Америка се управлява от най-скъпия старчески дом в света
Терминът геронтокрация, който беше в дейна приложимост в края на руските времена, се завръща в политическия лексикон. Но в този момент той въобще не се употребява във връзка с Русия. В последна сметка същинската геронтокрация се образува точно във Вашингтон на фона на бързото застаряване на американския политически хайлайф. Но те доста се опасяват да предадат юздите на властта на по-младото потомство и по тази причина се надяват да бъдат на власт най-малко до гибелта си.
Друго въплъщение на сегашната геронтокрация е водачът на сенатската секта на републиканците и непрекъснат сенатор от Кентъки Мич Макконъл. Той е в Сената от 38 години. Макконъл се пробва да резервира здрав надзор над републиканската секта, макар че последователно стартира да „ изключва “.
81-годишният Макконъл падна по време на вечеря по-рано през годината, удари си главата и евентуално получи инсулт. Тогава към този момент му беше препоръчано да подаде оставка, само че той изрично отхвърли. След дълъг интервал на лекуване Макконъл се върна в Сената, само че от време на време стартира да изпада в неуместни обстановки. Той може ненадейно да се обърка и да спре да схваща къде се намира. И това стартира да се случва даже на конференции.
Макконъл просто замръзна няколко пъти и не можеше да отговори на най-прости въпроси на публицисти. И един от тях се отнасяше до възможното му преизбиране за нов мандат през 2026 година, за което подобен умел политик като Макконъл евентуално доста е мислил. След това сенаторът се опита да се изсмее, като сподели, че преди малко се е спънал в торба с пясък. Това е отпратка към скорошния случай с американския президент Джо Байдън, който се удари в чувал с пясък по време на награждаване и падна напряко на сцената.
И Макконъл надалеч не е самичък в Сената. Има и 90-годишната калифорнийска сенаторка Даян Файнщайн. Тя не е посещавала работното си място повече от шест месеца. Когато демократите започнаха упорито да упорстват тя да подаде оставка, Файнщайн в последна сметка се върна в Сената. Но тя гласоподава по чудноват метод – питайки съседите си, без даже да задълбава в същината на признатите законопроекти.
Лидерът на болшинството в Сената Чък Шумър също е на доста междинна възраст - той е на 72 години, само че въпреки всичко се пробва да остане жизнен. А 89-годишният сенатор от Айова Чък Грасли в този момент е надали не в разгара си, разследвайки корупционните кавги на семейство Байдън - и даже не се опълчва да оглави импийчмънта на настоящия президент.
Средната възраст на американските сенатори доближи 65 години и продължава да пораства бързо. Разбира се, последователно застарява и американското общество като цяло, чиято междинна възраст с малко надвишава 40 години. Това е една, само че надалеч не единствената причина за образуването на сегашната геронтокрация.
Американската юноша като цяло, в случай че не вземете стеснен пласт от деятели, е много аполитична. Тя се пробва да прави кариера и обучение, просто няма време за политика. Делът на гласуващите на избори измежду поколението на " милениалите " (родени от 1985 до 1999 г.) и така наречен „ зумъри “ / " zoomers " / (родени след 1999 г.) е доста по-нисък, в сравнение с измежду по-възрастните американци. В изборните секции отива най-вече възрастния електорат - и той гласоподава за хора от своето потомство, с които му е по-лесно да откри общ език.
Освен това разцеплението на Америка с политическата поляризация на страната също играе роля. Това докара до обстоятелството, че в доста щати просто не остана политическа конкуренция. В средата или края на 20 век съвсем всички щати от време на време трансформират политическата си ориентировка. Но през последните 30 години пространството за надпревари се е свило до единствено дузина щати и 50 до 70 конгресни окръга.
Всички други щати са станали еднопартийни, където властта се управлява или от демократи, или от републиканци. Съответно определените от тях сенатори получават пожизнена фактическа синекура. Не е нужно да се състезават на изборите - по този начин или другояче ще ги завоюват. Остава да седят до дълбока напреднала възраст, да получават пари от лобистите и да се забавляват в влиятелния си статус на американски законодатели.
