Генуа отново на двата полюса - усмивки и сълзи
Странно нещо е ориста, само че тя си знае работата. Миналия сезон почитателите на Сампдория се подиграваха на градския си противник, че изпадна от Серия " А " - като правеха шествия, носеха ковчези из улиците на Генуа, погребваха... Подобно на едни други последователи, само че от България.
Преди година, някъде по това време - на 15 май, Дженоа си взе довиждане с елита на Италия. Кръг преди края. Загуби с 0:3 визитата си на Наполи, на стадион " Сао Паоло ", който към този момент беше преименуван на " Диего Армандо Марадона ". Партенопеите водиха люта борба за Скудетото с Милан и Интер, само че в последна сметка не им стигнаха силите те останаха трети. Е, този сезон победиха хората на Лучано Спалети и след 33-годишна пауза още веднъж стъпиха на върха в Серия " А ".
Но да се върнем към май 2022 година - Дженоа изпадна. То нямаше и по какъв начин да бъде друго яче, откакто бяха с най-слабото нахлуване в елита - едвам 27 маркирани попадения, четири победи, 16 равенства, 18 провали, 60 инкасирани гола и 28 точки, които се оказаха извънредно незадоволителни. Тогава Самп оцеля (макар и единствено на 6 точки над чертата), откакто завоюва значими точки в края на шампионата, оттласнали ги от рисковата зона.
И настъпи времето за насмешки. Докато " червено-синята " част на пристанищния град страдаше и не искаше да одобри обстоятелството, че ще играят още веднъж в Серия " Б " след 15 години, " синьо-белите " се подиграваха, погребваха, правеха траурни шествия из Генуа и фойерверки, несъмнено.
В събота, 6 май, Дженоа се завърна! Направи го със жанр и два кръга преди края на сезона, печелейки директна промоция (заедно с Фрозиноне, като генуезците стартираха сезона и с една точка пасив поради административно наказание) за елита на Апенините, с помощта на успеха си с 2:1 над гостуващия Асколи и равенството 1:1 на Бари в Модена, с което се завърна в елита след един сезон заточение.
Миналата година Дженоа изпадна под управлението на 49-годишния немец Александър Блесин, извикан " на пожар " да вади кестените от огъня, само че не съумя и " грифоните " финишираха на 19-о място в класирането.
Американските притежатели 777 Partners уволниха Блесин през декември и го замениха с някогашния притежател на международната купа с Италия - 40-годишният Алберто Джилардино, който получи предварително подаръка за рождения си ден на 5 юли.
Всъщност, Джила, който остави трайна диря в Парма, Милан и Фиорентина в кариерата си, познаваше доста добре ситуацията на именития стадион " Луиджи Ферарис ", намиращ се в квартал " Мараси ", както още обичат да назовават оборудването тифозите. Роденият в Биела млад експерт игра два сезона за " грифоните ", за които означи 19 гола в 50 мача.
Дженоа е първенец на Италия девет пъти, като печели първите две трофеи в италианската лига през 1898 година и 1899 година, а последната корона е преди съвсем век - през 1924 година.
Ден, откакто Дженоа подпечата визата си за Серия " А ", почитателите на Дория трябваше да преглътнат кошмара - изпадането! Тифозите на клуба трябваше да изпият горчивата чаша за четвърти път в историята на клуба, ставал първенец на Италия един-единствен път - през сезон 1990-91, а по-късно някои от българите имаха опция да следят плеядата велики играчи на генуезците у нас, на стадион " Армията ", когато Самп премери сили с Цървена звезда (3:1), като сърбите " домакинстваха " в шампионата за КЕШ и на гръцкия Панатинайкос (1:0).
Тогава в редиците на Дория, воден от легендата Вуядин Бошков, бяха Джанлука Палиука, Пиетро Виерховод, Сречко Катанец, " буйнокосият " Атилио Ламбардо, както го наричаше Николай Колев - Мичмана в мненията си, и " близнаците " Роберто Манчини и Джанлука Виали, който умря при започване на тази година. Малко преди него, през декември 2022 година, си отиде и Синиша Михайлович, който означи единственото попадение за Звезда в оня мач в София, а по-късно игра и за Сампдория, осъществявайки трансфер от Рома.
И, говорейки за ориста и нейните знаци, Наполи беше забъркан ненапълно и в последните събития. Тимът на Лучано Спалети стана първенец на Италия за трети път! Титлата беше узаконена в Удине, на стадион " Дачия сцена ", преди седмица, когато неаполитанците победиха предварително след 1:1.
Точката беше извоювана на терена, на който Сампдория загуби на 8 май 2023 година (0:2) и изпадна от елита за четвърти път в своята история. Косвено или не, само че Дженоа изхвърча от Серия " А " след загуба от Наполи, само че в подножието на Везувий, където нито един южняк не спи обикновено, празнувайки бясно по улиците на града.
