Промените в Конституцията - микс между некадърни и откровено вредни идеи
Само допреди година в случай че някой беше споделил, че Христо Иванов най-сетне ще сбъдне фантазията си с поддръжката на ГЕРБ и Движение за права и свободи, никой нямаше да му повярва
Дълги години, след съвсем десетилетие битка, Демократична България (заедно с придатъка им неотдавна ПП), с немисилимата допреди по-малко година поддръжка на ГЕРБ и Движение за права и свободи, най-сетне реализираха по този начин лелеяните от тях конституционни промени. Някакъв микс сред противoконституциoнни, некадърни и искрено нездравословни хрумвания станаха реалност.
Промените минаха маскирани зад оправданието, че без тях няма по какъв начин да се реализира другата заветна и основополагаща за съществуването цел на Демократична България – вeликата правосъдна промяна. Всъщност изцяло ненужно беше това опрощение, към този момент на всеки е ясно, че в последните месеци всичко протичащо се само вследствие на желанието на (не)коалиционните сътрудници непременно да устискат оптимално дълго властта.
Бяха изцяло непотребни и тези алабализми, че качеството на правораздаването ще се усъвършенства, тъй като доста скоро ще станем очевидци точно на противоположното – ще се утежни още повече, колкото и необикновено да звучи това, на фона на така и така трагичното правосъдие у нас.
Ако преди година някой беше споделил, че Христо Иванов най-сетне щеше да сбъдне фантазията си, евентуално никой нямаше да му повярва. Ако пък и беше добавил, че това ще стане с поддръжката на мафията и най-корумпираните – по неговите лични думи Движение за права и свободи и ГЕРБ, евентуално щяха да го помислят за неуравновесен.
Сглобката
Без никакъв позор Христо Иванов изясни, че през времето, „ корупционният модел е олицетворяван от разнообразни облици, само че значимото на тези промени е, че политическите съперници са съумели да реализират консенсус макар обвиняванията ”. Разбирайте, съгласно Демократична България и Иванов – ГЕРБ и Движение за права и свободи са корумпирани, само че точно с тях ще „ изградим институции, променим устройствените закони, процесуалните закони, вземем значими кадрови ”, с които да се промени това. Ако ви звучи шизофренично – изцяло прави сте. Освен всичко друго, звучи и много обидно по отношение на всички гласоподаватели и поддръжници, без значение коя партия поддържат, те очевидно в очите на Иванов (а и не само), са постепенно разрастващи се, които нямат потенциала да осмислят, че ги лашкат на всички направления, според от ползите на някои лица и обединения.
Кирил Петков, в типично негов жанр, беше много възхитен от постигнатото, като разгласи, че е време „ регулаторите и органите да бъдат попълнени с качествени хора, които точно ще завършат смяната ”. Откъде ще се появят тези експерти, като те не смятат лицата от ГЕРБ и Движение за права и свободи за такива, не е изцяло ясно, а гласовете на Политическа партия и Демократична България няма да стигнат, с цел да изберат единствено свои лица за тези позиции. Е, постоянно може да се окаже, че не е чак такава драма някой и различен пост да бъде спазарен в името на България (тук би трябвало да пуснем сълза).
Борисов е по-сдържан в изявленията си, като ясно си проличава, че тази (не)коалиция не му е драговолно, само че е пределно ясно, че и неговите – било персонални, било партийни ползи, надвиват.
Всъщност тук напълно резонно поражда въпросът – нали една от фантазиите на ДБ/Христо Иванов, беше отстраняването на основния прокурор Иван Гешев, като едно от главните обвинявания против него беше, че обслужва ползите на Движение за права и свободи и ГЕРБ, а в този момент белким въпросните две партии отново няма да имат надзор върху прокуратурата, освен това – те към този момент напълно транспарантно и по никакъв начин подмолно ще управляват цялата правосъдна система, с помощта на измененията в Конституцията. Излиза, че в действителност Иванов и присъдружните му – Надежда Йорданова, Атанас Славов и впрочем, в действителност са имали личен проблем с някогашния основен прокурор, само че за сметка на това нямат никакви угризения по отношение на Борисов и Пеевски. Поредна шизофрения.
