Тъжният задник никога не гърми щастливо. Ненавиждам лицемерите, които заемат

Тъжният гъз в никакъв случай не гърми щастливо.

Ненавиждам лицемерите, които заемат позата на самата непорочност.

Целият си живот преплувах в тоалетната в жанр бътерфлай.

Склерозата не може да се излекува, може единствено да се сложи в забвение.

Живейте в живия живот и спрете да се навирате по прашните ъгли на паметта си.

Ако болният изрично отхвърля да почине, даже лекарите са безсилни.

Всеки има право да прави със задника си каквото поиска - да вземем за пример кариера, или да се изтропа върху мераците за кариера на другите.

По-добре е да бъдеш добър псуващ човек, в сравнение с тиха, възпитана и лицемерна гадина.

Под опашката на най-красивия паун се крие елементарен пилешки гъз. Така че, по-малко възторг, господа...

Как да се разтълкува посредствеността: никой не идва при вас, тъй като няма какво да вземе. Разбирате ли моята плитка мисъл?

Когато стартирам да пиша спомените си и стигна до фразата: „ Родих се в семейство на безпаричен притежател на нефтена компания " – след това ми е мъчно да продължа...

За да получиш признание - би трябвало, даже е належащо, да умреш.

Аз не признавам думата „ игра ". Може да се играе на карти, на дама. На сцената би трябвало да се живее.

Всичко хубаво на този свят или е нездравословно, или аморално, или води до затлъстяване.

Когато получа писмо: „ Помогнете ми да стана артист! " давам отговор: „ Бог ще ви помогне! "

Разбира се, че дамите са по-умни. Да сте чували в миналото жена да си е изгубила мозъка по красивите крайници на мъж?

Талантът - това е нерешителност в себе си, трудно неодобрение от личните ти дефекти, което в никакъв случай не съм срещала у посредствеността.

Четвърти път виждам този филм и би трябвало да ви кажа, че през днешния ден актьорите играха както в никакъв случай.

Ако дамата споделя на мъжа, че е най-умният, значи е схванала, че различен подобен простак няма да се откри.

Ако имаш някого, комуто можеш да разказваш сънищата си, нямаш право да се считаш за уединен.

Боже мой, по какъв начин се изниза животът - че аз даже не съм чула по какъв начин пеят славеите.

В театъра надарените ме обичаха, бездарните ме ненавиждаха, а нищожествата напряко ме хапеха и разкъсваха на части.

Да се снимаш в неприятен филм е все едно да плюеш във вечността.

Животът е прекомерно къс, с цел да го хабим за диети, алчни мъже и неприятно въодушевление.

Ненавиждам цинизма - за неговата общодостъпност.

Оптимизмът е дефицит на информация.

Снимки ~ moiarussia.ru