Историята на захарта. Сладкарството по света и в България
Текстът е препубликуван от
Може би само историята на алкохола, придобит след развой на филтрация на ферментирали плодове, може да се съпостави със захарта и нейната орис. Тя дълги епохи е възприемана повече като лекарство, в сравнение с като артикул, който може да служи за храна.
Заедно с това, епохи наред захарта е налична само на богатата върхушка в обособените страни.
Каква е нейната история и по какъв начин този неосъществим разкош стига в предишното до предците на днешните българи?
Корените на захарта
Известно е, че античните гърци и римляните не познават захарната тръстика или кръмното цвекло. Ето за какво те употребяват само мед, кондензирано сладко вино и сладки плодове. Смята се, че захарната тръстика произлиза от Индия, а захарта се открива в персийски предписания още от времето на Сасанидите (III-VII в. сл. Хр.).
Към VII в. сл. Хр. в Персия се усъвършенстват методите за филтриране на захар. С арабското завземане на Средиземноморието и Южна Европа към VIII в. култивирането на захарна тръстика се съживява в Леванта. Арабите пък са тези, които я подлагат на обработка като я нарязват, извличат от нея сладостен сок, варят го, кристализират го, след което го трансформират в твърда захар. През XIII в. захарта е към този момент документирана като съставна част в някои от арабските готварски книги в Испания.
Идеята, че консумирането на продукта в огромни количества може да докара до напълняване, сърдечни заболявания или да вреди на зъбите едвам се появява в късното Средновековие.
Засега захарта по-скоро се цени като лекарство против кашлица помагащо за изчистване на гърлото и гръдния панер. Свързването ѝ повече с нейните медицински свойства довежда до управление на кулинарните ѝ секрети в Западна Европа в края на XVI в. от фармацевти.
Захарта в Османската империя
Още през XV в. империя на султана към този момент управлява захарната търговия през своята територия. Дълго време обаче тя е вносител на първокласната захар. В самата Османска империя, въпреки да се обособяват в сарая, захарните сладкари също не късат изцяло връзката си от предишното с фармацията. Ето за какво и първоначално не престават да подготвят със захар най-много всякакви лечебни сиропи и мехлеми.
Най-голямо развиване и изисканост сладкарската просвета и промишленост получава в границите на султанския замък и кухня. Но даже и там се избира повече правенето на сладка с мед, пекмез, гроздов сок и шира, вместо с прекомерно скъпата захар.
Модерното време и захарта
Изкуството на остарялата българска кухня. Кулинарното завещание на XIX век С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Българска обичайната кухня - твърди корици С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Всъщност, захарта доближава някакви, приближаващи се до днешните равнища на консумация, не по-рано от XVIII в. Причина за това е откриването на различното ѝ произвеждане с кръмно цвекло. Този способ за приемане на захар от корените на цвеклото поражда едвам в края на XVIII в., а първите захароварни по света се появяват чак при започване на XIX в.
Ала въпреки да разполагаме с недвусмислени сведения, че в края на XVIII в. захарта изпълва пазарите на столицата и огромните градове в Османската империя, дефицитът и високата ѝ цена карат популацията да продължава да задоволява потребността си от сладко главно посредством меда и розовата вода.
Споменатите промени са основни като те приготвят изискванията за бъдещи преобразувания през идващите десетилетия на XIX в. Ала те не трябва и прекалено много да се надценяват. Изтъкнатия френски историк Фернан Бродел, преди доста години, категорично показва по какъв начин и в самия завършек на XVIII в., даже и в основните европейски страни, макар несъмненото повишаване на потреблението ѝ, захарта към момента е една първокласна стока. Разпределението на нейното ползване е прекомерно неравномерно.
Докато още през XVI в. в Египет се създават конфитюри и захаросани произведения, то през XVIII в. в редица зони на европейския континент захарта към момента остава непозната.
Явно неслучайно във " Втори видински алманах " от началото на XIX в., Софроний Врачански помества историята за мъж, който праща брачната половинка си на пазар с цел да купи " за едно дукато ориз ", а бакалинът ѝ предлага да влезе в бакалницата му и да остане с него уединено " да курви " против дадена ѝ гратис захар.
Нова България - сред Европа и Ориента
Периодът от основаването на България през 1879 година и до войните при започване на XX в. се характеризира с повишаване потреблението на захар и сладко, изключително измежду градското население. Влиянието на европейската сладкарска промишленост е толкоз мощно, че то се отразява и на обичайните от " турско време " плодови сладка. Тяхното подготвяне от модерните градски домакини е един от знаците на новото време.