Нека не забравяме, че преди години Висшият правосъден съвет към този момент беше разграничен на две квоти точно по предложение на Христо Иванов, а малко по-късно беше определен Гешев, което за следващ път показва, че безусловно всички съществени промени у нас се вършат само на парче, с някакви кратковременни цели и желания, които най-много целят да обслужат нечии тесни ползи. Колко кардинално е протичащото се, също се видя от доста тихата и недостоверна реакция срещу Борислав Сарафов, който безусловно седмици допреди отстраняването на някогашния си началник, му беше един от най-приближените. Но това към този момент не беше от значително значение за Демократична България и Политическа партия.
Интересно е да се означи, че Бойко Рашков от Политическа партия гласоподава „ въздържал се ”, като изясни, че съгласно него конституционните промени ще доведат до „ политическа прокуратура ” и по този начин се връща прокуратурата от комунизма.
Двойното поданство
Беше черешката на тортата, с която се разрешава на лица с двойно поданство да стават депутати и министри. Нещо повече, ключът е, че не просто българи, могат да ни ръководят, а даже чужденци, придобили българско поданство. Каквото и да си приказваме, по този метод напълно публично се отваря вратата на всяка друга страна и друг от националния интерес, да господства. Е, ще репликира някои, то по този начин или другояче сме си губерня – било съветска или на някое западно посолство, постоянно е имало диригентство извън.
Да, да, факт е, че управниците ни са мощно податливи на непознато въздействие, само че в този момент към този момент ще е официализирано, напълно законно и изцяло възможно, безусловно на следващия ден Альоша Петров или Джордж Стивънсън могат намерено да работят за ползите на родната си страна, която няма да е България... И ние няма да имаме никакво право даже да се бунтуваме.
А да приемем напълно теоретично, че някой наш министър е с двойно поданство, едното от които американско, значи той към този момент е заявил с клетва към Съединени американски щати, че „ безусловно и напълно се отхвърлям и отхвърлям всяка честност и честност към всеки чужденец, княз, държавен или суверенни, на който или който до момента съм бил индивид или жител ”, „ ще поддържа и пазя Конституцията и законите на Съединените американски щати против всички врагове, непознати и локални ”, „ ще извършвам работа от национално значение в гражданска посока, когато това се изисква от закона ”.
Всъщност с тези промени евентуално най-скоро можем да усетим сходен напън и заемане на управителни постове от лица с турско или съветско поданство, тъй като те са преобладаващи у нас.
Бъдете сигурни, приелите измененията изобщо не са се замислили или задълбочили в разсъжданията си какво би означавало това за така и така нестабилната ни страна. Защото, съгласете се, едно е непознати сътрудници по някакъв метод – по кое време сполучливо, по кое време не, да се пробват и от време на време да съумеят да схванат някоя държавна загадка, а друго е напълно публично непознат жител да получи достъп до документ с гриф " Строго секретно " да вземем за пример.
Конституционалистите и юристите
Редица специалисти по тематиката към този момент изрекоха позициите си, че измененията са недомислени, глупави, неразумни и подчинени на персонални и партийни ползи.
Конституционалистът Борислав Цеков беше безапелационен, че: „ конституционните промени за правосъдната власт ще имат нулев резултат за качеството на правораздаването ”, а двойното поданство отстранява един от детайлите на националната страна - формален език, което отваря страната за външно въздействие ".
„ Промяната на Конституцията е последното, от което България имаше потребност, аз съм и омерзен от метода, по който се законодателства у нас, изключително за главния закон на страната ”, разяснява проф. Огнян Герджиков, някогашен ръководител на Народното събрание и някогашен длъжностен министър председател. Според доцент Наталия Киселова „ Изменението в Конституцията за двойното поданство е доста обезпокоителен въпрос„.
