Мадан стана Кристалното сърце на Родопите
Термалната вода ще ни направи център за балнеология Следващата ни огромна цел е индустриална зона и нови работни места Превърнахме поминъка на хората в туризъм Търсим задгранични вложители Бранд Родопи е шансът за стопански скок на района Пожелавам на маданчани да обичаме града си пренасяйки през вековете трудолюбието и мъдростта, да ги вложим в актуалното му развиване Рудникът-музей и Кристалната зала не могат да се видят на никое място другаде, споделя кметът инж. Фахри Молайсенов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Инж. Молайсенов, на 25 август е празникът на Мадан. Как се промени градът, откогато сте кмет и най-много през последните 4 години?
-->
- Тази година градът чества своята 70-годишнина - освежен и осъвременен.
Изключително съм благополучен, че тази година успяхме да осъществяваме плана и да създадем самобитната огромна крачка за развиването на минния туризъм в нашата община. Мадан към този момент предлага на туристите богата палитра от неповторими неща и обекти, които няма къде другаде да се видят. И отсега нататък ще продължим да поставяме оптимални старания за развиването на още туристически благоприятни условия на региона, с цел да превърнем община Мадан в мечтана туристическа дестинация. Сериозно внимание се обърна във всички сфери - опазване на здравето, обществени действия, инфраструктура, екология, обучение, просвета, спорт и други
Успяхме и много значими за хората неща да осъществяваме и по обитаеми места.
Смятам, че общината се промени към положително. Случиха се доста хубави планове - и с европейско, и с национално финансиране, и с финансиране от общинския бюджет, несъмнено.
Кандидатствахме на всички места, където беше допустимо, с цел да осигурим пресен финансов запас за вложения на територията на цялата община. За наша наслада още веднъж успяхме да реализираме максимума.
И с всеки минал ден Мадан придобива актуален европейски образ - с всичките вложения на стойност десетки милиони, които успяхме да осъществяваме и продължаваме да осъществяваме във всяко едно обитаемо място от общината.
- Как успявате да задържите младежите в Мадан?
- Проблемите в общината са идентични с тези за страната - безработица, младежите, които напущат България, екология и неприятна инфраструктура. Това са и огромна част от провокациите, пред които се изправя всяко ръководство на локално и национално равнище. В момента посредством осъществяването на всички планове се опитваме да създадем условия, които да доведат вложители. В дълготраен аспект това ще донесе обществени и стопански изгоди за хората под формата на облага от личен бизнес, развъртян туризъм и претовареност. Надявам се задгранични вложители да видят и оценят капацитета за бизнес в района и да осъществят своите проекти. По този метод ще съумеем да задържим младежите в града.
- Малцина отвън маданчани знаят, че плащахте първите семестриални такси на студенти отличници от Мадан. Какво Ви предизвика да вършиме това, продължавате ли с тази самодейност и тя подтиква ли младежите в града Ви да се образоват и да работят за развиването му?
- Да, несъмнено, не преставам с персоналната си самодейност, която към този момент се трансформира в традиция. Тази година е единадесета подред, през която ще поема разноските на първенците от учебните заведения за първите семестриални такси във висшите образователни заведения, в които ще продължат своето обучение.
Как пристигна концепцията... Съвсем непринудено и с мисъл за младите. Реших по този метод да ги подтиквам за труда, който са положили в образованието си в междинното учебно заведение.
- Заедно с общините Рудозем и Девин изпълнявате общ план за понижаване на парниковите газове. Какъв би трябвало да е крайният му резултат?
Добри практики от Норвегия за използване на ограничения за намаляване и акомодация към климатичните промени. Разработени общински проекти за акомодация към климатичните промени. Повишена дарба на локално равнище да се възнамеряват и ползват ограничения за намаляване и акомодация към климатичните промени за трите общини. Практическо използване на демонстрационни ограничения за понижаване на излъчванията на парникови газове, като се употребяват положителни практики на норвежкия сътрудник: За всяка община ще се доставят по 4 бр. електрически колела и по една автоматизирана зарядна станция със слънчев панел. Изготвен План за социална информираност и за мултиплициране на резултатите от плана за всяка община.
