Как се прави погача за бебе?
Съдържание:
Кога се прави погача за бебеКак се прави погача за бебеТрапеза на погачата
Снимка: Дони Ники Погачата е един от най-красивите и специфични празници, който се съхранява в българската традиция. Това е празник за деня, в който дребното дете се признава пред църквата.
Този християнски бит се съблюдава, защото съгласно вярванията на 40 ден от раждането на детето, то и майката се намират сред живота и гибелта.
Бъдещето им се счита за неразбираемо, по тази причина и преди настъпването на деня пеленачето не би трябвало да е било на открито или да се одобряват непознати хора у дома. Празникът се назовава погача поради питката, която е знак на обичая.
Питката се освещава в черква и се трансформира в знак на празника.
Ето по какъв начин се прави погача:
Кога се прави погача за бебе
Погачата се празнува постоянно на 40-тия ден от раждането на детето. Прието е в самия ден майката да посети църквата, с цел да се освети питката за детето. Самото честване на празника се прави по християнска традиция в ден неделя, като седмият ден от Творението на Бог.
Как се прави погача за бебе
На деня на погачата се събират всички близки дами и девойки до майката и детето. Важно е бабите също да бъдат там, както и свекървата, защото тя е отпред на обедите. Празникът събира хората с чисти и положителни намерения, които да предадат позитивните си мисли на дребното бебе. На ритуала не участват мъже и момчета.
Самото протичане на ритуала стартира с посещаването на църквата от майката, дружно с близка до нея жена. След това идват гостите, като те би трябвало да дойдат и да си тръгнат по ярко. Когато всички дами се причислят към празника, майката сяда на стол, дружно с детето в ръце. Всички дами се подреждат към тях, като майката или свекървата показват детето на гостите – име, дата на раждане и родители.
Снимка: Ваня Георгиева На този ден най-важният детайл е орисването на пеленачето. То се прави от най-близките дами на майката. Първо, над детето и майката няколко дами вземат бял чаршаф или бяла забрадка, с които да ги покрият. Прието е, че дамите, които ги държат, би трябвало да нямат умрял родител. Не на всички места тази рекомендация се съблюдава, като в някои случаи чаршафът или кърпата се държат от майката и свекървата.
След това орисниците на детето се изреждат и от горната страна върху чаршафа или кърпата хвърлят монети, като орисват детето с красиво благопожелание за бъдещето. Препоръчително е орисията да бъде напълно обвързвана с добродетелите към детето и неговата орис, само че не за негова специалност.
След като всички орисници се изредят, погачата се разчупва от две дами или девойки с двама живи родители. В някои краища на страната е признато питата да се разчупва от едната баба. Всички трохи от разчупването би трябвало да останат върху кърпата или чаршафа, с цел да могат майката и бебето да бъдат постоянно сити.
Първото парче от погачата се присъжда на Света Богородица и Младенеца, до момента в който второто – за детето. Останалите части се раздават на гостите.
Трапеза на погачата
Трапезата на погачата включва само сладки неща като бонбони, сладки, торти, бисквити. Задължително е на трапезата да участва купа мед, с цел да бъде сладостен животът на бебето.