Един от най-ерудираните български адвокати – проф. Даниел Вълчев също акцентира, че „ повече от две десетилетия ни съпътства мантрата, че промяната в правосъдната система изисква конституционни промени, а всички признати промени и допълнения на Конституцията досега, са рекламирани с оправданието, че по този начин желали задграничните ни сътрудници (ЕС, Венецианската комисия, Съвета на Европа и т.н.), което не е правилно ”.
Бившият длъжностен министър председател Ренета Инджова беше безапелационна, че „ Унищожават институционалната конструкция на страната ” и „ имаме прекратяване на Конституцията, откогато Кирил Петков е тук. Това означа също, че Конституционният съд е олекнал в прерогативите и функционалностите си ".
Заорахме по дъното
Видно е, че признатите промени са ориентирани и против президента Румен Радев персонално, само че това също приказва за последна непредвидливост – през днешния ден президент е той, на следващия ден ще е някой различен, тогава още веднъж ли ще вършим промени, които да могат да обслужат към този момент нашия човек?
(Не)коалицията също няма да просъществува още дълго, тя и сега се крепи изкуствено. Вероятно напълно скоро ще сме очевидци на следващата немислима до този миг сглобка, която съдейки по гъвкавостта на политиците ни – въпреки вярната дума да е напълно друга – може да е безусловно сред всяка и всяка партия. Важното е да имат общ партиен и персонален интерес, а това изобщо не е мъчно у наше село.
Винаги, когато се вършат каквито и да е безпринципни промени и сделки – без значение дали приказваме за сглобки или още по-лошо – за Основния закон на страната ни, доста скоро резултатът от сходно държание се отразява най-осезаемо както върху развиването на страната, по този начин и директно върху всички ни.
Вероятно единственият неуточнен въпрос е какъв брой още ще е податлив (и за какво) да си мълчи суверенът, който така и така с всеки идващ избор все по-категорично показва отвращението си както от ръководещите, по този начин и изцяло от политиката у нас.
Дълги години, след съвсем десетилетие битка, Демократична България (заедно с придатъка им неотдавна ПП), с немисилимата допреди по-малко година поддръжка на ГЕРБ и Движение за права и свободи, най-сетне реализираха по този начин лелеяните от тях конституционни промени. Някакъв микс сред противoконституциoнни, некадърни и искрено нездравословни хрумвания станаха реалност.
Промените минаха маскирани зад оправданието, че без тях няма по какъв начин да се реализира другата заветна и основополагаща за съществуването цел на Демократична България – вeликата правосъдна промяна. Всъщност изцяло ненужно беше това опрощение, към този момент на всеки е ясно, че в последните месеци всичко протичащо се само вследствие на желанието на (не)коалиционните сътрудници непременно да устискат оптимално дълго властта.
Бяха изцяло непотребни и тези алабализми, че качеството на правораздаването ще се усъвършенства, тъй като доста скоро ще станем очевидци точно на противоположното – ще се утежни още повече, колкото и необикновено да звучи това, на фона на така и така трагичното правосъдие у нас.
Ако преди година някой беше споделил, че Христо Иванов най-сетне щеше да сбъдне фантазията си, евентуално никой нямаше да му повярва. Ако пък и беше добавил, че това ще стане с поддръжката на мафията и най-корумпираните – по неговите лични думи Движение за права и свободи и ГЕРБ, евентуално щяха да го помислят за неуравновесен.
