bTV Репортерите: Момичета с мъжки сърца
С началото на бурната индустриализация преди повече от век ролята на дамата в обществото стартира да излиза оттатък вродените ѝ качества да основава живот и подарява с обич. Днес дамите сполучливо се осъществят в занимания, които дълги години се считаха за мъжки.
За някои от тях са нужни механически умения. Работата на други изисква от дамите оптималната централизация. А трети всеки ден се изправят лице в лице с заплахата.
Във кино лентата „ Момичета с мъжки сърца “ описваме за живота на четири дами, избрали специалности, които обществото е привикнало да възприема за мъжки.
Арматури, заваръчен пушек и тежки машини - това е всекидневието на Иванка Георгиева и Ангелина Петрова, които са кранистки в цех за железни структури край София.
Ангелина е на 63 години, а Иванка – на 44.
„ Аз започнах 2005 година като кранист. Товарихме камиони, товарихме вагони, извозваше се скрапът от самият цех. След това имаше прочут интервал, в който съм работела други неща, само че през това време мечтаех още веднъж да се кача на крана. Просто ме влечеше! От една година работя в този цех. Имам брачен партньор, имам двама прелестни сина, две прелестни снахи и един прелестен внук “, споделя Ангелина.
Задачата на кранистите е да придвижват тежки структури и материали от единия край на завода до другия .
„ Самата ни специалност е мъжка специалност по принцип. Рискова е, тъй като отговаряме за самия товар, който пренасяме. Работим най-много с хора и би трябвало да ги предпазим “, разяснява Иванка.
Двете дами са единствените дами измежду 30-те служащи в индустриалната част. Затова от време на време им се постанова твърдо да отстояват мнението си пред мъжете.
Сред праха и желязото се заражда и женско другарство. Двете дами се срещат, до момента в който работят в Кремиковци. Оттогава си оказват помощ взаимно и поддържат женска взаимност. Преди години било признато всеобщо кранистите да са дами и рядко се случвало да е мъж . Дори се приемало присмехулно , в случай че мъж се качи на радиоуправляем кран .
„ Тези, които работеха в комбината те множеството се и пенсионираха. Няма към този момент искащи за тази специалност. Жени става въпрос – множеството са мъже. Казах на щерка ми да кара курс за кранистка, тя обаче не желае. Казва: „ Аз не пожертвам като тебе “, споделя Иванка.
В началото , когато се качва на крана , тя плаче от терзание . Постепенно обаче превъзмогва страха си и през днешния ден прави работата си с лекост . Благодарна е на ориста , че е станала кранистка : „ Помогна ми в живота да си купя къща. Помогнах си доста. За толкоз години реализирах нещо, за което съм удовлетворена “, споделя Иванка.
Снимка: btvnovinite.bg
Двете кранистки правят работата си с старание и обич. Благодарни са на ориста, че са избрали точно тази специалност и с горест си показват, че някой ден ще би трябвало да слязат от крана дефинитивно.
38- годишната Диана Иванова не открива призванието си от първия опит . Преди да стартира да кара такси , тя е водач на камион .
„ Изкарах към три месеца, само че е доста антисоциална активност е, не е за мен. Аз желая да срещам хора. Докато карах категориите за камион, бях снабдител на храна. Така в действителност започнах да опознавам София, видях, че шофирането в София не ми носи стрес, а наслаждение и по този начин откакто прекратих шофирането с камиона, взех решение, че таксито е моето. Още от първия месец разбрах, че съм намерила работата, която да ми носи същинско наслаждение – нови хора, нови места, разнообразни места и разнообразни хора с разнообразни занимания, което за мен е супер забавно “, споделя въодушевено Дияна.
Снимка: btvnovinite.bg
Тя е измежду най - запалените по специалността и един от най - виновните чиновници . Категорична е , че професионалното шофиране не е непокътнато единствено за мъжете занятие . Във компанията , в която работи , дамите - водачи са към 50. Въпреки това нерядко се сблъсква с предубеждения на пътя : „ Винаги подценяват дамите. Даже доста постоянно ми се случва мъжете в колата да кажат: „ Ето, тая патица къде кара! “, а в действителност да се окаже, че това не е патица, а паток. Много хора излизат изнервени на пътя и го демонстрират по всевъзможен метод. Агресивни са – по един или различен метод.
Със подсвиркване, с псуване и въобще… Смешното е, че когато мъжете се качат в таксито, нормално се закачат с колана, хващат се и са малко стъписани. Така е за към 500 метра. След това всичко е добре “.
Дияна е от водачите, които обичат да беседват с клиенти. Казва обаче, че постоянно усеща дали човек е благоразположен към диалог и в никакъв случай не се натрапва. В диалозите си с дамите схваща , че огромното предизвикателство пред дамите всеки ден е жонглирането сред работните задължения и родителството : „ Много постоянно имат проблеми с логистиката. Например, когато на една жена ѝ се счупи колата, а има три деца, които би трябвало да закара на градина, на тренировки, на уроци и така нататък, това става супер комплицирано за нея “, споделя Дияна.
