към потайни пластове на живота, в който стават страшни неща?
Защо не се организираха ползотворни инициативи против инфлацията, спекулата, дефицита на артикули, на материали за главните индустриални действия? Не си ли склонен, че това задълбочи рецесията, води към икономически колапс.
Защо твоите държавни управления не започнаха икономическата промяна, приватизацията, новото ценообразуване?
Защо не се сътвориха най-благоприятни условия за непознатите вложения? Обясненията, че липсвала нормативна база, са обикновени, защото законите утвърждават основаните публични връзки, а не ги измислят.
Зная, че не си прекомерно проведен, че не познаваш живия живот, съзидателната процедура. И въпреки всичко с какво би обяснил бездействието и нездравословните решения на твоите две държавни управления?…
Познавам необуздаността на твоето славолюбие. Ала по какъв начин би пояснил неприлични твои нападения към нови високи държавни постове? А безкрайната ти битка за водачество, обвързвана с заплаха от разкол в изпитващата скрупули Българска социалистическа партия занапред ще бъде осветлявана. Въпросите – все основателни и тежки, могат да продължат…
Но ще спра дотук.
Накрая ще те попитам: Не мислиш ли, че е пристигнало време да престанеш непрекъснато да занимаваш всички със своята персона? Не мислиш ли, че е време да си припомниш най-гордата мисъл: „ Бъди безмилостен към себе си! “.
Защо не се опиташ да заживееш като елементарните хора? Това би било почтено, почтено. Защото рано или късно те, жителите на България, а не самозвани властогонци, ще въздигнат отечеството.
София, 15. 07. 1991 година
С благопожелание за положително телесно
и духовно здраве
Г. Йорданов
*Георги Йорданов е заместник-председател на Министерски съвет 1979 -1987 година и юли- декември 1989-а. Министър на културата и просветата (1987 -1989). След измененията от 1989 година е изключен от Българска комунистическа партия като един от най-приближените на Тодор Живков, по-късно участието му е възобновено.Привлечен е като обвинен по дело номер 3 за подписани от него като заместник-председател на Министерски съвет и министър на културата, науката и просветата решения на Министерския съвет в интервала 1982 – 89 г. за отдаване на безплатна помощ на страни от Третия свят и на непознати партии. По-късно серията сходни правосъдни процеси са прекъснати (като фарсови, 2000 г.) и обвиняванията са снети.
** Андрей Луканов е върховен политик от Българска комунистическа партия, преименувана в Българска социалистическа партия. Министър-председател на България в две следващи правителства през 1990 година Първото – от 8 февруари до 21 септември, след това от 22 ноември до 20 декември. Година по-късно, на 7 юли 1992 година по искане на основния прокурор Татарчев и с решение на парламента на Луканов му е лишен депутатският имунитет. На 9 юли 1992 година е задържан и измамен под отговорност за това, че като първи заместник-председател на Министерски съвет в интервала 1986 – 1989 година, при изискванията на продължаващо закононарушение, действайки в съучастничество с длъжностни лица, е присвоил публично имущество в изключително огромни размери. Не е наказан и делото е прекъснато. Освободен е на 30 декември 1992 година Четири години по-късно, на 2 октомври 1996 година, Андрей Луканов е застрелян с 4 патрона пред дома си в квартал „ Изток “.
Възлов състезател в два вътрешно-партийни преврата – против Тодор Живков, а по-късно и против Жан Виденов.
Текстът на Микаела Въжарова е оповестен за първи път в ДЕБАТИ.БГ на 10.11.2018г.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!1740ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
10.11.2022, 09:15
10.11.2022, 08:48
10.11.2022, 08:28
10.11.2022, 06:00
Последни публикации-10.11.2022, 09:59-10.11.2022, 09:15-10.11.2022, 08:48Партньори
Отчитаме 33 години от вътрешнопартийния прелом в Българска комунистическа партия, довел хората към Андрей Луканов на власт. Луканов беше кандидат-член на Политбюро и член на секретариата на Българска комунистическа партия, а маньовъра му беше с поддръжката на българските и съвестките секрети служби. А свалянето на комунистическия деспот Тодор Живков и неговото обграждане, беше отразяваше желанието на комунистите да реформират банкрутиралата страна.
БСП, правоприемник на Българска комунистическа партия, привиква съвещание на Националния съвет на партията на 11 ноември 2018 година Избягаха с един ден от превратната дата 10 ноември (1989).
Темите в този момент: „ Бюджет – 2019″, установяване на дата и дневен ред за 49- ия конгрес; изборите за Европейски парламент и план за тактика за ляв медиен пул и развиването на в. “Дума “. Така публично е опакован партийният конгрес.
