Подслаждате със стевия - не боледувате!
Стевията е все по-популярна опция на бялата захар. Тази медена билка е позната от хиляди години, само че ползотворните и вкусови качества бяха разкрити изцяло едвам в наши дни.
Родината на стевията са Парагвай и Бразилия. Това многогодишно храстовидно растение е намерено 1887 година от южноамериканския академик Антонио Бертони. Той схванал за билката от парагвайските индианци гуарани. Те я употребявали точно като подсладител на разнообразни обичайни питиета.
Освен с прелестните си вкусови свойства обаче, стевията радва и с лековити такива. Тя има блестящо изразен хомеопатичен метод на деяние по отношение на множеството заболявания, присъщи на нашия век. В нея се съдържат гликозиди, участващи в обменните процеси в човешкия организъм без инсулин. Те връщат естественото равнище на глюкозата в кръвта.
В стевията се открива необятна гама от нужни за човек субстанции. Това са преди всичко витамините - А, С, В1, В2, след което детайли като калий, магнезий, цинк, селен, желязо, калций, натрий, антиоксиданти, аминокиселини, минерални съединения и други.
В нея се откриват още целулоза, пектинови субстанции, растителни липиди, полизахариди. Ценността ѝ като подсладител пък се дължи на съдържащите се най-много в листата, само че и в дребни количества в стъблата сладки субстанции, обединени под името Стевиол гликозиди (Стевиозиди). В чиста форма стевиозидът е към 200 пъти по-сладък от захарта.
Спрямо спектъра от съдържащи се субстанции, стевията се трансформира в универсално лечебно средство. С нея се лекуват диабет и срив на имунната система.
Често се ползва като антисептик и противовъзпалително средство, при стрес, стомашно-чревни болести, нарушавания в кръвоносната система. С нея умерено може да се редуцира наднорменото тегло и да се подтиква както физическата, по този начин и умствена интензивност.
За разлика от другите подсладители, стевията е потвърдено безвредна. Може да се употребява както като сушена билка, по този начин и под формата на воден, спиртен и маслен извлек.
