TBI Bank не успя да пласира 50 млн. евро облигации за регулаторни цели
След като неотдавна опитът на ПИБ да набере 300 млн. евро посредством " зелени облигации ", в този момент още една българска банка се сблъска с компликации на дълговите пазари. Специализираната в потребителското кредитиране Ти Би Ай банк (TBI) също се отхвърли от обявената от нея емисия за 50 млн. евро с падеж през 2026 година И двете несъстояли се транзакции бяха стартирани, с цел да могат институциите да отговорят на затягащите се регулаторни условия и по-конкретно поради идното от началото на 2024 година повишаване на така наречен.
Индикативният интерес е бил задоволителен, с цел да може Ти Би Ай банк да пласира книжата, само че търсената рентабилност от вложителите не е била допустима за мениджмънта й. Планираната емисия имаше рейтинг Ba3 от Moody`s, който попада в спекулативния сегмент от скалата на организацията, като по неофициална информация офертите са надвишавали с няколко пункта упованията за договорка в диапазона на към или малко над 10%.
" От самото начало не бяхме под напън да вършим тази емисия. Имахме задоволително MREL допустими принадлежности, с цел да посрещнем регулаторните условия към януари 2024, и просто искахме авансово да си подсигурим планувания напредък. Така че когато получихме поръчките и те не подхождаха на упованията ни, взехме решение да не продължаваме. Разликата не беше толкоз огромна, само че искахме да пратим сигнал, че не сме под стрес и не бихме приели безусловно всяко равнище, което пазарът изиска ", разяснява пред " Капитал " изпълнителният шеф на TBI Лукас Турса, в чийто сектор е финансирането на банката.
Как работи MRELИдеята зад MREL е да се подсигурява, че в случай че се стигне до потребност от преструктуриране на проблематична банка (на диалект - FOLTF, failing or likely to fail), няма да има потребност да се вземат пари от данъкоплатците, а акционери и кредитори ще поемат загуби и ще обезпечат рекапитализирането ѝ. Донякъде сходна е ролята и на условията за финансова адекватност, като двете в известна степен се припокриват, само че има и разлики.Основната е, че MREL е персонализиран. Определя се от органа за преструктуриране за всяка банка на база самостоятелните ѝ характерности - размер, бизнес модел, източници на финансиране, рисков профил и така нататък Най-общо MREL е формиран от два съставния елемент. Първият е потенциал за вдишване на загуби (Loss Absorption Amount, LAA), което действително съставляват общоприетите финансови условия плюс буфери и добавки, наложени от регулатора. Той може и леко да се завишава, в случай че се одобри, че възможен неин банкрут може да провокира болест. Второто е потенциал за рекапитализация (Recapitalisation Amount, RCA), което се базира на същото число като LAA, само че може да бъде калибрирано нагоре или надолу по преценка на регулатора по отношение на рисковия профил на банката. Ако е планувано при проблеми тя да бъде ликвидирана, а не преструктурирана, регулаторът може даже да дефинира и стойност 0 за RCA. Има и още много механически елементи, като да вземем за пример, че употребяваният капитал за покриване на буфери не може да се употребява и за условията по MREL. Реклама
Непокриването на MREL не е същото като финансов дефицит и не води след себе си безусловно надзорни ограничения. Същевременно възможен дефицит не е без последици и от банките се изисква явен проект по какъв начин ще го попълнят. Това с изключение на посредством издаване на подобаващи принадлежности може да става и посредством ограничение на растежа или освобождение от рискови активи, секюритизация и други Според доказана от няколко източника на " Капитал " информация Българска народна банка към този момент е дала сигнал към бранша, че е подготвена на известна еластичност (виж карето). Рискове на растежа TBI е измежду изключително нападателно растящите банки в България. Към деветмесечието на 2023 година активите ѝ надвишават 2.7 милиарда лева и се усилват с съвсем 55%, или близо 1 милиарда лева, по отношение на септември 2022 година Това я подрежда 11-а по активи в страната с капацитет към края на годината да влезе и в топ 10. Тя е дейна и на румънския пазар, където пораства по-бързо и от ден на ден той се трансформира в главен - 57% от нейните 827 млн. евро потребителски портфейл идват оттова против 33% от България. Останалите 10% са разпределени сред Гърция (3%), където стартира да предлага заеми неотдавна, както и от онлайн заеми от Литва, добити при вътрешногрупова договорка.
