Новият албум на Тейлър Суифт, или добре дошли в клуба на разбитите сърца
Тейлър Суифт пусна единадесетия си студиен албум " The Tortured Poets Department ”. Този на Били Айлиш идва след месец (17 май). Някъде сред тях излиза и третият албум на Дуа Липа (3 май) “Radical Optimism ”. Същевременно са минали едвам три седмици от дебюта на кънтри албума на. Тези дни светът има какво ново да чуе. Единственият проблем е, че списание Rolling Stone може да постави единствено една от тях на корица.
Ако си Тейлър Суифт обаче и имаш повече от 100 милиона почитатели в Spotify това напълно не те интересува. Не се вълнуваш и дали дадена радиостанция върти сингъла ти в праймтайма. Тейлър Суифт употребява каналите си в обществените медии, тя няма потребност от медиатор, с цел да поддържа връзка с почитателите си и не и би трябвало да подписва контракти за лъчение с каквито и да било стратегии. Защо Тейлър дава повече, в сравнение с получава.
В петък Тейлър Суифт разгласява първо 16 песни и всички помислиха, че това е новият албум. 2 часа по-късно обаче тя изсипа още 15. И до момента в който Европа постепенно се събуждаше, в Съединени американски щати първите ревюта от дълго време към този момент бяха в интернет, а Rolling Stone към този момент беше присъдил на " The Tortured Poets Department " най-високата оценка от пет звезди.
Единадесетият албум на Суифт е " завладяващо почтен албум за раздялата, с текстове, които ще бъдат дълго представени ", изрази еуфорията си американското списание Variety още преди създателите му да са чули втората част на албума. 30 минути по-късно във фенските уеб сайтове започнаха дълбоките разбори на текстовете. Например. Коя е Касандра, за която пее изпълнителката в едноименното парче. Или дали Питър е Питър Пан - момчето, което не пораства.
Разделите постоянно са били върхът на поп музиката - от Боб Дилън, който възпя разпадането на брака си в " Blood on the Tracks ” до " 30 " на Адел.
Сякаш за първи път обаче виждаме албум, който е за раздялата с двама мъже.
" The Tortured Poets Department " звучи като изпълнена с болежка лебедова ария за края на една задушаваща връзка и за флирта с прекомерно непредсказуем човек.
Тайт ендът на " Канзас Сити Чийфс " Травис Келси, с който Суифт излиза в този момент, може би ще би трябвало да дава отговор на любопитни въпроси в съблекалнята, макар че за момента на него му е спестено доста. Очевидно, че тази музика е за мъжете преди него.
В музикално отношение новият албум на Суифт е доста въздържан и грациозен електронен поп, надалеч от кънтри корените на Суифт, непосредствен до звуковата визия, която сега преследва и певицата Лана Дел Рей - фокусът е върху това, което Суифт има да каже и опише.
31 нови песни, 122 минути музика - това значи още повече Тейлър Суифт в миг, когато тя към този момент е на всички места.
Почти всяко споменаване на името на 34-годишната поп кралица Тейлър Суифт в медиите върви с ангажимента, че, със силата на правилните си почитатели, младата жена от Пенсилвания е единственият човек в света, който може да спре преизбирането на Доналд Тръмп.
Истината е, е Суифт има войска от “суифтита ” по целия свят.
И с този албум почитателите на изпълнителката са уверени, че тя има да им каже необикновено доста. За тях е значимо това, че Суифт, която в последна сметка е по-скоро повсеместен инфлуенсър, в сравнение с класическа поп звезда, ги пленява с същински истории и интертекстуалност.
При Тейлър Суифт всичко се пречупва през нея.
Тя е повествовател на истории, който практикува занаята си по съвсем демодиран метод като Шехерезада от 1001 нощ. Всичко, което чувате, е построено прецизно към нея, действа извънредно посредством нейното наличие и посредством нейния разказвачески глас.
" Ти не си Дилън Томас, аз не съм Пати Смит ", пее Суифт в едноименното парче от албума “Това не е хотел " Челси ", ние сме модерни идиоти. ”/ “You’re not Dylan Thomas, I`m not Patti Smith. This ain`t the Chelsea Hotel, we`rе modern idiots. ”
Феновете незабавно схващат, че думите се отнасят за, вокалист на групата The 1975 и за малко гадже на Суифт. Той е аферата.