- Споменахте, че развиването на туризма е приоритет за Мадан. Кристалната зала и минната изложба, превърната в музей, са част от атракциите на града. Какъв е капацитетът на Мадан, който към момента не е разпрострат?
- Първият и единственият по рода си рудник - музей бе открит публично в Мадан по време на празника " Дни на маданския кристал ", който бе маркиран в миньорския град. Рудникът - музей демонстрира по какъв начин се е вадела руда подземен допреди 10 години. Входът към рудника е в центъра на Мадан и е на метри от Музея на рудничното дело и изложбената Кристална зала. Музеят е основан по план " TERRA-MINE " по Програмата за трансгранично съдействие ИНТЕРРЕГ V " Гърция-България 2014- 2020 ". Община Мадан е изпълнила плана в партньорство с гръцката община Пилеа - Хортиатис, Тракийския университет " Демокрит ", Международният гръцки университет и Минно-геоложкия университет " Св. Иван Рилски ". В рудник " Сполука " туристите се качват на руднична вагонетка и влизат с локомотивчето като същински миньори подземен, където фигури на миньори, заети с разнообразни действия, посрещат любопитните. Цялото трасе подземен е оборудвано с релсов път, стрелки, обходи за маневриране, тъй че гостите изцяло да влязат в ролята на рудодобивници. За задачата те се оборудват с каски и специфични миньорски лампи. Общата цел на плана е опазването и създаване на старите мини и кариери в трансграничния район за туристически цели. По плана стартира да работи Музей на минното дело, рехабилитирана е и неповторимата Кристална зала с близо 600 експоната. Ремонтирана и обезопасена е и пещера " Шаренка ", която е на към 2 км от миньорския град. В нея туристите могат да се срещнат с метода, по който още траките са добивали руда още през бронзовата ера (16-12 в. пр.Хр.). " Музеят на минното дело е уникален на Балканите. С подземния музей " Сполука " и пещера " Шаренка ", както и с Кристалната зала, обгръщаме цялостния набор от благоприятни условия за запознаване с рудодобива, който може да се предложи на туристите. Нашата цел е с новите атракции да притеглим оптимален брой туристи в нашата община и район. Планираме да надградим плана с отварянето на еко пътеки в региона на Мадан до всички забележителности в общината, тъй че да имаме повсеместен туристически артикул.
- Вие сте част от акцията на " Стандарт " Бранд България за ребрандиране на страната ни въз основа на културно-историческото завещание и туризъм и посредством основаване на районни марки, първият от които е Бранд Родопи. Какво е за Вас Бранд Родопи?
- Бранд Родопи е от изключителна значимост за нас, като опция за културно-исторически туризъм и като фактор за целогодишното развиване на района. Ако има дестинация, която си коства да бъде посетена през всеки сезон от годината, то това сигурно са Родопите. В Родопите се намират едни от най-красивите и живописни места в България. В частност за Мадан - наш главен приоритет е превръщането на общината в неповторима туристическа дестинация. Ние успяхме и превърнахме поминъка на локалното население в туристическа забележителност. Тук има богата палитра от неща, които както към този момент споделих няма къде другаде да се видят. Мадан към този момент се трансформира в " Кристалното сърце на Родопите ". Имаме тактика за разширение на туристическите благоприятни условия, посредством основаване на доста екопътеки, които пък ще свържат Община Мадан с Рудозем. Другият предпочитан план, по който също работим, е термалната вода, която открихме на територията на Мадан и която е също с неповторими качества и свойства, което от своя страна е добра причина за развиване на балнеоложкия туризъм и балнеолечението.
