Положението в Грузия: или Русия, или Европа
Сподели
Две фантазии, едната е непотребна. Сблъскват се към този момент над два месеца по улиците на Тбилиси. Едната е ръководещата партия „ Грузинска фантазия “ с прокарания от нея „ съветски “ закон за „ задграничните сътрудници “. Другата е фантазията на хилядите протестиращи грузинци за европейско бъдеще.
„ Ревнивите и нетолерантни очи на Кремъл могат да разграничават единствено сред васали и врагове и в случай че съседите на Русия не желаят да са едното, то би трябвало да се примирят да бъдат другото “, написа в дневника си тогавашният американски посланик Джордж Кенън.
Думите му надалеч не се отнасят съответно до Грузия и са писани през 40-те години на предишния век, доста десетилетия преди да се роди Ануки. Тя е на 22 години, студентка по актьорско майсторство в Тбилиси и една от хилядите, които усещат, че през днешния ден Грузия е изправена пред избор, сходен на описания от Кенън.
„ Не желаеме да бъдем част от Русия. Никога не сме желали да бъдем част от Русия. Нашата цел постоянно е била и постоянно ще бъде да бъдем част от Европа “, споделя тя пред Ройтерс.
Ануки, също като други десетки хиляди грузински жители, в продължение на повече от два месеца стачкува против по този начин наречения закон за „ задграничните сътрудници “. Въпреки съвсем ежедневните всеобщи демонстрации – едни от най-големите в историята на страната, във вторник Народното събрание одобри закона. Митингите обаче продължиха и през идващите дни.
Противниците на закона го назовават „ съветски “, като съгласно тях той е копие на сходен текст в Русия, който режимът там употребява като инструмент за репресии. Те споделят, че мярката ще ограничи свободата на изложение и ще докара до напън против критиците на властта и в Грузия.
При демонстрациите в този момент обаче не става дума просто за митинги против един закон. Европейският съюз (ЕС), към който Тбилиси желае да се причисли, прикани за отдръпване на измененията и сподели, че те може да се окажат спънка пред приемането на страната.
Затова и протичащото се в този момент има огромно значение: то или ще приближи Грузия една крачка по-близо до Европейски Съюз, или ще я отдалечи от европейската ѝ фантазия за незнайно време, само че по тази причина пък в известна посока – по-близо до Русия.
Откъде стартира всичко
До 1991 година, когато афишира самостоятелност, Грузия е част от Съюз на съветските социалистически републики. След това историята ѝ продължава бурно. Избухва революция. Първият демократично определен президент е свален с прелом. В продължение на към десетилетие властта е в ръцете на изтъкнат комунистически деятел, някогашен външен министър на Съюз на съветските социалистически републики. Принуден е да подаде оставка едвам през 2003 година след необятни митинги, станали известни като „ Революцията на розите “.
Един от хората с рози в ръцете тогава е бъдещият президент Михаил Саакашвили, който поема сполучлив курс на отдалечаване от Москва и доближаване със Запада.
Иска Грузия да стане член на Европейски Съюз, а напролет на 2008 година декларира желание и за участие на страната в НАТО. Само четири месеца по-късно Русия нахлува в Грузия с измисленото опрощение, че би трябвало да отбрани популацията в отделилите се грузински райони Абхазия и Южна Осетия.
„ Грузинска фантазия “
Няколко години по-късно, през 2012 година Саакашвили губи изборите и на власт идва нова партия – „ Грузинска фантазия “. Именно това е групировката, която ръководи страната и сега.
Тя е учредена от предприемача Бидзина Иванишвили, който постоянно е определян като олигарх, натрупал благосъстоянието си през 90-те в Русия. Партията му заявява, че нейна цел продължава да е постигането на фантазията за участие на Грузия в Европейски Съюз и НАТО. Критиците ѝ обаче я упрекват, че думите ѝ не съответстват с дейностите.
През последните години държавното управление на „ Грузинска фантазия “ взе редица решения, които опозицията дефинира като проруски. След пълномащабното навлизане на съветската войска в Украйна Грузия отхвърли да се включи в глобите против Русия и резервира безвизовия режим за съветски жители.
