В младостта си, много преди да стане двукратна звезда на НБА, Луол Денг е виждал само негативно отразяване за родината си.
Той е роден във Вау, сега Южен Судан, през 1985 г. по време на втората гражданска война в Судан, която уби почти два милиона и разсели много повече - Денг и семейството му сред тях.
Докато Денг живееше в Египет, Обединеното кралство и Съединените щати, той продължаваше да се тревожи от това отразяване и вярваше, че родината му заслужава по-добро признание – особено след като Южен Судан спечели независимост през 2011 г.
В нов епизод на Generation Sport на Al Jazeera Денг разказа на Иман Амрани как е израснал с желанието да „постави страната си на картата“ и светът да види Южен Судан заради „положителното, таланта и какво можем да постигнем като нация”.
Когато ролята на президент на баскетболната федерация на Южен Судан се освободи през 2019 г., Денг се възползва от възможността.
Като президент на федерацията, той трансформира баскетбола в Южен Судан чрез професионални и обществени програми, модерни кортове и оборудване и подпомагане на играчи и треньори на и извън игрището.
Успехът на корта беше изумителен. През последните дни Южен Судан влезе в историята два пъти: първо, като спечели първия си мач от Световната купа на FIBA, второ, като се класира за Олимпийските игри в Париж през 2024 г. като най-високо класирания африкански отбор.
Извън корта той е помогнал за обединяването на хората в неговата млада, разногласна нация.
Междувременно той също така подкрепя деца по целия свят в осигуряването на баскетболни стипендии чрез баскетбол, гарантирайки, че те се отличават не само в спорта, но и са подготвени „да станат каквото могат да станат“, докато придобиват академични и спортни умения на високо ниво.
„Хората искат да подобрят живота си, но ако искате да помогнете, трябва да покажете на някого как“, каза той.
„Спортът има силата да промени света“, каза той.
Generation Sport е поредица за спорта като агент на промяната с акцент върху новите поколения и как те се ангажират със спорта, представена от Иман Амрани.
Източник: Ал Джазира
