Някои смятат, че шиладжитът е „еликсир на живота“, но какво казва науката
Шиладжитът е мрачно лепкаво вещество, което се употребява в обичайна медицина от хиляди години. Въпреки че липсва изчерпателен разбор на тази катраноподобна слуз, някои модерни проучвания демонстрират, че част от изгоди, които ѝ се приписват, може и да се окажат истина.
„ Хербоминералната “ субстанция произлиза от високопланински скали, нормално в Хималаите и Тибетските планини, макар че може да се набави и от редица планини в Азия и Южна Америка.
Създава се при последователното разграждане на растения и органични субстанции от микроби в продължение на дълги интервали от време.
Той е извънредно богат на десетки минерали, най-много на фулвова киселина, за която се твърди, че е главната му дейна съставна част. Фулвовата киселина се основава при извънредно бавното разграждане на органични субстанции и може да се открие в глината, пясъка, торфа, планинските скали и тиня.
Преводите се разграничават, само че на античния език санскрит се твърди, че „ шиладжит “ значи „ унищожител на слабостта “ или „ поробител на скалите “. В взаимозависимост от това къде се намирате по света, той се среща и под редица разнообразни имена, най-много мумиджо.
Шилажитът е доста тъмнокафяв, граничещ с черно, и е мощно вискозен (гъст и леплив) като катран или смола. Въпреки това той е разтворим във вода и постоянно се употребява по този метод.
Обикновено се свързва с аюрведа – антична лечебна система, зародила в Индия – макар че има сведения за потреблението му и от древногръцки, римски, китайски и централноазиатски лекари. Според легендата Александър Велики е употребявал „ планински сълзи “ – съгласно някои считани за шилажит – за лечение на военни рани по време на експедицията си в Индия.
Съществуват непотвърдени сведения, че шилажитът се употребява за безчет цели, най-много за увеличение на „ енергийния живот “ и възстановяване на дълголетието. Що се отнася до научните проучвания, има няколко, които демонстрират, че той дава обещаващи резултати за избрани здравословни проблеми. Въпреки това доста от тези изследвания са дребни или са извършени единствено върху лабораторни животни, което значи, че към техните изводи би трябвало да се подхожда внимателно.
Понякога се популяризира и като мощен афродизиак. Въпреки че няма директни изследвания за това, други проучвания демонстрират, че може да се употребява за лекуване на ниски равнища на тестостерон. В изследване, извършено измежду 96 здрави мъже на възраст от 45 до 55 години, на половината от тях е обещано плацебо, а на другата половина – 250 мг рафиниран шиладжит два пъти на ден. След 90 дни участниците, които приемали пречистения шилажит, имали доста по-високи равнища на тестостерон спрямо групата на плацебо.
В друго изследване 60 мъже с проблеми с плодовитостта одобряват шиладжит два пъти на ден в продължение на 90 дни след хранене. След 90-дневно лекуване при повече от 60% от участниците се следи нарастване на общия брой сперматозоиди, а подвижността на самите сперматозоиди се е нараснала с 12%.
Един екип от учени изследва дали може да се употребява при лекуването на заболяването на Алцхаймер, базирайки се на неговите „ евентуални прокогнитивни “ свойства. И в последна сметка те показват доказателства, че шилажитът е оказал помощ на мозъчните кафези на плъхове да порастват в петриева паница. Освен това те настояват, че веществото може да има избрани свойства, които стопират натрупването на тау протеини, считани за директна причина за заболяването на Алцхаймер и други невродегенеративни болести. Това обаче е самоуверено изказване, което се нуждае от повече доказателства.
Понякога шилажитът се популяризира като средство против отмалялост и заспалост, по тази причина в едно изследване, извършено измежду 63 дейни мъже, е изследвано дали той може да помогне за „ провокираното от отмалялост понижаване на мускулната мощ “. Резултатите от проучването демонстрират, че тези, които са приемали добавката, са били по-малко изтощени и са задържали по-добре оптималната мускулна мощ.
Добрата вест е, че шилажитът се счита за безвреден и има минимални странични резултати. Важно е обаче да не е недопечен, а модифициран, защото може да бъде нечист с нежелани странични артикули, като патогени и тежки метали.
Също по този начин е допустимо да се появи алергия към веществото, тъй че би трябвало да го приемате единствено след консултация с доктор.
