Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян. Св. прпмчци Яков Костурски, дякон Яков и монах Дионисий
Светите Козма и Дамиан, братя по плът, били родом от Азия. Баща им бил богохулник, майка им на име Теодотия християнка. Останала вдовица след гибелта на мъжа си, тя прекарвала времето си в старателно служене на Христа и посветила целия си живот на благоугаждане на Бога. Била като тази вдовица, която възхвалява Апостолът: " същинска вдовица... останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молебствия през деня и нощем ". Живеейки Богоугодно, Теодотия научила на това и своите възлюбени деца Козма и Дамиан, възпитавайки ги в положителното напътствие на християнската религия, в проучване на Божествените Писания и във всяка добродетел.
Когато достигнали пълноправие и се утвърдили в непорочния живот в Господния закон, Козма и Дамиан били като два светилника на земята, сияещи с положителни каузи. Те получили от Бога дара на изцелението и подавали здраве на душите и телата, лекувайкивсяка болест, изцелявайки всеки кусур и всяка язва измежду народа и изгонвайки злите духове. Те помагали освен на хората, само че и на животните и от никого не вземали нищо, защото вършели всичко това не поради облага, не за обогатяване със злато и сребро, само че поради Бога, желаейки посредством любовта към близък да изразят любовта си към Него. Чрез изцеленията те търсели не своята популярност, само че Божията, и изцелявали хората за възхвала на името на Господа, дарувал им силата на изцелението. Те избавяли от заболяванията не толкоз с билки, колкото с името на Господа, без пари и премия, безплатно, изпълнявайки Христовата заповед: " Даром получихте, безплатно давайте ". Затова те получили от вярващите името безплатни лекари, безсребрeници.
Като минали добродетелно попрището на земния си живот, те спокойно и благочестиво умряли. Прославили се с доста чудеса освен през живота си, само че и след гибелта си, те са горещи покровители и положителни целители на нашите заболявания, душевни и телесни.
За тяхната нестяжателност и безплатно лечение съществува следното поверие.
Една жена на име Паладия в продължение на доста години лежала болна и не получавала никаква помощ от разнообразни лекари. Като чула, че светите Козма и Дамиан изцеляват всевъзможни заболявания, тя изпратила при тях с молба да я посетят преди гибелта й. Светиите приели молбата й, отишли в дома й и тази жена незабавно получила излекуване съгласно вярата си посредством идването на светите лекари при нея и станала от леглото си здрава, славейки Бога, дарувал на Своите раби такава берекет на излекуване.
От признателност към своите лекари за стореното йблагодеяние тя поискала да им направи подарък. Но те в никакъв случай не вземали нищо от никого, тъй като не продавали благодатта, която имали от Бога. Жената имала желание да убеди най-малко единия от тях да одобри от нея въпреки и най-малкия подарък: тя взела три яйца и скрито отишла при свети Дамиан и го заклевала в Бога да вземе от нея тези три яйца в името на Света Троица. Дамиан, като чул името на Триединия Бог, приел от дамата този дребен подарък, поради великата клетва, с която го заклела. Свети Козма, като разбрал за това, доста се натъжил и преди гибелта си направил наследство да не погребват Дамиан покрай него, защото той нарушил Господнята заповед и взел от дамата премия за изцелението.
Свети Козма умрял в Господа, пристигнал часът на гибелта и на Дамиан и той се преставил от краткотрайния живот във безконечния.
Хората били затруднени къде да погребат Дамиан, тъй като знаели за наследството на свети Козма и не смеели да положат брат му покрай него.
Докато били в неразбиране по какъв начин да постъпят, пристигнала една камила, която преди била бесновата и получила излекуване от светиите. Тя проговорила с човешки глас да не се съмняват да погребат Дамиан покрай Козма, защото той взел трите яйца от дамата не поради премия, само че поради Божието име.
Така честните им мощи били положени дружно в по този начин наречения Фереман.
Веднъж по време на беритба един от локалните поданици излязъл на равнищата си да жъне. Изнемогнал от жегата, той желаел да си отдъхне, и отишъл под дъба, лежащ и надълбоко задремал. Докато спял, през отворената му уста влезнала змия. След като се събудил, земеделецът не почувствал никаква болежка и още веднъж се заел да работи на равнищата си. Но вечерта, когато се прибрал вкъщи и след вечеря си лежащ, почувствал страшна болежка от това, че змията почнала да раздира вътрешностите му. От непоносимите премеждия почнал да вика, и събудил от сън всичките си домашни. Те пристигнали при него, и виждайки страшните му мъчения, не могли да му оказват помощ с нищо; те даже не могли да схванат каква е тази болест.