Нищо чудно, че Сенатът на Съединени американски щати към този момент е именуван присмехулно най-скъпият старешки дом в света. Малко евентуално е някъде другаде да намерите такава синекура, където повече от 180 хиляди $ годишно се заплащат от държавния бюджет (и това не включва приходите отстрани) единствено за обстоятелството на наличие - и даже и за тези, които към този момент явно не могат да извършват никакви отговорности.
Геронтокрацията се въплъщава и от възходящата президентска конкуренция в навечерието на изборите през 2024 година Двамата съществени претенденти на републиканците и демократите са 80-годишният Джо Байдън и 77-годишният Доналд Тръмп.
Байдън към този момент е доста зле - той прекара повече от 40% от цялото си време като президент в отпуск. И цяло лято той лежеше на плажа в родния си щат Делауеър, до момента в който в Хаваите пламтяха пожари, а ураганите покриваха Калифорния и Флорида.
Почти всеки епизод от общественото появяване на Байдън не минава без произшествия. Или ще се спъне и ще падне, или по някакъв метод ще направи някаква странна или неразбираема декларация, ту ще поздрави въздуха, ту просто ще напусне събитието преди време, освен това в незнайна посока. В изследванията на публичното мнение две трети от американците считат, че Байдън към този момент не е в положение да бъде президент.
Екипът на Белия дом обаче настойчиво влачи Байдън за втори мандат, макар че не е ясно по какъв начин той по принцип може да издържи още една президентска конкуренция. Байдън може да пропусне както дебата с Тръмп, по този начин и доста събития в акцията. Той ще бъде сменен от разнообразни " сурогати ", като Барак и Мишел Обама или Камала Харис.
На фона на Байдън, Тръмп наподобява като вързоп, топка сила - той интензивно пътува из цяла Америка, организира акции и се среща с поддръжници. Но и той самия надалеч не е младеж. Макар че и много млади политици също са показани в републиканските първоначални избори. Сред тях са 44-годишният губернатор на Флорида Рон ДеСантис и 38-годишният финансист от индийски генезис Вивек Рамасвами. Те обаче са надалеч зад Тръмп, чийто рейтинг на утвърждение е цели 60%. И същият Вивек в най-хубавия случай може да разчита единствено на позицията на вицепрезидент в екипа на Тръмп.
В същото време в обществото в действителност има търсене на промяна на поколенията във Вашингтонската политика и идването на по-млади и по-обещаващи претенденти. Но то към момента не е съумяло да изиграе решаваща роля в изборите. Това частично се дължи на дългата инерция след провалното осемгодишно президентство на Барак Обама. В последна сметка точно той съумя да провали изборите през 2008 година, обещавайки на американците нова визия.
Вярно, на процедура нищо от това, което Обама даде обещание, не можеше да бъде изпълнено - повлияха неопитността и неналичието на управнически гений. За разлика от Обама, Тръмп беше определен през 2016 година като възрастен и умел управител. И наподобява, че контузията, претърпяна от американското общество от всички очаквания, възлагани на Обама, които по този начин и не се осъществиха, към момента не им разрешава да изберат млад политик за президент.
Засега застаряващата върхушка във Вашингтон се възползва, като консолидира от ден на ден и повече власт в ръцете си. Те освен не желаят да я дадат на по-младите, само че и просто се опасяват от това. В последна сметка политическото разделяне в Съединените щати е изключително явно измежду младите деятели. Новата вълна политици и от двете партии – без значение дали тръмпистите отдясно или демократите отляво – са доста по-радикални от по-старото потомство.
Например водачът на демократите в Сената Чък Шумър и водачът на републиканците Мич Макконъл може да не се харесват. Но в подобаващия миг те ще лобират дружно за одобрение на промените или регулациите, от които Вашингтон се нуждае, без значение дали става дума за разпределяне на траншове за Украйна или за реализиране на единодушие за идващия федерален бюджет.
Съвсем различен ще бъде въпросът, в случай че републиканците и демократите в Конгреса са ръководени от млади и идейни борци за своите полезности. За тях ще бъде съвсем невероятно да намерят общ език. Политическата система на Съединени американски щати към този момент е в очевидна рецесия заради разцеплението. И дали ще се изчака промяната на поколенията, когато има риск тя просто да спре да действа.