Снимка: btvnovinite.bg
Същевременно, не всички участници на пътя са изнервени и настроени враждебно. Някои флиртуват. Сърцето на Дияна обаче е заето – тя е сгодена и възнамерява женитба. На въпрос по какъв начин вижда бъдещето си, дава отговор: „ Шофирайки, несъмнено! “.
Работата среща с всевъзможни хора и основен контрольор Радослава Лекова , която е шеф на бранш „ Патрулно - постова активност и всеобщи мероприятия “ в дирекция „ Жандармерия “ . Не всичките ѝ срещи с хората обаче са приятни , а от време на време – даже рискови . Част от работата ѝ е да охранява публичния ред . Става служител на реда , тъй като желае да оказва помощ на хората .
„ Започнала съм от най-ниското равнище – служител на реда в дирекция „ Гранична полиция “, районен граничен бранш Видин. След това пълководец на поделение, след което се реалокирах в регионална дирекция на МВР-Монтана. Там също започнах от най-ниското равнище – служител на реда, пълководец на поделение, полицейски контрольор в районно ръководство – Монтана. След което продължих нагоре по стълбичката да се качвам и все още съм шеф на бранш „ Патрулно-постова активност и всеобщи мероприятия в дирекция „ Жандармерия “, споделя основен контрольор Лекова.
Снимка: btvnovinite.bg
Когато стартира кариерата си преди 25 години, дамите-полицаи са необичайност.
В живота си тя откроява две най - значими събития : „ Най-красивият, най-щастливият и най-запомнящият се от мен миг – това е раждането на моята щерка. Вторият подобен миг е обличането на униформа за първи път. Аз не стъпвах по земята, бях горда и носех с доста огромно наслаждение униформата “, спомня си Радослава.
За 25 години в системата тя е попадала във всевъзможни рискови обстановки , до момента в който извършва служебния си дълг . Но даже , когато ни споделя за това , в очите ѝ се чете самообладание .
„ Ние в действителност не обръщаме внимание на това нещо, в действителност сме готови. Ако във Вашите крайници падне бомбичка от футболна среща, е проблем евентуално. Стрес е за Вас. При нас това не е нещо, което ни обезпокоява. Това е естествената среда за работа за нас. Няма разделяне по сексуален симптом в служебните среди. Това, че си жена, не омаловажава знанията ти и уменията ти. Това, което прави един сътрудник, това същото го прави и една служителка “, твърди основен контрольор Лекова.
Снимка: btvnovinite.bg
Освен патрулно - постовата активност и защитата на всеобщи събития , при засилен миграционен напън жандармерията , дружно с гранична полиция , пази държавните ни граници . В един от тези случаи , макар че е чиновник на реда , Радослава не може да остане безразлична към тежката на орис на друга жена : „ Имаше майка с двугодишно дете през зимата, което беше босичко. Купих обувки на детенцето, тъй като го съжалих. Това не беше част от моите служебни отговорности, само че чисто човешки по този начин го почувствах и по този начин го направих. Майката описа, че са тръгнали да търсят по-добър живот за себе си и за децата си. И че даже и да осъзнават риска, който са поели, в страната, от която идват, сигурно са обречени на крах “.
А що се отнася до личното ѝ семейство , нерядко работата лишава от времето , прекарано у дома . Радослава споделя , че децата на служителките са ощетени , тъй като на тях , като служители на реда , постоянно да отсъстват , от време на време – даже и през нощта . В такива моменти поддръжката на мъжете им е основна , споделя Радослава .
Любовната им история с нейния брачен партньор стартира по едно и също време със старта на кариерата ѝ : „ Аз чувствам през годините огромна поддръжка от половинката си и считам, че той е оказал помощ, с цел да мога аз да се развъртвам добре служебно. Благодарна съм му извънредно доста! Аз съзнавам, че в случай че я нямаше тази поддръжка, в един стадий от живота ми би трябвало да предпочитам сред фамилията и професионалния ми път. Щеше да бъде доста мъчно. Наравно са – обичам ги и двете еднообразно. Важни са ми доста – и фамилията, и работата “, споделя основен контрольор Лекова.
Снимка: btvnovinite.bg
И по този начин – ден след ден , дамите се грижат за фамилията и покоряват нови върхове отвън него . И в никакъв случай не се отхвърлят .
Различни специалности , сходни ориси . Доказали се житейски в един мъжки свят . Това е общото сред тези дами . И най - значимото за тези девойки с мъжки сърца – те постоянно остават девойки . И това ги прави извънредно скъпи .
