Мила Искренова, хореограф: Танцът се ражда и умира на сцената
Седмица, отдадена на филми за типичен и съвременен танц, стартира през вчерашния ден и ще продължи до 30 септември в кино " Люмиер Лидл ". " Танц Филм Фест " е първата от тематичните кино седмици, които предхождат тазгодишното издание на " Киномания ". В програмата са включени както премиерни, по този начин и трансформирали се към този момент в класика заглавия в другите жанрове от танцовото изкуство. Всички филми, включени в програмата на фестивала, ще бъдат показани единствено по един път.
" Дневник " беседва с хореографа Мила Искренова за първото издание на " Танц Филм Фест ".
Защо е належащо да има сходен фестивал в България?
- Появата на този фестивал е напълно закономерна, като се има поради неимоверното развиване на актуалния танц през последните години у нас. Даже е малко позакъснял, само че тук нещата по принцип се случват с известно забавяне. Преди години спорадични прожекции на филми с танц се проведоха от Червената къща или от някои обособени персони като Златко Гулеков да вземем за пример, когато беше шеф на Сливенския спектакъл. Явно към този момент е настъпил моментът, в който танцът да се показва във всичките му измерения и по всевъзможни способи. Тази година стартира да излиза и " Списание за танц ", което запълва друга огромна дългогодишна празнота. Танцът, изключително актуалният, се движи постоянно малко напред във времето по отношение на откритите показа за танц и с цел да бъде свестен, е значимо да се познава неговият произход, както и въобще историческото му развиване. Танцът е непрекъснато надграждане, което минава в революционни скокове и това може да се усети ненапълно посредством филмите, показани на фестивала.
Каква е връзката сред танца и киното?
- Филмирането на танца е жизненоважно, защото той е ефимерно изкуство. Танцът се ражда и умира на сцената, тъй като всяко осъществяване е неповторимо. Няма " ноти ", както в музиката, с които да се запише едно танцово произведение, а всички съществуващи способи за записване на танца дават единствено приблизителна визия за придвижванията и стъпките, само че не и за характера и излъчването на изпълнителя. Затова филмирането на танца е изключително значимо и скъпо от документално-историческа и естетическа позиция. Има фрагменти, непокътнати от първите осъществявания на немските модернисти, има филмирани осъществявания на Айседора Дънкан. В по-ново време английската натрупа DV8 Physical Theatre направи гражданска война със своите танцови пиеси, основани особено с цел да бъдат снимани. Има доста образци за филмиран танц, само че това е изключително комплицирана работа от операторска и режисьорска позиция.
Кои са обичаните Ви филми от тази " категория "?
- Не мога да посоча нещо съответно, само че има доста, които са ми правили потресаващо усещане. Например " Картини от една галерия " (Pictures at an exhibition) на канадеца Мос Медлетън с танцьорите на MOMIX е нещо незабравимо - едно изцяло необременено и изненадващо автентично тълкувание на музиката на Мусоргски в танц и визия. Както и Enter Achilles на DV8 Physical Theatre е неповторим и непостижим пример в жанра физически спектакъл. През 70-те години имаше взрив на хрумвания в танца, които тук доближиха със забавяне от 20-30 години с помощта на техните кино версии. Спомням си първата ми среща с творчеството на Пина Бауш – беше прожекция на " Кафе Мюлер " в Дома на киното през 80-те... Това беше шоково прекарване. Същото важи за танца буто, който гледах за пръв път филмиран в Париж през 1995 година Харесвам също Amelia La La La Human Steps на хореографа Едуард Лок – невероятна операторска работа, постмодерна хармония в съвършена минималистична форма.
Добре, че са филмите, с цел да запазят вечно тези знакови спектакли, без които днешният танц не би могъл да бъде свестен. Тези филми съхраняват и показват еволюцията на танцовото мислене. В доста случаи актуалните хореографи вършат в спектаклите си препратки към историята на танца и в случай че тя тъне в неопределеност, фенът остава с лимитирана сетивност и ощетени усещания.
Смятате ли, че другите форми на танц са добре показани в програмата?
- Да, мисля, че програмата е атрактивна, добре уравновесена сред известно и по-малко известно. Тя не е особено систематизирана по някакъв естетически или последователен принцип, само че показва внушителни и знакови фигури и мостри от разнообразни столетия в танца. Има типичен балет - " Лебедово езеро " с Марго Фонтейн, която имах щастието да виждам онлайн с Английския кралски балет в Софийската опера на 5-годишна възраст и поради която пожелах да стана балерина. Представени са също Айседора Дънкан – неординерната и стихийна предтеча на съвремения танц, Морис Бежар, който е философът в танца на 20 век, Пина Бауш – извънреден постмодерен феномен, който занапред ще бъде разгадаван, Баришников – талантлив танцьор и актьор с основна писмен знак, както и необикновено чувственият актуален израелски хореограф Охад Нахарин. Това са фигури, които бележат върхове в развиването на танцовото изкуство. Добре е, че се стартира с най-високото равнище, тъй като то задава критериите и основава усета.
Какво бихте посъветвали уредниците за изданието през идната година?
- О, надали има нужда да бъдат съветвани. Бих им поискала да продължат със същата въодушевена интензивност. Единствено би могло да се разшири историко-теоретичното показване на спектаклите и личностите, тъй като подтекстът прави усещанията по-ясни.
Кои са филмите, които съставляват интерес за Вас?