Тогава болният, като не получил никаква помощ от близките, прибягнал към бързите помощници Козма и Дамиан и възкликнал: " Свети лекари Козма и Дамиане, помогнете ми! " Светиите незабавно побързали със своята помощ: болният задремал надълбоко, и по време на съня змията изпълзяла от устата му. Всички, които видели това знамение, се ужасили и популяризирали светите угодници. Когато змията изпълзяла, мъжът се събудил, и благодарение на светите безсребреници излекуван изцяло.
На това място имало различен мъж на име Малх. Той живеел покрай храма на светите лекари Козма и Дамиан във Фереман. Имайки желание да тръгне на дълъг път, той завел жена си в храма и й споделил:
Ето, аз потеглям на отдалечен път, а тебе посвещавам на закрилата на Козма и Дамиан; остани у дома, до момента в който не ти изпратя знак за себе си, който ти ще признаеш за мой. И в случай че изиска Бог, по-късно ще те взема при мене.
Като поверил жена си на светиите, Малх тръгнал на път. След няколко дни дяволът приел облика на един прочут човек, и като пристигнал при дамата, посочил този знак, който показал мъжът й, и споделил: " Изпращам ти знака и ще те взема при себе си ".
Дяволът посочил знака и й споделил да я последва.
Твоят мъж споделил той ме изпрати да те доведа при него.
Жената отвърнала:
Зная този знак, само че не желая да отида, тъй като съм поверена на светите безсребреници Козма и Дамиан; и в случай че искаш да дойда с тебе при мъжа си, ела с мен в храма на светиите, дръж се за края на олтара и се закълни, че няма да ми сториш никакво зло по пътя.
Дяволът дал заричане и като влезнал с нея в храма, се хванал за края на олтара, заклел се и споделил:
Кълна се в силата на Козма и Дамиан, няма да ти сторя зло по пътя, само че ще те заведа при мъжа ти.
Като чула клетвата, дамата повярвала на лъжливия бяс, явил се в облика на неин прочут, и тръгнала с него на път. А прелъстителят я завел на пусто и непроходимо място с желание там да я оскърби и убие. Като се видяла в последна заплаха, тя издигнала очи към небето и от цялото си сърце извикала към Бога:
Боже, по молитвите на Твоите светии Козма и Дамиан помогни ми и побързай да ме избавиш от ръцете на този палач!
И незабавно се явили бързите помощници светите безсребреници Козма и Дамиан. Дяволът, като ги видял, оставил дамата и побягнал; като се изкачил на високия бряг, той паднал в пропастта и липсващ, а светиите взели дамата и я отвели в дома й.
Тя им се кланяла и казвала:
Благодаря ви, господари мои, че ме избавихте от горчива крах. Умолявам ви, кажете ми кои сте вие, с цел да зная на кого да приписвам признателност до края на живота си.
Те дали отговор:
Ние сме Христовите раби Козма и Дамиан, на които те повери твоят мъж, преди да тръгне на път, по тази причина побързахме към тебе на помощ и по Божията доброта те избавихме от дявола.
Като чула това, дамата паднала на земята от боязън и наслада, а светиите станали невидими. И тя възклицавала, възхвалявайки и благодарейки на Бога и на Неговите свети раби Козма и Дамиан. Като пристигнала в храма, паднала със сълзи пред иконата на светиите и разказвала на всички за това, което се случило по какъв начин Господ посочил благосклонност към нея по молитвите на Своите угодници, и се молела с такива думи:
Боже на нашите отци Авраам, Исаак и Иаков и тяхното праведно семе!
Ти си угасил огнената пещ за тримата отроци, Ти си оказал помощ на Своята рабиня Текла на позорището; благодаря Ти, че избави и мене, неверната, от дяволската мрежа посредством Своите угодници Козма и Дамиан.
Покланям се на Тебе, Който вършиш дивни и преславни чудеса, и величая Тебе, Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
Преподобномъченик Яков бил роден в някое от селата на Костурския край в Македония. Той бил умел скотовъдец и посредством твърдоглав труд много забогатял, само че родният му брат от злоба го наклеветил пред турските управляващи, че сякаш намерил прикрито имане. Затова Яков продал овцете си, напуснал родния край и отишъл в Цариград, където още повече забогатял. Веднъж чул един турчин да хвали християнството и да споделя, по какъв начин жена му се излекувала от полуда по молитвите на св. патриарх Нифонт. Яков доста се заинтересувал от това и отишъл при патриарха.
