„Нова Македония“: Големият проблем на „малкият Шенген“
Скопие. Приключи ли процесът на европейско разширение? Въпреки всички заявления, тържествени изказвания, повторението на обещанията, дадени на срещата на върха на Европейски Съюз в Солун през 2003 година, процесът на европейско разширение наподобява е в застой. Неяснотите бяха в допълнение задълбочени от процеса на смяна на методологията на преговорния развой и групирането на актуалните 35 глави в шест клъстера. Несъмнено най-големият проблем обаче са оповестените наложителни референдуми за всяко бъдещо разширение на Европейски Съюз в някои от главните държави-членки. Като се има поради, че разширението от дълго време е непопулярна политическа тематика в Западна Европа, може единствено да се спекулира с резултата от референдума за разширение на Европейски Съюз с Македония или Сърбия или Албания в която и да е страна от Северозападна Европа, написа скопският вестник “Нова Македония “ в материал, показан без редакторска интервенция от името на създателя.
Вероятно заради тези аргументи започва самодейността за образуване на „ мини Шенген “, стартирана от сръбския президент Александър Вучич и албанския министър председател Еди Рама (веднага след едно от груповите визити на балканските водачи в Париж и срещите с френския президент Макрон). Тази самодейност включва и Македония. Естествено, страната влезе, че не е срещу всякаква концепция за балканско съдействие. Изглежда никой няма нищо срещу да се сътвори общ пазар на Балканите сред Македония, Сърбия, Албания, Черна гора, БиХ и Косово, както и да се сътвори балканска зона, където четирите основни правилото на общ европейски пазар за свободно придвижване ще се ползват изцяло за артикули, услуги и капитал. По-широката балканска конкуренция би била идеална да разсъни доста македонски институции, с цел да ги подтикне да стартират промени, като университетите да вземем за пример. Но това ще бъде и забележителна инжекция за македонската стопанска система, в случай че тя бъде реинтегрирана в част от някогашния югославски пазар, уголемен с Албания, с изключение на другите изгоди биха могли да се получат от новото свободно придвижване в цялата тази област.
Като се има поради обаче историята и географията на Балканите, в основата на „ дребния Шенген “ има огромен проблем. Тук геоикономиката елементарно се трансформира в геополитика и геокултура. А точно самата комбинация на страните, които влизат в самодейността, наподобява на опит за изцяло разрешаване на „ сръбския въпрос “ и „ албанския въпрос “ на Балканите. Оттук и скептицизмът, който съществува във връзка с „ мини Шенген “ в Сараево и Подгорица, само че също по този начин и в доста среди в Скопие (интересно е да се следи другият метод и разнообразни изказвания по отношение на този план на президента Пендаровски и премиера Заев). Страхът в Сараево, Подгорица и Скопие е, че релативизацията на границите на Балканите може елементарно да приключи с кристализация на нови граници, рамкирани в етнически проект. Всъщност даже в някогашна Югославия несъществуващите междурепубликански граници кристализираха в солидни междудържавни граници. Специален боязън внася логиката на актуалните " нон-пейпъри ", които се популяризират през последните няколко седмици, само че и на предходните оферти на някогашни западни дипломати и служили на Балканите, чиито възгледи за новите граници завоюваха доста огромна известност още преди няколко години. Спомените от 90-те години, само че и от други балкански десетилетия, когато положителните хрумвания завършваха с персонални нещастия на хиляди балкански фамилии, са към момента свежи.
Следователно Македония има основна позиция в целия план и би трябвало да употребява позицията си рационално, с желанието „ мини Шенген “ да получи вярната форма на откровено междудържавно съдействие и да се отстранен всички алтернативи за скрити планове и мислени сюжети. А точно, Македония би трябвало да изиска ясна политическа декларация от Сърбия и Албания, подписана от президента Вучич и премиера Рама, като основни политически фигури в тези страни и най-силните политици в по този начин наречените Западни Балкани. Тази политическа декларация би изразила ясните планове за основаване на общ пазар и за улеснение на връзката сред жителите и обществата на Балканския полуостров, с твърди гаранции за цялост на границите и още по-силно отричане от всевъзможни планове за основаване на етнически супердържави и прекрояване на сегашните балкански граници. Подобна декларация ще разреши на Македония да се трансформира в главния уредник на самодейността " мини Шенген " измежду останалите несигурни сътрудници в Западните Балкани, написа създателят.
Всъщност тъкмо в този момент е идеалният миг за такава стъпка, когато отвореното предложение на Сърбия за безвъзмездна имунизация за всички балкански жители на нейна територия сътвори големи натрупвания на благосклонност в целия район.
Скоро Европейският съюз ще би трябвало да даде финален отговор дали процесът на разширение е спрял, краткотрайно ли е спрян или Европейски Съюз към този момент е достигнал окончателните си граници. Независимо от европейския отговор, за Балканите би било най-добре да отговорят с общ балкански пазар, построен на равни начала, с обезпечени граници и свободно придвижване на жители, артикули, услуги и капитали. В книгата си " Дворецът на фантазиите " Исмаил Кадаре прелестно разказа силата на обединената албанска и славянска епопея, изпята дружно от албанските и славянските гуслари. Достатъчно мощна, с цел да раздруса и да сложи на колене могъщата тогава Османска империя. Тук е шансът да се настроим още веднъж и да създадем нов общ балкански епос, като най-хубавият отговор на съмнението на Европейски Съюз. Но това е допустимо единствено при почтен метод и обезпечено бъдеще за всяка нация и страна на Балканите, без да се да се опасява от започване на нови войни, в случай че някой в бъдеще още веднъж реши да кристализира релативизираните граници.
