Стоян Мавродиев трябва да изчисти имиджа на Българска банка за развитие
Стоян Мавродиев поема управлението на държавната Българска банка за развиване в изключително сериозен за институцията миг. Макар държавната банка да е с висок кредитен рейтинг и постоянни финанси, смисълът и визията за нейното битие през годините се размиваше от ден на ден. Днес съвсем всяка партия, анализатор и финансист имат мнение накъде да тръгне ББР, като единственият консенсус е, че нещо би трябвало да се промени…
Кредитирането на дребния бизнес – съществена или остаряла задача?
По закон и по правилник, Българска банка за развиване е държавна банка, чиято цел е финансирането и поддръжката на дребния и междинния бизнес в страната. На пръв взор, това е вярна, почтена и даже похвална цел. На второ четене, обаче, една такава ексклузивност и приоритетност на кредитирането на дребния и междинния бизнес основава редица опасности за банката.
Банковите портфейли се градят върху салдото сред сигурност, риск, срочност и рентабилност, като всеки тип заем носи друга тежест в четирите аспекта. Задачата на банкерите е да наредят нещо като кубче на Рубик, тъй че да получат работеща матрица от заеми, създаваща устойчива облага. В случая на държавната ББР, политиците са задали предпочитана тежест на един тип заем с избрани характерности – и това основава ограничавания за разпореждане на „ пъзела “. Кредитите към дребните и междинни предприятия са по-краткосрочни и по-рискови от останалите, което би затруднило всеки шеф.
Разбира се, съществува и подозрението дали фокусът върху дребни и междинни предприятия не е просто стар и непотребен. Когато в страната действат съвсем 30 търговски банки, тезата, че една заслужаваща заем дребна компания не може да откри подобен, не е доста състоятелна.
Кредитите към едрия бизнес – нужда или несвойственост?
Корпоративните заеми в по-голямата част от света са с по-нисък риск и надлежно по-малък % несъблюдение от тези към дребните и междинните предприятия. Съответно, корпоративният портфейл разрешава на банките да имат повече предвидимост в приходите, повече непоклатимост и релативно уравновесена рентабилност. От своя страна, това разрешава на банките да потърсят опция за по-висока рентабилност против по-висок риск в други по-рискови активи – каквито са действително дребните и започващи бизнеси. В допълнение, голяма част от дребния и междинен бизнес е в B2B (бизнес към бизнес) среда – т.е. това са сдружения, които продават своите артикули и услуги на едрия бизнес и затова съществуват, поради него. Чуждестранни банки за развиване от време на време се прицелват точно към кредитирането на такива едри бизнеси, които „ изхранват “ десетки, стотици и даже хиляди дребни и междинни компании – вместо към последните поотделно. Поради тези аргументи, в случай че Българска банка за развиване следва естествения модел на една комерсиална банка, то за нея заемите към едрия бизнес са не просто значими, те са безусловно нужни за нейното финансово здраве.
В помощ на страната – по какъв начин и по кое време?
Една по-малко обсъждана опция за бъдещето на Българска банка за развиване е кредитирането на държавни и публично-частни планове, към които няма интерес от комерсиалните банки или които по характерни аргументи е неуместно да бъдат финансирани от частни или задгранични частни структури. Тези благоприятни условия сигурно са по усета на Мавродиев, който като съавтор на първата икономическа стратегия на ГЕРБ, е целеполагал визия за по-мащабно включване на частния бранш в ръководството на основни активи. Още повече, Народното събрание неотдавна одобри и Закона за концесиите, който сътвори ясна и ефикасна рамка за такива планове.
Преглед на съмнителните досиета – не дали, а какъв брой?
Стоян Мавродиев би трябвало да отговори на въпроса дали държавната банка е финансирала едри български предприемачи с интензивно присъединяване и въздействие върху политиката и по-специално изпълнителната власт (на която банката е подчинена). “Труд ” към този момент разкри, че компании на обвинения Иво Прокопиев са получили заем и са направили покупко-продажби за дялови участия с държавната банка, като е допустимо част от парите да са били „ рециклирани “ през верига сдружения и да са пренасочени към финансиране на корпоративните им медии и политическия план „ Да, България ”. Сигнали в тази посока бяха дадени и от самата коалиция „ Да, България “, която излезе с остри и в действителност погрешни обвинявания против Мавродиев. Либералният грантов кръг към Иво Прокопиев, състоящ се от „ Да, България “, ДСБ, ДЕОС, Зелените и „ Протестна мрежа “, се сплоти с идентични опорки против промяната на управлението на ББР и хвърли в действителност погрешни обвинявания против някогашния ръководител на КФН. Надали такова обединяване и съгласуваност се е основало непринудено.
Освен Прокопиев, тясно обвързван с държавната банка е и неговият съучастник в Икономедиа Теодор Захов, като неговият бизнес с ББР е даже още по-мащабен – става въпрос за заем от 10 млн. лева, провиснал на Енерджи-Кърджали АД. Схемата на Захов впечатлява не просто с огромния заем от Българска банка за развиване, само че и с тоталната взаимозависимост на бизнеса му от страната. На входа на Енерджи-Кърджали АД стои услужлива държавна банка – ББР. Тя е отпуснала заем от 10 млн. лева на сдружението при лихвен % от 6.50%, видно от финансовия доклад (виж клише 1).