Агресивни са и търговците на захар и сладкиши. Вестниците, централните столични магазини и тези на огромните градове са изпълнени от реклами за " шоколат и какао от известната фабрика " Сушард и Мения ", както и за " Милка и Велма шоколад ". Прословутият столичен магазин на А. Епщайн пък непрестанно предлага " какао на Van Houten, Suchard, Cailler ", както и " Шоколати Bensdorp, Gala Cailler, Suchard, Menier, Tabler, Bensdorp и Klaus, шоколатни бонбони и карамели ".
Нарастващата в последните десетилетия под османска власт консумация на ориенталски и османотурски сладкиши в градовете продължава и след 1879 година като остава неделима част от културата на цялостното сладкарство. В този смисъл разпространяването на шоколада и какаото върви по едно и също време със засилена едвам в постосманска България консумация на локум, халва, боза, пейнир-шекер, захарни пилета, саралия и кадаиф.
Но захарта, внасяна от Австро-Унгария или от Русия, продължава да е скъпа и мъчно постижима за голямото болшинство от популацията на младото княжество.
Райна Костенцева си спомня за края на XIX в. в столичния град: " По това време нямаше захара на пясък, а на едри парчета - кюлчета, които се разчупваха със специфични клещи, наречени каргали. "
Българска кухня в 4 сезонаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Димо Казасов пък разказва детските си години по същото време в Русе и купуваната на пристанището от бащите им " твърда, бледосинкава, излята в огромни конуси захар, обгърната в дебела синя хартия. "
" Когато майките ни разбиваха с чук тая захар " - продължава Казасов - " ние ги заобикаляхме, с цел да събираме и лапаме изхвръкналите вън от подложката съблазнителни парченца. "
Медицинската литература от средата на 80-те години на XIX в. също отразява този дефицит на захар. След като установи любовта на децата към прекомерно скъпия артикул, доктор Иван Драгомиров написа:
" Обикновено нашите родители виждат в любовта на децата към сахарта една елементарна волност, даже един недостатък, от който по всякакъв начин се стараят да ги отучат. А сред това сахарта съставлява насъштна нужда за детский организъм; той служи за образованието тая вътрешната органическа топлота, както и жирът; и единий, и другий се окисляват в организмът и дават топлота. "
Захарното цвекло - родната опция
Ето за какво през интервала стартира търсенето и на различни решения на казуса с обезпечаване на по-евтина и налична захар. От 1895 година започват опити и наблюдения с най-реномираните за това време европейски сортове захарно цвекло. Поставят се основите и на българско сдружение в Пловдив и белгийско в София.
За пръв път в страната ни захарното цвекло се вкарва през 1898 година Построена е и първата захарна фабрика в София, оборудвана с белгийски машини. Министерство на земеделието и търговията стартира да пропагандира настойчиво измежду селяните концепцията да отглеждат захарно цвекло. Обещава им по-късно да го изкупува на преференциални цени за потребностите на новата захарна фабрика. Ръководството ѝ пък раздава на земеделците от Шоплука семе от " Вилморено цвекло ".
В началото на XX в. Атанас Буров кани чешки индустриалци да посетят родната му Горна Оряховица и да слагат основите на захарната промишленост там. Скоро се построяват и захарните заводи в Горна Оряховица и Русе. Все повече земеделци се радват на занаят от българската захарна промишленост и непознатите белгийски вложения.
Захарта сред войните
В годините на Първата международна война се основават предпоставки захарта, дружно с кафето и шоколада, да завладее и селата в Западна Европа. Военните години обаче водят и до стремглавото ѝ повишаване в България. Ако през 1914 кг захар коства 1.10 лева, то през 1919 година е към този момент 40.00 лева За съпоставяне цената на меда скача по-малко - от 1.60 лева на 30.88 лева
Окончателното налагане на развъждането на захарно цвекло и производството на българска захар се реализира през 20-те и 30-те години на XX в. Споменатите към този момент стартирани опити от края на XIX в. с реномирани европейски сортове захарно цвекло не престават. Още при започване на 20-те години щедро участват реклами за " Захар на бучки и песък " от Горнооряховската захарна фабрика.
