След края на Първата световна война България е в един

След края на Първата международна война България е в един от най-тежките си интервали. Работа съвсем няма и стопанската система е в застой. През 20-те и 30-те години на 20ти век стотици българи се насочат на странствуване през океана, с цел да търсят нов живот и прехранване в западното полукълбо. 
Оказва се, че тяхната огромна фантазия е бил да отидат в Съединените щати, тъй че те взимат параходите и потеглят към Куба. Оттам да се открият в Съединени американски щати. Но това е интервал, когато Съединените щати са в огромната меланхолия, заради което се оказва, че Америка, макар че имат предпочитание да отидат там, няма какво да им предложи. Тогава научават, че в Хондурас се оферират свободни земи.
Спас Ташев - историк

След идването си в Хондурас, българите стартират да се занимават с разнообразни браншове. Сред тях е и дядото на Хуан Раскоф - Иван.
Дядо ми е дошъл в Хондурас с транспортен съд, дружно с доста други българи. Преди да дойдат тук, те са дебаркирали в Куба. Когато пристигнал тук, сменил името си от Иван Расков на Хуан Расков, тъй като било по-лесно за локалните да го произнасят. Кръстен съм на него.
Хуан Раскоф - българин в Хондурас

След като получават земя от страната, нашите сънародници стартират да основават ферми, а някой пък създават собствен личен бизнес. 
Дядо ми беше земеделец. Той отглеждаше разнообразни плодове и зеленчуци в своята плантация. Най-добрият му другар, който също е от България, беше пекар. А през днешния ден ние се занимаваме с разнообразни сфери. Аз работя в просветителната система. Брат ми е юрист, а една от сестрите ми е доктор.
Хуан Раскоф - българин в Хондурас

По това време Хондурас е страна, която е целяла бързо да развие своята стопанска система. Един от главните източници на приходи за страната е бил износът на банани. Транспортът обаче е бил извънредно сложен, защото всичко се е пренасяло на ръка. Голяма част от българите са били по специалност инженери и след това на тях се пада сложната задача да изградят железопътните линии на страната. Тогавашният президент на страната остава удовлетворен от тяхната работа и предлага страната напълно да поеме разноските по строителството. Вместо да строят по права линия обаче, преселниците ни почнали да криволичат, с цел да излезе по-голям километраж. Скоро толкоз се замогнали, че станали работодатели на локалните и даже почнали да печатат пари.
Започва строителство на железници, с които да могат да се транспортират тези банани оттова с кораби непосредствено за Съединените щати. Ние участваме при построяването на напоителни канали и железници. Хлебопекарната активност на процедура е дело на българите. Дори счита се, че един от видовете хондураски самун, който се споделя Булулу, също има български генезис.
Спас Ташев - историк

По време на строителството на железопътната линия, българина Борис Петров открива река, която се трансформира в знак на българите в страната. Тя получава името Рио Булгария, като става първата и единствена река в света, носеща името на нашата татковина. Местните споделят, че Рио Булгария е освен това от река. За тях тя е знак на корените им. Наследниците на българските пионери не престават да се събират, като последната огромна среща е през 2022 година.