Марина Караиванова, реставратор: В една картина винаги нещо може да изненада, работата ни е интересна
" Старият Пловдив " Цанко ЛавреновГрадската художествена изложба в Пловдив показа нова техника и нов профилиран ъгъл, отдаден на реставраторската работа
За слушателите на предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " основен реставратор Марина Караиванова споделя за тънкостите на специалността и удовлетворението от свършеното.
" Нашата работа не се вижда, само че пък тя оказва помощ за това да се види всичко в този му тип, в който е показано в галерията, сподели Марина Караиванова по време на презентация на тематика “Представяне на реставраторски процеси " в Градска художествена изложба в Пловдив.
" Всъщност, има огромна потребност от реставратори, слушам, че и Академията към този момент одобряват повече хора, тази година има 10 бройки признати. И нека да има и повече щатни места за реставратори, тъй като освен тук, а и на доста места в страната има потребност от реставратори и то сериозна потребност ", добави Караиванова.
Тя изясни още, че да си реставратор в Градската художествена изложба в Пловдив е привилегия, да работиш с тези създатели, където са определени най-хубавите от най-хубавото. Всичко това е скъп опит, който натрупа всеки, който попадне при тях.
" А опита си е значим, когато работим, тъй като теорията си е доктрина, само че когато застанеш пред картината, постоянно ще се появи нещо, което може да те изненада. Дори и в рутинни неща, като при обтягане на картина в експозиция, случвало ми се е, започваме да преопъваме, в един миг стигаме до долния край и се оказва, че създателя в процеса на работа е заковал една летва, тъй като не му е стигнало долу на портрета обувката да нарисува и е траял да рисува на летвата. Няма по какъв начин да се преопъне, връщаме, вършим каквото можем, в подобен смисъл процесът изненадва ", описа Марина Караиванова.
Затова, по думите и, постоянно е добре да има време.
" И когато някой каже, бързо да вършим галерия за някъде, дайте картини, ние се съпротивляваме, тъй като какъв брой пъти в живота на една картина тя се реставрира? Разбира се, зависи от това какво е вложил майстора в нея, какъв брой време, дали не е опитал. Защото колкото повече опитват създателите, толкоз по-често идват нещата им при нас. Но хубаво е това да не се прави постоянно и да не е, тъй като някой е бързал за някъде. И е добре да отделим задоволително време да опознаем обекта и тези изненадващи моменти да има време да ги осмислим и по какъв начин да подходим към проблемите на картините ", сподели още Караиванова.
Уединението при тях е належащо, реставраторите са привикнали да са сами с обектите. Трябва им успокоение, когато изтъняваш лак, когато някоя люспа е по-тънка от косъм, не искаш и сътрудник да минава в близост, да ти се размести.
" Времето и спокойствието ни трябват, научили сме се, че даже и размери не би трябвало да взимаме, тъй като постоянно ги бъркаме. Винаги може да те изненада нещо, всяка картина има свои разнообразни проблеми, даже на един създател, постоянно ще има нещо ново. И това е хубавото в работата и по тази причина не ни омръзва макар, че от време на време едно събаряне на лак може да трае със седмици и е еднакво в действителност. Но знаете, че на идващ стадий към този момент ще е друго ".
Фондът на галерията е доста богат, има икони и картини. Някои от обектите след реституция не престават да се следят. Защото когато създателя е опитал, а реставраторите са създали нещо за момента, те не са сигурни дали отново няма да се появи казусът. Зависи доста от технологията на създателя, всеки един обект се нуждае от грижи - и по предпазване, и по спазване на условия по предпазване.
Пловдивските реставратори от ГХГ може да се похвалят с едно от най-големите ателиета в Пловдив, което дава опция за огромни формати. Това е най-голямото ателие за Пловдив, което дава опция да се работят огромните формати, които другояче просто няма къде да бъдат ситуирани. И когато има и задоволително време, и поддръжка, и схващане, те могат да влязат и в експозиция. Необходимо е документиране на всеки стадий от работата, тъй като от време на време хората бързо не помнят по какъв начин са изглеждали нещата, само че след време в действителност схващат, че за тези картини е направено най-хубавото. Но единствено времето ще покаже дали това е по този начин. Хубаво е да се знае още какви материали са вложени при реставрацията, хубаво е те да са обратими, това е главен принцип в реставрацията - обратимостта, разясни още Марина Караиванова.