Другият мъж, за който приказва в песните си Суифт е.
Няма подозрение, че The Tortured Poets Department е ария за Хийли. " Who uses typewriters anyway? ”, пее Суифт.
Това е ария за едно доста характерно възприятие - разочарованието, че не се е получило. За изгарящата убеденост, че никой не може да даде на другия това, което ти самият си желал да му дадеш. Всеки познава това възприятие и Тейлър Суифт прави ария за него. " Who`s gonna hold you like me / Who`s gonna know you if not me? "
" The Smallest Man Who Ever Lived " е брилянтна ария за това по какъв начин тъкмо това, което си обичал в даден човек, след това наподобява тъпо в светлината на разочарованието.
Първата част от албума " The Tortured Poets Department ”е типичен Суифт албум, втората порция песни обаче като че ли я отворя за нова поп публика, изключително с частите " So High School ”, “Cassandra ”, “Peter ” и " The Albatross ”, която носи завоалираното обръщение за гибелта. " Тя е албатросът. Тя е тук, с цел да те унищожи. ”
В " Who`s Afraid of Little Old Me? ” Суифт размишлява върху славата и върху обстоятелството, че е е полезрението на обществеността към този момент повече от 15 години от началото на кариерата си.
Изпълнителката заема много предизвикателна позиция по отношение на критиците си: " Ако искахте да ме убиете, трябваше просто да кажете / Нищо не ме кара да се усещам по-жива. ”/ “If you wanted me dead, you should’ve just said / Nothing makes me feel more alive. ”
Суифт разсъждава за това по какъв начин славата я е направила по-твърда: “I was tame, I was gentle ‘til the circus life made me mean. ”/ “Бях кротка, бях нежна, до момента в който животът в цирка живот не ме направи зла. ”
Парчето, в което Суифт разстрелва Джо Алуин e So Long, London.
" I`m pissed off you let me give you all that youth for free ”/ „ Ядосан съм, че ми разреши да ти дам цялата тази младост гратис. “
В медиите към този момент има подробни пояснения коя ария за кой мъж и кой стадий от живота ѝ се отнася.
Нямате подозрения, че от първия си ден албумът на Суифт стартира да чупи върхове, нали? Засега по максимален брой стриймвания в Спотифай за един ден, останалите следва да ги отчитаме в идващите седмици и месеци.
Ако си Тейлър Суифт обаче и имаш повече от 100 милиона почитатели в Spotify това напълно не те интересува. Не се вълнуваш и дали дадена радиостанция върти сингъла ти в праймтайма. Тейлър Суифт употребява каналите си в обществените медии, тя няма потребност от медиатор, с цел да поддържа връзка с почитателите си и не и би трябвало да подписва контракти за лъчение с каквито и да било стратегии. Защо Тейлър дава повече, в сравнение с получава.
В петък Тейлър Суифт разгласява първо 16 песни и всички помислиха, че това е новият албум. 2 часа по-късно обаче тя изсипа още 15. И до момента в който Европа постепенно се събуждаше, в Съединени американски щати първите ревюта от дълго време към този момент бяха в интернет, а Rolling Stone към този момент беше присъдил на " The Tortured Poets Department " най-високата оценка от пет звезди.
Единадесетият албум на Суифт е " завладяващо почтен албум за раздялата, с текстове, които ще бъдат дълго представени ", изрази еуфорията си американското списание Variety още преди създателите му да са чули втората част на албума. 30 минути по-късно във фенските уеб сайтове започнаха дълбоките разбори на текстовете. Например. Коя е Касандра, за която пее изпълнителката в едноименното парче. Или дали Питър е Питър Пан - момчето, което не пораства.
Разделите постоянно са били върхът на поп музиката - от Боб Дилън, който възпя разпадането на брака си в " Blood on the Tracks ” до " 30 " на Адел.
Сякаш за първи път обаче виждаме албум, който е за раздялата с двама мъже.
" The Tortured Poets Department " звучи като изпълнена с болежка лебедова ария за края на една задушаваща връзка и за флирта с прекомерно непредсказуем човек.