Сглобката
Без никакъв позор Христо Иванов изясни, че през времето, „ корупционният модел е олицетворяван от разнообразни облици, само че значимото на тези промени е, че политическите съперници са съумели да реализират консенсус макар обвиняванията ”. Разбирайте, съгласно Демократична България и Иванов – ГЕРБ и Движение за права и свободи са корумпирани, само че точно с тях ще „ изградим институции, променим устройствените закони, процесуалните закони, вземем значими кадрови ”, с които да се промени това. Ако ви звучи шизофренично – изцяло прави сте. Освен всичко друго, звучи и много обидно по отношение на всички гласоподаватели и поддръжници, без значение коя партия поддържат, те очевидно в очите на Иванов (а и не само), са постепенно разрастващи се, които нямат потенциала да осмислят, че ги лашкат на всички направления, според от ползите на някои лица и обединения.
Кирил Петков, в типично негов жанр, беше много възхитен от постигнатото, като разгласи, че е време „ регулаторите и органите да бъдат попълнени с качествени хора, които точно ще завършат смяната ”. Откъде ще се появят тези експерти, като те не смятат лицата от ГЕРБ и Движение за права и свободи за такива, не е изцяло ясно, а гласовете на Политическа партия и Демократична България няма да стигнат, с цел да изберат единствено свои лица за тези позиции. Е, постоянно може да се окаже, че не е чак такава драма някой и различен пост да бъде спазарен в името на България (тук би трябвало да пуснем сълза).
Борисов е по-сдържан в изявленията си, като ясно си проличава, че тази (не)коалиция не му е драговолно, само че е пределно ясно, че и неговите – било персонални, било партийни ползи, надвиват.
Всъщност тук напълно резонно поражда въпросът – нали една от фантазиите на ДБ/Христо Иванов, беше отстраняването на основния прокурор Иван Гешев, като едно от главните обвинявания против него беше, че обслужва ползите на Движение за права и свободи и ГЕРБ, а в този момент белким въпросните две партии отново няма да имат надзор върху прокуратурата, освен това – те към този момент напълно транспарантно и по никакъв начин подмолно ще управляват цялата правосъдна система, с помощта на измененията в Конституцията. Излиза, че в действителност Иванов и присъдружните му – Надежда Йорданова, Атанас Славов и впрочем, в действителност са имали личен проблем с някогашния основен прокурор, само че за сметка на това нямат никакви угризения по отношение на Борисов и Пеевски. Поредна шизофрения.
Нека не забравяме, че преди години Висшият правосъден съвет към този момент беше разграничен на две квоти точно по предложение на Христо Иванов, а малко по-късно беше определен Гешев, което за следващ път показва, че безусловно всички съществени промени у нас се вършат само на парче, с някакви кратковременни цели и желания, които най-много целят да обслужат нечии тесни ползи. Колко кардинално е протичащото се, също се видя от доста тихата и недостоверна реакция срещу Борислав Сарафов, който безусловно седмици допреди отстраняването на някогашния си началник, му беше един от най-приближените. Но това към този момент не беше от значително значение за Демократична България и Политическа партия.
Интересно е да се означи, че Бойко Рашков от Политическа партия гласоподава „ въздържал се ”, като изясни, че съгласно него конституционните промени ще доведат до „ политическа прокуратура ” и по този начин се връща прокуратурата от комунизма.
Двойното поданство
Беше черешката на тортата, с която се разрешава на лица с двойно поданство да стават депутати и министри. Нещо повече, ключът е, че не просто българи, могат да ни ръководят, а даже чужденци, придобили българско поданство. Каквото и да си приказваме, по този метод напълно публично се отваря вратата на всяка друга страна и друг от националния интерес, да господства. Е, ще репликира някои, то по този начин или другояче сме си губерня – било съветска или на някое западно посолство, постоянно е имало диригентство извън.
Да, да, факт е, че управниците ни са мощно податливи на непознато въздействие, само че в този момент към този момент ще е официализирано, напълно законно и изцяло възможно, безусловно на следващия ден Альоша Петров или Джордж Стивънсън могат намерено да работят за ползите на родната си страна, която няма да е България... И ние няма да имаме никакво право даже да се бунтуваме.