В реалност следва нова колекция – проба за почистване на вътрешнопартийни сметки. Сега сред лагера „ Нинова “ и лагера на по-младите и по-старите ветерани, оказали се преди време апаратно изтласканиот днешния водач Корнелия Нинова и дясната й ръка Кирил Добрев в девета глуха. Бяха им отнети позиции и благините по партийните върхове, както и доживотната привилегия да са депутати.
Днешният филм наподобява на римейк, много по-слаб като продукция, най-много с надалеч по-слаби играчи, на събитията към 10 ноември 1989-а.
Какво е било преди близо три десетилетия, споделя тогавашният върховен партиен и държавен фактор Георги Йорданов*. Вадейки на бял свят (от времето на тогавашните вътрешно-партийни преврати) свое писмо до Андрей Луканов**, различен върховен някогашен партиен и държавен фактор от това време.
Документът стана обществен в автобиографичната трилогия на Георги Йорданов – „ Притаени мигове “ ( том втори “Откровения “).
Когато Георги Йорданов написа до/за Луканов, той към този момент e напуснал всички партийни и държавни постове, до момента в който Луканов се е изкатерил до върховете.
Според Йорданов „ Луканов е егоцентрично деспотичен “, сътворил е „ най-огромните пакости в партията и страната “, отговорен е за „ свирепото отричане на половинвековния път на България “, „ за омразата, посята измежду народа “.
„ Андрей, ти стоиш в основата на някои скалъпени правосъдни процеси и следствени каузи?…Носиш виновността за мафиотизирането на държавата…Ти не знаеш ли, че в случай че е имало мафия, един от основните мафиози се споделя Андрей Луканов?… Ти освен не се отдели от „ мафията “, освен че не бе отстранен от нея, а се подвизаваше в ядрото ѝ като същински галеник… “, написа в подтекста на вътрешно-партийните преврати непосредствено против Луканов, членът на Политбюро на Българска комунистическа партия и един от най-приближените – Георги Йорданов.
Писмото е написано в бурното политическо лято на 1991-а, юли. Дни след приемането на новата Конституция на България, гласувана от последното Велико национално заседание. Следва съдбовният акт на блокаж на страната за десетилетия напред – разформироване на Велико народно събрание при към този момент новата конституция, като Велико народно събрание продължава своята работа като Обикновено национално заседание. (Съответно на Конституцията, призната през 1991 година единствено Велико народно събрание има изключителното право да прави значим кръг конституционни промени).
Тогава Андрей Луканов е народен представител след два неуспеха като министър председател на България в две следващи държавни управления ( 8.02 – 21.09.1990) и (22.11 -20.12).
Писмото на Георги Йорданов до Андрей Луканов вади истини за Живков и неговото обграждане, за Луканов и обкръжения, за интригите и войните в тогавашната партия- страна Българска комунистическа партия, дамгосали тежко т.нар.български преход.
Георги Йорданов Писмото на Георги Йорданов до Адрей Луканов (с незначителни съкращения):
Satis, Андрей!
Принуден съм да ти кажа: „ задоволително! “. Напълно съм уверен, че е извънредно време да спреш, да размислиш. Тогава, уповавам се, ще схванеш, че с изключение на омайната ария на славолюбието и жаждата за власт, които те разсипват, добре е да чуеш и друго мнение за себе си.