ШоколадС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Ала захарта продължава да е надалеч от немалка част от популацията. На 5 декември 1930 година пазарджишкото списание " Лъча " излиза със заглавие " Яжте повече захар ". Там четем: " Днес захарта е налична единствено за малко число от българските жители. Деветдесет на 100 от децата на нашия народ не познават нейния усет, изключително в селата - за възрастните да не приказваме. "
Ето за какво и редица издания се усещат длъжни да пропагандират към момента яденето на повече сладко и потреблението на захар като цяло. Те даже уверено се опълчват на изказванията, че тя поврежда зъбите. Няма и помен от опасения за наднормено тегло.
През 1929 година вестник с името " Възраждане " не надава писък против, а пропагандира европейските практики. Там се появява публикация под заглавие " Захарта в националното хранене ", в която четем: " Много ли захар се яде у нас? Не. У нас се яде минимум захар и занапред има да се работи за въвеждане захарта в националното хранене. "
В публикацията несъмнено се застъпва мнението за потребността от реклама по отношение на потреблението на повече захар. Там още се споделя: " Когато достигнем да изяждаме годишно най-малко тройно количество захар на това що изяждаме през днешния ден, можем да мислим, че захарта е влезнала в националното хранене наедно с другите храни. "
Статията разказва една позната обстановка в българския хранителен режим, в която голямата консумация на самун се съчетава с оскъдност в потреблението на захар и сладко. Там се споделя:
" Повече от 90% от народа ни яде доста самун и той е значимата му храна. Колко доста националното богатство би се повдигнало и какъв брой доста хранителността на сухия самун би се засилила, в случай че в храната на народа ни се намалеше хляба и лютия пипер и уголемеше това на захарта. "
Нещо повече, и по-нататък в течението на вестника, както и в други издания, се срещат реклами, които да предизвикват майките да дават захар на детето. Самата захар като такава, поддържа рекламата, " не вредяла на зъбите, а киселините и храната, които остават сред зъбите. "
Сладкото през социализма
В първите години след 9 септември 1944 година захарта е част от така наречен " нарядни артикули ". Иначе е забележим стремежът новата държавна сладкарска промишленост да продължи по линия на европейските и ориенталски сладкиши, за които се изисква захар. Това са бонбони, шоколад и шоколадови произведения, всички типове халви, локум, вафли, разнообразни типове бисквити, сухи пасти " Бригадирка ", " Жокей ", " Маршал ", " Плезир " и " Пилот ".
Поради недостига на захар при започване на 50-те Министерството на вътрешната търговия строго упорства да се употребява захарин за изработката на боза и лимонада.
На 16 март 1953 година Министерството на вътрешната търговия изпраща до поделенията си в цялата страна заповед, която гласи: " Престъпно е да се хаби незадоволителната захар за подслаждане на ракии и прочие Ето за какво топлата ракия със захар се не разрешава до второ разпореждане. "
Интересно е, че този недостиг се резервира и през идващите години. И формалните доклади на институциите, ангажирани с публичното хранене не могат да скрият казуса за снабдяването със захарни произведения.
На годишно отчетно заседание, извършено на 20 февруари 1970 година, шефът на отдел " Търговия " при съвета в Благоевград Баханов отбелязва: " Тежко е със захарните произведения. Сладкарниците не трябва да разчитат единствено на захарни произведения. Те са сладкарници да оферират разнородни, всички типове сладкиши. Да оферират всички сладкарници кисело мляко, безалкохолни питиета. "
Магазинчето за шоколад и мечтиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Дефицитът на захар участва и в номинирания за Оскар филм " Светът е огромен и избавление дебне отвред ". В един миг въпреки всичко захарта от " братска Куба " идва и опашката е удовлетворена.
Въпреки това, някъде към средата на 70-те години към този момент може да се установи повишаване на потреблението на захарни произведения спрямо предишни десетилетия.
Дефицитът, присъщ за системата, обаче кара и докладите от 1987 година да звучат красноречиво. Ето един от Плевен: " Въпреки, че проектът е надвишаващ не постоянно обектите разполагат с нужните количества захарни произведения и то в многообразие. "
Дори на делегатско заседание от 27 юли 1989 година сладкарят Тачев от " Балкантурист " - Плевен се оплаква: " При нас, в сладкарството, нямаме бадеми, шоколад, желатин. Моля да бъдат направени предписания на фъстъчена основа и орехова. "
И през днешния ден захарните произведения не престават да бъдат един от знаците на модерната цивилизация. Както е най-малко през последните три епохи. България още веднъж е място, където си дават среща централноевропейското и ориенталско-османско сладкарство. То пък в обособените балкански страни следва въз основата на първичните образци своя лична логичност и форма.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Може би само историята на алкохола, придобит след развой на филтрация на ферментирали плодове, може да се съпостави със захарта и нейната орис. Тя дълги епохи е възприемана повече като лекарство, в сравнение с като артикул, който може да служи за храна.