Разговорът, който водили, по този начин трогнал душата му, че той раздал всичкото си благосъстояние и се отдръпнал в Светата Атонска гора. Там възобновил запустелия Иверски скит " Св. Йоан Предтеча " и заживял под управлението на някой си дъртак Игнатий. Яков се подвизавал по този начин старателно и достигнал такова високо духовно съвършенство, че бил почетен с небесни откровения: били му показани райските обители и адовите тъмници, почнал да прониква в тайните усеща и мисли на своите гости. Господ го удостоил и с дара на чудотворството: по молитвата му във обновения скит потекла изворна вода, която от този момент и до момента се назовава " агиазмата на св. Яков " ; на два пъти съсъдът за масло се самонапълнил по неговите молитви; с молитвата си излекувал един ватопедски послушник, обзет от бяс; един път низвел дъжд от небето във време на суша; различен път напоил жадни пасажери с потеклата само че неговите молебствия изворна вола.
В желанието си да се отдаде на цялостно усамотение, той с шестима свои възпитаници се отдръпнал във вътрешната част на Атон, където прекарвал дни и нощи в цялостно безмълвие с изключение единствено на събота н неделя.
Накрая поискал да отиде в света, с цел да проповядва благочестие. Последвали го и учениците му. Навсякъде народът се стичал да получи от него благословение и да слуша проповедта му. С молитвите си вършел и доста чудеса: лекувал бесновати, предал на сатаната един неразкаян християнин-магесник за омаломощаване на плътта (1Кор. 5:5).
Но локалният епископ Акакий от злоба направил донос пред турските управляващи, че тоя остарял чужденец събира към себе си доста народ и може да провокира някой протест. Преподобният планувал надигащата се заплаха и цялата нощ прекарал в молитва и умерено чакал да свърши божествената литургия. Рано сутринта 18 турски бойци обкръжили църквата и заловили стареца Яков с двама негови възпитаници - дякон Яков и духовник Дионисий. Турският бей разследвал дълго преподобния ту с увещания, ту със закани, ту с изтезания, само че като не измерил в него никаква виновност, хвърлил го в тюрма за 40 дни, до момента в който заяви за него на Високата врата и получи оттова предписание. След известно време пристигнала от султан Селим заповед да показват светеца с неговите възпитаници в Одрин, с цел да ги съди самичък той.
Султанът строго ги разследвал. Преподобни Яков умерено приказвал единствено истината. Султанът заповядал да бият него и учениците му с бичове. От преподобния не се чули ни дума, ни вопъл. После стягали главите им с винтове. От това изтезание светецът по никакъв начин не потърпевш, само че на дякон Яков изскочило едното око. Междувременно султанът разбрал, че остарелият страдалец оракулски предсказва бъдещето и на смешка попитал св. Якова: " Аз още какъв брой години ще пребивавам? " Преподобният дал отговор: " Девет месеца! "
Пророчеството му се сбъднало. За да откри задоволителна причина да убие почтените, озлобеният султан изпратил при тях в пандиза един собствен паша да им задава въпроси за Христа и за Мохамеда. Преподобни Яков дръзновено изповядал, че единствено Иисус Христос е същински Бог, което вбесило султана и послужило като мотив за нови жестоки мъчения: разкъсвали телата на мъчениците, разрушили челюстите им, рязали ремъци от кожите им и по-късно поливали раните им с оцет и сол, били ги грубо с бичове, горили с огън бедрата им. По този метод ги мъчили 17 дни. Най-после султанът ги осъдил на обесване.
Преди да бъде изпълнена присъдата преподобни Яков застанал сред учениците си и ги поканил да се помолят за света и за Църквата като благодарят на Господа, че ги удостоил да наследят небесното царство. И тримата паднали на земята и се поклонили на Бога. После преподобни Яков извадил три скрити частици от животворящите Христови Тайни и с тях причастил себе си и учениците си. Тогава вдигнал ръце.и очи към небето и със мощен глас извикал: " Господи, в Твоите ръце предавам духа си! " И незабавно, за изненада на всички, безшумно умрял.