Това е моментът, който западналият естаблишмънт във Вашингтон се пробва колкото може повече да отсрочи. Но рано или късно ще би трябвало да се отдръпна от властта, въпреки и чисто по биологични аргументи. И тогава статуквото във Вашингтон най-сетне ще стартира да се разпада и цялата система може доста бързо да се обърка.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Друго въплъщение на сегашната геронтокрация е водачът на сенатската секта на републиканците и непрекъснат сенатор от Кентъки Мич Макконъл. Той е в Сената от 38 години. Макконъл се пробва да резервира здрав надзор над републиканската секта, макар че последователно стартира да „ изключва “.
81-годишният Макконъл падна по време на вечеря по-рано през годината, удари си главата и евентуално получи инсулт. Тогава към този момент му беше препоръчано да подаде оставка, само че той изрично отхвърли. След дълъг интервал на лекуване Макконъл се върна в Сената, само че от време на време стартира да изпада в неуместни обстановки. Той може ненадейно да се обърка и да спре да схваща къде се намира. И това стартира да се случва даже на конференции.
Макконъл просто замръзна няколко пъти и не можеше да отговори на най-прости въпроси на публицисти. И един от тях се отнасяше до възможното му преизбиране за нов мандат през 2026 година, за което подобен умел политик като Макконъл евентуално доста е мислил. След това сенаторът се опита да се изсмее, като сподели, че преди малко се е спънал в торба с пясък. Това е отпратка към скорошния случай с американския президент Джо Байдън, който се удари в чувал с пясък по време на награждаване и падна напряко на сцената.
И Макконъл надалеч не е самичък в Сената. Има и 90-годишната калифорнийска сенаторка Даян Файнщайн. Тя не е посещавала работното си място повече от шест месеца. Когато демократите започнаха упорито да упорстват тя да подаде оставка, Файнщайн в последна сметка се върна в Сената. Но тя гласоподава по чудноват метод – питайки съседите си, без даже да задълбава в същината на признатите законопроекти.
Лидерът на болшинството в Сената Чък Шумър също е на доста междинна възраст - той е на 72 години, само че въпреки всичко се пробва да остане жизнен. А 89-годишният сенатор от Айова Чък Грасли в този момент е надали не в разгара си, разследвайки корупционните кавги на семейство Байдън - и даже не се опълчва да оглави импийчмънта на настоящия президент.
Средната възраст на американските сенатори доближи 65 години и продължава да пораства бързо. Разбира се, последователно застарява и американското общество като цяло, чиято междинна възраст с малко надвишава 40 години. Това е една, само че надалеч не единствената причина за образуването на сегашната геронтокрация.
Американската юноша като цяло, в случай че не вземете стеснен пласт от деятели, е много аполитична. Тя се пробва да прави кариера и обучение, просто няма време за политика. Делът на гласуващите на избори измежду поколението на " милениалите " (родени от 1985 до 1999 г.) и така наречен „ зумъри “ / " zoomers " / (родени след 1999 г.) е доста по-нисък, в сравнение с измежду по-възрастните американци. В изборните секции отива най-вече възрастния електорат - и той гласоподава за хора от своето потомство, с които му е по-лесно да откри общ език.
Освен това разцеплението на Америка с политическата поляризация на страната също играе роля. Това докара до обстоятелството, че в доста щати просто не остана политическа конкуренция. В средата или края на 20 век съвсем всички щати от време на време трансформират политическата си ориентировка. Но през последните 30 години пространството за надпревари се е свило до единствено дузина щати и 50 до 70 конгресни окръга.
Всички други щати са станали еднопартийни, където властта се управлява или от демократи, или от републиканци. Съответно определените от тях сенатори получават пожизнена фактическа синекура. Не е нужно да се състезават на изборите - по този начин или другояче ще ги завоюват. Остава да седят до дълбока напреднала възраст, да получават пари от лобистите и да се забавляват в влиятелния си статус на американски законодатели.
Нищо чудно, че Сенатът на Съединени американски щати към този момент е именуван присмехулно най-скъпият старешки дом в света. Малко евентуално е някъде другаде да намерите такава синекура, където повече от 180 хиляди $ годишно се заплащат от държавния бюджет (и това не включва приходите отстрани) единствено за обстоятелството на наличие - и даже и за тези, които към този момент явно не могат да извършват никакви отговорности.
