5 причини, поради които децата лъжат
Според статистиките всеки човек лъже приблизително по три пъти дневно. В тази категория спадат и напълно дребни и безобидни неистини като „ Радвам се да те видя “ и „ Всичко е наред, добре съм “. Какво обаче се крие зад лъжите, изречени от деца, изключително, в случай че те напълно не са безобидни? Има няколко водещи аргументи, заради които децата лъжат, написа fakti.bg. Ето кои са те:
1. Лъжа за операция
Понякога децата лъжат, тъй като техният опит им е посочил, че лъжата е преференциална. Например детето демонстрира на майката, че не обича по-малкото си братче и тя го тормози по някакъв метод. Когато то й сервира явната неистина, че към този момент го обича, майката го награждава с целувка. Изводът от сходна обстановка е напълно логически за детето: когато казваш истината си вредиш, а благодарение на лъжата елементарно можеш да получиш нещо, което ти харесва, написа Здраве.бг.
2. Лъжа за доказване пред другари
3. Лъжа от боязън
Това е доста постоянно срещана детска неистина. Детето лъже, тъй като се опасява от санкции или унижения. То измисля невероятни небивалици, с цел да се отърве от въпросите като: за какво не си прибра играчките, за какво не си научи уроците и други сходни. Причините, които детето може да изтъкне, са разнообразни – от баналното главоболие до приземяването на летяща паница в прилежащия двор. И всичко това е единствено с една цел – да се отърве от упреците и наказванията.
4. Лъжа за отбягване на последствия
Например то се прибира от улицата мокро до уши и цялото в синини и първият въпрос към него е “Бил ли си се? ” Ако признае, родителите най-често стартират да му се карат. И детето стартира да лъже. “Паднах ”, ще отговори то в множеството случаи.
Психолозите настояват, че всички разнородни отговори могат да се разпределят в две разновидности: лъжем тези, които съжаляваме или тези, от които се опасяваме. Специалистите считат, че по-често се лъже, когато е налице боязън от наказването.
5. Лъжата за митинг
Много родители настояват, че не санкционират децата си за белите, а единствено за лъжите, само че техните деца не престават да лъжат. Какво точно тормози възрастните в тези обстановки? Очевидно, не самата постъпка, а ужасът, че детето се пробва да излъже, т.е. желае да се освободи от техния надзор. В никакъв случай не трябва да се не помни, че детето също е персона и то отстоява свободата и независимостта си. А защото разновидността да работи със мощ е неосъществим – възрастните са по-силни, единственият метод остава лъжата. Затова и колкото по-настойчиво ядосаният родител изиска чистосърдечно самопризнание, толкоз по-упорито детето упорства на своето, като в същото време примира от боязън.