Бизнес моделът ѝ е ориентиран към относително скъпо потребителско финансиране за така наречен subprime и nearprime сегменти. Това са клиенти, чийто профил не разрешава да се възползват от по-ниските лихви, предлагани от множеството банки - всекидневно поради по-ниски приходи, несигурна работа или проблематични моменти в кредитната им история. Така TBI съумява да се нарежда в тази ниша, предлагайки сензитивно по-скъпи заеми, и с помощта на това извлича и много по-високи маржове, макар че предлага и едни от най-високите лихви по депозити. А надлежно и в последните години всекидневно е водач по доходност на пазара.
Този модел на портфейл, съвсем напълно формиран от необезпечени заеми, несъмнено носи и рискове, като от банката са уверени, че адресират това с съответен риск мениджмънт, бърз, само че прецизен скоринг на клиентите и провизиране.
Същевременно обаче бурният напредък води със себе си и потребност от капитал и въпреки подобен да се генерира от облагите, затягащите се спомагателни условия основават потребност да се пласират и хибридни принадлежности. Банката към този момент прибегна до такива на два пъти с по-малки излъчвания на локалния пазар. През 2021 година тя набра 10 млн. евро зависещ дълг, а през 2023 година още 10 млн. евро - особено структурирани по този начин, че да дават отговор на MREL с 9% годишен ваучър. И двете се търгуват на БФБ, а настрана по информация от TBI има и още 32 млн. евро частно пласирани принадлежности, отговарящи на MREL при 5-7% рентабилност. Те са привлечени главно от други български банки и финансови институции, измежду които Интернешънъл асет банк, Общинска банка и " Евроинс ".
Реклама
От идната година MREL условията в допълнение се стягат, а в същото време сумата нараства и с продължаващата агресия на банката. В презентацията за вложителите се показва, че банката си набира нужното финансиране за активността напълно на депозитния пазар, а излиза на финансовите пазари само с цел да покрива регулаторните условия и да усъвършенства финансовата си конструкция. Очакванията на TBI са 2026 година да са й нужни още 100 млн. евро допустими принадлежности за MREL, които се планираше да се набират с облигациите - 50 млн. евро в този момент и още 50 млн. евро през 2024-2025 година Сега е разумно да се търси различен метод, защото в случай че не бъде набавен нужният размер, това би подрязало и проектите за напредък на самата банка.
Лукас Турса изясни, че банката има и проекти B и C. " В TBI от близко следим изискванията и може скоро да продължим с още частни пласирания или още веднъж да прибегнем до локалния или интернационалните пазари. Лихвите на централните банки, наподобява, доближават върха си и в някакъв миг идната година може и да стартират да се намаляват ", добави той. Голямата MREL конкуренция Проблемът с отговарянето на минималните условия за личен капитал и допустими отговорности е най-важен за междинните по мярка банки в България и изключително за тези, които не са част от интернационална банкова група. Най-големите играчи си набират нужните принадлежности от банките майки, които би трябвало да дават отговор на консолидирано равнище, тъй че там пласирането действително е изместено на по-горно равнище. За най-малките пък е признато, че нямат систематична значимост и не подлежат на преструктуриране, тъй че за тях действително няма спомагателна тежест и MREL на практика съответствува с условията им за финансова адекватност.
За локалните банки остава сами да си набират нужното финансиране. При междинните по мярка сумите не са внушителни и те съумяват да си обезпечат средствата посредством частни пласирания, най-често измежду близки лица. За по-големите като ПИБ обаче става въпрос за обилни размери и това е повода да се търси опит да се привлекат и външни вложители. Това обаче се оказва предизвикателно заради рисковия им профил и неинвестиционния клас рейтинг.
TBI банк не е с локална благосъстоятелност, само че няма и банка майка, тъй че и за нея стои задачата да си набави нужния регулаторен капитал пазарно. Тя е част от записаната в Люксембург 4finance Group, която предлага бързи заеми на 11 пазара. Като максимален акционер е посочен латвийският юрист Едгарс Дупатс с малко под 30%, а до 2022 година 49% са благосъстоятелност на Вера Бойко - майка на съветския милиардер Олег Бойко. След началото на войната в Украйна е подхванато акционерно преструктуриране, делът на Вера Бойко е трансфериран на членове на фамилията с украински паспорти и на други лица, а групата твърди, че няма значими акционери с съветско поданство. Самият Олег Бойко попадна в санкционни описи на Канада и Австралия, само че след заведено дело първата неотдавна го извади от там.