На изхода на бизнеса стои още веднъж страната – фотоволтаичният парк на Енерджи-Кърджали АД продава електрическа енергия на НЕК на преференциални обезпечени цени. Тоест, страната финансира Захов, с цел да построи той електроецентрала, която по-късно да продава ток още веднъж на страната – и то на безрисковия обезпечен пазар. Интересен е също фактът, че Българска банка за развиване е дала заема на релативно невисок лихвен %. Енерджи-Кърджали АД се финансира и с по-малки заеми от свързани сдружения, благосъстоятелност също на Захов – само че на по-висока рента. Например, заемът от ИновентХолдинг АД е получен на 9% годишен лихвен % – с 2.5% по-висок от този на Българска банка за развиване. Захов е кредитирал фотоволтаичния парк и през Иновент Финанс с общо 3 млн. лева на 7.5% лихвен % – още веднъж по-висок от този, получен от Българска банка за развиване, с 1% в съответния случай. (виж клише 2-3)
Следвайки главната икономическа логичност, това значи, че самият Захов е оценил Енерджи-Кърджали АД като по-рисково, в сравнение с е оценката на Българска банка за развиване.
Медиите на Прокопиев и Захов през годините настойчиво насаждат обвинявания, че Българска банка за развиване финансира едрия, обвързван с политиката бизнес. Тези обвинявания в „Дневник“ и „Капитал“ се основават най-вече на клюки – Прокопиев дочул в Сингапур, че тази компания била обвързвана с еди-кой-си, а пък на Захов му споделили на „ Витошка “, че друга компания била под въздействието на еди-друг-си. През цялото време, обаче, единствените безспорни доказателства за едри предприемачи с политическо въздействие върху ръководещите държавни управления, получили заем от Българска банка за развиване, сочат точно към самите Прокопиев и Захов – а това е и дефиницията за „ олигарси “.
Мавродиев на ход
Стоян Мавродиев поема Българска банка за развиване като една постоянна финансова институция с повече от положителни резултати, само че изгубила своята визия за работа и търпяща редица основателни и неоснователни рецензии, в това число чисто политически офанзиви. Задачите пред него не са чисто експертни – Мавродиев ще би трябвало да придаде смисъл в съществуването на ББР, като това може да изисква даже публичен спор и смяна в законодателството. Безспорно предпочитана е задачата на новия шеф и по изчистването на имиджа на държавната банка, като огромната кредитна експозиция към Пловдивския панаир и съмнителните бизнес покупко-продажби, евентуално свързани с партийно финансиране на кръга „ Капитал “, са първите задания в листата.
Мавродиев е на ход.
Кредитирането на дребния бизнес – съществена или остаряла задача?
По закон и по правилник, Българска банка за развиване е държавна банка, чиято цел е финансирането и поддръжката на дребния и междинния бизнес в страната. На пръв взор, това е вярна, почтена и даже похвална цел. На второ четене, обаче, една такава ексклузивност и приоритетност на кредитирането на дребния и междинния бизнес основава редица опасности за банката.
Банковите портфейли се градят върху салдото сред сигурност, риск, срочност и рентабилност, като всеки тип заем носи друга тежест в четирите аспекта. Задачата на банкерите е да наредят нещо като кубче на Рубик, тъй че да получат работеща матрица от заеми, създаваща устойчива облага. В случая на държавната ББР, политиците са задали предпочитана тежест на един тип заем с избрани характерности – и това основава ограничавания за разпореждане на „ пъзела “. Кредитите към дребните и междинни предприятия са по-краткосрочни и по-рискови от останалите, което би затруднило всеки шеф.
Разбира се, съществува и подозрението дали фокусът върху дребни и междинни предприятия не е просто стар и непотребен. Когато в страната действат съвсем 30 търговски банки, тезата, че една заслужаваща заем дребна компания не може да откри подобен, не е доста състоятелна.
Кредитите към едрия бизнес – нужда или несвойственост?
Корпоративните заеми в по-голямата част от света са с по-нисък риск и надлежно по-малък % несъблюдение от тези към дребните и междинните предприятия. Съответно, корпоративният портфейл разрешава на банките да имат повече предвидимост в приходите, повече непоклатимост и релативно уравновесена рентабилност. От своя страна, това разрешава на банките да потърсят опция за по-висока рентабилност против по-висок риск в други по-рискови активи – каквито са действително дребните и започващи бизнеси. В допълнение, голяма част от дребния и междинен бизнес е в B2B (бизнес към бизнес) среда – т.е. това са сдружения, които продават своите артикули и услуги на едрия бизнес и затова съществуват, поради него. Чуждестранни банки за развиване от време на време се прицелват точно към кредитирането на такива едри бизнеси, които „ изхранват “ десетки, стотици и даже хиляди дребни и междинни компании – вместо към последните поотделно. Поради тези аргументи, в случай че Българска банка за развиване следва естествения модел на една комерсиална банка, то за нея заемите към едрия бизнес са не просто значими, те са безусловно нужни за нейното финансово здраве.
