С всенародно поклонение - събор в историческата местност Оборище ще

С всенародно поклонение - събор в историческата околност Оборище ще бъде почетена 148-ата година от учредяването на Първото българско национално заседание.

На 14 април 1876 година в местността Оборище край Панагюрище стартира двудневното Оборищенско заседание, което на процедура съставлява първото българско национално заседание въобще.

Първоначалната концепция е събранието да се организира в Панагюрище, само че заради заплахата от разобличаване се взема решение то да бъде извършено в някое потайно място.

В него вземат участие делегати от българските земи, за чийто брой още се спори, само че е признато, че дружно с апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов с придружители и пълномощници, както и хората, които са се грижили за защитата и приготвянето на храната, той е бил към 150 души.

Димитър Коклев, приближен приятел на Бенковски и ръководител на революционния комитет в село Мечка (днес Оборище), дружно с Петър Гребчев обхождат закътани места и показват скрития надълбоко в пазвите на Същинска Средна гора планински дол Оборище, който бива утвърден.

Оборищенското заседание се привиква по решение на Гюргевския революционен комитет, с цел да стане ясна готовността на българското население за плануваното за пролетта въстание. То избира Военна комисия, която имала за задача да създаде съответния проект на Априлското въстание.

Депутатите стартират да идват на 9 против 10 април 1876 година Настанявани са в дома на Найден Дринов и на съзаклятниците. Нощем, поредно на групи – скрито и скришно, са отвеждани до Оборище, където Волов и Икономов от 12 април се заемат с организирането на стражите, прехраната и нощувките на делегатите.

Бенковски идва на 13 против 14 април. Заседанието стартира на 14 и се закрива същата вечер под стихия и дъжд. Избрана е комисия, която заседава от 15 април до 17 април.

Събранието е намерено с тирада на Волов, следва тирада на Бенковски, който слага въпроса да се дадат ли пълномощия на апостолите да подвигат въстание и да вземат решение ориста на популацията.

Разгаря се пикантен спор, само че развиването на Априлското въстание демонстрира правилността на настояването на Бенковски.

Когато този въпрос е решен, депутатите поставят клетва след молитвата на поп Груйо Бански. Всички депутати единомислещо вземат решение да има въстание напролет на лето 1876-то. Обсъжда се характера на въстаническите дейности и надвива мнението за навсякъде въстание във всички центрове на Западна Тракия. Обсъжда се и въпросът за датата на въстанието, като всички се сплотяват за датата 1 май лето 1876-то.

В историята съществуват няколко версии по отношение на броя на представителите, взели присъединяване в Оборищенското заседание.

Според непознати документи за Априлското въстание броят на представителите е бил 300 души.

Захарий Стоянов тук-там ги дава 350, а и доста повече дружно със стражата и другите присъстващи на събранието. От това може да се заключи, че на събранието са участвали доста революционни дейци, които обаче не са били постоянни делегати, само че общият брой надали е надхвърлял 150 души.

Тома Георгиев, първи секретар на Бенковски и участник в събранието, написа в своята „ Кратка история на Средногорското въстание “ (1901), че присъстващите са били общо 400 души, а представителите – 80 души.

Никола Беловеждов, основавайки се на сведенията, дадени му в пандиза от делегата Тодор Душанцалията (от село Душанци), написа в книгата си „ Първата пушка “, че на Оборище са били събрани 108 представители.

Самият Захарий Стоянов твърди в „ Записки по българските въстания “, че е имало лист на представителите, който се пазел от втория секретар на Бенковски – Тодор Белопитов. След неговата крах документът попаднал в турски ръце, като евентуално е бил загубен и по тази причина не е бил оповестен, както това е станало с някои други хванати документи. Захарий Стоянов твърди, че е употребявал точно този турски лист при съставянето на своя, в който са посочени 56 представители от 50 селища на IV-ти революционен окръг.

В „ История на Априлското въстание “ (1907) Димитър Страшимиров твърди, че Захарий Стоянов си е измислил турския лист. Информация за сходен лист Страшимиров не намира и в Английската синя книга, където се сочи, че броят на представителите е 300. Все отново признава, че описът на Захарий Стоянов е правилен, и ляга в основата на листата на самия Страшимиров, където са посочени 65 делегати от 58 селища.