Това станало на 1 ноември 1520 година Някои християни откупили честните им мощи и ги погребали с почести. Над техните гробници в неделните и празнични дни се явявала светлина и ставали чудеса. По-късно честните им мощи били пренесени на Атон, а оттова в местността Галатиста покрай Солун, където в манастира " Сп. Анастасия Узорушителница " се поселили останалите възпитаници на преподобния. За преподобномъченик Яков и неговите възпитаници има специфична работа, която се служи в деня на тяхната памет в Иверския скит " Св. Йоан Предтеча " на Атон и в манастира " Св. Анастасия ".
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Когато достигнали пълноправие и се утвърдили в непорочния живот в Господния закон, Козма и Дамиан били като два светилника на земята, сияещи с положителни каузи. Те получили от Бога дара на изцелението и подавали здраве на душите и телата, лекувайкивсяка болест, изцелявайки всеки кусур и всяка язва измежду народа и изгонвайки злите духове. Те помагали освен на хората, само че и на животните и от никого не вземали нищо, защото вършели всичко това не поради облага, не за обогатяване със злато и сребро, само че поради Бога, желаейки посредством любовта към близък да изразят любовта си към Него. Чрез изцеленията те търсели не своята популярност, само че Божията, и изцелявали хората за възхвала на името на Господа, дарувал им силата на изцелението. Те избавяли от заболяванията не толкоз с билки, колкото с името на Господа, без пари и премия, безплатно, изпълнявайки Христовата заповед: " Даром получихте, безплатно давайте ". Затова те получили от вярващите името безплатни лекари, безсребрeници.
Като минали добродетелно попрището на земния си живот, те спокойно и благочестиво умряли. Прославили се с доста чудеса освен през живота си, само че и след гибелта си, те са горещи покровители и положителни целители на нашите заболявания, душевни и телесни.
За тяхната нестяжателност и безплатно лечение съществува следното поверие.
Една жена на име Паладия в продължение на доста години лежала болна и не получавала никаква помощ от разнообразни лекари. Като чула, че светите Козма и Дамиан изцеляват всевъзможни заболявания, тя изпратила при тях с молба да я посетят преди гибелта й. Светиите приели молбата й, отишли в дома й и тази жена незабавно получила излекуване съгласно вярата си посредством идването на светите лекари при нея и станала от леглото си здрава, славейки Бога, дарувал на Своите раби такава берекет на излекуване.
От признателност към своите лекари за стореното йблагодеяние тя поискала да им направи подарък. Но те в никакъв случай не вземали нищо от никого, тъй като не продавали благодатта, която имали от Бога. Жената имала желание да убеди най-малко единия от тях да одобри от нея въпреки и най-малкия подарък: тя взела три яйца и скрито отишла при свети Дамиан и го заклевала в Бога да вземе от нея тези три яйца в името на Света Троица. Дамиан, като чул името на Триединия Бог, приел от дамата този дребен подарък, поради великата клетва, с която го заклела. Свети Козма, като разбрал за това, доста се натъжил и преди гибелта си направил наследство да не погребват Дамиан покрай него, защото той нарушил Господнята заповед и взел от дамата премия за изцелението.
Свети Козма умрял в Господа, пристигнал часът на гибелта и на Дамиан и той се преставил от краткотрайния живот във безконечния.
Хората били затруднени къде да погребат Дамиан, тъй като знаели за наследството на свети Козма и не смеели да положат брат му покрай него.
Докато били в неразбиране по какъв начин да постъпят, пристигнала една камила, която преди била бесновата и получила излекуване от светиите. Тя проговорила с човешки глас да не се съмняват да погребат Дамиан покрай Козма, защото той взел трите яйца от дамата не поради премия, само че поради Божието име.
Така честните им мощи били положени дружно в по този начин наречения Фереман.
Веднъж по време на беритба един от локалните поданици излязъл на равнищата си да жъне. Изнемогнал от жегата, той желаел да си отдъхне, и отишъл под дъба, лежащ и надълбоко задремал. Докато спял, през отворената му уста влезнала змия. След като се събудил, земеделецът не почувствал никаква болежка и още веднъж се заел да работи на равнищата си. Но вечерта, когато се прибрал вкъщи и след вечеря си лежащ, почувствал страшна болежка от това, че змията почнала да раздира вътрешностите му. От непоносимите премеждия почнал да вика, и събудил от сън всичките си домашни. Те пристигнали при него, и виждайки страшните му мъчения, не могли да му оказват помощ с нищо; те даже не могли да схванат каква е тази болест.