Сампдория изпадна с различен представител на Цървена звезда отпред - Деян Станкович. 44-годишният някогашен халф, роден в Белград, записа близо 400 мача по терените на Серия А - игра в Лацио (1998-2004) и Интер (2004-2013), печелейки с " нерадзурите " прословутия требъл през сезон 2009-2010 със Специалния (б.а. - Жозе Моуриньо) отпред, несъмнено.
Големите купони се чакат след последния мач на новите първенци на Италия - на 4 юни " партенопеите " одобряват... към този момент изпадналия Сампдория, а тогава ще бъде и формалното награждаване на героите на Неапол. И още веднъж ще има усмивки за едни и сълзи за други...
Всъщност, ситуацията на Дория не е по никакъв начин розово, защото отборът изпитва и съществени финансови усложнения, които значително могат да им попречат да се върнат бързо в елита, както го стори Дженоа.
А тифозите на двата тима ще чакат възможен конфликт за Купата на Италия, с цел да усетят още веднъж мириса на барут и тръпката от дербито на Генуа, което още веднъж ще възпламени трибуните на " Луиджи Ферарис ".
И финален взор към забавните обстоятелства, несъмнено, и с намигането на ориста.
През март 2020 година този свят напусна Виторио Греготи - архитектът на стадиона в квартал " Мараси ", които двата тима не престават да разделят. Името на Греготи не е инцидентно - той проектира Олимпийския стадион в Барселона, който посрещна игрите през 1992-а. Две години по-рано пък светът се влюбва в стадион " Луиджи Ферарис " в Генуа, до момента в който гледа Мондиал 1990 в Италия. Именно емблематичните фарове на стадиона са най-отличителното създание на Греготи, към което няма апатичен футболен почитател.
Съоръжението, по-полуярно като " Мараси " поради едноименния квартал, в който се намира, както към този момент отбелязахме, е вдигнато още през 1911. Целта му е да приюти най-стария футболен клуб в страна - Дженоа.
Още през 1933-а стадионът е кръстен " Луиджи Ферарис ", на халфа на Дженоа, който се записва като доброволец в Първата международна война и в никакъв случай не се завръща, губейки живота си в името на Италия. Така се споделя и трибуната, където обичайно стоят ултрасите на Дженоа.
На отсрещната естрада пък са тези на градския противник Сампдория. След дълги разногласия, двата отбора реализират сделка да разделят стадиона след края на Втората международна война, по този начин е и до през днешния ден.
Именно дербито сред Дженоа и Сампдория основава невероятна атмосфера под емблематичните фарове всеки сезон. То също носи името Дерби на Фара.
Преди година, някъде по това време - на 15 май, Дженоа си взе довиждане с елита на Италия. Кръг преди края. Загуби с 0:3 визитата си на Наполи, на стадион " Сао Паоло ", който към този момент беше преименуван на " Диего Армандо Марадона ". Партенопеите водиха люта борба за Скудетото с Милан и Интер, само че в последна сметка не им стигнаха силите те останаха трети. Е, този сезон победиха хората на Лучано Спалети и след 33-годишна пауза още веднъж стъпиха на върха в Серия " А ".
Но да се върнем към май 2022 година - Дженоа изпадна. То нямаше и по какъв начин да бъде друго яче, откакто бяха с най-слабото нахлуване в елита - едвам 27 маркирани попадения, четири победи, 16 равенства, 18 провали, 60 инкасирани гола и 28 точки, които се оказаха извънредно незадоволителни. Тогава Самп оцеля (макар и единствено на 6 точки над чертата), откакто завоюва значими точки в края на шампионата, оттласнали ги от рисковата зона.
И настъпи времето за насмешки. Докато " червено-синята " част на пристанищния град страдаше и не искаше да одобри обстоятелството, че ще играят още веднъж в Серия " Б " след 15 години, " синьо-белите " се подиграваха, погребваха, правеха траурни шествия из Генуа и фойерверки, несъмнено.
В събота, 6 май, Дженоа се завърна! Направи го със жанр и два кръга преди края на сезона, печелейки директна промоция (заедно с Фрозиноне, като генуезците стартираха сезона и с една точка пасив поради административно наказание) за елита на Апенините, с помощта на успеха си с 2:1 над гостуващия Асколи и равенството 1:1 на Бари в Модена, с което се завърна в елита след един сезон заточение.
Миналата година Дженоа изпадна под управлението на 49-годишния немец Александър Блесин, извикан " на пожар " да вади кестените от огъня, само че не съумя и " грифоните " финишираха на 19-о място в класирането.
Американските притежатели 777 Partners уволниха Блесин през декември и го замениха с някогашния притежател на международната купа с Италия - 40-годишният Алберто Джилардино, който получи предварително подаръка за рождения си ден на 5 юли.
