Странно изглеждащото бягство на руската армия в Украйна вече се

Странно изглеждащото бягство на съветската войска в Украйна към този момент се е случвало. Това е съветска традиция, която не се преподава в учебно заведение. Но тя съществува.

Преди време с прочут шок прочетох книгата, стъпила върху стотици документи, на Марк Солонин „ 22 юни 1941 – анатомия на злополуката “. Неговото пояснение за смайващите военни триумфи на германците в първите месеци на нахлуването в Съюз на съветските социалистически републики е просто: бягали са стремително, влачейки награбеното. Първо бягат генералите и полковниците, натъпкали колите със своите любовници и с награбеното от популацията. След тях хукват майорите и капитаните.

Характерното тогава – както и през днешния ден – е това, че офицерите хукват на изток без да оставят каквито и да е заповеди на редниците, старшините и лейтенантите, които остават на място. В книгата има разказана покъртителна сцена по какъв начин щабен автомобил, препълнен догоре с трофейни чаршафи и юргани, стопира посред бивака на обърканата армия. През отворения прозорец някакъв майор вика на бойците: „ Тази война ще бъде дълга и сложна. Успех, молодци! “ – и отпрашва към тила.

Лишена от управление, руската войска се трансформира в замаяна навалица, която или умира без всевъзможен смисъл, или се предава.

Според формалната съветска версия на историята, германците са стигнали до Москва, Ленинград и азиатските степи толкоз бързо, тъй като са имали предимство във всичко: самолети, танкове, оръдия, хора. Няма, обаче, такова нещо в архивите. Германците са имали по-малко от всичко. Дори множеството танкове, с които вършат блицкрига в Съюз на съветските социалистически републики, са трофейни – чешки и френски; именитите „ Тигри “ са били още най-вече в заводите. В повече са имали единствено две неща: военен дух и организираност на бойното поле.

Днес е същото. Бяга войска, която има допълнително от всичко – с изключение на военен дух и организираност. Този път висшите командири, още веднъж бягащи първи, употребяват за задачата хеликоптери. Но в последна сметка те още веднъж оставят на бойното поле объркана униформена навалица, неспособна да води военни дейности.

Защо става по този начин?

Причините, през 1941 година и през 2022 година, са едни и същи. И тогава, и в този момент съветската войска се намира на непозната територия. Тогава, тя бяга от територии, откъснати от Полша и от Балтийските републики през 1939-40 година, по силата на контракта с Хитлер. Прясно завладяни, тези територии се схващат като терени за разграбване. Именно с това се занимават руските военни през целия интервал до 22 юни 1941 година, вместо да организират мероприятия по подсилване на границите и образуване на тяхната защита. Смятайки себе си за обирджии, а не за военни, съветските командири ценят плячката повече, в сравнение с службата. Затова, в сериозния миг, се концентрират върху избавяне на награбеното, а не – върху носене на службата.

Днес руснаците се намират на територията на Украйна и също, както знаем от първия ден, се отдават на разграбване. В техните глави най-важното нещо е да запазят награбеното, а не да показват военен дух.

Относно другото изчезнало нещо – организираност на бойното поле – то още веднъж отсъства, както е отсъствало преди две генерации.

Причината е ясна: съветското общество е безредно общество. Както незабавно вижда всеки западен клиент, там нищо не работи, както би трябвало. В армията е същото. Никой в никакъв случай не знае, какво тъкмо става. Всички се юрват натам – юрваш се и ти. После всички се втурват в друга посока – хукваш с тях. Знаят, какво би трябвало да се случи, само висшите командири. Затова в настъпателната фаза на войната руснаците изгубиха такова голямо количество генерали и полковници: те просто са принудени да бъдат най-отпред, с цел да изясняват, какво се желае. А когато те избягат, всичко свършва.

Как обаче изясняват своето държание на вишестоящите, когато стигнат с плячката до Москва? И това знаем от книгата на Солонин: лъжат. Именно по техните неистини, от 1941 година, е формирана формалната съветска история. Тя твърди, че всички избягали са се изтегляли, с цел да не попаднат в обграждане от десетките немски въздушни десанти. Според немските документи, обаче, на 22 юни 1941 година, както и в дните по-късно, в Русия не е осъществен нито един подобен десант. Най-вероятно избягалите от Украйна генерали тъкмо сега оферират на Путин някакви сходни неистини.

Изобщо лъжата, както и хаосът, са непрекъснатото положение на съветското общество. Всички лъжат всички и изключително – началството. Лъжата води до друга присъща специфичност: бутафорията. Всичко е бутафория, включително тези най-най оръжия, показвани по военните паради на Червения площад. Те са или макети, или съществуват в единични бройки, които да бъдат показвани на вожда. Затова на бойното поле се подвизават оръжия от 1950-те и 70-те години, които се натъкват на украинско въоръжение от 21-вин век. Затова и „ именитите “ дивизии (вкл. Таманската, разгромена от украинците оня ден) се оказват „ паркетни воини “.

Поради присъщия си безпорядък, неистина и бутафория Съюз на съветските социалистически републики загуби Студената война. По същите аргументи през днешния ден Русия губи Украинската война. След онази загуба, Съюз на съветските социалистически републики се разпадна. След като руснаците осъзнаят размера на злополуката в Украйна, Русия също ще се разпадне. Надяваме се – както се надявахме при започване на 1990-те години – че тя ще бъде наследена от прилични национални страни. Да забележим.