Тогава болният, като не получил никаква помощ от близките, прибягнал към бързите помощници Козма и Дамиан и възкликнал: " Свети лекари Козма и Дамиане, помогнете ми! " Светиите незабавно побързали със своята помощ: болният задремал надълбоко, и по време на съня змията изпълзяла от устата му. Всички, които видели това знамение, се ужасили и популяризирали светите угодници. Когато змията изпълзяла, мъжът се събудил, и благодарение на светите безсребреници излекуван изцяло.
На това място имало различен мъж на име Малх. Той живеел покрай храма на светите лекари Козма и Дамиан във Фереман. Имайки желание да тръгне на дълъг път, той завел жена си в храма и й споделил:
Ето, аз потеглям на отдалечен път, а тебе посвещавам на закрилата на Козма и Дамиан; остани у дома, до момента в който не ти изпратя знак за себе си, който ти ще признаеш за мой. И в случай че изиска Бог, по-късно ще те взема при мене.
Като поверил жена си на светиите, Малх тръгнал на път. След няколко дни дяволът приел облика на един прочут човек, и като пристигнал при дамата, посочил този знак, който показал мъжът й, и споделил: " Изпращам ти знака и ще те взема при себе си ".
Дяволът посочил знака и й споделил да я последва.
Твоят мъж споделил той ме изпрати да те доведа при него.
Жената отвърнала:
Зная този знак, само че не желая да отида, тъй като съм поверена на светите безсребреници Козма и Дамиан; и в случай че искаш да дойда с тебе при мъжа си, ела с мен в храма на светиите, дръж се за края на олтара и се закълни, че няма да ми сториш никакво зло по пътя.
Дяволът дал заричане и като влезнал с нея в храма, се хванал за края на олтара, заклел се и споделил:
Кълна се в силата на Козма и Дамиан, няма да ти сторя зло по пътя, само че ще те заведа при мъжа ти.
Като чула клетвата, дамата повярвала на лъжливия бяс, явил се в облика на неин прочут, и тръгнала с него на път. А прелъстителят я завел на пусто и непроходимо място с желание там да я оскърби и убие. Като се видяла в последна заплаха, тя издигнала очи към небето и от цялото си сърце извикала към Бога:
Боже, по молитвите на Твоите светии Козма и Дамиан помогни ми и побързай да ме избавиш от ръцете на този палач!
И незабавно се явили бързите помощници светите безсребреници Козма и Дамиан. Дяволът, като ги видял, оставил дамата и побягнал; като се изкачил на високия бряг, той паднал в пропастта и липсващ, а светиите взели дамата и я отвели в дома й.
Тя им се кланяла и казвала:
Благодаря ви, господари мои, че ме избавихте от горчива крах. Умолявам ви, кажете ми кои сте вие, с цел да зная на кого да приписвам признателност до края на живота си.
Те дали отговор:
Ние сме Христовите раби Козма и Дамиан, на които те повери твоят мъж, преди да тръгне на път, по тази причина побързахме към тебе на помощ и по Божията доброта те избавихме от дявола.
Като чула това, дамата паднала на земята от боязън и наслада, а светиите станали невидими. И тя възклицавала, възхвалявайки и благодарейки на Бога и на Неговите свети раби Козма и Дамиан. Като пристигнала в храма, паднала със сълзи пред иконата на светиите и разказвала на всички за това, което се случило по какъв начин Господ посочил благосклонност към нея по молитвите на Своите угодници, и се молела с такива думи:
Боже на нашите отци Авраам, Исаак и Иаков и тяхното праведно семе!
Ти си угасил огнената пещ за тримата отроци, Ти си оказал помощ на Своята рабиня Текла на позорището; благодаря Ти, че избави и мене, неверната, от дяволската мрежа посредством Своите угодници Козма и Дамиан.
Покланям се на Тебе, Който вършиш дивни и преславни чудеса, и величая Тебе, Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
Преподобномъченик Яков бил роден в някое от селата на Костурския край в Македония. Той бил умел скотовъдец и посредством твърдоглав труд много забогатял, само че родният му брат от злоба го наклеветил пред турските управляващи, че сякаш намерил прикрито имане. Затова Яков продал овцете си, напуснал родния край и отишъл в Цариград, където още повече забогатял. Веднъж чул един турчин да хвали християнството и да споделя, по какъв начин жена му се излекувала от полуда по молитвите на св. патриарх Нифонт. Яков доста се заинтересувал от това и отишъл при патриарха.