А да приемем напълно теоретично, че някой наш министър е с двойно поданство, едното от които американско, значи той към този момент е заявил с клетва към Съединени американски щати, че „ безусловно и напълно се отхвърлям и отхвърлям всяка честност и честност към всеки чужденец, княз, държавен или суверенни, на който или който до момента съм бил индивид или жител ”, „ ще поддържа и пазя Конституцията и законите на Съединените американски щати против всички врагове, непознати и локални ”, „ ще извършвам работа от национално значение в гражданска посока, когато това се изисква от закона ”.
Всъщност с тези промени евентуално най-скоро можем да усетим сходен напън и заемане на управителни постове от лица с турско или съветско поданство, тъй като те са преобладаващи у нас.
Бъдете сигурни, приелите измененията изобщо не са се замислили или задълбочили в разсъжданията си какво би означавало това за така и така нестабилната ни страна. Защото, съгласете се, едно е непознати сътрудници по някакъв метод – по кое време сполучливо, по кое време не, да се пробват и от време на време да съумеят да схванат някоя държавна загадка, а друго е напълно публично непознат жител да получи достъп до документ с гриф " Строго секретно " да вземем за пример.
Конституционалистите и юристите
Редица специалисти по тематиката към този момент изрекоха позициите си, че измененията са недомислени, глупави, неразумни и подчинени на персонални и партийни ползи.
Конституционалистът Борислав Цеков беше безапелационен, че: „ конституционните промени за правосъдната власт ще имат нулев резултат за качеството на правораздаването ”, а двойното поданство отстранява един от детайлите на националната страна - формален език, което отваря страната за външно въздействие ".
„ Промяната на Конституцията е последното, от което България имаше потребност, аз съм и омерзен от метода, по който се законодателства у нас, изключително за главния закон на страната ”, разяснява проф. Огнян Герджиков, някогашен ръководител на Народното събрание и някогашен длъжностен министър председател. Според доцент Наталия Киселова „ Изменението в Конституцията за двойното поданство е доста обезпокоителен въпрос„.
Един от най-ерудираните български адвокати – проф. Даниел Вълчев също акцентира, че „ повече от две десетилетия ни съпътства мантрата, че промяната в правосъдната система изисква конституционни промени, а всички признати промени и допълнения на Конституцията досега, са рекламирани с оправданието, че по този начин желали задграничните ни сътрудници (ЕС, Венецианската комисия, Съвета на Европа и т.н.), което не е правилно ”.
Бившият длъжностен министър председател Ренета Инджова беше безапелационна, че „ Унищожават институционалната конструкция на страната ” и „ имаме прекратяване на Конституцията, откогато Кирил Петков е тук. Това означа също, че Конституционният съд е олекнал в прерогативите и функционалностите си ".
Заорахме по дъното
Видно е, че признатите промени са ориентирани и против президента Румен Радев персонално, само че това също приказва за последна непредвидливост – през днешния ден президент е той, на следващия ден ще е някой различен, тогава още веднъж ли ще вършим промени, които да могат да обслужат към този момент нашия човек?
(Не)коалицията също няма да просъществува още дълго, тя и сега се крепи изкуствено. Вероятно напълно скоро ще сме очевидци на следващата немислима до този миг сглобка, която съдейки по гъвкавостта на политиците ни – въпреки вярната дума да е напълно друга – може да е безусловно сред всяка и всяка партия. Важното е да имат общ партиен и персонален интерес, а това изобщо не е мъчно у наше село.
Винаги, когато се вършат каквито и да е безпринципни промени и сделки – без значение дали приказваме за сглобки или още по-лошо – за Основния закон на страната ни, доста скоро резултатът от сходно държание се отразява най-осезаемо както върху развиването на страната, по този начин и директно върху всички ни.
Вероятно единственият неуточнен въпрос е какъв брой още ще е податлив (и за какво) да си мълчи суверенът, който така и така с всеки идващ избор все по-категорично показва отвращението си както от ръководещите, по този начин и изцяло от политиката у нас.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