Заедно с това, епохи наред захарта е налична само на богатата върхушка в обособените страни.
Каква е нейната история и по какъв начин този неосъществим разкош стига в предишното до предците на днешните българи?
Корените на захарта
Известно е, че античните гърци и римляните не познават захарната тръстика или кръмното цвекло. Ето за какво те употребяват само мед, кондензирано сладко вино и сладки плодове. Смята се, че захарната тръстика произлиза от Индия, а захарта се открива в персийски предписания още от времето на Сасанидите (III-VII в. сл. Хр.).
Към VII в. сл. Хр. в Персия се усъвършенстват методите за филтриране на захар. С арабското завземане на Средиземноморието и Южна Европа към VIII в. култивирането на захарна тръстика се съживява в Леванта. Арабите пък са тези, които я подлагат на обработка като я нарязват, извличат от нея сладостен сок, варят го, кристализират го, след което го трансформират в твърда захар. През XIII в. захарта е към този момент документирана като съставна част в някои от арабските готварски книги в Испания.
Идеята, че консумирането на продукта в огромни количества може да докара до напълняване, сърдечни заболявания или да вреди на зъбите едвам се появява в късното Средновековие.
Засега захарта по-скоро се цени като лекарство против кашлица помагащо за изчистване на гърлото и гръдния панер. Свързването ѝ повече с нейните медицински свойства довежда до управление на кулинарните ѝ секрети в Западна Европа в края на XVI в. от фармацевти.
Захарта в Османската империя
Още през XV в. империя на султана към този момент управлява захарната търговия през своята територия. Дълго време обаче тя е вносител на първокласната захар. В самата Османска империя, въпреки да се обособяват в сарая, захарните сладкари също не късат изцяло връзката си от предишното с фармацията. Ето за какво и първоначално не престават да подготвят със захар най-много всякакви лечебни сиропи и мехлеми.
Най-голямо развиване и изисканост сладкарската просвета и промишленост получава в границите на султанския замък и кухня. Но даже и там се избира повече правенето на сладка с мед, пекмез, гроздов сок и шира, вместо с прекомерно скъпата захар.
Модерното време и захарта
Всъщност, захарта доближава някакви, приближаващи се до днешните равнища на консумация, не по-рано от XVIII в. Причина за това е откриването на различното ѝ произвеждане с кръмно цвекло. Този способ за приемане на захар от корените на цвеклото поражда едвам в края на XVIII в., а първите захароварни по света се появяват чак при започване на XIX в.
Ала въпреки да разполагаме с недвусмислени сведения, че в края на XVIII в. захарта изпълва пазарите на столицата и огромните градове в Османската империя, дефицитът и високата ѝ цена карат популацията да продължава да задоволява потребността си от сладко главно посредством меда и розовата вода.
Споменатите промени са основни като те приготвят изискванията за бъдещи преобразувания през идващите десетилетия на XIX в. Ала те не трябва и прекалено много да се надценяват. Изтъкнатия френски историк Фернан Бродел, преди доста години, категорично показва по какъв начин и в самия завършек на XVIII в., даже и в основните европейски страни, макар несъмненото повишаване на потреблението ѝ, захарта към момента е една първокласна стока. Разпределението на нейното ползване е прекомерно неравномерно.
Докато още през XVI в. в Египет се създават конфитюри и захаросани произведения, то през XVIII в. в редица зони на европейския континент захарта към момента остава непозната.
Явно неслучайно във " Втори видински алманах " от началото на XIX в., Софроний Врачански помества историята за мъж, който праща брачната половинка си на пазар с цел да купи " за едно дукато ориз ", а бакалинът ѝ предлага да влезе в бакалницата му и да остане с него уединено " да курви " против дадена ѝ гратис захар.
Нова България - сред Европа и Ориента
Периодът от основаването на България през 1879 година и до войните при започване на XX в. се характеризира с повишаване потреблението на захар и сладко, изключително измежду градското население. Влиянието на европейската сладкарска промишленост е толкоз мощно, че то се отразява и на обичайните от " турско време " плодови сладка. Тяхното подготвяне от модерните градски домакини е един от знаците на новото време.