Разговорът, който водили, по този начин трогнал душата му, че той раздал всичкото си благосъстояние и се отдръпнал в Светата Атонска гора. Там възобновил запустелия Иверски скит " Св. Йоан Предтеча " и заживял под управлението на някой си дъртак Игнатий. Яков се подвизавал по този начин старателно и достигнал такова високо духовно съвършенство, че бил почетен с небесни откровения: били му показани райските обители и адовите тъмници, почнал да прониква в тайните усеща и мисли на своите гости. Господ го удостоил и с дара на чудотворството: по молитвата му във обновения скит потекла изворна вода, която от този момент и до момента се назовава " агиазмата на св. Яков " ; на два пъти съсъдът за масло се самонапълнил по неговите молитви; с молитвата си излекувал един ватопедски послушник, обзет от бяс; един път низвел дъжд от небето във време на суша; различен път напоил жадни пасажери с потеклата само че неговите молебствия изворна вола.
В желанието си да се отдаде на цялостно усамотение, той с шестима свои възпитаници се отдръпнал във вътрешната част на Атон, където прекарвал дни и нощи в цялостно безмълвие с изключение единствено на събота н неделя.
Накрая поискал да отиде в света, с цел да проповядва благочестие. Последвали го и учениците му. Навсякъде народът се стичал да получи от него благословение и да слуша проповедта му. С молитвите си вършел и доста чудеса: лекувал бесновати, предал на сатаната един неразкаян християнин-магесник за омаломощаване на плътта (1Кор. 5:5).
Но локалният епископ Акакий от злоба направил донос пред турските управляващи, че тоя остарял чужденец събира към себе си доста народ и може да провокира някой протест. Преподобният планувал надигащата се заплаха и цялата нощ прекарал в молитва и умерено чакал да свърши божествената литургия. Рано сутринта 18 турски бойци обкръжили църквата и заловили стареца Яков с двама негови възпитаници - дякон Яков и духовник Дионисий. Турският бей разследвал дълго преподобния ту с увещания, ту със закани, ту с изтезания, само че като не измерил в него никаква виновност, хвърлил го в тюрма за 40 дни, до момента в който заяви за него на Високата врата и получи оттова предписание. След известно време пристигнала от султан Селим заповед да показват светеца с неговите възпитаници в Одрин, с цел да ги съди самичък той.
Султанът строго ги разследвал. Преподобни Яков умерено приказвал единствено истината. Султанът заповядал да бият него и учениците му с бичове. От преподобния не се чули ни дума, ни вопъл. После стягали главите им с винтове. От това изтезание светецът по никакъв начин не потърпевш, само че на дякон Яков изскочило едното око. Междувременно султанът разбрал, че остарелият страдалец оракулски предсказва бъдещето и на смешка попитал св. Якова: " Аз още какъв брой години ще пребивавам? " Преподобният дал отговор: " Девет месеца! "
Пророчеството му се сбъднало. За да откри задоволителна причина да убие почтените, озлобеният султан изпратил при тях в пандиза един собствен паша да им задава въпроси за Христа и за Мохамеда. Преподобни Яков дръзновено изповядал, че единствено Иисус Христос е същински Бог, което вбесило султана и послужило като мотив за нови жестоки мъчения: разкъсвали телата на мъчениците, разрушили челюстите им, рязали ремъци от кожите им и по-късно поливали раните им с оцет и сол, били ги грубо с бичове, горили с огън бедрата им. По този метод ги мъчили 17 дни. Най-после султанът ги осъдил на обесване.
Преди да бъде изпълнена присъдата преподобни Яков застанал сред учениците си и ги поканил да се помолят за света и за Църквата като благодарят на Господа, че ги удостоил да наследят небесното царство. И тримата паднали на земята и се поклонили на Бога. После преподобни Яков извадил три скрити частици от животворящите Христови Тайни и с тях причастил себе си и учениците си. Тогава вдигнал ръце.и очи към небето и със мощен глас извикал: " Господи, в Твоите ръце предавам духа си! " И незабавно, за изненада на всички, безшумно умрял.
Това станало на 1 ноември 1520 година Някои християни откупили честните им мощи и ги погребали с почести. Над техните гробници в неделните и празнични дни се явявала светлина и ставали чудеса. По-късно честните им мощи били пренесени на Атон, а оттова в местността Галатиста покрай Солун, където в манастира " Сп. Анастасия Узорушителница " се поселили останалите възпитаници на преподобния. За преподобномъченик Яков и неговите възпитаници има специфична работа, която се служи в деня на тяхната памет в Иверския скит " Св. Йоан Предтеча " на Атон и в манастира " Св. Анастасия ".
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