Правителството отхвърли да даде и военна помощ на Украйна. Освен това негови представители, както и самият Иванишвили повтарят пропагандната проруска теза, че не Русия, а Западът съставлява „ световна партия на войната “, която желае да въвлече Грузия в спора.
Каква е повода за митингите в този момент
На този декор още през март 2023 година ръководещите от „ Грузинска фантазия “ пробваха да прокарат закон „ за прозрачността на външното въздействие “, който обаче стана прочут като „ закон за задграничните сътрудници “.
Той планува всички организации – дали научни такива, медии или други, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да би трябвало да се записват като „ сътрудници на непознато въздействие “. Противниците на закона го назовават „ съветски “ като отпратка към текста, който Кремъл сполучливо употребява, с цел да потиска инакомислието и свободата на медиите в Русия.
Още при първото му предложение в Грузия предходната година той провокира всеобщи митинги, след които беше отдръпнат. В средата на април обаче законът беше отначало прокаран на първо четене, в напълно леко изменен вид. Това накара десетки хиляди хора да излязат по улиците на столицата Тбилиси, като митингите последователно се трансфораха в ежедневни.
В събота, да вземем за пример, по данни на международните организации към 50 000 души са взели участие в шествието против закона – голям митинг за мащаба на Грузия, която има население от единствено 3,7 млн. души. Въпреки че толкоз доста хора стачкуваха в продължение на два месеца, във вторник ръководещите одобриха закона на окончателното трето четене.
Какво следва
Президентката Саломе Зурабишвили сподели, че ще му наложи несъгласие, само че даже това да се случи, „ Грузинска фантазия “ има задоволително депутати, с цел да го отхвърли.
„ На карта е сложено оцеляването на Грузия “, сподели Зурабишвили в сряда.
В същия дух бяха и реакциите на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Още преди окончателното гласоподаване от американската администрация заплашиха „ Грузинска фантазия “, че може да наложат наказания поради закона.
Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел прикани Грузия да отдръпна текста, който съгласно него опонира на главните демократични стандарти на Европейски Съюз.
От декември 2023 година страната е формален претендент за присъединение към Европейски Съюз, само че в сряда вестник Файненшъл таймс заяви, цитирайки чиновници на европейските институции, че в случай че законът за „ задграничното въздействие “ влезе в действие, Европейски Съюз може да замрази кандидатурата на Грузия за участие.
НАТО също излезе с публична позиция, в която осъди приемането на закона като „ стъпка в неверна посока “, която отдалечава Грузия „ от нейната европейска и евроатлантическа интеграция “.
Действието, с което маските падат
Именно присъединението на Грузия в Европейски Съюз и НАТО е припознато като съществена сплотяваща цел за голяма част от грузинците. Различните социологически проучвания през годините демонстрират, че болшинството от жителите – цели 89% съгласно International Republican Institute и 79% съгласно National Democratic Institute поддържат участието на страната си в Европейски Съюз. 80% желаят и страната им да се причисли към НАТО.
Това е видно и с просто око на митингите през последните два месеца, където знамената на Европейски Съюз са съвсем толкоз, колкото и тези на Грузия. Затова и съгласно наблюдаващите – както в самата Грузия, по този начин и в чужбина, с тези последни дейности на държавното управление е станала яснo, че фантазията на грузинските жители се разграничава от тази на ръководещата партия с амбициозно име „ Грузинска фантазия “.
„ С повторното въвеждане на музи от Русия закон проевропейската маска на „ Грузинска фантазия “ най-сетне беше свалена “, написа в собствен коментар изследователката Анастасия Мгалобишвили.
„ Управляващата партия на Грузия към този момент въобще не се и преструва, че се придържа към демократичните правила “, добави тя.
В същото време хората по улиците на Тбилиси са решени да продължат да стачкуват в името на европейската си фантазия.
„ В нашата обстановка единственият метод да се развиваме, да има какъвто и да било напредък в страната ни е да сме част от Европейски Съюз “, споделя Хелена Адамия, студентка по логика на психиката, която взе участие в митингите от самото им начало.
„ Положението за нас в действителност е: или Русия, или Европа “.
*Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Две фантазии, едната е непотребна. Сблъскват се към този момент над два месеца по улиците на Тбилиси. Едната е ръководещата партия „ Грузинска фантазия “ с прокарания от нея „ съветски “ закон за „ задграничните сътрудници “. Другата е фантазията на хилядите протестиращи грузинци за европейско бъдеще.
„ Ревнивите и нетолерантни очи на Кремъл могат да разграничават единствено сред васали и врагове и в случай че съседите на Русия не желаят да са едното, то би трябвало да се примирят да бъдат другото “, написа в дневника си тогавашният американски посланик Джордж Кенън.
Думите му надалеч не се отнасят съответно до Грузия и са писани през 40-те години на предишния век, доста десетилетия преди да се роди Ануки. Тя е на 22 години, студентка по актьорско майсторство в Тбилиси и една от хилядите, които усещат, че през днешния ден Грузия е изправена пред избор, сходен на описания от Кенън.
„ Не желаеме да бъдем част от Русия. Никога не сме желали да бъдем част от Русия. Нашата цел постоянно е била и постоянно ще бъде да бъдем част от Европа “, споделя тя пред Ройтерс.
Ануки, също като други десетки хиляди грузински жители, в продължение на повече от два месеца стачкува против по този начин наречения закон за „ задграничните сътрудници “. Въпреки съвсем ежедневните всеобщи демонстрации – едни от най-големите в историята на страната, във вторник Народното събрание одобри закона. Митингите обаче продължиха и през идващите дни.
Противниците на закона го назовават „ съветски “, като съгласно тях той е копие на сходен текст в Русия, който режимът там употребява като инструмент за репресии. Те споделят, че мярката ще ограничи свободата на изложение и ще докара до напън против критиците на властта и в Грузия.
При демонстрациите в този момент обаче не става дума просто за митинги против един закон. Европейският съюз (ЕС), към който Тбилиси желае да се причисли, прикани за отдръпване на измененията и сподели, че те може да се окажат спънка пред приемането на страната.
Затова и протичащото се в този момент има огромно значение: то или ще приближи Грузия една крачка по-близо до Европейски Съюз, или ще я отдалечи от европейската ѝ фантазия за незнайно време, само че по тази причина пък в известна посока – по-близо до Русия.
Откъде стартира всичко
До 1991 година, когато афишира самостоятелност, Грузия е част от Съюз на съветските социалистически републики. След това историята ѝ продължава бурно. Избухва революция. Първият демократично определен президент е свален с прелом. В продължение на към десетилетие властта е в ръцете на изтъкнат комунистически деятел, някогашен външен министър на Съюз на съветските социалистически републики. Принуден е да подаде оставка едвам през 2003 година след необятни митинги, станали известни като „ Революцията на розите “.
Един от хората с рози в ръцете тогава е бъдещият президент Михаил Саакашвили, който поема сполучлив курс на отдалечаване от Москва и доближаване със Запада.
Иска Грузия да стане член на Европейски Съюз, а напролет на 2008 година декларира желание и за участие на страната в НАТО. Само четири месеца по-късно Русия нахлува в Грузия с измисленото опрощение, че би трябвало да отбрани популацията в отделилите се грузински райони Абхазия и Южна Осетия.
„ Грузинска фантазия “
Няколко години по-късно, през 2012 година Саакашвили губи изборите и на власт идва нова партия – „ Грузинска фантазия “. Именно това е групировката, която ръководи страната и сега.
Тя е учредена от предприемача Бидзина Иванишвили, който постоянно е определян като олигарх, натрупал благосъстоянието си през 90-те в Русия. Партията му заявява, че нейна цел продължава да е постигането на фантазията за участие на Грузия в Европейски Съюз и НАТО. Критиците ѝ обаче я упрекват, че думите ѝ не съответстват с дейностите.
През последните години държавното управление на „ Грузинска фантазия “ взе редица решения, които опозицията дефинира като проруски. След пълномащабното навлизане на съветската войска в Украйна Грузия отхвърли да се включи в глобите против Русия и резервира безвизовия режим за съветски жители.