- Какво би трябвало да направи страната, с цел да помогне на родопските общини да трансфорат Свещената планина във визитна картичка на България и международна туристическа дестинация?
- На първо място е нужна тактиката за развиване на културно-историческия туризъм.
На второ място е нужен финансов запас, с цел да се разпространява браншът.
- Включихте се в апела на българските и гръцки кметове за незабавно отваряне на Граничен контролно-пропусквателен пункт " Елидже ". Как това ще промени стопанската система на Мадан и района?
- Проектът на процедура свързва две страни България и Гърция. Той свързва културното завещание на българи и гърци, а съдействието сред страните има все по-голямо значение в актуалния свят. В същото време нараства смисъла на границите за районното развиване. То е функционалност на географското съседство като фактор за развиването на периферните територии.
От друга страна процесът на обезлюдяване е главният обществен проблем, който в наши дни става все по-сериозен. Повечето от хората са обезсърчени и се нуждаят от тласъци, с цел да подхващат нови начинания и да стартират сами да способстват за икономическото развиване на района. Затова е належащо да се създадат нужните действия.
Чрез свързаността с новото Граничен контролно-пропусквателен пункт ще може да се ускори обменът, а също да се привлекат вложения за устойчиви районни планове.
- Ще се кандидатирате ли още веднъж за кмет и какви са идващите Ви цели и цели?
- В момента текат номинациите за кметове и общински съветници по обитаеми места. Положителната и безапелационна оценка, която получаваме от хората, ме обнадеждава да се кандидатирам и за идващ мандат. Целите, които си слагаме са и през идващите години работата ни да продължи с цялостна мощ. Целта ни е да поддържаме високото равнище, което постигнахме. Съществен акцент в работата ни ще бъде отваряне на индустриална зона, откриване на нови работни места и повишение стандарта на живот за маданчани. Предстои осъществяването на още доста планове в инфраструктурата, образованието, опазването на здравето, обществената активност и така нататък
- Какво ще пожелаете на маданчани за празника на града?
- На всички маданчани от близо и надалеч, на приятелите на Мадан, на всички свързани с нашата община поисквам от сърце много здраве, успокоение и оптимизъм.
Нека да продължим да обичаме Мадан и пренасяйки през вековете трудолюбието и мъдростта, да ги вложим в актуалното му развиване!
Нека този празник бъде време за наслада, за шерване на усмивки и празнично въодушевление.
Пещера " Шаренка " споделя тайните на траките " Златото на глупците " популяризира миньорския град Кристалната зала е международно украшение, пази най-голямата сбирка минерали
Световно украшение грее в центъра на Мадан и всяка година събира десетки хиляди туристи. Кристална зала " Родопски кристал " пази над 600 минерални образеца и е член на Международната асоциация на минераложките музеи.
Твърди се, че траките владеели технологията, с която да извличат сребро от галенит - минералът, станал емблема на Мадан, тъй като на никое място по света няма по-добър.
Местните хора описват, че в наши дни поради него в Мадан е пристигал французин, един от най-опитните в сектора на европейско равнище, притежател на голяма компания. В интернет той видял фотосите на кристала и незабавно стегнал куфарите за България. Обиколил къщите и се смаял на сбирките на елементарните хора. Разкрил им, че кварцът, който видял в домашните им витрини, е по-скъп от аметиста. Учудил се, че българите не ценят камъните си. И си тръгнал си от града с голямо количество галенит.
Освен галенит под Мадан лежат и тонове от " златото на простаците " - пирит, който бил прочут още на първобитните ни предшественици. През вековете той станал прочут най-много с обстоятелството, че съумял да заблуди доста златотърсачи, че са забогатели. Това обаче е една красива руда с кондензиран железен цвят, от която се извлича оловото. Различава се от златото по формата на образуванията и не е толкоз бляскав.
