Зеленчукопроизводител се върна във времето на соца и шокира с разкрития
Шампоан от български зелени домати се правел преди време в Германия. Години наред зеленчукът се изнасял с тонове за тамошно козметично дружество, само че след разпада на ТКЗС-тата експортът секнал.
Ценната суровина се изкупувала от региона на Чешнегирово. Любопитната история описа Костадин Радков - потомствен фермер и производител на разнообразни зеленчуци в Чешнегирово, написа "Марица ".
На 55 декара той и фамилията му отглеждат няколко типа пипер, домати, зеле, пъпеши, зелен лук и други Плътно до него в бизнеса са брачната половинка и синът му. Фамилията бе хазаин на открит ден на тематика "Добри индустриални практики и вярна растителна отбрана ".
Няма да не помни фамозния немски шампоан „ Голд “, който се правеше от зелени домати, които гледахме с хиляди декари. Още е пред очите ми неговата картинка. Бях дете на 8-9 години и помагах на баба ми при беритбата на доматите.
Тогава тя работеше в бившето Трудово-кооперативно земеделско стопанство, настрана всяко семейство можеше да си гледа домати на акомпанимент (дейност по авансово съглашение за възнаграждение съгласно размера на работата, а не съгласно времетраенето <210>).
Германците бяха толкоз удовлетворени от нашите зелени домати, че за една Коледа бяха изпратили за дарове няколко кашона с шампоан и за всяко семейство от селото имаше по два броя, спомня си Костадин Радков.
За разлика от в този момент през тези години не е имало проблем с реализацията на продукцията. Освен за Германия нашите домати заминавали и за някогашния Съюз на съветските социалистически републики. За западната страна се изпращали единствено зелени, а за Съветския съюз заминавали полуузрели - с така наречен алена звезда в основата.
Сега е назад - би трябвало да се борим с вноса. Вносните зеленчуци се продават на по-ниска цена от българските, заради което сме принудени и ние да понижаваме цените.
В тази връзка бихме желали държавното управление да прояви схващане и да контролира пазарите, както и да ограничи вноса, който убива българския производител. Съгласен съм, че без импорт не може, всички производители дружно не можем да изхраним България, само че вносът би трябвало да е управлява.
Още повече че през зимата метеорологичните условия не допускат всеобщо произвеждане. Но в случай че се основат положителни условия, младежите, вместо да вървят на открито, да стават чираци и да се отделят от фамилиите си, ще остават тук, ще имат по-добро бъдеще и нещата като цяло ще тръгнат по-добре, безапелационен е Радков.
Той е измежду малцината аграрни производители, който няма и лев заем. Не е усвоил и европейски дотации по Програмата за развиване на селските региони. Всичко реализира със лични средства, а част от облагата реинвестира в стопанството.
Субсидиите за зеленчукопроизводството са оскъдни
Средствата стигат единствено са едно оране и чизеловане на площите. А себестойността на декар от сеитбата до брането, с включени торове, препарати и други нужни индустриални консумативи, излиза от 800 до 1000 лева на декар. Оттам нататък всичко зависи от природно-климатичните условия.
Тази пролет беше доста неприятна, имахме доста дъждове. Наложи се да създадем доста спомагателни разноски, главно за препарати за растителна отбрана. Някои площи бяха залети с вода. На част от пипера листата окапаха, другия успяхме да го спасим. Мога да кажа, че към този момент смогнахме с заболяванията и се надяваме да няма повече аномалии с времето, с цел да можем да продължим напред.
Костадин Радков съвсем целогодишно обезпечава работа на 10 до 15 души. В зеленчукопроизводството има доста ръчен труд. Като цяло земеделският труд е тежък. Не е като приказката „ Бодни пръчка, пийни винце “, желае се неизменност и непримиримост.
Кооперативите ще улеснят продажбите
Относно по-лесната реализация на продукцията фермерът препоръчва у нас да се образуват кооперативи, каквито има в други страни. По този метод всеки от нас ще знае каква просвета и какъв брой декара от нея ще отглежда.
Да има изкупвателни пунктове както едно време, тъй като на нас, производителите, работата не ни е да вървим по тържища и пазари, с цел да продаваме, тъй като след това сме неработоспособни. Затова считам, че бъдещето е в кооперативите. Да се обединим, да даваме продукцията на едно място и да сме единни на пазара.
