Сред водолюбивите птици един вид е особено отличителен и това

Сред водолюбивите птици един тип е изключително характерен и това е канадската гъска. Те са красиви птици, които стоят надалеч от хората, вършат гнездата си измежду високи гъсти треви и са доста смели и свободолюбиви. Тъй като се срещат даже наоколо до хората, те са забавни като метод на живот, а също така са ценени поради месото и пуха си.

Информацията за тях е задоволителна, с цел да се добие визия за този тип птици, от които са ни познати в по-голяма степен техните родственици - питомните гъски.

Произход за канадската гъска

Канадската гъска е с научно наименование Branta canadensis и е родена в арктическите и умерените райони на Северна Америка. Може да се срещне по време на миграция през Атлантическия океан в Северна Европа. Видът е въведен във Франция, Обединеното кралство, Ирландия, Финландия, Швеция, Дания, Нова Зеландия, Япония, Чили, Аржентина и Фолкландските острови.

Като множеството гъски, канадската гъска е най-вече тревопасен тип, а също се дефинира като мигриращ тип, който постоянно се среща наоколо до прясна вода, както и в солените блата, естуарите и лагуните.

Тези птици са развили извънредно умеене да живеят в променените от човешката активност региони, основават размножителните си колонии в градски и култивирани местообитания, в случай че те могат да им обезпечават храна и малко естествени хищници. Успешната акомодация на този постоянно срещан тип в парковете е довел до това, че постоянно го одобряват за пакостник заради екскрементите му, унищожаването на посевите, шума, агресивното държание към хора и други животни и навика да дебнат за храна от хората.

Този тип е разказан от Карл Линей в неговата Systema Naturae от 18-ти век. Принадлежи към жанр гъски Branta, състоящ се от типове с най-вече черно оперение, отличаващо ги от сивите типове от рода Anser.

Как наподобява канадската гъска

Черната глава и врат с бяла подбрадница отличават канадската гъска от всички останали типове гъски. Някои канадски гъски имат петниста или кафява шия с кафяво оперение и се допуска, че те са обособен вид.

Седемте подвида на тази птица се разграничават доста по мярка и елементи на оперението, само че всички са разпознаваеми като канадски гъски. Някои от по-малките раси могат да бъдат сложни за разграничение. Въпреки това, множеството подвидове са доста по-малки. Най-малката не е по-голяма от патица.

Канадските гъски варират от 75 до 110 сантиметра на дължина и имат 127–185 сантиметра обсег на крилата. Хордата на крилото може да варира от 39 до 55 сантиметра, трупът може да варира от 6.9 до 10.6 сантиметра и човката може да варира от 4.1 до 6.8 cантиметра.

Мъжката канадска гъска нормално тежи 2.6–6.5 кг. Женската наподобява съвсем по същия метод, само че е малко по-лека с 2.4–5.5 кг и като цяло с 10 % по-малки линейни размери от мъжките.

Разпространение и местообитания на канадските гъски

Канадските гъски живеят целогодишно в южната част на техния ареал за размножаване, в това число северната половина на източното крайбрежие на Съединените щати и тихоокеанското крайбрежие и зоните сред тях. Между Калифорния и Южна Каролина в южните Съединени щати и в северно Мексико, канадските гъски участват основно като мигранти от по-на север през зимата.

До началото на 20-ти век несъразмерният лов и загубата на местообитания в края на 19-ти и началото на 20-ти век са довели до сериозен спад в броя на тази птица в нейния роден ареал.

Канадските гъски също са пренесени в Европа при започване на 17-ти век от откривателя Самуел дьо Шамплейн, който изпраща няколко двойки гъски във Франция като подарък за крал Луи XIII. Гъските се появяват за първи път във Англия в края на 17 век като част от сбирката от водолюбиви птици на крал Джеймс II в парка Сейнт Джеймс. До средата на 18-ти век канадските гъски са основали популации във Франция и Англия, само че също и в Ирландия. Те също се популяризират в Холандия, Белгия, Германия, Скандинавия и Финландия през 20-ти век, започвайки от Швеция през 1929 година.

Повечето европейски популации не са мигриращи, само че тези в по-северните елементи на Швеция и Финландия мигрират към Северно море и крайбрежието на Балтийско море. Полупитомните диви птици са постоянно срещани в парковете и са се трансформирали във вредители в някои региони.