Ще бъда и заради това по човешки прям, нелицеприятен… ще споделя с теб истини, а не клюки, сигурен съм, че няма да останеш безучастен. Вероятно в писмото ми ще съзреш думи, от които бягаш, мисли, които не щеш да чуеш. Очевидно е, че за теб е по-примамлива мелодията на сирените, скрити в дълбоките води на властта. Но човек не трябва да отвръща поглед от грубото лице на суровата правда…
Нравственият ми дълг ме предизвиква да ти кажа какво мисля за теб, за постъпките ти…Повече от десетилетие бяхме един до различен на съвещания и срещи, на конгреси и тържества, на работа и почивка…
Бързам да те успокоя: не се окайвам, за нищо не апелирам, нищо не желая. Участта, която вероятно съм заслужил, не ме пречупи. Пък и, както споделя народът, „ Всяко зло – за положително “. Времето на коренната смяна ми оказа помощ да опозная същността на лукавството, коварството, хулите, лъжата, клеветата, неблагодарността, само че и на търпението, на волята да не се приказва, когато по-справедливо е да се мълчи…
Доста съм патил и претърпял, с цел да не пострадвам от младежки унес по илюзии. Вече не се вторачвам и в миражите на публичния живот. Далеч от фалша и суетата на политическата олелия, по-ясно осъзнавам относителността на нещата…
И така, да се чуди човек, да се мае: като че ли България е страната на чудесата
Хора, които раболепно, а може би умишлено свиреха в оркестъра на отхвърлената власт, внезапно се предрешиха и като клоуни в цирка закрещяха на смаяната аудитория: „ Ето ни нас – ангелите, претърпели в утробата на предишното, нямащи нищо общо с времето, което си отиде; ето ни нас – по едно и също време извънземни и месии, с които се захваща новото летоброене “…
За теб, политика, който желае да внуши, че преди 10 ноември 1989 година не е бил нищо друго с изключение на скритото зачатие на всебългарско бъдеще. Та повече от година и половина, смятайки, че людете са безпаметни, самонаслаждавайки се като паун на перата си…
Андрей Луканов и Илия Павлов, „ Мултигруп “ Ти се мислиш за светеца на новото време – на половина воин, на половина страдалец
Повече от година и половина ти се киприш на самия връх. А над него, по израза на бай Йовчо Големанов, е единствено небето. Комай повярва, че това е единственото място, за което си предназначен. Ала не е зле понякога да поглеждаш и към земята, и към пътя, по който си вървял в продължение на няколко десетилетия.
Надявам се, помниш какво ми сподели в навечерието на огромната смяна. Разговаряхме в коридора на Министерския съвет, с цел да не ни подслушват. Поводът още веднъж бе оставката, която Тодор Живков бе заставен да си даде на идния пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Тогава ти твърдо съобщи, че оставаш на същата служба. Осведомеността ти не ме изненада. Не единствено аз знаех от кое място черпиш сведения, кураж, самочувствие. По-скоро се зарадвах, че в тоя изключително значим политически миг и ти ратуваш за промяната на всесилния Първи не заради персонални ползи, не за покачване и популярност.За себе си бях взел твърдо решение. В протокола на съвещанието на Политбюро на 9.11.1989 година е записано изявлението ми, в което, заявявайки, че Тодор Живков би трябвало да се отдръпна от управлението, предложих своята оставка, макар че не съм възрастен. Подканих и други да сторят същото. Сигурно не си не запомнил по какъв начин някои ме изгледаха с изненада. Ала това бе дълбокото ми вътрешно разбиране.
И през днешния ден мисля, че още тогава съвсем задачите сформира и на Политбюро, и на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия, включително естествено и ти, трябваше да се отдръпват, с цел да се даде път на нови, свежи сили.
Затова се учудих, когато единствено след няколко дни ми сподели, че ще ставаш член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Багажът за високия полет беше стегнат; пасажерът бе убеден, спокоен, блажен.
В тези условия това означаваше, че ставаш вторият човек в партията и страната. Познавах необуздания ентусиазъм на твоето егоцентрично славолюбие, както и качествата и характера на новия общоприет, и не бе мъчно да си показва по какъв начин скоро ще изземеш по-голямата част от неговите пълномощия. Така и стана.
Без да имаш задоволителен опит, познания и проницателност за тая служба, без да спазваш правила, възпитание и мярка, ти начаса се развихри като в действителност лидер…. Оттук нататък към този момент никой не можеше да те спре. Повярвал в своята изключителност, ти намерения, че „ морето е до колене “. За няколко месеца направи пакости, които скоро, доста скоро времето и хората ще назоват с същинските им имена.
Оказва се, че си основател, подстрекател и проводник на голословната и безотговорна, с нищо неоправдана и извънредно нездравословна процедура на всеобщо отричане на всичко и всички, свързани с половинвековния път на България! Като че ли хората са безмисловни твари, живели само в глухота и непроницаем мрак
Като че ли всички дейци, посочени с неопределено преведената и случайно използвана латинска дума „ номенклатура “, са освирепели простаци, мързеливи кърлежи; не сторили нищо положително, те би трябвало да благодарят на довчерашните си приятели и сътрудници, внезапно оказали се техни жертви, че към момента ги оставят да живеят.
Убеден съм, че не си предвиждал до каква степен ще се стигне. Сега и Диоген не би могъл да съзре даже едно плодно зрънце по пътя на страната след 9.09.1944 година Това са резултатите от свирепото отрицание…
Нима не можеше да се заимства от опита на Испания, в която, откакто падна диктаторският режим на Франко, националното единодушие и търпимостта надвиха разрушителната буря на враждата и опълчването.