Най-ценните екземпляри от Мадан са събрани в Кристалната зала. Там е най-голямата сбирка от разнообразни по форма и конструкция кристали, добити от земята на България, за разлика от музея " Земята и хората " в София, където има екземпляри от целия свят.
На кристалите бе отдаден и неповторимият по рода си празник " Дни на маданския кристал " ( " Mineral show Madan " ). За първи път на 12 и 13 май 2023 година те събраха посетители от целия свят, които видяха благосъстоянието на района. Целта на събитието бе да разпространява превръщането на главния занаят на локалното население в туристическа забележителност.
Колекционери от цялата страна разположиха на площада в центъра на града шатри с сбирки на кристали, както и предмети, направени от кристали, с цел да покажат най-хубавите мостри от подземните бижута.
Всички гости с изключение на, че можеха да прегледат експозицията от подземните шедьоври, имаха опцията и да си закупят от тях. Експозицията бе съпроводена от богата фолклорна стратегия, показана от читалищата и посетител реализатори.
Надиграване " Кристали подземен – хоро в душата " с гостуващи танцови сформира от региона бе една от огромните атракции дружно с кулинарната галерия на родопски специалитети.
Историята на маданските кристали продължава и в пещера-музей " Шаренка ". Тя се намира на 3 км от Мадан, на левия бряг на бездънен пролом. Представлява самобитен музей на рударството в Родопите. Обитавана е от VIII в. прочие н.е. В пещерата е добивана и топена руда през желязната ера и Късната древност (края на II/III в. - V/VI в. сл.н.е.). В пещерата, която споделя историята на траките като рудари, е експонирана музейна колекция и има художествено осветяване. За неповторимите пещерни експозиции са употребявани особено направени манекени и оръдия на труда.
Но Чудесата на Мадан не свършват с неповторимите кристали. Скален феномен " Конска глава " притегля хиляди туристи. Намира се покрай с. Лещак. Конската глава е един от шедьоврите на природата в Родопите.
Разказът за невероятния Мадан продължава и с водопада " Мечодолско дере " - на 1 км от с. Равнища. Той е на две равнища, като горният пад на водата е към 1,5 м, а долният - към 4,5 м. След вира, в който пада водата, наподобяващ на кръгло езерце, тя продължава по тясно каменно корито надолу, което е не по-малко картинно от самия водопад.
- Инж. Молайсенов, на 25 август е празникът на Мадан. Как се промени градът, откогато сте кмет и най-много през последните 4 години?
-->
- Тази година градът чества своята 70-годишнина - освежен и осъвременен.
Изключително съм благополучен, че тази година успяхме да осъществяваме плана и да създадем самобитната огромна крачка за развиването на минния туризъм в нашата община. Мадан към този момент предлага на туристите богата палитра от неповторими неща и обекти, които няма къде другаде да се видят. И отсега нататък ще продължим да поставяме оптимални старания за развиването на още туристически благоприятни условия на региона, с цел да превърнем община Мадан в мечтана туристическа дестинация. Сериозно внимание се обърна във всички сфери - опазване на здравето, обществени действия, инфраструктура, екология, обучение, просвета, спорт и други
Успяхме и много значими за хората неща да осъществяваме и по обитаеми места.
Смятам, че общината се промени към положително. Случиха се доста хубави планове - и с европейско, и с национално финансиране, и с финансиране от общинския бюджет, несъмнено.
Кандидатствахме на всички места, където беше допустимо, с цел да осигурим пресен финансов запас за вложения на територията на цялата община. За наша наслада още веднъж успяхме да реализираме максимума.
И с всеки минал ден Мадан придобива актуален европейски образ - с всичките вложения на стойност десетки милиони, които успяхме да осъществяваме и продължаваме да осъществяваме във всяко едно обитаемо място от общината.
- Как успявате да задържите младежите в Мадан?