Поведение на канадската гъска

Като множеството гъски, канадската гъска е естествено мигрираща птица, като ареалът на зимуване е по-голямата част от Съединените щати. Крякането на огромни групи канадски гъски, летящи във V-образна групировка, е постоянно срещано и е знак за прехода към пролетта и есента.

В някои региони миграционните направления са се трансформирали заради промени в местообитанията и източниците на храна. В мекия климат от югозападните елементи на Британска Колумбия до Калифорния и до Големите езера, част от популацията е станала немигрираща заради подобаващото доставяне с храна през зимата и неналичието на хищници.

Мъжките демонстрират нападателно държание както на местата, по този начин и отвън местата за размножаване и гнездене. Това държание рядко включва междувидово ликвидиране.

Хранене на канадската гъска

Канадските гъски са най-вече тревопасни, макар че от време на време ядат дребни инсекти и риба. Диетата им включва зелена растителност и зърнени храни. Канадската гъска яде разнообразни треви, когато е на сушата. Храни се, като хваща клонче трева с клюна, след което го раздира с внезапно придвижване на главата. Канадската гъска също яде фасул и зърнени храни като пшеница, ориз и царевица, когато са налични. Във водата се храни с водни растения, като плъзга клюна си по дъното на водното тяло. Освен това се храни с водорасли, сходни на водни растения, като морски водорасли.

В градските региони е виждана да събира храна от кофите за отпадък. Те също по този начин от време на време се хранят ръчно с разнообразни зърна и други храни от хората в парковете. Канадските гъски избират тревата в градските региони. Те нормално пасат на открити площи с необятно разстояние, с цел да избегнат евентуални хищници.

Размножаване на канадските гъски

През втората година от живота си канадските гъски намират сътрудник. Те са моногамни и множеството двойки остават дружно през целия си живот. Ако единият почине, другият може да си откри нова половинка.

Женската снася от две до девет яйца със приблизително пет и двамата родители пазят гнездото, до момента в който яйцата се инкубират, само че женската прекарва повече време в гнездото от мъжкия.

Гнездото нормално се намира на високо място наоколо до вода, като потоци, езера, езера, а от време на време и на боброва хижа. Яйцата се снасят в плитка хлътналост, постлана с растителен материал и пух.

Инкубационният интервал, в който женската мъти, до момента в който мъжкият остава наоколо, продължава 24–32 дни след снасянето. Канадските гъски могат да реагират на външни климатични фактори, като поправят датата си на снасяне към пролетните оптимални температури, което може да е от изгода за триумфа на гнезденето им.

Тъй като годишното лятно линеене също се прави по време на размножителния интервал, възрастните губят маховите си пера за 20–40 дни.

Веднага щом гъските се излюпят, те са способни да вървят, да плуват и да намират лична храна. Родителите постоянно се виждат да водят своите дребни в редица, нормално с един възрастен начело и другия откъм гърба. Докато пазят своите гъски, родителите постоянно гневно прогонват околните същества, от дребни косове до самотни хора, които се доближават. Те първо издават предупредително съскане, а по-късно нападат с ухапвания и удари с крила. Въпреки че родителите са враждебни към непознати гъски, те могат да образуват групи от няколко гъски и няколко възрастни, наречени ясли.

Малките напущат родителите си едвам след пролетната миграция, когато се завръщат в родното си място.

Миграция на канадската гъска

Есенната миграция на канадските гъски може да се види от септември до началото на ноември. Ранните мигриращи птици имат наклонност да прекарват по-малко време на спирки за отмора и минават през миграцията доста по-бързо.

По-късно мигриращите птици нормално прекарват повече време на спирки за отмора. Някои гъски се връщат на едно и също място за гнездене година след година и снасят яйца със своя сътрудник, като ги отглеждат по един и същи метод всяка година. Това е записано от многото маркирани гъски, които постоянно посещават Източното крайбрежие.

Канадските гъски летят в отличителна V-образна полетна група, с надморска височина от 1 километър за миграционен полет. Максималният таван на полета на канадските гъски не е явен, само че се оповестява, че са способни да летят на 9 километра височина.

Продължителност на живот на канадските гъски

Продължителността на живота в дивата природа на гъските, които оцеляват до зрелост, варира от 10 до 24 години.

Известни хищници на яйца и гъски включват койотите, арктическите лисици, северните миещи мечки, алените лисици, огромните чайки, елементарните гарвани, американските врани и кафявите и американските черни мечки. Гъските и техните дребни от време на време стават жертва на домашни кучета.

След като доближат зрелост, заради огромния си размер и агресивното си държание, канадските гъски рядко са плячка.