Нима земята на тоя невъздържан народ е по-великодушна от античната земя на българите, та приюти в един гроб синовете си, оказали се от двете страни на огъня в една от най-големите цивилен войни на века.
Някои трубадури на клеветата могат да бъдат разбрани. Стояли в сянка, неосъществени и озлобени, те робуват на инстинкти за отплата.
Но по какъв начин e допустимо ти да бъдеш свестен, когато „ ни лук ял, ни лук мирисал “, правиш кариера, като безпричинно скверниш довчерашни твои приятели, за които знаеш, че зло никому не са сторили. Те заплатиха и не престават да заплащат дружно със фамилиите си за своите и непознатите провинения. А като знаят, че постоянно положителното побеждава, откакто няма да ни има, те намират нравствена опора само в търпението и мълчанието.
Разбира се, тук не става тирада за причинителите на закононарушения, открити с влезнала в действие законна присъда. Те не заслужават нито благосклонност, нито прошка. Жестоката логичност на живота и справедливостта, диреща отмъщение, слагат на място всекиго и всичко. Но до тогава? Даваш ли си сметка какво мислят и по какъв начин се усещат доста почтени, способни, непровинени социалисти и безпартийни, дамгосани като „ номенклатурчици “. Не е загадка, че новоизлюпени властогонци, които преди 10 ноември 1989 година не са заемали мечтани от тях постове, надянаха маските на „ пострадали “. Именно те залюляха балканската игра на омразата и хлевоустата интрига. Как да се даде шир на нови лица, на експерти, откакто …
…самонадеяни дилетанти и кариеристи, в чийто асортимент значителен дял имаш и ти, държат със зъби и нокти длъжности, които не заслужават
Те обричат на неуспех всяка активност, до която се домогват. Знайно е, че измежду тях са твои любимци и фаворитки. Вече не е мъчно да се планува, че верижната реакция на опълчването занапред ще размахва косата на унижението и заличаването. А какъв брой обществена сила отива напразно, какъв брой опитни и одарени люде се откъсват от съзиданието, запратени в мелницата на публичното самоизяждане.
Чудно ли е, че производството се задъхва, че инфлацията, спекулата, престъпността и безредието доближават неприемливи размери, а творчеството линее? И тъй като враждата омраза поражда, а пропастта бездна копае, нашенските пристрастености не оставят нищо свято.
Ругатните последователно изместиха достолепния привет на предците ни – „ Добър ден! “. Докъде ще се стигне, един Бог знае. Какво ли има още да пати клетата България, щом недалновидни политици като теб поведоха към моралната гилотина голям брой нейни рожби, чиято единствена виновност е, че са вярвали в един блян, работили са при една система, която си отива.
Вече няма място и за разумния въпрос: А по какъв начин би могло да се постъпи при обществено-политическите условия, подбудени от съответната историческа конюнктура, одобрена с благословията на велики сили и полубожества на това време? Лесно се пишат предписания за заболявания, които едвам в този момент се откриват, а отсега нататък ще се лекуват.
Не е допустимо да се откри опрощение за твоето съпричастие с акцията за разпра в партията. С горчив привкус четем разказите на „ очевидци “ за твоето геройство след 10 ноември. Тръгнал да формираш съпротива, ти не се посвени да участваш в акцията за компрометиране и дискредитиране на твои приятели, които, в случай че не са по-достойни, с нищо не са по-провинили се от теб.
Да, Андрей, ти съобщи свои приятели, забравяйки пророческия зов на Дантон: „ Максимилиане, ти си идващият! “
А като пристигна твоят ред и бумерангът се стовари върху главата ти, изгуби хладнокръвие, стартира да просиш лепта. Прочетох нескопосаното ти писмо до основния прокурор и откровено те съжалих.
Поне да не бе употребил „ юридическите доводи “, писани като че ли от първокурсник по право. Но думата е за друго.
Ти, ти, откри ерата на „ новите политически процеси “
Като ръководител на партийно-държавната комисия по деформациите стартира да разчистваш персонални сметки, да хвърляш прахуляк в очите, измисляйки прегрешения на организации с идеална цел, да се занимаваш с маловажни въпроси. А не пожела да изучиш истината за лагерите в Белене, Ловеч, Скравена и другаде, за убийствения външен дълг и бюджетния недостиг на страната, за икономически и политически закононарушения.
Нали ти даде образец по какъв начин да се ползва правилото: аргументум пъкъл хоминем, т.е. удари индивида, остави обстоятелствата! Нали ти стоиш в основата на някои скалъпени правосъдни процеси и следствени каузи? Случаите на пригаждане на правни правила към политически потребности и пристрастия на деня съответстват с ръководството на ръководените от теб държавни управления.