- Проблемите в общината са идентични с тези за страната - безработица, младежите, които напущат България, екология и неприятна инфраструктура. Това са и огромна част от провокациите, пред които се изправя всяко ръководство на локално и национално равнище. В момента посредством осъществяването на всички планове се опитваме да създадем условия, които да доведат вложители. В дълготраен аспект това ще донесе обществени и стопански изгоди за хората под формата на облага от личен бизнес, развъртян туризъм и претовареност. Надявам се задгранични вложители да видят и оценят капацитета за бизнес в района и да осъществят своите проекти. По този метод ще съумеем да задържим младежите в града.
- Малцина отвън маданчани знаят, че плащахте първите семестриални такси на студенти отличници от Мадан. Какво Ви предизвика да вършиме това, продължавате ли с тази самодейност и тя подтиква ли младежите в града Ви да се образоват и да работят за развиването му?
- Да, несъмнено, не преставам с персоналната си самодейност, която към този момент се трансформира в традиция. Тази година е единадесета подред, през която ще поема разноските на първенците от учебните заведения за първите семестриални такси във висшите образователни заведения, в които ще продължат своето обучение.
Как пристигна концепцията... Съвсем непринудено и с мисъл за младите. Реших по този метод да ги подтиквам за труда, който са положили в образованието си в междинното учебно заведение.
- Заедно с общините Рудозем и Девин изпълнявате общ план за понижаване на парниковите газове. Какъв би трябвало да е крайният му резултат?
Добри практики от Норвегия за използване на ограничения за намаляване и акомодация към климатичните промени. Разработени общински проекти за акомодация към климатичните промени. Повишена дарба на локално равнище да се възнамеряват и ползват ограничения за намаляване и акомодация към климатичните промени за трите общини. Практическо използване на демонстрационни ограничения за понижаване на излъчванията на парникови газове, като се употребяват положителни практики на норвежкия сътрудник: За всяка община ще се доставят по 4 бр. електрически колела и по една автоматизирана зарядна станция със слънчев панел. Изготвен План за социална информираност и за мултиплициране на резултатите от плана за всяка община.
- Споменахте, че развиването на туризма е приоритет за Мадан. Кристалната зала и минната изложба, превърната в музей, са част от атракциите на града. Какъв е капацитетът на Мадан, който към момента не е разпрострат?
- Първият и единственият по рода си рудник - музей бе открит публично в Мадан по време на празника " Дни на маданския кристал ", който бе маркиран в миньорския град. Рудникът - музей демонстрира по какъв начин се е вадела руда подземен допреди 10 години. Входът към рудника е в центъра на Мадан и е на метри от Музея на рудничното дело и изложбената Кристална зала. Музеят е основан по план " TERRA-MINE " по Програмата за трансгранично съдействие ИНТЕРРЕГ V " Гърция-България 2014- 2020 ". Община Мадан е изпълнила плана в партньорство с гръцката община Пилеа - Хортиатис, Тракийския университет " Демокрит ", Международният гръцки университет и Минно-геоложкия университет " Св. Иван Рилски ". В рудник " Сполука " туристите се качват на руднична вагонетка и влизат с локомотивчето като същински миньори подземен, където фигури на миньори, заети с разнообразни действия, посрещат любопитните. Цялото трасе подземен е оборудвано с релсов път, стрелки, обходи за маневриране, тъй че гостите изцяло да влязат в ролята на рудодобивници. За задачата те се оборудват с каски и специфични миньорски лампи. Общата цел на плана е опазването и създаване на старите мини и кариери в трансграничния район за туристически цели. По плана стартира да работи Музей на минното дело, рехабилитирана е и неповторимата Кристална зала с близо 600 експоната. Ремонтирана и обезопасена е и пещера " Шаренка ", която е на към 2 км от миньорския град. В нея туристите могат да се срещнат с метода, по който още траките са добивали руда още през бронзовата ера (16-12 в. пр.Хр.). " Музеят на минното дело е уникален на Балканите. С подземния музей " Сполука " и пещера " Шаренка ", както и с Кристалната зала, обгръщаме цялостния набор от благоприятни условия за запознаване с рудодобива, който може да се предложи на туристите. Нашата цел е с новите атракции да притеглим оптимален брой туристи в нашата община и район. Планираме да надградим плана с отварянето на еко пътеки в региона на Мадан до всички забележителности в общината, тъй че да имаме повсеместен туристически артикул.
