Страхът от насекоми още се нарича Ентомофобия или Инсектофобия. Води

Страхът от инсекти още се назовава Ентомофобия или Инсектофобия. Води се като постоянно срещан тип боязън, който е ориентиран към всевъзможен тип инсекти, буболечки, безгръбначни, членестоноги или червеи. Може да се дели на боязън към пълзящи и боязън към летящи. Тази уплаха не би трябвало да се бърка обаче с отвращението. Повечето хора се отвращават от насекомите, само че това не е обвързвано безусловно със боязън. Това просто е инстинктивна реакция, до момента в който уплахата не е инстинктивна. Тя по-скоро клони към болестно положение и не може да се управлява от индивида, който я изпитва. Обикновено се демонстрира като припадък на суматоха, тревога или мощни негативни страсти, като даже може да се отрази на физическо равнище като изтръпване и вдървеност. Крайни случаи са, когато човек загуби схващане.

Един от постоянно срещаните разновидности на тази уплаха е страхът от пчели. Често сме ставали очевидци на хора, които губят визия за действителността, щом видят пчела. За тях светът изчезва, паникьосват се, неистово стартират да крещят, да плачат, стъписват се и седят на едно място, или потеглят да бягат, с цел да се отдалечат от мястото на контакта. В следствие мъчно се успокояват. Така се случва и при страха от паяци, хлебарки или мравки. Признаците на Ентомофобията се демонстрират при гледане или при някакъв допир с насекомото.

Не бива да се гледа с леко око на тези признаци. Както и други уплахи, тази също е тип заболяване и надлежно околните на засегнатия човек би трябвало да се извърнат към експерт терапевт. След направено проучване и наблюдаване той може да откри в каква степен е проявена уплахата и дали е към избран тип буболечки или към всички. Като се дефинира степента на болестта може да се пристъпи към неговото лекуване. Има два типа благоприятни условия да се лекува – единият е лекарствено, където до известна степен се понижават пристъпите на суматоха, а другият вид е да се задълбае дълбоко и да се откри първопричината за този боязън и надлежно да се обезсили тежкото прочувствено влияние.

Подобно на страха от инсекти различен постоянно срещан боязън е този от влечуги – и по-конкретно от змии и гущери. Нарича се Херпетофобия и може да се забележи гадност освен от допиране на огромни змии, само че и от отвращение даже да се погледнат на фотография или телевизия и най-малкия тип гущери като гекони да вземем за пример. Конкретно страхът от змии се споделя Офиофобия или Офидиофобия. Хората, които страдат от това заболяване не мислят единствено за самото животно, когато го видят, само че и за заплахите, в които могат да попаднат наоколо до него, като опасност за личния си живот. В случая змиите могат да бъдат мощно отровни или неотровните да душат жертвата си. Изследвания са посочили, че този тип уплаха може да бъде извънредно животоспасяваща за хора с вродена реакция към змиите в условия на опасност.

Херпетофобията или Офиофобията може да се лекува също със специфичен тип терапия. Още се употребява когнитивно-поведенчека терапия. Трябва да се знае, че всеки случай е самостоятелен и би трябвало да се предписва обособен тип лекуване, с цел да не се утежни това заболяване и това да докара до изолираност на индивида, измъчен от него, която може да продължи до живот.
Съществуват и други типове уплахи, като да вземем за пример страхът от мишки, които имат сходни признаци и изискват интервенция от доктор, в случай че обстановката се задълбочи.