Преди повече от година един от ръководителите на Главната прокуратура съобщи пред мен: „ Какъв е този Андрей Луканов? Той доста ни натиска. Не знае ли, че има закони? “. Нима в действителност не съзнаваш, че към този момент са прекалено много и твоите жертви – едни излъга, „ пращайки ги за зелен хайвер “, други съобщи, трети набеди, за четвърти подвикна „ Дръжте ги! “.
Колко умно постъпиха управляващите в Унгария, която претърпя бурята на 1956 година, лишила живота на няколко десетки хиляди нейни синове и дъщери. Обществените старания в тази страна се насочват не към възмездие, а към съзидание. Не е ли прекомерно късна йезуитската ти реакция против злото, което, в случай че не се усмири, ще роди и образци на правосъден произвол. За запътената към същинска народна власт страна това би било злощастие.
А какво да се каже за крайния популизъм, който се развихри не без твое присъединяване?
Днес неговите неуместни изяви разбъркват морални полезности, деформират публичното схващане, а клеветите му, въпреки и отхвърлени от обстоятелствата, предизвикат така и така вилнеещите пристрастености.
Превъплъщенията на политическата ти гъвкавост и морална безпардонност като че нямат край. Това въпреки всичко може да се изясни. В политиката какво ли няма. Но бедата е, че обществото към този момент е насила да слуша по какъв начин обстоятелствата на отминалия ден се изясняват само с критериите и събитията на днешните политически пристрастия и предразсъдъци. Навред се сее ненавист. Защото безогледното отричане, междуличностната омраза, скрита във воала на мними общи ползи, писането и продаването на индулгенции, многочислените прояви на отплата минаха всички граници, преодолявайки и последните нравствени задръжки.
Чудно ли е, че злобата и отрицанието заливат като с вулканична лава и изсъхнало, и зелено, и неприятно, и хубаво, и непознати, и свои, и отговорни, и набедени. А бесовете запращат не една жертва на омразата към дълбините на тъмното житейско езеро. Това към този момент е трагично. Ясно е, че значително „ радетели “ за нов ред не познават възприятието да се почита сътвореното, тъй като не са вградили и една тухла в него. Кой не знае, че ненавистта към хората и делата би трябвало да се търси там, където нищо не е заченато. С това може да се изясни и твоята съвсем престъпна интервенция в последната редакция на прословутото приложение към Декларацията на ВПС за виновността и отговорността.
Ти падна толкоз ниско, че си присвои правото на безспорен съдник. Законен е въпросът: С каква съвест изключи себе си от кръга на виновните, включвайки имена, които даже ВПС не е обсъждал? Случаят – груба корист с права, е заслужен освен за жалост, само че и за партийно следствие. Но спекулацията, с която целиш да се самохарактеризираш за пострадал от предишния режим, не може никого да заблуди.
Хората основателно са възмутени от едноличното ръководство на Тодор Живков
Дълбокото отчаяние от житейската неприспособимост на обществено-политическата система, довела до нейния провал в Източна Европа, преля в избухлив митинг. Но несръчната ти и користолюбива постановка, почнала на съвещанието на Народното събрание на 17.11.1989 година, която продължава и до през днешния ден, дава задоволително доказателства за нечисти планове и цели.
Не може да не ти се признае прочут триумф. Подведени от самохвалството ти, от изявления на подставени лица и от изказвания на ласкатели, мнозина повярваха, че при сваления режим на Тодор Живков си бил „ бяла гарга “, „ политически мъртвец “, герой. Така измислицата комай се домогва до визията за нещата, които ти служат.
И защото „ лъжата може да обиколи света, до момента в който истината си връзва обувките “, ти самодоволно стартира да се къпеш в пяната на илюзиите. Не единствено това. Пред очите на стотици някогашни дейци, които знаят по какъв начин се развиха събитията, ти стартира да създаваш нова пяна от блъфове.
Някои моменти от словесния карнавал, проведен от теб, принудиха фенове, слушатели и читатели да се усещат неловко.
Спомням си да вземем за пример по какъв начин министър от първия ти държавен екип в твое наличие с възторг съобщи, че България в никакъв случай не е имала по-добър министър председател от тебе. Бяха минали единствено два-три месеца, откогато ти бе оседлал българското ръководство.