Индикативният интерес е бил задоволителен, с цел да може Ти Би Ай банк да пласира книжата, само че търсената рентабилност от вложителите не е била допустима за мениджмънта й. Планираната емисия имаше рейтинг Ba3 от Moody`s, който попада в спекулативния сегмент от скалата на организацията, като по неофициална информация офертите са надвишавали с няколко пункта упованията за договорка в диапазона на към или малко над 10%.
" От самото начало не бяхме под напън да вършим тази емисия. Имахме задоволително MREL допустими принадлежности, с цел да посрещнем регулаторните условия към януари 2024, и просто искахме авансово да си подсигурим планувания напредък. Така че когато получихме поръчките и те не подхождаха на упованията ни, взехме решение да не продължаваме. Разликата не беше толкоз огромна, само че искахме да пратим сигнал, че не сме под стрес и не бихме приели безусловно всяко равнище, което пазарът изиска ", разяснява пред " Капитал " изпълнителният шеф на TBI Лукас Турса, в чийто сектор е финансирането на банката.
Как работи MRELИдеята зад MREL е да се подсигурява, че в случай че се стигне до потребност от преструктуриране на проблематична банка (на диалект - FOLTF, failing or likely to fail), няма да има потребност да се вземат пари от данъкоплатците, а акционери и кредитори ще поемат загуби и ще обезпечат рекапитализирането ѝ. Донякъде сходна е ролята и на условията за финансова адекватност, като двете в известна степен се припокриват, само че има и разлики.Основната е, че MREL е персонализиран. Определя се от органа за преструктуриране за всяка банка на база самостоятелните ѝ характерности - размер, бизнес модел, източници на финансиране, рисков профил и така нататък Най-общо MREL е формиран от два съставния елемент. Първият е потенциал за вдишване на загуби (Loss Absorption Amount, LAA), което действително съставляват общоприетите финансови условия плюс буфери и добавки, наложени от регулатора. Той може и леко да се завишава, в случай че се одобри, че възможен неин банкрут може да провокира болест. Второто е потенциал за рекапитализация (Recapitalisation Amount, RCA), което се базира на същото число като LAA, само че може да бъде калибрирано нагоре или надолу по преценка на регулатора по отношение на рисковия профил на банката. Ако е планувано при проблеми тя да бъде ликвидирана, а не преструктурирана, регулаторът може даже да дефинира и стойност 0 за RCA. Има и още много механически елементи, като да вземем за пример, че употребяваният капитал за покриване на буфери не може да се употребява и за условията по MREL. Реклама
Непокриването на MREL не е същото като финансов дефицит и не води след себе си безусловно надзорни ограничения. Същевременно възможен дефицит не е без последици и от банките се изисква явен проект по какъв начин ще го попълнят. Това с изключение на посредством издаване на подобаващи принадлежности може да става и посредством ограничение на растежа или освобождение от рискови активи, секюритизация и други Според доказана от няколко източника на " Капитал " информация Българска народна банка към този момент е дала сигнал към бранша, че е подготвена на известна еластичност (виж карето). Рискове на растежа TBI е измежду изключително нападателно растящите банки в България. Към деветмесечието на 2023 година активите ѝ надвишават 2.7 милиарда лева и се усилват с съвсем 55%, или близо 1 милиарда лева, по отношение на септември 2022 година Това я подрежда 11-а по активи в страната с капацитет към края на годината да влезе и в топ 10. Тя е дейна и на румънския пазар, където пораства по-бързо и от ден на ден той се трансформира в главен - 57% от нейните 827 млн. евро потребителски портфейл идват оттова против 33% от България. Останалите 10% са разпределени сред Гърция (3%), където стартира да предлага заеми неотдавна, както и от онлайн заеми от Литва, добити при вътрешногрупова договорка.