Друг лист на оборищенци има в „ Княжество България “ на Георги Димитров. В него са дадени 55 представители от 49 селища, които съвсем изцяло се покриват с данните на Захарий Стоянов.

Освен тези описи съществуват още няколко, които обаче копират или употребяват в огромна степен данните от посочените. Единият от тях се пази в архива на Стефан Шишков в ОДА – Пловдив и в него се срещат имена на представители, които са вписани в листата на Захарий Стоянов. Другият е на Георги Данов в брошурата „ Оборище “, където са посочени 68 делегати от 52 селища и който явно е съставян въз основа на описите на Захарий Стоянов и Димитър Страшимиров.

В първото детайлно изследване на състава на събранието – „ Оборищенци “ (1972) са посочени имената на 64 представители от 54 селища на IV-ти революционен окръг.

Бенковски държал строго представителите да имат постоянно издадени и подписани пълномощни от локалните революционни комитети.

Според Захарий Стояновмного депутати имаше, които Бенковски върна още в Панагюрище и Баня, тъй като пълномощията им бяха противозаконни. Така е върнат карловският представител и ръководител на локалния комитет Васил Платнаров и перущенският Спас Гинев, едвам не е бил отпратен и пазарджишкият Иван В. Соколов, който не донесъл някакви статистически сведения и трябвало да похарчи 1 лира, с цел да изпрати специфичен делегат до Пазарджик за данните, а Данаил Юруков се явил като мним представител на Брацигово и също бил върнат.

На събранието са участвали и неупълномощени дейци, някои от които след Освобождението претендирали за присъединяване, само че официално те са били делегати.

Така съгласно всички изследвания досега може да се заключи, че общият брой на представители в Оборищенското заседание не е надхвърлял 75 души, които са представлявали към 60 селища.

Върху паметника в околност Оборище са изписани имената на 67 представители, като за това е послужил описът на Димитър Страшимиров.

Както се вижда от фото момента, едно от имената върху паметника е изтрито. То е на представителя от село Балдьово – Ненко Терзийски*, който оповестява за решенията на Оборищенското заседание на турския каймаканин в Пазарджик.

Османецът незабавно телеграфира за това в Пловдив, Одрин и Истанбул и турската власт подхваща незабавни дейности.

*Ненко Стоянов Терзийски – Балдьовеца е предателят на Априлското въстание.

Роден е в с. Балдьово (дн. Росен). Делегат на селото в събранието на Оборище, след което рапортува решенията от събранието на османската власт в Пазарджик.

Пловдивският мютесариф Азис паша го разпитва персонално и незабавно уведомява Цариград за обстановката. Поради тази причина се постанова Априлското въстание да избухне прибързано на 20-ти април, а не по проект на 1-ви май (стар стил).

При потушаването на въстанието, ситуацията му пред турската власт способства селата към Балдьово да не бъдат разорени.

След въстанието за премия му е обещано правото да събира десятъка на селата Щърково и Пищигово.

По време на Руско-турската освободителна война заобикаля с цялото си семейство в Цариград. След Освобождението, фамилията му се завръща в родното село, само че Ненко остава в рамките на Османската империя до гибелта си.

С течение на годините околност Оборище става едно от най-посещаваните места в България, където българите показват поклонението си пред героите от Април 1876 година.

За 10 годишнината от събитието е решено да се сложи знак – каменен кръст. С тази задача се заема Рад Гемиджиев, секретар на комитета в село Мечка.

През 1928 година Министерството на просветата взема решение да се построи на Оборище монумент. С тази задача е претрупан скулпторът Янко Павлов. Текстът и имената на народните представители е даден от Димитър Страшимиров. Едновременно със градежа на паметника се строяла и паметна плоча, която се сложила на скалите при моста по шосето Панагюрище – Мечка.

През 1928 година признателните потомци издигат на мястото на събранието монумент с имената на участниците. Много от тях намират гибелта си в Априлското въстание

Тържествено слово ще произнесе заместник-председателят на Народното събрание Росица Кирова.

Програмата стартира в 11:30 часа пред паметника на първите български депутати с признателен молебен, след което пред мемориала ще бъдат положени венци и цветя. По традиция в церемонията взе участие профилираният училищен батальон " Васил Левски ".

Честването ще приключи с фолклорен концерт пред хижа " Оборище ".