Иронична усмивка провокират разказите за невижданата ти родова принадлежност,за твоята ярка мисъл, проблясвала като мълния в мрака на тоталитаризма; за персоналната ти храброст, увенчана със сцената: татко, самоотвержено запътен към модерни Термопили, се прости със сина си. А твоите „ Термопили “ бяха две безвредни съвещания на Политбюро и на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Това се знае от мнозина съвременници, които взеха присъединяване в тях.
Питам те, Андрей, в действителност ли не разбираш кое не е подходящо, че въпреки всичко има мярка, зад която нещата стават карикатурни, трансформират се в гротеска и парадокси.
Дори когато човек е обладан от господарски захлас, не трябва да загърбва възприятието за срам и жанр. За огромно страдание обстоятелствата демонстрират, че това възприятие ти е чуждо… Е, бива, бива измама, само че твоето е цинизъм… Идва ми мислено една мисъл на Христо Ботев: „ Кучето, което лае на месечина, е способно да препикае и олтара “.
Прости ми за откровението, но ти препикаваш олтара на истината, на простата истина. Как можа да скалъпиш толкоз неистини? Ти ли си „ имал своя позиция “? Нима не пропагандираше и не организираше у нас и в чужбина тогавашната политика на Българска комунистическа партия и Народна република България?
Нима си не запомнил, че в края на 80-те години в Съединени американски щати точно ти съобщи, че под управлението на Тодор Живков България по стопански резултати се подрежда до Южна Корея…
Да, правилно е, че някои от нас, включително и ти, негодувахме от крайни дейности, планове, изявления, кадрови решения и своеволия на Генералния. Но мненията не излизаха от тесния кръг на доверени и отдадени. Нямахме нито убеденост в разтърсената си религия, нито храброст намерено да се противопоставим, да се „ пуснем от хорото “. Движехме се в обаян кръг, блъскахме се в безизходицата, внушавайки си, че можем с нещо да бъдем потребни на делото, в което вярвахме, на хората, с които живеехме.
Може би един ден цялата глупост и драматизъм на обстановката в годините на така наречен действителен социализъм ще бъде по-пълно разбрана,
по-справедливо оценена. Кой знае? Ала едно е ясно: свързани сме и с политически неточности, за които носим човешка и политическа отговорност.
Наистина през последните една-две години Тодор Живков показваше, че доверието му в теб е намаляло. Чувал съм го да приказва и пред други сътрудници: „ Луканов служи на непознати ползи “, „ не прави съответна работа “, „ показва труда на други за собствен “ и така нататък Но той не те низвергна, не те в профил. Остави те в ръководството; остави те не тъй като се е страхувал от теб, както наивно твърдиш, а тъй като е отчитал, че дълго си вървял с него.
Така че няма по какъв начин да зачеркнеш огромна част от себе си, Андрей. Може да съжаляваш, да се каеш, да се проклинаш, да си посипваш главата с пепел. Ето за какво е потребно почтено да признаеш и своя грях, а не да го стоварваш върху други. Защото, както споделя Антоан дьо Сент Екзюпери: „ Да си човек, това значи на първо място да си виновен “.
Не можеш да посочиш обстоятелства, които да потвърждават голословното ти заявление, че си живял „ друго от тогавашната ръководеща мафия “.
Ти ли не знаеш, че в случай че е имало мафия, един от основните мафиози се споделя Андрей Луканов? Та ти беше във висшето управление на партията и страната цели 14 години!
Колцина от тогавашните дейци бяха като теб близко и толкоз близки на Тодор Живков? …. Нима си не запомнил по какъв начин за необикновено малко време пробяга стъпалата от чиновник и заместник-министър на външната търговия до заместник-председател на Министерския съвет и кандидат-член на Политбюро. Още изпитвам шок от интригата, която дружно с Милко Балев изплетохте против тогавашния твой началник – министъра на външната търговия Иван Недев.
Свидетел съм на грозния монтаж и писмото на Тодор Живков до колегиума на Министерството на външната търговия от 21.11.1976 година В него честният министър бе обруган и потиснат, тъй като ти пречел да растеш. Този документ е индикативен образец за вероломството на едноличната власт и за безнравствеността на кариеризма.
А за това, че си „ живял друго “, хайде да не ровим! Бих могъл да ти напомня доста любопитни условия – от метода, по който уреждаше даже капризите на твоите близки, до аристократизма в държанието ти.
Ти освен не се отдели от „ мафията “, освен че не бе отстранен от нея, а се подвизаваше в ядрото ѝ като същински галеник .
Смешно е, че след 10 ноември 1989 година начаса не помни какъв си бил, що си приказвал и правил.