Бизнес моделът ѝ е ориентиран към относително скъпо потребителско финансиране за така наречен subprime и nearprime сегменти. Това са клиенти, чийто профил не разрешава да се възползват от по-ниските лихви, предлагани от множеството банки - всекидневно поради по-ниски приходи, несигурна работа или проблематични моменти в кредитната им история. Така TBI съумява да се нарежда в тази ниша, предлагайки сензитивно по-скъпи заеми, и с помощта на това извлича и много по-високи маржове, макар че предлага и едни от най-високите лихви по депозити. А надлежно и в последните години всекидневно е водач по доходност на пазара.
Този модел на портфейл, съвсем напълно формиран от необезпечени заеми, несъмнено носи и рискове, като от банката са уверени, че адресират това с съответен риск мениджмънт, бърз, само че прецизен скоринг на клиентите и провизиране.
Същевременно обаче бурният напредък води със себе си и потребност от капитал и въпреки подобен да се генерира от облагите, затягащите се спомагателни условия основават потребност да се пласират и хибридни принадлежности. Банката към този момент прибегна до такива на два пъти с по-малки излъчвания на локалния пазар. През 2021 година тя набра 10 млн. евро зависещ дълг, а през 2023 година още 10 млн. евро - особено структурирани по този начин, че да дават отговор на MREL с 9% годишен ваучър. И двете се търгуват на БФБ, а настрана по информация от TBI има и още 32 млн. евро частно пласирани принадлежности, отговарящи на MREL при 5-7% рентабилност. Те са привлечени главно от други български банки и финансови институции, измежду които Интернешънъл асет банк, Общинска банка и " Евроинс ".
Реклама
От идната година MREL условията в допълнение се стягат, а в същото време сумата нараства и с продължаващата агресия на банката. В презентацията за вложителите се показва, че банката си набира нужното финансиране за активността напълно на депозитния пазар, а излиза на финансовите пазари само с цел да покрива регулаторните условия и да усъвършенства финансовата си конструкция. Очакванията на TBI са 2026 година да са й нужни още 100 млн. евро допустими принадлежности за MREL, които се планираше да се набират с облигациите - 50 млн. евро в този момент и още 50 млн. евро през 2024-2025 година Сега е разумно да се търси различен метод, защото в случай че не бъде набавен нужният размер, това би подрязало и проектите за напредък на самата банка.
Лукас Турса изясни, че банката има и проекти B и C. " В TBI от близко следим изискванията и може скоро да продължим с още частни пласирания или още веднъж да прибегнем до локалния или интернационалните пазари. Лихвите на централните банки, наподобява, доближават върха си и в някакъв миг идната година може и да стартират да се намаляват ", добави той. Голямата MREL конкуренция Проблемът с отговарянето на минималните условия за личен капитал и допустими отговорности е най-важен за междинните по мярка банки в България и изключително за тези, които не са част от интернационална банкова група. Най-големите играчи си набират нужните принадлежности от банките майки, които би трябвало да дават отговор на консолидирано равнище, тъй че там пласирането действително е изместено на по-горно равнище. За най-малките пък е признато, че нямат систематична значимост и не подлежат на преструктуриране, тъй че за тях действително няма спомагателна тежест и MREL на практика съответствува с условията им за финансова адекватност.
За локалните банки остава сами да си набират нужното финансиране. При междинните по мярка сумите не са внушителни и те съумяват да си обезпечат средствата посредством частни пласирания, най-често измежду близки лица. За по-големите като ПИБ обаче става въпрос за обилни размери и това е повода да се търси опит да се привлекат и външни вложители. Това обаче се оказва предизвикателно заради рисковия им профил и неинвестиционния клас рейтинг.
TBI банк не е с локална благосъстоятелност, само че няма и банка майка, тъй че и за нея стои задачата да си набави нужния регулаторен капитал пазарно. Тя е част от записаната в Люксембург 4finance Group, която предлага бързи заеми на 11 пазара. Като максимален акционер е посочен латвийският юрист Едгарс Дупатс с малко под 30%, а до 2022 година 49% са благосъстоятелност на Вера Бойко - майка на съветския милиардер Олег Бойко. След началото на войната в Украйна е подхванато акционерно преструктуриране, делът на Вера Бойко е трансфериран на членове на фамилията с украински паспорти и на други лица, а групата твърди, че няма значими акционери с съветско поданство. Самият Олег Бойко попадна в санкционни описи на Канада и Австралия, само че след заведено дело първата неотдавна го извади от там.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