Правителството отхвърли да даде и военна помощ на Украйна. Освен това негови представители, както и самият Иванишвили повтарят пропагандната проруска теза, че не Русия, а Западът съставлява „ световна партия на войната “, която желае да въвлече Грузия в спора.
Каква е повода за митингите в този момент
На този декор още през март 2023 година ръководещите от „ Грузинска фантазия “ пробваха да прокарат закон „ за прозрачността на външното въздействие “, който обаче стана прочут като „ закон за задграничните сътрудници “.
Той планува всички организации – дали научни такива, медии или други, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да би трябвало да се записват като „ сътрудници на непознато въздействие “. Противниците на закона го назовават „ съветски “ като отпратка към текста, който Кремъл сполучливо употребява, с цел да потиска инакомислието и свободата на медиите в Русия.
Още при първото му предложение в Грузия предходната година той провокира всеобщи митинги, след които беше отдръпнат. В средата на април обаче законът беше отначало прокаран на първо четене, в напълно леко изменен вид. Това накара десетки хиляди хора да излязат по улиците на столицата Тбилиси, като митингите последователно се трансфораха в ежедневни.
В събота, да вземем за пример, по данни на международните организации към 50 000 души са взели участие в шествието против закона – голям митинг за мащаба на Грузия, която има население от единствено 3,7 млн. души. Въпреки че толкоз доста хора стачкуваха в продължение на два месеца, във вторник ръководещите одобриха закона на окончателното трето четене.
Какво следва
Президентката Саломе Зурабишвили сподели, че ще му наложи несъгласие, само че даже това да се случи, „ Грузинска фантазия “ има задоволително депутати, с цел да го отхвърли.
„ На карта е сложено оцеляването на Грузия “, сподели Зурабишвили в сряда.
В същия дух бяха и реакциите на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Още преди окончателното гласоподаване от американската администрация заплашиха „ Грузинска фантазия “, че може да наложат наказания поради закона.
Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел прикани Грузия да отдръпна текста, който съгласно него опонира на главните демократични стандарти на Европейски Съюз.
От декември 2023 година страната е формален претендент за присъединение към Европейски Съюз, само че в сряда вестник Файненшъл таймс заяви, цитирайки чиновници на европейските институции, че в случай че законът за „ задграничното въздействие “ влезе в действие, Европейски Съюз може да замрази кандидатурата на Грузия за участие.
НАТО също излезе с публична позиция, в която осъди приемането на закона като „ стъпка в неверна посока “, която отдалечава Грузия „ от нейната европейска и евроатлантическа интеграция “.
Действието, с което маските падат
Именно присъединението на Грузия в Европейски Съюз и НАТО е припознато като съществена сплотяваща цел за голяма част от грузинците. Различните социологически проучвания през годините демонстрират, че болшинството от жителите – цели 89% съгласно International Republican Institute и 79% съгласно National Democratic Institute поддържат участието на страната си в Европейски Съюз. 80% желаят и страната им да се причисли към НАТО.
Това е видно и с просто око на митингите през последните два месеца, където знамената на Европейски Съюз са съвсем толкоз, колкото и тези на Грузия. Затова и съгласно наблюдаващите – както в самата Грузия, по този начин и в чужбина, с тези последни дейности на държавното управление е станала яснo, че фантазията на грузинските жители се разграничава от тази на ръководещата партия с амбициозно име „ Грузинска фантазия “.
„ С повторното въвеждане на музи от Русия закон проевропейската маска на „ Грузинска фантазия “ най-сетне беше свалена “, написа в собствен коментар изследователката Анастасия Мгалобишвили.
„ Управляващата партия на Грузия към този момент въобще не се и преструва, че се придържа към демократичните правила “, добави тя.
В същото време хората по улиците на Тбилиси са решени да продължат да стачкуват в името на европейската си фантазия.
„ В нашата обстановка единственият метод да се развиваме, да има какъвто и да било напредък в страната ни е да сме част от Европейски Съюз “, споделя Хелена Адамия, студентка по логика на психиката, която взе участие в митингите от самото им начало.
„ Положението за нас в действителност е: или Русия, или Европа “.
*Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