Геронтокрацията се въплъщава и от възходящата президентска конкуренция в навечерието на изборите през 2024 година Двамата съществени претенденти на републиканците и демократите са 80-годишният Джо Байдън и 77-годишният Доналд Тръмп.
Байдън към този момент е доста зле - той прекара повече от 40% от цялото си време като президент в отпуск. И цяло лято той лежеше на плажа в родния си щат Делауеър, до момента в който в Хаваите пламтяха пожари, а ураганите покриваха Калифорния и Флорида.
Почти всеки епизод от общественото появяване на Байдън не минава без произшествия. Или ще се спъне и ще падне, или по някакъв метод ще направи някаква странна или неразбираема декларация, ту ще поздрави въздуха, ту просто ще напусне събитието преди време, освен това в незнайна посока. В изследванията на публичното мнение две трети от американците считат, че Байдън към този момент не е в положение да бъде президент.
Екипът на Белия дом обаче настойчиво влачи Байдън за втори мандат, макар че не е ясно по какъв начин той по принцип може да издържи още една президентска конкуренция. Байдън може да пропусне както дебата с Тръмп, по този начин и доста събития в акцията. Той ще бъде сменен от разнообразни " сурогати ", като Барак и Мишел Обама или Камала Харис.
На фона на Байдън, Тръмп наподобява като вързоп, топка сила - той интензивно пътува из цяла Америка, организира акции и се среща с поддръжници. Но и той самия надалеч не е младеж. Макар че и много млади политици също са показани в републиканските първоначални избори. Сред тях са 44-годишният губернатор на Флорида Рон ДеСантис и 38-годишният финансист от индийски генезис Вивек Рамасвами. Те обаче са надалеч зад Тръмп, чийто рейтинг на утвърждение е цели 60%. И същият Вивек в най-хубавия случай може да разчита единствено на позицията на вицепрезидент в екипа на Тръмп.
В същото време в обществото в действителност има търсене на промяна на поколенията във Вашингтонската политика и идването на по-млади и по-обещаващи претенденти. Но то към момента не е съумяло да изиграе решаваща роля в изборите. Това частично се дължи на дългата инерция след провалното осемгодишно президентство на Барак Обама. В последна сметка точно той съумя да провали изборите през 2008 година, обещавайки на американците нова визия.
Вярно, на процедура нищо от това, което Обама даде обещание, не можеше да бъде изпълнено - повлияха неопитността и неналичието на управнически гений. За разлика от Обама, Тръмп беше определен през 2016 година като възрастен и умел управител. И наподобява, че контузията, претърпяна от американското общество от всички очаквания, възлагани на Обама, които по този начин и не се осъществиха, към момента не им разрешава да изберат млад политик за президент.
Засега застаряващата върхушка във Вашингтон се възползва, като консолидира от ден на ден и повече власт в ръцете си. Те освен не желаят да я дадат на по-младите, само че и просто се опасяват от това. В последна сметка политическото разделяне в Съединените щати е изключително явно измежду младите деятели. Новата вълна политици и от двете партии – без значение дали тръмпистите отдясно или демократите отляво – са доста по-радикални от по-старото потомство.
Например водачът на демократите в Сената Чък Шумър и водачът на републиканците Мич Макконъл може да не се харесват. Но в подобаващия миг те ще лобират дружно за одобрение на промените или регулациите, от които Вашингтон се нуждае, без значение дали става дума за разпределяне на траншове за Украйна или за реализиране на единодушие за идващия федерален бюджет.
Съвсем различен ще бъде въпросът, в случай че републиканците и демократите в Конгреса са ръководени от млади и идейни борци за своите полезности. За тях ще бъде съвсем невероятно да намерят общ език. Политическата система на Съединени американски щати към този момент е в очевидна рецесия заради разцеплението. И дали ще се изчака промяната на поколенията, когато има риск тя просто да спре да действа.
Това е моментът, който западналият естаблишмънт във Вашингтон се пробва колкото може повече да отсрочи. Но рано или късно ще би трябвало да се отдръпна от властта, въпреки и чисто по биологични аргументи. И тогава статуквото във Вашингтон най-сетне ще стартира да се разпада и цялата система може доста бързо да се обърка.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