В помощ на страната – по какъв начин и по кое време?
Една по-малко обсъждана опция за бъдещето на Българска банка за развиване е кредитирането на държавни и публично-частни планове, към които няма интерес от комерсиалните банки или които по характерни аргументи е неуместно да бъдат финансирани от частни или задгранични частни структури. Тези благоприятни условия сигурно са по усета на Мавродиев, който като съавтор на първата икономическа стратегия на ГЕРБ, е целеполагал визия за по-мащабно включване на частния бранш в ръководството на основни активи. Още повече, Народното събрание неотдавна одобри и Закона за концесиите, който сътвори ясна и ефикасна рамка за такива планове.
Преглед на съмнителните досиета – не дали, а какъв брой?
Стоян Мавродиев би трябвало да отговори на въпроса дали държавната банка е финансирала едри български предприемачи с интензивно присъединяване и въздействие върху политиката и по-специално изпълнителната власт (на която банката е подчинена). “Труд ” към този момент разкри, че компании на обвинения Иво Прокопиев са получили заем и са направили покупко-продажби за дялови участия с държавната банка, като е допустимо част от парите да са били „ рециклирани “ през верига сдружения и да са пренасочени към финансиране на корпоративните им медии и политическия план „ Да, България ”. Сигнали в тази посока бяха дадени и от самата коалиция „ Да, България “, която излезе с остри и в действителност погрешни обвинявания против Мавродиев. Либералният грантов кръг към Иво Прокопиев, състоящ се от „ Да, България “, ДСБ, ДЕОС, Зелените и „ Протестна мрежа “, се сплоти с идентични опорки против промяната на управлението на ББР и хвърли в действителност погрешни обвинявания против някогашния ръководител на КФН. Надали такова обединяване и съгласуваност се е основало непринудено.
Освен Прокопиев, тясно обвързван с държавната банка е и неговият съучастник в Икономедиа Теодор Захов, като неговият бизнес с ББР е даже още по-мащабен – става въпрос за заем от 10 млн. лева, провиснал на Енерджи-Кърджали АД. Схемата на Захов впечатлява не просто с огромния заем от Българска банка за развиване, само че и с тоталната взаимозависимост на бизнеса му от страната. На входа на Енерджи-Кърджали АД стои услужлива държавна банка – ББР. Тя е отпуснала заем от 10 млн. лева на сдружението при лихвен % от 6.50%, видно от финансовия доклад (виж клише 1).
На изхода на бизнеса стои още веднъж страната – фотоволтаичният парк на Енерджи-Кърджали АД продава електрическа енергия на НЕК на преференциални обезпечени цени. Тоест, страната финансира Захов, с цел да построи той електроецентрала, която по-късно да продава ток още веднъж на страната – и то на безрисковия обезпечен пазар. Интересен е също фактът, че Българска банка за развиване е дала заема на релативно невисок лихвен %. Енерджи-Кърджали АД се финансира и с по-малки заеми от свързани сдружения, благосъстоятелност също на Захов – само че на по-висока рента. Например, заемът от ИновентХолдинг АД е получен на 9% годишен лихвен % – с 2.5% по-висок от този на Българска банка за развиване. Захов е кредитирал фотоволтаичния парк и през Иновент Финанс с общо 3 млн. лева на 7.5% лихвен % – още веднъж по-висок от този, получен от Българска банка за развиване, с 1% в съответния случай. (виж клише 2-3)
Следвайки главната икономическа логичност, това значи, че самият Захов е оценил Енерджи-Кърджали АД като по-рисково, в сравнение с е оценката на Българска банка за развиване.
Медиите на Прокопиев и Захов през годините настойчиво насаждат обвинявания, че Българска банка за развиване финансира едрия, обвързван с политиката бизнес. Тези обвинявания в „Дневник“ и „Капитал“ се основават най-вече на клюки – Прокопиев дочул в Сингапур, че тази компания била обвързвана с еди-кой-си, а пък на Захов му споделили на „ Витошка “, че друга компания била под въздействието на еди-друг-си. През цялото време, обаче, единствените безспорни доказателства за едри предприемачи с политическо въздействие върху ръководещите държавни управления, получили заем от Българска банка за развиване, сочат точно към самите Прокопиев и Захов – а това е и дефиницията за „ олигарси “.
Мавродиев на ход
Стоян Мавродиев поема Българска банка за развиване като една постоянна финансова институция с повече от положителни резултати, само че изгубила своята визия за работа и търпяща редица основателни и неоснователни рецензии, в това число чисто политически офанзиви. Задачите пред него не са чисто експертни – Мавродиев ще би трябвало да придаде смисъл в съществуването на ББР, като това може да изисква даже публичен спор и смяна в законодателството. Безспорно предпочитана е задачата на новия шеф и по изчистването на имиджа на държавната банка, като огромната кредитна експозиция към Пловдивския панаир и съмнителните бизнес покупко-продажби, евентуално свързани с партийно финансиране на кръга „ Капитал “, са първите задания в листата.
Мавродиев е на ход.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