Странно е, че точно ти стартира да раздаваш висшо правораздаване против едно отречено време на съзидание, но и с несъгласия, срутени очаквания, изгасена религия, неотразими разочарования, човешки и житейски нещастия. Ала всуе си въобразяваш, Андрей! Твоята сянка е вградена в предишното. Жалки са опитите, сизифовски са твоите старания да се „ разграничиш “ от самия себе си. От това, което си издумал, сторил, надробил, което не си приключил.
Под път и над път приказваш, че си бил изолиран и подценяван. Дори искаш хората да мислят, че твоята персона е злополучна, сполетяна от орисията на „ политически мъртвец “. А „ политическият мъртвец “ Андрей Луканов е най-чест клиент на Първия; той си е присвоил отговорностите да го поучава и осведоми надали не за всичко, да злепоставя и свои сътрудници. „ Политическият мъртвец “ е паралелно с Първия в доста партийно-правителствени делегации, съставлява го пред не един държавен мъж – Кадафи, Йозал, Чаушеску, Фидел Кастро и така нататък
„ Политическият мъртвец “ в действителност държи ключовете с имането на България, тъй като повече от десетилетие позволява и пропуща обращението съвсем на целия народен приход през територията, която ръководи.
Може би точно по тази причина ти се противопоставяше на потребността да се отстранен монополът и прекомерната концентрация във външната търговия. „ Политическият мъртвец “ създава, приготвя, съгласува интервенциите и договореностите по икономическите въпроси със Съветския съюз и страните от Съвет за икономическа взаимопомощ, с развитите и разрастващите се страни.
Като неизменим началник на Комисията за икономическо и научнотехническо съдействие при Министерския съвет той, „ политическият мъртвец “, утвърждава съглашения с сътрудници от други страни, играе решаваща роля по валутните проблеми.
Изпадналият в „ недружелюбност и изолираност “, в „ нетърпимост “ с Бащицата „ политически мъртвец “ Андрей Луканов през 1986 година е повдигнат за първи заместник-председател на Министерския съвет и получава заплата като първи вицепремиер чак до 10.11.1989 година
Да, Тодор Живков както залюбваше, по този начин и разлюбваше обособени дейци. Тази негова игра на любимци, изключително на „ вундеркинди “ в стопанската система, беше станала банална, досадна. Но разлюбеният, „ скастреният “ не беше ничия жертва. Дори някои от „ снетите “ живееха по-добре от настоящите.
Тодор Живков ни държеше в страхова неуравновесеност, противопоставяше ни, не криеше ревността си към по-младите и другите от него, ограничаваше или отстраняваше свои противници.
Податлив на внушенията на най-близките си другари и съветници, Генералният позволи някои хрумвания да се трансфорат в огромни политически неточности. Лишен от дълбоки знания, Тодор Живков абсолютизираше ролята на помощниците си. А някои двуличници като Милко Балев и Никола Стефанов, работещи на мрачно, трансфораха кабинета му във всевластен комитет. „ На кафето “ се решаваха въпроси с огромна важност; стартира да се ползва и практиката на „ последния срещнат “.
В тези ненормални условия доста лица на управителна служба имаха остри проблеми, персонални терзания. Но колцина се осмелиха намерено да стачкуват и да се борят. Желязната партийна дисциплинираност и угрозата да те разгласят за зложелател на своите ни заставяха да се помиряваме и с решенията, в целесъобразността на които не бяхме уверени. Така едноличната воля на Първия срещаше утвърждение, а не опозиция.
Ето за какво не може всичко да се стоварва само върху него и най-близкото му обграждане. И членовете на Политбюро, на Министерския съвет, на Държавния съвет, на Централен комитет на Българска комунистическа партия, депутати в Народното събрание и така нататък сме обременени от честен и политически дълг, който цялостен живот ще ни тежи и гнети…
Основателно ни укоряват, че дълго, прекомерно дълго сме се помирявали с мъката в ръководството на Тодор Живков като едноличен началник, олицетворяващ командно-административната система. Но през 80-те години нито бе толкоз ясно, както в този момент, че това е краят и на цялата система, която наричахме зрял социализъм, нито бяха налице изискванията да се реализира дълбоката смяна единствено у нас…
Надявам се, че ще преоцениш доста неща, които станаха или се провалиха през 1990 година Едва ли би трябвало да се акцентира, че който получава, взема доста, дължи доста. Сам се домогваше до най-високи постове, самичък би трябвало да събираш и бурените от сеитбата. Работа на историците е да дават цялостна оценка на отминалата година. А и времето ще постави всичко на своя най-точен кантар.