Ако има обезпечени пазари, сигурен съм, че хората ще се върнат към земята и ще отглеждат доста повече, уверен е Костадин Радков.
Ценната суровина се изкупувала от региона на Чешнегирово. Любопитната история описа Костадин Радков - потомствен фермер и производител на разнообразни зеленчуци в Чешнегирово, написа "Марица ".
На 55 декара той и фамилията му отглеждат няколко типа пипер, домати, зеле, пъпеши, зелен лук и други Плътно до него в бизнеса са брачната половинка и синът му. Фамилията бе хазаин на открит ден на тематика "Добри индустриални практики и вярна растителна отбрана ".
Няма да не помни фамозния немски шампоан „ Голд “, който се правеше от зелени домати, които гледахме с хиляди декари. Още е пред очите ми неговата картинка. Бях дете на 8-9 години и помагах на баба ми при беритбата на доматите.
Тогава тя работеше в бившето Трудово-кооперативно земеделско стопанство, настрана всяко семейство можеше да си гледа домати на акомпанимент (дейност по авансово съглашение за възнаграждение съгласно размера на работата, а не съгласно времетраенето <210>).
Германците бяха толкоз удовлетворени от нашите зелени домати, че за една Коледа бяха изпратили за дарове няколко кашона с шампоан и за всяко семейство от селото имаше по два броя, спомня си Костадин Радков.
За разлика от в този момент през тези години не е имало проблем с реализацията на продукцията. Освен за Германия нашите домати заминавали и за някогашния Съюз на съветските социалистически републики. За западната страна се изпращали единствено зелени, а за Съветския съюз заминавали полуузрели - с така наречен алена звезда в основата.
Сега е назад - би трябвало да се борим с вноса. Вносните зеленчуци се продават на по-ниска цена от българските, заради което сме принудени и ние да понижаваме цените.
В тази връзка бихме желали държавното управление да прояви схващане и да контролира пазарите, както и да ограничи вноса, който убива българския производител. Съгласен съм, че без импорт не може, всички производители дружно не можем да изхраним България, само че вносът би трябвало да е управлява.
Още повече че през зимата метеорологичните условия не допускат всеобщо произвеждане. Но в случай че се основат положителни условия, младежите, вместо да вървят на открито, да стават чираци и да се отделят от фамилиите си, ще остават тук, ще имат по-добро бъдеще и нещата като цяло ще тръгнат по-добре, безапелационен е Радков.
Той е измежду малцината аграрни производители, който няма и лев заем. Не е усвоил и европейски дотации по Програмата за развиване на селските региони. Всичко реализира със лични средства, а част от облагата реинвестира в стопанството.
Субсидиите за зеленчукопроизводството са оскъдни
Средствата стигат единствено са едно оране и чизеловане на площите. А себестойността на декар от сеитбата до брането, с включени торове, препарати и други нужни индустриални консумативи, излиза от 800 до 1000 лева на декар. Оттам нататък всичко зависи от природно-климатичните условия.
Тази пролет беше доста неприятна, имахме доста дъждове. Наложи се да създадем доста спомагателни разноски, главно за препарати за растителна отбрана. Някои площи бяха залети с вода. На част от пипера листата окапаха, другия успяхме да го спасим. Мога да кажа, че към този момент смогнахме с заболяванията и се надяваме да няма повече аномалии с времето, с цел да можем да продължим напред.
Костадин Радков съвсем целогодишно обезпечава работа на 10 до 15 души. В зеленчукопроизводството има доста ръчен труд. Като цяло земеделският труд е тежък. Не е като приказката „ Бодни пръчка, пийни винце “, желае се неизменност и непримиримост.
Кооперативите ще улеснят продажбите
Относно по-лесната реализация на продукцията фермерът препоръчва у нас да се образуват кооперативи, каквито има в други страни. По този метод всеки от нас ще знае каква просвета и какъв брой декара от нея ще отглежда.
Да има изкупвателни пунктове както едно време, тъй като на нас, производителите, работата не ни е да вървим по тържища и пазари, с цел да продаваме, тъй като след това сме неработоспособни. Затова считам, че бъдещето е в кооперативите. Да се обединим, да даваме продукцията на едно място и да сме единни на пазара.
Ако има обезпечени пазари, сигурен съм, че хората ще се върнат към земята и ще отглеждат доста повече, уверен е Костадин Радков.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