- Вие сте част от акцията на " Стандарт " Бранд България за ребрандиране на страната ни въз основа на културно-историческото завещание и туризъм и посредством основаване на районни марки, първият от които е Бранд Родопи. Какво е за Вас Бранд Родопи?
- Бранд Родопи е от изключителна значимост за нас, като опция за културно-исторически туризъм и като фактор за целогодишното развиване на района. Ако има дестинация, която си коства да бъде посетена през всеки сезон от годината, то това сигурно са Родопите. В Родопите се намират едни от най-красивите и живописни места в България. В частност за Мадан - наш главен приоритет е превръщането на общината в неповторима туристическа дестинация. Ние успяхме и превърнахме поминъка на локалното население в туристическа забележителност. Тук има богата палитра от неща, които както към този момент споделих няма къде другаде да се видят. Мадан към този момент се трансформира в " Кристалното сърце на Родопите ". Имаме тактика за разширение на туристическите благоприятни условия, посредством основаване на доста екопътеки, които пък ще свържат Община Мадан с Рудозем. Другият предпочитан план, по който също работим, е термалната вода, която открихме на територията на Мадан и която е също с неповторими качества и свойства, което от своя страна е добра причина за развиване на балнеоложкия туризъм и балнеолечението.
- Какво би трябвало да направи страната, с цел да помогне на родопските общини да трансфорат Свещената планина във визитна картичка на България и международна туристическа дестинация?
- На първо място е нужна тактиката за развиване на културно-историческия туризъм.
На второ място е нужен финансов запас, с цел да се разпространява браншът.
- Включихте се в апела на българските и гръцки кметове за незабавно отваряне на Граничен контролно-пропусквателен пункт " Елидже ". Как това ще промени стопанската система на Мадан и района?
- Проектът на процедура свързва две страни България и Гърция. Той свързва културното завещание на българи и гърци, а съдействието сред страните има все по-голямо значение в актуалния свят. В същото време нараства смисъла на границите за районното развиване. То е функционалност на географското съседство като фактор за развиването на периферните територии.
От друга страна процесът на обезлюдяване е главният обществен проблем, който в наши дни става все по-сериозен. Повечето от хората са обезсърчени и се нуждаят от тласъци, с цел да подхващат нови начинания и да стартират сами да способстват за икономическото развиване на района. Затова е належащо да се създадат нужните действия.
Чрез свързаността с новото Граничен контролно-пропусквателен пункт ще може да се ускори обменът, а също да се привлекат вложения за устойчиви районни планове.
- Ще се кандидатирате ли още веднъж за кмет и какви са идващите Ви цели и цели?
- В момента текат номинациите за кметове и общински съветници по обитаеми места. Положителната и безапелационна оценка, която получаваме от хората, ме обнадеждава да се кандидатирам и за идващ мандат. Целите, които си слагаме са и през идващите години работата ни да продължи с цялостна мощ. Целта ни е да поддържаме високото равнище, което постигнахме. Съществен акцент в работата ни ще бъде отваряне на индустриална зона, откриване на нови работни места и повишение стандарта на живот за маданчани. Предстои осъществяването на още доста планове в инфраструктурата, образованието, опазването на здравето, обществената активност и така нататък
- Какво ще пожелаете на маданчани за празника на града?
- На всички маданчани от близо и надалеч, на приятелите на Мадан, на всички свързани с нашата община поисквам от сърце много здраве, успокоение и оптимизъм.
Нека да продължим да обичаме Мадан и пренасяйки през вековете трудолюбието и мъдростта, да ги вложим в актуалното му развиване!