Тайт ендът на " Канзас Сити Чийфс " Травис Келси, с който Суифт излиза в този момент, може би ще би трябвало да дава отговор на любопитни въпроси в съблекалнята, макар че за момента на него му е спестено доста. Очевидно, че тази музика е за мъжете преди него.
В музикално отношение новият албум на Суифт е доста въздържан и грациозен електронен поп, надалеч от кънтри корените на Суифт, непосредствен до звуковата визия, която сега преследва и певицата Лана Дел Рей - фокусът е върху това, което Суифт има да каже и опише.
31 нови песни, 122 минути музика - това значи още повече Тейлър Суифт в миг, когато тя към този момент е на всички места.
Почти всяко споменаване на името на 34-годишната поп кралица Тейлър Суифт в медиите върви с ангажимента, че, със силата на правилните си почитатели, младата жена от Пенсилвания е единственият човек в света, който може да спре преизбирането на Доналд Тръмп.
Истината е, е Суифт има войска от “суифтита ” по целия свят.
И с този албум почитателите на изпълнителката са уверени, че тя има да им каже необикновено доста. За тях е значимо това, че Суифт, която в последна сметка е по-скоро повсеместен инфлуенсър, в сравнение с класическа поп звезда, ги пленява с същински истории и интертекстуалност.
При Тейлър Суифт всичко се пречупва през нея.
Тя е повествовател на истории, който практикува занаята си по съвсем демодиран метод като Шехерезада от 1001 нощ. Всичко, което чувате, е построено прецизно към нея, действа извънредно посредством нейното наличие и посредством нейния разказвачески глас.
" Ти не си Дилън Томас, аз не съм Пати Смит ", пее Суифт в едноименното парче от албума “Това не е хотел " Челси ", ние сме модерни идиоти. ”/ “You’re not Dylan Thomas, I`m not Patti Smith. This ain`t the Chelsea Hotel, we`rе modern idiots. ”
Феновете незабавно схващат, че думите се отнасят за, вокалист на групата The 1975 и за малко гадже на Суифт. Той е аферата.
Другият мъж, за който приказва в песните си Суифт е.
Няма подозрение, че The Tortured Poets Department е ария за Хийли. " Who uses typewriters anyway? ”, пее Суифт.
Това е ария за едно доста характерно възприятие - разочарованието, че не се е получило. За изгарящата убеденост, че никой не може да даде на другия това, което ти самият си желал да му дадеш. Всеки познава това възприятие и Тейлър Суифт прави ария за него. " Who`s gonna hold you like me / Who`s gonna know you if not me? "
" The Smallest Man Who Ever Lived " е брилянтна ария за това по какъв начин тъкмо това, което си обичал в даден човек, след това наподобява тъпо в светлината на разочарованието.
Първата част от албума " The Tortured Poets Department ”е типичен Суифт албум, втората порция песни обаче като че ли я отворя за нова поп публика, изключително с частите " So High School ”, “Cassandra ”, “Peter ” и " The Albatross ”, която носи завоалираното обръщение за гибелта. " Тя е албатросът. Тя е тук, с цел да те унищожи. ”
В " Who`s Afraid of Little Old Me? ” Суифт размишлява върху славата и върху обстоятелството, че е е полезрението на обществеността към този момент повече от 15 години от началото на кариерата си.
Изпълнителката заема много предизвикателна позиция по отношение на критиците си: " Ако искахте да ме убиете, трябваше просто да кажете / Нищо не ме кара да се усещам по-жива. ”/ “If you wanted me dead, you should’ve just said / Nothing makes me feel more alive. ”
Суифт разсъждава за това по какъв начин славата я е направила по-твърда: “I was tame, I was gentle ‘til the circus life made me mean. ”/ “Бях кротка, бях нежна, до момента в който животът в цирка живот не ме направи зла. ”
Парчето, в което Суифт разстрелва Джо Алуин e So Long, London.
" I`m pissed off you let me give you all that youth for free ”/ „ Ядосан съм, че ми разреши да ти дам цялата тази младост гратис. “
В медиите към този момент има подробни пояснения коя ария за кой мъж и кой стадий от живота ѝ се отнася.
Нямате подозрения, че от първия си ден албумът на Суифт стартира да чупи върхове, нали? Засега по максимален брой стриймвания в Спотифай за един ден, останалите следва да ги отчитаме в идващите седмици и месеци.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