Шипката е наричана още дивата роза. Древните гърци я свързвали

Шипката е наричана още „ дивата роза ”. Древните гърци я свързвали с богинята на хубостта, която щом научила за гибелта на своя обичан Адонис, се втурнала към него през гъстите шипкови шубраци.

Мъката й била толкоз огромна, че не забелязвала по какъв начин бодливите шипове дерат нежната й кожа. Всяка капка кръв, която паднала върху зелените клончета, се превръщала в алена роза. Прекрасния младеж богинята трансформирала в анемона. И от този момент, когато в гората цъфнат анемониите, иглите на шипката се скриват от прелестни розови цветове.

Българинът от много време цени шипката като повсеместен лек и хранителен източник. „ Дивата роза ” е необятно употребена в националната медицина, като източник на витамини, които покачват защитните сили на организма. Тези плодове нямат аналог в растителния свят по наличието на витамин С. В 100 гр. се съдържа към 2 гр. от него.

Съдържанието на минерални соли също е високо - калиеви, магнезиеви, фосфорни, калциеви и други В плодовете може да бъде открит и неповторим естествен комплекс от натурален витамин А, както и незаменими мастни киселини (Омега-3 и Омега-6), в композиция с мощни антиоксиданти. Те вършат кожата здрава, еластична и млада, като доста отстраняват признаците на нейното остаряване.

У нас, шипки могат да се срещнат съвсем на всякъде. Също по този начин, заради многото качества на шипката, култивираният и вид към този момент се отглежда и в дворните градини. Този плод е скромен и вирее на всички места.

Но би трябвало да се знае, че плодовете на еднакъв шубрак, огряван неравномерно от слънцето, се разграничават по наличие на витамин С. Тези с продълговата форма и оцветени в тъмнокафяво също са по-богати на витамини.

Беритбата на шипките е най-добре да се реализира няколко дни преди всеобщото узряване. Плодовете би трябвало да са оранжево-червени и твърди. Недозрелите, както и презрелите, нямат нужните качества. Периода стартира през септември и продължава до рухването на сланите.

Следва сушенето. Обраните шипки се съхраняват до 24 часа при температура до 10 градуса. При сушене в домашни условия най-много се практикува естественото сушене:

Плодовете се преглеждат и почистват от развалените, както и от всевъзможни листа и клончета. Разрязват се на две и се почистват семената. Разстилат се на слой с 5-6 см. дебелина и се слагат в сухи, проветриви пространства. От време на време се разбъркват. След няколко дни са подготвени. Могат да се съхраняват в пликове или кутии, в стаи със междинна температура.

Ако решите да сушите шипките термично, най-удачно е да го извършите във фурната. По този метод витамините се също се резервират. Температурата не би трябвало да бъде по-висока 40-50 градуса и да се покачва непрестанно, само че едва. Вратата се отваря постоянно и плодовете се разбъркват.

Добре изсушените при напън се чупят. След изсушаване още веднъж се преглеждат и възможни примеси и семена се отстраняват, като при естественото сушене. Съхраняват се в добре затворени стъклени буркани, тъй като са доста хигроскопични.

Съдържанието на витамин С при сушене на шипките се резервира съвсем същото, каквото е и в пресните плодове. Вече изсушени, шипките се употребяват за чай, напитки, стрити на прахуляк, за настойки.