- " Кафе Мюлер " да вземем за пример, който съм гледала безчет пъти, бих гледала още веднъж на огромен екран. Интересен ми е и филмът за Айседора Дънкан, още повече че е с Ванеса Редгрейв, която доста одобрявам. Непременно ще виждам кино лентата за Охад Нахарин, който е един от обичаните ми хореографи и за който имаме вяра, че ще бъде показан от балет " Арабеск ". Изобщо ще видя какво ще си подаря като продължение на красивите есенни вечери – все ще е красиво....
" Дневник " беседва с хореографа Мила Искренова за първото издание на " Танц Филм Фест ".
Защо е належащо да има сходен фестивал в България?
- Появата на този фестивал е напълно закономерна, като се има поради неимоверното развиване на актуалния танц през последните години у нас. Даже е малко позакъснял, само че тук нещата по принцип се случват с известно забавяне. Преди години спорадични прожекции на филми с танц се проведоха от Червената къща или от някои обособени персони като Златко Гулеков да вземем за пример, когато беше шеф на Сливенския спектакъл. Явно към този момент е настъпил моментът, в който танцът да се показва във всичките му измерения и по всевъзможни способи. Тази година стартира да излиза и " Списание за танц ", което запълва друга огромна дългогодишна празнота. Танцът, изключително актуалният, се движи постоянно малко напред във времето по отношение на откритите показа за танц и с цел да бъде свестен, е значимо да се познава неговият произход, както и въобще историческото му развиване. Танцът е непрекъснато надграждане, което минава в революционни скокове и това може да се усети ненапълно посредством филмите, показани на фестивала.
Каква е връзката сред танца и киното?
- Филмирането на танца е жизненоважно, защото той е ефимерно изкуство. Танцът се ражда и умира на сцената, тъй като всяко осъществяване е неповторимо. Няма " ноти ", както в музиката, с които да се запише едно танцово произведение, а всички съществуващи способи за записване на танца дават единствено приблизителна визия за придвижванията и стъпките, само че не и за характера и излъчването на изпълнителя. Затова филмирането на танца е изключително значимо и скъпо от документално-историческа и естетическа позиция. Има фрагменти, непокътнати от първите осъществявания на немските модернисти, има филмирани осъществявания на Айседора Дънкан. В по-ново време английската натрупа DV8 Physical Theatre направи гражданска война със своите танцови пиеси, основани особено с цел да бъдат снимани. Има доста образци за филмиран танц, само че това е изключително комплицирана работа от операторска и режисьорска позиция.
Кои са обичаните Ви филми от тази " категория "?
- Не мога да посоча нещо съответно, само че има доста, които са ми правили потресаващо усещане. Например " Картини от една галерия " (Pictures at an exhibition) на канадеца Мос Медлетън с танцьорите на MOMIX е нещо незабравимо - едно изцяло необременено и изненадващо автентично тълкувание на музиката на Мусоргски в танц и визия. Както и Enter Achilles на DV8 Physical Theatre е неповторим и непостижим пример в жанра физически спектакъл. През 70-те години имаше взрив на хрумвания в танца, които тук доближиха със забавяне от 20-30 години с помощта на техните кино версии. Спомням си първата ми среща с творчеството на Пина Бауш – беше прожекция на " Кафе Мюлер " в Дома на киното през 80-те... Това беше шоково прекарване. Същото важи за танца буто, който гледах за пръв път филмиран в Париж през 1995 година Харесвам също Amelia La La La Human Steps на хореографа Едуард Лок – невероятна операторска работа, постмодерна хармония в съвършена минималистична форма.
Добре, че са филмите, с цел да запазят вечно тези знакови спектакли, без които днешният танц не би могъл да бъде свестен. Тези филми съхраняват и показват еволюцията на танцовото мислене. В доста случаи актуалните хореографи вършат в спектаклите си препратки към историята на танца и в случай че тя тъне в неопределеност, фенът остава с лимитирана сетивност и ощетени усещания.
Смятате ли, че другите форми на танц са добре показани в програмата?
- Да, мисля, че програмата е атрактивна, добре уравновесена сред известно и по-малко известно. Тя не е особено систематизирана по някакъв естетически или последователен принцип, само че показва внушителни и знакови фигури и мостри от разнообразни столетия в танца. Има типичен балет - " Лебедово езеро " с Марго Фонтейн, която имах щастието да виждам онлайн с Английския кралски балет в Софийската опера на 5-годишна възраст и поради която пожелах да стана балерина. Представени са също Айседора Дънкан – неординерната и стихийна предтеча на съвремения танц, Морис Бежар, който е философът в танца на 20 век, Пина Бауш – извънреден постмодерен феномен, който занапред ще бъде разгадаван, Баришников – талантлив танцьор и актьор с основна писмен знак, както и необикновено чувственият актуален израелски хореограф Охад Нахарин. Това са фигури, които бележат върхове в развиването на танцовото изкуство. Добре е, че се стартира с най-високото равнище, тъй като то задава критериите и основава усета.
Какво бихте посъветвали уредниците за изданието през идната година?
- О, надали има нужда да бъдат съветвани. Бих им поискала да продължат със същата въодушевена интензивност. Единствено би могло да се разшири историко-теоретичното показване на спектаклите и личностите, тъй като подтекстът прави усещанията по-ясни.
Кои са филмите, които съставляват интерес за Вас?
- " Кафе Мюлер " да вземем за пример, който съм гледала безчет пъти, бих гледала още веднъж на огромен екран. Интересен ми е и филмът за Айседора Дънкан, още повече че е с Ванеса Редгрейв, която доста одобрявам. Непременно ще виждам кино лентата за Охад Нахарин, който е един от обичаните ми хореографи и за който имаме вяра, че ще бъде показан от балет " Арабеск ". Изобщо ще видя какво ще си подаря като продължение на красивите есенни вечери – все ще е красиво....
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