Превод: Юлиян Марков
Вероятно заради тези аргументи започва самодейността за образуване на „ мини Шенген “, стартирана от сръбския президент Александър Вучич и албанския министър председател Еди Рама (веднага след едно от груповите визити на балканските водачи в Париж и срещите с френския президент Макрон). Тази самодейност включва и Македония. Естествено, страната влезе, че не е срещу всякаква концепция за балканско съдействие. Изглежда никой няма нищо срещу да се сътвори общ пазар на Балканите сред Македония, Сърбия, Албания, Черна гора, БиХ и Косово, както и да се сътвори балканска зона, където четирите основни правилото на общ европейски пазар за свободно придвижване ще се ползват изцяло за артикули, услуги и капитал. По-широката балканска конкуренция би била идеална да разсъни доста македонски институции, с цел да ги подтикне да стартират промени, като университетите да вземем за пример. Но това ще бъде и забележителна инжекция за македонската стопанска система, в случай че тя бъде реинтегрирана в част от някогашния югославски пазар, уголемен с Албания, с изключение на другите изгоди биха могли да се получат от новото свободно придвижване в цялата тази област.
Като се има поради обаче историята и географията на Балканите, в основата на „ дребния Шенген “ има огромен проблем. Тук геоикономиката елементарно се трансформира в геополитика и геокултура. А точно самата комбинация на страните, които влизат в самодейността, наподобява на опит за изцяло разрешаване на „ сръбския въпрос “ и „ албанския въпрос “ на Балканите. Оттук и скептицизмът, който съществува във връзка с „ мини Шенген “ в Сараево и Подгорица, само че също по този начин и в доста среди в Скопие (интересно е да се следи другият метод и разнообразни изказвания по отношение на този план на президента Пендаровски и премиера Заев). Страхът в Сараево, Подгорица и Скопие е, че релативизацията на границите на Балканите може елементарно да приключи с кристализация на нови граници, рамкирани в етнически проект. Всъщност даже в някогашна Югославия несъществуващите междурепубликански граници кристализираха в солидни междудържавни граници. Специален боязън внася логиката на актуалните " нон-пейпъри ", които се популяризират през последните няколко седмици, само че и на предходните оферти на някогашни западни дипломати и служили на Балканите, чиито възгледи за новите граници завоюваха доста огромна известност още преди няколко години. Спомените от 90-те години, само че и от други балкански десетилетия, когато положителните хрумвания завършваха с персонални нещастия на хиляди балкански фамилии, са към момента свежи.
Следователно Македония има основна позиция в целия план и би трябвало да употребява позицията си рационално, с желанието „ мини Шенген “ да получи вярната форма на откровено междудържавно съдействие и да се отстранен всички алтернативи за скрити планове и мислени сюжети. А точно, Македония би трябвало да изиска ясна политическа декларация от Сърбия и Албания, подписана от президента Вучич и премиера Рама, като основни политически фигури в тези страни и най-силните политици в по този начин наречените Западни Балкани. Тази политическа декларация би изразила ясните планове за основаване на общ пазар и за улеснение на връзката сред жителите и обществата на Балканския полуостров, с твърди гаранции за цялост на границите и още по-силно отричане от всевъзможни планове за основаване на етнически супердържави и прекрояване на сегашните балкански граници. Подобна декларация ще разреши на Македония да се трансформира в главния уредник на самодейността " мини Шенген " измежду останалите несигурни сътрудници в Западните Балкани, написа създателят.
Всъщност тъкмо в този момент е идеалният миг за такава стъпка, когато отвореното предложение на Сърбия за безвъзмездна имунизация за всички балкански жители на нейна територия сътвори големи натрупвания на благосклонност в целия район.
Скоро Европейският съюз ще би трябвало да даде финален отговор дали процесът на разширение е спрял, краткотрайно ли е спрян или Европейски Съюз към този момент е достигнал окончателните си граници. Независимо от европейския отговор, за Балканите би било най-добре да отговорят с общ балкански пазар, построен на равни начала, с обезпечени граници и свободно придвижване на жители, артикули, услуги и капитали. В книгата си " Дворецът на фантазиите " Исмаил Кадаре прелестно разказа силата на обединената албанска и славянска епопея, изпята дружно от албанските и славянските гуслари. Достатъчно мощна, с цел да раздруса и да сложи на колене могъщата тогава Османска империя. Тук е шансът да се настроим още веднъж и да създадем нов общ балкански епос, като най-хубавият отговор на съмнението на Европейски Съюз. Но това е допустимо единствено при почтен метод и обезпечено бъдеще за всяка нация и страна на Балканите, без да се да се опасява от започване на нови войни, в случай че някой в бъдеще още веднъж реши да кристализира релативизираните граници.
Превод: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