Нека този празник бъде време за наслада, за шерване на усмивки и празнично въодушевление.
Пещера " Шаренка " споделя тайните на траките " Златото на глупците " популяризира миньорския град Кристалната зала е международно украшение, пази най-голямата сбирка минерали
Световно украшение грее в центъра на Мадан и всяка година събира десетки хиляди туристи. Кристална зала " Родопски кристал " пази над 600 минерални образеца и е член на Международната асоциация на минераложките музеи.
Твърди се, че траките владеели технологията, с която да извличат сребро от галенит - минералът, станал емблема на Мадан, тъй като на никое място по света няма по-добър.
Местните хора описват, че в наши дни поради него в Мадан е пристигал французин, един от най-опитните в сектора на европейско равнище, притежател на голяма компания. В интернет той видял фотосите на кристала и незабавно стегнал куфарите за България. Обиколил къщите и се смаял на сбирките на елементарните хора. Разкрил им, че кварцът, който видял в домашните им витрини, е по-скъп от аметиста. Учудил се, че българите не ценят камъните си. И си тръгнал си от града с голямо количество галенит. Освен галенит под Мадан лежат и тонове от " златото на простаците " - пирит, който бил прочут още на първобитните ни предшественици. През вековете той станал прочут най-много с обстоятелството, че съумял да заблуди доста златотърсачи, че са забогатели. Това обаче е една красива руда с кондензиран железен цвят, от която се извлича оловото. Различава се от златото по формата на образуванията и не е толкоз бляскав.
Най-ценните екземпляри от Мадан са събрани в Кристалната зала. Там е най-голямата сбирка от разнообразни по форма и конструкция кристали, добити от земята на България, за разлика от музея " Земята и хората " в София, където има екземпляри от целия свят.
На кристалите бе отдаден и неповторимият по рода си празник " Дни на маданския кристал " ( " Mineral show Madan " ). За първи път на 12 и 13 май 2023 година те събраха посетители от целия свят, които видяха благосъстоянието на района. Целта на събитието бе да разпространява превръщането на главния занаят на локалното население в туристическа забележителност.
Колекционери от цялата страна разположиха на площада в центъра на града шатри с сбирки на кристали, както и предмети, направени от кристали, с цел да покажат най-хубавите мостри от подземните бижута.
Всички гости с изключение на, че можеха да прегледат експозицията от подземните шедьоври, имаха опцията и да си закупят от тях. Експозицията бе съпроводена от богата фолклорна стратегия, показана от читалищата и посетител реализатори.
Надиграване " Кристали подземен – хоро в душата " с гостуващи танцови сформира от региона бе една от огромните атракции дружно с кулинарната галерия на родопски специалитети. Историята на маданските кристали продължава и в пещера-музей " Шаренка ". Тя се намира на 3 км от Мадан, на левия бряг на бездънен пролом. Представлява самобитен музей на рударството в Родопите. Обитавана е от VIII в. прочие н.е. В пещерата е добивана и топена руда през желязната ера и Късната древност (края на II/III в. - V/VI в. сл.н.е.). В пещерата, която споделя историята на траките като рудари, е експонирана музейна колекция и има художествено осветяване. За неповторимите пещерни експозиции са употребявани особено направени манекени и оръдия на труда.
Но Чудесата на Мадан не свършват с неповторимите кристали. Скален феномен " Конска глава " притегля хиляди туристи. Намира се покрай с. Лещак. Конската глава е един от шедьоврите на природата в Родопите.
Разказът за невероятния Мадан продължава и с водопада " Мечодолско дере " - на 1 км от с. Равнища. Той е на две равнища, като горният пад на водата е към 1,5 м, а долният - към 4,5 м. След вира, в който пада водата, наподобяващ на кръгло езерце, тя продължава по тясно каменно корито надолу, което е не по-малко картинно от самия водопад.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