Агресивни са и търговците на захар и сладкиши. Вестниците, централните столични магазини и тези на огромните градове са изпълнени от реклами за " шоколат и какао от известната фабрика " Сушард и Мения ", както и за " Милка и Велма шоколад ". Прословутият столичен магазин на А. Епщайн пък непрестанно предлага " какао на Van Houten, Suchard, Cailler ", както и " Шоколати Bensdorp, Gala Cailler, Suchard, Menier, Tabler, Bensdorp и Klaus, шоколатни бонбони и карамели ".
Нарастващата в последните десетилетия под османска власт консумация на ориенталски и османотурски сладкиши в градовете продължава и след 1879 година като остава неделима част от културата на цялостното сладкарство. В този смисъл разпространяването на шоколада и какаото върви по едно и също време със засилена едвам в постосманска България консумация на локум, халва, боза, пейнир-шекер, захарни пилета, саралия и кадаиф.
Но захарта, внасяна от Австро-Унгария или от Русия, продължава да е скъпа и мъчно постижима за голямото болшинство от популацията на младото княжество.
Райна Костенцева си спомня за края на XIX в. в столичния град: " По това време нямаше захара на пясък, а на едри парчета - кюлчета, които се разчупваха със специфични клещи, наречени каргали. "
Димо Казасов пък разказва детските си години по същото време в Русе и купуваната на пристанището от бащите им " твърда, бледосинкава, излята в огромни конуси захар, обгърната в дебела синя хартия. "
" Когато майките ни разбиваха с чук тая захар " - продължава Казасов - " ние ги заобикаляхме, с цел да събираме и лапаме изхвръкналите вън от подложката съблазнителни парченца. "
Медицинската литература от средата на 80-те години на XIX в. също отразява този дефицит на захар. След като установи любовта на децата към прекомерно скъпия артикул, доктор Иван Драгомиров написа:
" Обикновено нашите родители виждат в любовта на децата към сахарта една елементарна волност, даже един недостатък, от който по всякакъв начин се стараят да ги отучат. А сред това сахарта съставлява насъштна нужда за детский организъм; той служи за образованието тая вътрешната органическа топлота, както и жирът; и единий, и другий се окисляват в организмът и дават топлота. "
Захарното цвекло - родната опция
Ето за какво през интервала стартира търсенето и на различни решения на казуса с обезпечаване на по-евтина и налична захар. От 1895 година започват опити и наблюдения с най-реномираните за това време европейски сортове захарно цвекло. Поставят се основите и на българско сдружение в Пловдив и белгийско в София.
За пръв път в страната ни захарното цвекло се вкарва през 1898 година Построена е и първата захарна фабрика в София, оборудвана с белгийски машини. Министерство на земеделието и търговията стартира да пропагандира настойчиво измежду селяните концепцията да отглеждат захарно цвекло. Обещава им по-късно да го изкупува на преференциални цени за потребностите на новата захарна фабрика. Ръководството ѝ пък раздава на земеделците от Шоплука семе от " Вилморено цвекло ".
В началото на XX в. Атанас Буров кани чешки индустриалци да посетят родната му Горна Оряховица и да слагат основите на захарната промишленост там. Скоро се построяват и захарните заводи в Горна Оряховица и Русе. Все повече земеделци се радват на занаят от българската захарна промишленост и непознатите белгийски вложения.
Захарта сред войните
В годините на Първата международна война се основават предпоставки захарта, дружно с кафето и шоколада, да завладее и селата в Западна Европа. Военните години обаче водят и до стремглавото ѝ повишаване в България. Ако през 1914 кг захар коства 1.10 лева, то през 1919 година е към този момент 40.00 лева За съпоставяне цената на меда скача по-малко - от 1.60 лева на 30.88 лева
Окончателното налагане на развъждането на захарно цвекло и производството на българска захар се реализира през 20-те и 30-те години на XX в. Споменатите към този момент стартирани опити от края на XIX в. с реномирани европейски сортове захарно цвекло не престават. Още при започване на 20-те години щедро участват реклами за " Захар на бучки и песък " от Горнооряховската захарна фабрика.