Всъщност, Джила, който остави трайна диря в Парма, Милан и Фиорентина в кариерата си, познаваше доста добре ситуацията на именития стадион " Луиджи Ферарис ", намиращ се в квартал " Мараси ", както още обичат да назовават оборудването тифозите. Роденият в Биела млад експерт игра два сезона за " грифоните ", за които означи 19 гола в 50 мача.
Дженоа е първенец на Италия девет пъти, като печели първите две трофеи в италианската лига през 1898 година и 1899 година, а последната корона е преди съвсем век - през 1924 година.
Ден, откакто Дженоа подпечата визата си за Серия " А ", почитателите на Дория трябваше да преглътнат кошмара - изпадането! Тифозите на клуба трябваше да изпият горчивата чаша за четвърти път в историята на клуба, ставал първенец на Италия един-единствен път - през сезон 1990-91, а по-късно някои от българите имаха опция да следят плеядата велики играчи на генуезците у нас, на стадион " Армията ", когато Самп премери сили с Цървена звезда (3:1), като сърбите " домакинстваха " в шампионата за КЕШ и на гръцкия Панатинайкос (1:0).
Тогава в редиците на Дория, воден от легендата Вуядин Бошков, бяха Джанлука Палиука, Пиетро Виерховод, Сречко Катанец, " буйнокосият " Атилио Ламбардо, както го наричаше Николай Колев - Мичмана в мненията си, и " близнаците " Роберто Манчини и Джанлука Виали, който умря при започване на тази година. Малко преди него, през декември 2022 година, си отиде и Синиша Михайлович, който означи единственото попадение за Звезда в оня мач в София, а по-късно игра и за Сампдория, осъществявайки трансфер от Рома.
И, говорейки за ориста и нейните знаци, Наполи беше забъркан ненапълно и в последните събития. Тимът на Лучано Спалети стана първенец на Италия за трети път! Титлата беше узаконена в Удине, на стадион " Дачия сцена ", преди седмица, когато неаполитанците победиха предварително след 1:1.
Точката беше извоювана на терена, на който Сампдория загуби на 8 май 2023 година (0:2) и изпадна от елита за четвърти път в своята история. Косвено или не, само че Дженоа изхвърча от Серия " А " след загуба от Наполи, само че в подножието на Везувий, където нито един южняк не спи обикновено, празнувайки бясно по улиците на града.
Сампдория изпадна с различен представител на Цървена звезда отпред - Деян Станкович. 44-годишният някогашен халф, роден в Белград, записа близо 400 мача по терените на Серия А - игра в Лацио (1998-2004) и Интер (2004-2013), печелейки с " нерадзурите " прословутия требъл през сезон 2009-2010 със Специалния (б.а. - Жозе Моуриньо) отпред, несъмнено.
Големите купони се чакат след последния мач на новите първенци на Италия - на 4 юни " партенопеите " одобряват... към този момент изпадналия Сампдория, а тогава ще бъде и формалното награждаване на героите на Неапол. И още веднъж ще има усмивки за едни и сълзи за други...
Всъщност, ситуацията на Дория не е по никакъв начин розово, защото отборът изпитва и съществени финансови усложнения, които значително могат да им попречат да се върнат бързо в елита, както го стори Дженоа.
А тифозите на двата тима ще чакат възможен конфликт за Купата на Италия, с цел да усетят още веднъж мириса на барут и тръпката от дербито на Генуа, което още веднъж ще възпламени трибуните на " Луиджи Ферарис ".
И финален взор към забавните обстоятелства, несъмнено, и с намигането на ориста.
През март 2020 година този свят напусна Виторио Греготи - архитектът на стадиона в квартал " Мараси ", които двата тима не престават да разделят. Името на Греготи не е инцидентно - той проектира Олимпийския стадион в Барселона, който посрещна игрите през 1992-а. Две години по-рано пък светът се влюбва в стадион " Луиджи Ферарис " в Генуа, до момента в който гледа Мондиал 1990 в Италия. Именно емблематичните фарове на стадиона са най-отличителното създание на Греготи, към което няма апатичен футболен почитател.
Съоръжението, по-полуярно като " Мараси " поради едноименния квартал, в който се намира, както към този момент отбелязахме, е вдигнато още през 1911. Целта му е да приюти най-стария футболен клуб в страна - Дженоа.
Още през 1933-а стадионът е кръстен " Луиджи Ферарис ", на халфа на Дженоа, който се записва като доброволец в Първата международна война и в никакъв случай не се завръща, губейки живота си в името на Италия. Така се споделя и трибуната, където обичайно стоят ултрасите на Дженоа.
На отсрещната естрада пък са тези на градския противник Сампдория. След дълги разногласия, двата отбора реализират сделка да разделят стадиона след края на Втората международна война, по този начин е и до през днешния ден.
Именно дербито сред Дженоа и Сампдория основава невероятна атмосфера под емблематичните фарове всеки сезон. То също носи името Дерби на Фара.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