Но още през днешния ден доста тревожни въпроси дирят отговор. Ето някои от тях:
Нима не бе допустимо ръководените от теб държавни управления, вместо да политиканстват, да провеждат по-безболезнен преход към свободно пазарно стопанство?
Защо се обърна тил на производството – царицата на всяко благоденствие?
Защо не се сътвориха най-малко обикновени условия да се притъпи убийствената заостреност на външния дълг – не с мораториум на заплащанията, а с известните естествени управленчески икономически начини?
Защо се провали вероятното възстановяване на вътрешния пазар в сходство и със Закона за бюджета и проекта за 1990 година? Нима това не способства за сегашната невъобразима скъпотия?
Защо се разрушиха вратите към хаоса, към потайни пластове на живота, в който стават страшни неща?
Защо не се организираха ползотворни инициативи против инфлацията, спекулата, дефицита на артикули, на материали за главните индустриални действия? Не си ли склонен, че това задълбочи рецесията, води към икономически колапс.
Защо твоите държавни управления не започнаха икономическата промяна, приватизацията, новото ценообразуване?
Защо не се сътвориха най-благоприятни условия за непознатите вложения? Обясненията, че липсвала нормативна база, са обикновени, защото законите утвърждават основаните публични връзки, а не ги измислят.
Зная, че не си прекомерно проведен, че не познаваш живия живот, съзидателната процедура. И въпреки всичко с какво би обяснил бездействието и нездравословните решения на твоите две държавни управления?…
Познавам необуздаността на твоето славолюбие. Ала по какъв начин би пояснил неприлични твои нападения към нови високи държавни постове? А безкрайната ти битка за водачество, обвързвана с заплаха от разкол в изпитващата скрупули Българска социалистическа партия занапред ще бъде осветлявана. Въпросите – все основателни и тежки, могат да продължат…
Но ще спра дотук.
Накрая ще те попитам: Не мислиш ли, че е пристигнало време да престанеш непрекъснато да занимаваш всички със своята персона? Не мислиш ли, че е време да си припомниш най-гордата мисъл: „ Бъди безмилостен към себе си! “.
Защо не се опиташ да заживееш като елементарните хора? Това би било почтено, почтено. Защото рано или късно те, жителите на България, а не самозвани властогонци, ще въздигнат отечеството.
София, 15. 07. 1991 година
С благопожелание за положително телесно
и духовно здраве
Г. Йорданов
*Георги Йорданов е заместник-председател на Министерски съвет 1979 -1987 година и юли- декември 1989-а. Министър на културата и просветата (1987 -1989). След измененията от 1989 година е изключен от Българска комунистическа партия като един от най-приближените на Тодор Живков, по-късно участието му е възобновено.Привлечен е като обвинен по дело номер 3 за подписани от него като заместник-председател на Министерски съвет и министър на културата, науката и просветата решения на Министерския съвет в интервала 1982 – 89 г. за отдаване на безплатна помощ на страни от Третия свят и на непознати партии. По-късно серията сходни правосъдни процеси са прекъснати (като фарсови, 2000 г.) и обвиняванията са снети.
** Андрей Луканов е върховен политик от Българска комунистическа партия, преименувана в Българска социалистическа партия. Министър-председател на България в две следващи правителства през 1990 година Първото – от 8 февруари до 21 септември, след това от 22 ноември до 20 декември. Година по-късно, на 7 юли 1992 година по искане на основния прокурор Татарчев и с решение на парламента на Луканов му е лишен депутатският имунитет. На 9 юли 1992 година е задържан и измамен под отговорност за това, че като първи заместник-председател на Министерски съвет в интервала 1986 – 1989 година, при изискванията на продължаващо закононарушение, действайки в съучастничество с длъжностни лица, е присвоил публично имущество в изключително огромни размери. Не е наказан и делото е прекъснато. Освободен е на 30 декември 1992 година Четири години по-късно, на 2 октомври 1996 година, Андрей Луканов е застрелян с 4 патрона пред дома си в квартал „ Изток “.
Възлов състезател в два вътрешно-партийни преврата – против Тодор Живков, а по-късно и против Жан Виденов.
Текстът на Микаела Въжарова е оповестен за първи път в ДЕБАТИ.БГ на 10.11.2018г.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!1740ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
10.11.2022, 09:15
10.11.2022, 08:48
10.11.2022, 08:28
10.11.2022, 06:00
Последни публикации-10.11.2022, 09:59-10.11.2022, 09:15-10.11.2022, 08:48Партньори
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