Ала захарта продължава да е надалеч от немалка част от популацията. На 5 декември 1930 година пазарджишкото списание " Лъча " излиза със заглавие " Яжте повече захар ". Там четем: " Днес захарта е налична единствено за малко число от българските жители. Деветдесет на 100 от децата на нашия народ не познават нейния усет, изключително в селата - за възрастните да не приказваме. "
Ето за какво и редица издания се усещат длъжни да пропагандират към момента яденето на повече сладко и потреблението на захар като цяло. Те даже уверено се опълчват на изказванията, че тя поврежда зъбите. Няма и помен от опасения за наднормено тегло.
През 1929 година вестник с името " Възраждане " не надава писък против, а пропагандира европейските практики. Там се появява публикация под заглавие " Захарта в националното хранене ", в която четем: " Много ли захар се яде у нас? Не. У нас се яде минимум захар и занапред има да се работи за въвеждане захарта в националното хранене. "
В публикацията несъмнено се застъпва мнението за потребността от реклама по отношение на потреблението на повече захар. Там още се споделя: " Когато достигнем да изяждаме годишно най-малко тройно количество захар на това що изяждаме през днешния ден, можем да мислим, че захарта е влезнала в националното хранене наедно с другите храни. "
Статията разказва една позната обстановка в българския хранителен режим, в която голямата консумация на самун се съчетава с оскъдност в потреблението на захар и сладко. Там се споделя:
" Повече от 90% от народа ни яде доста самун и той е значимата му храна. Колко доста националното богатство би се повдигнало и какъв брой доста хранителността на сухия самун би се засилила, в случай че в храната на народа ни се намалеше хляба и лютия пипер и уголемеше това на захарта. "
Нещо повече, и по-нататък в течението на вестника, както и в други издания, се срещат реклами, които да предизвикват майките да дават захар на детето. Самата захар като такава, поддържа рекламата, " не вредяла на зъбите, а киселините и храната, които остават сред зъбите. "
Сладкото през социализма
В първите години след 9 септември 1944 година захарта е част от така наречен " нарядни артикули ". Иначе е забележим стремежът новата държавна сладкарска промишленост да продължи по линия на европейските и ориенталски сладкиши, за които се изисква захар. Това са бонбони, шоколад и шоколадови произведения, всички типове халви, локум, вафли, разнообразни типове бисквити, сухи пасти " Бригадирка ", " Жокей ", " Маршал ", " Плезир " и " Пилот ".
Поради недостига на захар при започване на 50-те Министерството на вътрешната търговия строго упорства да се употребява захарин за изработката на боза и лимонада.
На 16 март 1953 година Министерството на вътрешната търговия изпраща до поделенията си в цялата страна заповед, която гласи: " Престъпно е да се хаби незадоволителната захар за подслаждане на ракии и прочие Ето за какво топлата ракия със захар се не разрешава до второ разпореждане. "
Интересно е, че този недостиг се резервира и през идващите години. И формалните доклади на институциите, ангажирани с публичното хранене не могат да скрият казуса за снабдяването със захарни произведения.
На годишно отчетно заседание, извършено на 20 февруари 1970 година, шефът на отдел " Търговия " при съвета в Благоевград Баханов отбелязва: " Тежко е със захарните произведения. Сладкарниците не трябва да разчитат единствено на захарни произведения. Те са сладкарници да оферират разнородни, всички типове сладкиши. Да оферират всички сладкарници кисело мляко, безалкохолни питиета. "
Дефицитът на захар участва и в номинирания за Оскар филм " Светът е огромен и избавление дебне отвред ". В един миг въпреки всичко захарта от " братска Куба " идва и опашката е удовлетворена.
Въпреки това, някъде към средата на 70-те години към този момент може да се установи повишаване на потреблението на захарни произведения спрямо предишни десетилетия.
Дефицитът, присъщ за системата, обаче кара и докладите от 1987 година да звучат красноречиво. Ето един от Плевен: " Въпреки, че проектът е надвишаващ не постоянно обектите разполагат с нужните количества захарни произведения и то в многообразие. "
Дори на делегатско заседание от 27 юли 1989 година сладкарят Тачев от " Балкантурист " - Плевен се оплаква: " При нас, в сладкарството, нямаме бадеми, шоколад, желатин. Моля да бъдат направени предписания на фъстъчена основа и орехова. "
И през днешния ден захарните произведения не престават да бъдат един от знаците на модерната цивилизация. Както е най-малко през последните три епохи. България още веднъж е място, където си дават среща централноевропейското и ориенталско-османско сладкарство. То пък в обособените балкански страни следва въз основата на първичните образци своя лична логичност и форма.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