Как Тато сбърка Килифарево с Калофер и го направи град
Скъпи мемоари пазят по-възрастните поданици на Килифарево от далечната към този момент 1973 година, написа в новия си брой регионалният седмичник „ Кореспондент “. Именно тогава близкото до Велико Търново село е оповестено за град. На празненството идва съвсем цялото управление на Българска комунистическа партия, отпред с държавния водач Тодор Живков.
Оказва се, че китното селце става град, заради неточност в географските знания на Тато. До последно Първият си мислел, че става въпрос за Калофер.
В детайлите на тези дни и духът на времето навлиза историкът Михаил Стойчев, който живее в Килифарево и е организатор в Регионалния исторически музей.
Той споделя, че концепцията село Килифарево да стане град се заражда през 70-те години на предишния век към 50-годишния празник на Деветоюнското въстание, който се празнува през 1973 година Килифаревци взимат ефективно присъединяване в този протест и се готвят да отбележат славно годишнината.
В началото на месец май 1973 година делегация в състав първия секретар на Общинския партиен комитет Никола Атанасов, кмета Петко Куцаров и шефа на локалното учебно заведение Иван Трифонов отпътува за София, с цел да види до каква степен е стигнало изпратеното по формален път предложение Килифарево да стане град и да връчи персонално предложения на Тодор Живков, Пенчо Кубадински и Добри Джуров да участват на тържествата в селото. Но задачата се проваля.
По-късно първенците отиват и при Димитър Туджаров – някогашен ръководител на Окръжния национален съвет във Велико Търново.
Михаил Стойчев в детайли разказва по какъв начин се развиват по-нататък събитията. „ Той (Туджаров, б.р.) от своя страна ги завежда при Пенчо Кубадински, взел персонално присъединяване като пълководец при построяването на „ Прохода само че Републиката ” и е отсядал в Килифарево. На кафе и коняк стартира диалога с него.
След като тримата излагат аргументите за своето посещаване и предават персоналните предложения за присъединяване в юнските тържества, Кубадински се обажда на Тодор Живков и му споделя за предлагането на килифарци. Държавният глава дава своето единодушие Килифарево да стане град и приема поканата за присъединяване в тържеството, което е планувано от Кубадински за 10 юни. След това в телефонен диалог подрежда на Пеко Таков: „ Другарят Живков сподели да изготвиш указа ”.
Речено-сторено. Всичко по-насетне се развива безпрепятствено по сюжет. Селото незабавно се излъсква и благоустроява,за да посрещне видните си посетители, измежду които е и персонално другарят Тодор Живков. Именно от приветствието на Първия излиза наяве, че зелената светлина за погражданяването на Килифарево е дадена, поради… комплициране на географията.
Той тържествено поздравява от трибуната „ жителите на най-младия социалистически град в България – Калофер “.
Оказва се, че китното селце става град, заради неточност в географските знания на Тато. До последно Първият си мислел, че става въпрос за Калофер.
В детайлите на тези дни и духът на времето навлиза историкът Михаил Стойчев, който живее в Килифарево и е организатор в Регионалния исторически музей.
Той споделя, че концепцията село Килифарево да стане град се заражда през 70-те години на предишния век към 50-годишния празник на Деветоюнското въстание, който се празнува през 1973 година Килифаревци взимат ефективно присъединяване в този протест и се готвят да отбележат славно годишнината.
В началото на месец май 1973 година делегация в състав първия секретар на Общинския партиен комитет Никола Атанасов, кмета Петко Куцаров и шефа на локалното учебно заведение Иван Трифонов отпътува за София, с цел да види до каква степен е стигнало изпратеното по формален път предложение Килифарево да стане град и да връчи персонално предложения на Тодор Живков, Пенчо Кубадински и Добри Джуров да участват на тържествата в селото. Но задачата се проваля.
По-късно първенците отиват и при Димитър Туджаров – някогашен ръководител на Окръжния национален съвет във Велико Търново.
Михаил Стойчев в детайли разказва по какъв начин се развиват по-нататък събитията. „ Той (Туджаров, б.р.) от своя страна ги завежда при Пенчо Кубадински, взел персонално присъединяване като пълководец при построяването на „ Прохода само че Републиката ” и е отсядал в Килифарево. На кафе и коняк стартира диалога с него.
След като тримата излагат аргументите за своето посещаване и предават персоналните предложения за присъединяване в юнските тържества, Кубадински се обажда на Тодор Живков и му споделя за предлагането на килифарци. Държавният глава дава своето единодушие Килифарево да стане град и приема поканата за присъединяване в тържеството, което е планувано от Кубадински за 10 юни. След това в телефонен диалог подрежда на Пеко Таков: „ Другарят Живков сподели да изготвиш указа ”.
Речено-сторено. Всичко по-насетне се развива безпрепятствено по сюжет. Селото незабавно се излъсква и благоустроява,за да посрещне видните си посетители, измежду които е и персонално другарят Тодор Живков. Именно от приветствието на Първия излиза наяве, че зелената светлина за погражданяването на Килифарево е дадена, поради… комплициране на географията.
Той тържествено поздравява от трибуната „ жителите на най-младия социалистически град в България – Калофер “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