Да познаваш Космоса от дете. Учениците, които спечелиха 8 медала по астрономия в Китай
Те са още деца, умни и любопитни за познания. Мечтаят да опознават планетите от ден на ден в името на науката. 8 девойки и момчета от Варна, София, Русе, Хасково и Кърджали, които завоюваха 1 златен, 1 сребърен и 6 бронзови медала на Международната олимпиада по астрономия.
След като две години се организираше онлайн поради пандемията от Covid-19 , най-престижното международно съревнование по астрономия се организира присъствено в Китай .
За поредна година всички български състезатели от националния тим получиха медали. Но този път достижението е още по-голямо, тъй като едно от едвам петте златни оценки завоюва представител на България.
Златния орден заслужи Светослав Арабов (МГ, Варна) - осмокласник, който реализира най-голям общ резултат за младшата група. Среброто завоюва Лора Лукманова (СМГ, София), която реализира най-голям резултат в практическия тур. Бронзовите оценки отидоха при Елена Йорданова (МГ, Русе), Мартин Недев (ПМГ, Хасково), Атанас Митрев (ЕГ, Кърджали), Миглена Меркулова ( МГ, Варна), Стела Бинева (ПМГ, Хасково) и Красимир Станков (МГ, Русе).
Повечето от тях се приготвят в обсерватории и планетариуми в страната. Интензивната подготовка за присъединяване в олимпиадата обаче е лишила две седмици на лагер във Варна, където възпитаници са решавали теоретични, на практика и наблюдателни задания по 9 часа дневно .
„ Това е екзотично странствуване, среща с връстници от други страни, с други култури и може би среща с бъдещи сътрудници астрономи, с които те, в случай че посветят професионалната си кариера на тази просвета, може би ще работят един ден дружно “, сподели пред един от ръководителите на тима - Ева Божурова , астроном в НАОП „ Николай Коперник “ – Варна . Тя беше в Китай с тях с другия им учител - Никола Каравасилев (ПЧМГ).
„ Готини хора бяха. Но въпреки всичко се веселя, че ги бихме. Чувствам се добре, като цяло и малко повече самочувствие имам за последващи шампионати “, показа Светослав Арабов, който към този момент е бил на доста олимпиади по математика. Това отличие му е още по-ценно, тъй като в битката за първото място събра най-вече точки от всички участници- 57 от общо 80, и победи най-хубавия китайски астроном измежду учениците.
„ Космосът постоянно ми е бил забавен. Започнах да виждам научнопопулярни филми по National Geographic и там имаше доста епизоди за звездите и космоса. Така взех решение, че и аз желая да се занимавам с астрономия “, споделя той още преди няколко месеца пред варненския уебсайт.
„ Ние сме от доста положителните и това се дължи на мрежата от Народни астрономически обсерватории в страната и на учителите запалянковци в градовете, където няма такива обсерватории, и водят кръжоци ", споделя още тяхната ръководителка Божурова. И отбелязва, че не са доста страните, където е непокътната или е развита сходна традиция.
Тя прибавя, че при подготовката си за олимпиади учениците получават опит в изследователската работа на астрономите, за които това към този момент е специалност.
„ Учебният материал върху, който се сформират дилемите по астрономия на над 90% въобще не се учи в учебно заведение и се разчита единствено на извънучилищна подготовка “, споделя Божурова.
Международната олимпиада по астрономия се организира за първи път през 1996 година, а България се включва през 1998-а . Участниците в българския народен тим се избират всред спечелилите от четирите кръга на националната олимпиада по астрономия.
След като две години се организираше онлайн поради пандемията от Covid-19 , най-престижното международно съревнование по астрономия се организира присъствено в Китай .
За поредна година всички български състезатели от националния тим получиха медали. Но този път достижението е още по-голямо, тъй като едно от едвам петте златни оценки завоюва представител на България.
Златния орден заслужи Светослав Арабов (МГ, Варна) - осмокласник, който реализира най-голям общ резултат за младшата група. Среброто завоюва Лора Лукманова (СМГ, София), която реализира най-голям резултат в практическия тур. Бронзовите оценки отидоха при Елена Йорданова (МГ, Русе), Мартин Недев (ПМГ, Хасково), Атанас Митрев (ЕГ, Кърджали), Миглена Меркулова ( МГ, Варна), Стела Бинева (ПМГ, Хасково) и Красимир Станков (МГ, Русе).
Повечето от тях се приготвят в обсерватории и планетариуми в страната. Интензивната подготовка за присъединяване в олимпиадата обаче е лишила две седмици на лагер във Варна, където възпитаници са решавали теоретични, на практика и наблюдателни задания по 9 часа дневно .
„ Това е екзотично странствуване, среща с връстници от други страни, с други култури и може би среща с бъдещи сътрудници астрономи, с които те, в случай че посветят професионалната си кариера на тази просвета, може би ще работят един ден дружно “, сподели пред един от ръководителите на тима - Ева Божурова , астроном в НАОП „ Николай Коперник “ – Варна . Тя беше в Китай с тях с другия им учител - Никола Каравасилев (ПЧМГ).
„ Готини хора бяха. Но въпреки всичко се веселя, че ги бихме. Чувствам се добре, като цяло и малко повече самочувствие имам за последващи шампионати “, показа Светослав Арабов, който към този момент е бил на доста олимпиади по математика. Това отличие му е още по-ценно, тъй като в битката за първото място събра най-вече точки от всички участници- 57 от общо 80, и победи най-хубавия китайски астроном измежду учениците.
„ Космосът постоянно ми е бил забавен. Започнах да виждам научнопопулярни филми по National Geographic и там имаше доста епизоди за звездите и космоса. Така взех решение, че и аз желая да се занимавам с астрономия “, споделя той още преди няколко месеца пред варненския уебсайт.
„ Ние сме от доста положителните и това се дължи на мрежата от Народни астрономически обсерватории в страната и на учителите запалянковци в градовете, където няма такива обсерватории, и водят кръжоци ", споделя още тяхната ръководителка Божурова. И отбелязва, че не са доста страните, където е непокътната или е развита сходна традиция.
Тя прибавя, че при подготовката си за олимпиади учениците получават опит в изследователската работа на астрономите, за които това към този момент е специалност.
„ Учебният материал върху, който се сформират дилемите по астрономия на над 90% въобще не се учи в учебно заведение и се разчита единствено на извънучилищна подготовка “, споделя Божурова.
Международната олимпиада по астрономия се организира за първи път през 1996 година, а България се включва през 1998-а . Участниците в българския народен тим се избират всред спечелилите от четирите кръга на националната олимпиада по астрономия.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