Птицата киви
Само при споменаване на думата киви ни залива вълна от екзотични показа. За превъзходен апетитен и апетитен зелен плод и за странна птица без криле, единствена по рода си. И в случай че ободряващия плод провокира единствено асоциации, дразнещи вкусовите рецептори, то визията за безкрилата птица киви незабавно ни наумява за нещо извънредно, което наподобява еднообразно на бозайник и на птица и в последна сметка ни кара да се чудим какво е това необичайно творение на природата. Без подозрение тази новозеландска птица е неповторима. И е дала името си на екзотичния плод.
Класификация на киви
Птиците киви са разказани за първи път през ХІХ век. Латинското название, което получават, е Aptеryx. В превод значи безусловно без крило. Произходът на термина е от старогръцки, където първата писмен знак значи липса, а останалата част от думата значи крило. Популярното име на птицата - киви идва от езика на маорите. С двата детайла на думата, ки и ви, маорите имитирали песента на птицата. Отделно някои от типовете киви си имат локални маорски названия.
Според класификациите родът птици се числи към Щраусоподобните. Има и друга подредба, която ги слага в обособен разред - Кивоподобни.
Родът на кивитата се дели на три типа - Кафяво, Голямо петнисто и Малко петнисто киви. Те настрана се разделят на подвидове, само че в действителност странните птици не са толкоз доста, колкото наподобява съгласно класификациите, тъй като те обитават един относително дребен ареал - островите на Нова Зеландия.
Произход на птицата киви
За един дълъг интервал от време в науката е съществувала заблудата, че кивито произлиза от друга птица без крила, това е гигантската птица моа, която е изчезнала към този момент. Генетични проучвания на ДНК в този момент потвърждават, че киви има повече общи черти с други представители на щраусовото семейство - щрауса, ему и казуара, а птиците моа, щраус и нанду са по-далечни родственици на дребното киви.
Близката връзка с други представители на Щраусовите подсказва, че кивито евентуално е мигрирало от Австралия. Това се допуска, че се е случило преди 60 милиона години. Как тъкмо е пристигнала в днешната си татковина безкрилата птица е мистерия, само че най-вероятният отговорът на въпроса е, че тя е дохвърчала, тъй като в антични времена е можела да лети.
Има разнообразни теории и всички те са доста любопитни.
Според една от тях птицата киви живее в Нова Зеландия при откъсването на островите от Австралия и Антарктида. Това значи, че кивито е съвременник на динозаврите.
Според друга теза преди към 50 милиона години сред Нова Каледония и Северния остров се появили още острови, които през днешния ден към този момент ги няма, само че те може да са послужили като краткотраен път за миграция на птиците.
Има и още една доктрина, която допуска, че кивито е дохвърчало от Австралия, а след това е еволюирало в нелетящ тип.
Как наподобява птицата киви?
Птицата киви е единствената като жанр от фамилията на Белкрилите. Видовете кивита са общо 5 на брой и всички са застрашени от изгубване. Най-малката птица без криле в света е с размерите на домашна кокошка, стига до 65 сантиметра на дължина. Височината на възрастния образец не надвишава 45 сантиметра. Теглото на другите типове варира мощно, от 1 до 9 кг. Болшинството от птиците са по 3 кг приблизително.
Наричат птицата киви безкрила, само че това не е напълно правилно. Крилата на кивито не липсват изцяло, единствено са се пригодили към наземния метод на живот. Тези пернати, които летят, имат присъщ градеж на перата си, власинките им са свързани с кукички и съставляват една сложна конструкция, позволяваща на птицата да лети или плува, запазвайки оптимално силата си.
Перата на кивито са доста по-различни. Те са със сив или сиво-кафяв цвят, меки и много рошави, прилични повече на вълната на бозайниците. Те са пухкави и топли и висят свободно по тялото на птицата. Камуфлажното оперение оказва помощ на своя собственик да изчезне неусетно в тъмнината. Смята се, че това е отбрана, останала от времето, когато тип орел се е хранел с пернатото. В цветово отношение има разлика сред петте типа и по този начин хората са ги различавали на първо време.
Кивито е известно като единствената птица без опашка. При наблюдаване на птицата се вижда крушовидно тяло и дребна глава с солиден врат. Очичките на пилето също са дребни, не повече от 8 милиметра в диаметър и също така кивито е най-лошо виждащото измежду всички пернати.
Забележителен е клюнът на птицата - доста дълъг, тъничък и сензитивен. При мъжкият е до 105 сантиметра, а при женската е дълъг до 120 сантиметра. От всички представители на птичето царство единствено горският бекас има сходен клюн. Езикът е изгубил функционалността си и извършва други задания.
Това е единствената птица, на която ноздрите не са в основата, а на върха на клюна. Сензорните ямки на върха оказват помощ на кивито да улови придвижванията на плячката.
Половият диморфизъм е добре изразен -женската е по-едра и тежка от мъжкия. Отново единствена отличителна линия е, че са развити и двата яйчника при женската, до момента в който при всички птици е развъртян единствено левият.
Най-любопитни са крилата на кивито. Те са закърнели и са към 5 сантиметра дълги. На края си имат дребен нокът и са изцяло скрити под гъстата вълна. Кивито не ги употребява, само че пази инстинкта на всички пернати да си крият главата под крилото, до момента в който почиват.
На краката си птицата има 3 пръста напред и един, извърнат обратно, както останалите от типа. Пръстите приключват с остри нокти. Кивито бяга доста бързо, по-бърза е от индивида.
Начин на живот на птицата киви
Странното пернато принадлежи към доста антична група птици. Тя е развила доста друго държание и метод на живот. Тъй като при еволюцията си не е била заобиколена от бозайници, тя е заела сходна ниша в природата на някои бозайници.
През деня се крие в хралупите на дърветата, в дупки или даже под корена на някое дърво, а нощем излиза на лов. Дупката на Голямото петнисто киви наподобява на лабиринтите на язовината, а входът крие с мъхове и треви.
Спи изправена като останалите птици, държейки главата си обратно, долепена до тялото и покрита със закърнялото крило.
Температурата на това необичайно творение е до 4 градуса по-ниска от на другите птици и напълно близка до тази на бозайниците. Всичко това дава съображение кивито да се счита за животно сред птица и бозайник. Продължителността на живота на кивито е сред 30 и 40 години, според от това дали е в плен или на независимост.
Хранене на птицата киви
Птицата киви е всеядна. Като останалите пернати гълтам дребни камъчета за мелене на храната. По-голямата част от храната е месна - щурци, гъсеници и паяци, ларви и нимфи на инсекти. Земният червей е обичано лакомство на кивито, безгръбначните животни са постоянно в нейното меню.
Друг дял от храната на растенията. Семената, плодовете, листата на разнообразни растителни типове служат като хранителен запас за птицата.
Има типове, които се хранят с гъби, жаби и раци.
Кивито съвсем не пие вода, тъй като получава течности с храната.
Размножаване на птицата киви
Размножителния интервал на птицата киви продължава от края на зимата до края на лятото.
Задължение на мъжкия е да приготви гнездо. Това става под насип или надолнище. Със здравите си крайници и нокти той изкопава дупка, постила с мъхове, треви и листенца. Тези птици имат по един сътрудник за цялостен живот. Те са моногамни животни.
Женската снася едно яйце, което е голямо за нейния растеж. Тя разногласието да се храни няколко дни преди да снесе, тъй като яйцето е заело целия стомах на птицата. Теглото му надвишава 6 пъти това на кокошката.
Излюпването е тежко за дребното пиле. Той пробива дребна дупчица и поема глътка въздух. После заспива за ден, денонощие или два дни. Трябват му няколко дни, с цел да се измъкне от яйцето. То е изцяло завършено и е копие на възрастните в дребен размер. След 20 дни към този момент е независимо. След 4-5 години има размерите на възрастните птици.