За слушателите на предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " основен реставратор Марина Караиванова споделя за тънкостите на специалността и удовлетворението от свършеното.
" Нашата работа не се вижда, само че пък тя оказва помощ за това да се види всичко в този му тип, в който е показано в галерията, сподели Марина Караиванова по време на презентация на тематика “Представяне на реставраторски процеси " в Градска художествена изложба в Пловдив.
" Всъщност, има огромна потребност от реставратори, слушам, че и Академията към този момент одобряват повече хора, тази година има 10 бройки признати. И нека да има и повече щатни места за реставратори, тъй като освен тук, а и на доста места в страната има потребност от реставратори и то сериозна потребност ", добави Караиванова.
Тя изясни още, че да си реставратор в Градската художествена изложба в Пловдив е привилегия, да работиш с тези създатели, където са определени най-хубавите от най-хубавото. Всичко това е скъп опит, който натрупа всеки, който попадне при тях.
" А опита си е значим, когато работим, тъй като теорията си е доктрина, само че когато застанеш пред картината, постоянно ще се появи нещо, което може да те изненада. Дори и в рутинни неща, като при обтягане на картина в експозиция, случвало ми се е, започваме да преопъваме, в един миг стигаме до долния край и се оказва, че създателя в процеса на работа е заковал една летва, тъй като не му е стигнало долу на портрета обувката да нарисува и е траял да рисува на летвата. Няма по какъв начин да се преопъне, връщаме, вършим каквото можем, в подобен смисъл процесът изненадва ", описа Марина Караиванова.
Затова, по думите и, постоянно е добре да има време.
" И когато някой каже, бързо да вършим галерия за някъде, дайте картини, ние се съпротивляваме, тъй като какъв брой пъти в живота на една картина тя се реставрира? Разбира се, зависи от това какво е вложил майстора в нея, какъв брой време, дали не е опитал. Защото колкото повече опитват създателите, толкоз по-често идват нещата им при нас. Но хубаво е това да не се прави постоянно и да не е, тъй като някой е бързал за някъде. И е добре да отделим задоволително време да опознаем обекта и тези изненадващи моменти да има време да ги осмислим и по какъв начин да подходим към проблемите на картините ", сподели още Караиванова.
Уединението при тях е належащо, реставраторите са привикнали да са сами с обектите. Трябва им успокоение, когато изтъняваш лак, когато някоя люспа е по-тънка от косъм, не искаш и сътрудник да минава в близост, да ти се размести.
" Времето и спокойствието ни трябват, научили сме се, че даже и размери не би трябвало да взимаме, тъй като постоянно ги бъркаме. Винаги може да те изненада нещо, всяка картина има свои разнообразни проблеми, даже на един създател, постоянно ще има нещо ново. И това е хубавото в работата и по тази причина не ни омръзва макар, че от време на време едно събаряне на лак може да трае със седмици и е еднакво в действителност. Но знаете, че на идващ стадий към този момент ще е друго ".
Фондът на галерията е доста богат, има икони и картини. Някои от обектите след реституция не престават да се следят. Защото когато създателя е опитал, а реставраторите са създали нещо за момента, те не са сигурни дали отново няма да се появи казусът. Зависи доста от технологията на създателя, всеки един обект се нуждае от грижи - и по предпазване, и по спазване на условия по предпазване.
Пловдивските реставратори от ГХГ може да се похвалят с едно от най-големите ателиета в Пловдив, което дава опция за огромни формати. Това е най-голямото ателие за Пловдив, което дава опция да се работят огромните формати, които другояче просто няма къде да бъдат ситуирани. И когато има и задоволително време, и поддръжка, и схващане, те могат да влязат и в експозиция. Необходимо е документиране на всеки стадий от работата, тъй като от време на време хората бързо не помнят по какъв начин са изглеждали нещата, само че след време в действителност схващат, че за тези картини е направено най-хубавото. Но единствено времето ще покаже дали това е по този начин. Хубаво е да се знае още какви материали са вложени при реставрацията, хубаво е те да са обратими, това е главен принцип в реставрацията - обратимостта, разясни още Марина Караиванова.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