Русенският владика Наум: Софийският митрополит веднага да отключи Руската църква, тя е българска
Русенският митрополит Наум излезе с изказване по отношение на затварянето на Руската черква, което контрастира с това на различен върховен представител на клира - видинския митрополит Даниил. Докато Даниил изрази оскърбление от изгонването на съветските свещеници, Наум твърди, че заключването на храма " Св. Николай Мирликийски " е неприемливо и че той е българска благосъстоятелност.
Водачът на Русенската митрополия прикани софийския митрополит, който е патриарх Неофит, незабавно да се разпореди храмът да бъде отворен и да се възобновят богослуженията. Така се удостоверяват и неофициалните информации, че в Светия синод има разнобой по шпионския скандал в Руската черква, заради което досега публична и единна позиция оттова не е излязла.
Русенският епископ Наум е вторият върховен жрец от Светия синод, който взема отношение по случая. Той изяснява, че го прави във връзка на запитвания на миряните след изгонването от страната, като опасност за националната сигурност, на тримата свещеници, представители на Руската православна черква, измежду които предстоятелят на подворието у нас Васиан. Последва заключването на храма, а от съветското посолство прецизираха, че това не е по предписание на дипломат Елеонора Митрофанова, а е поради липса на свещеници след експулсирането на тримата.
В същото време Наум разкрива, че допреди известно време в Руската черква са служили и български свещеници, отстранени през последните години.
" През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието, че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент. И надлежно, неговата материална благосъстоятелност не може да бъде считана за съветска, поради изброеното нагоре, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен ", пише в позицията си русенският митрополит.
" Считаме, че заключването на храм " Св. Николай " от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него ", категоричен е Наум.
Той изрежда хронологично и цялата история по възникването и богослуженията в Руската черква, както и какъв е статутът й.
Позицията му е озаглавена " За статута на храм " Св. Николай " в София ".
" Относно отправени към нас запитвания за статута на храм " Св. Николай Мирликийски " в София, прочут като " Руската черква ", бихме желали да споделим с публичната публика следната информация, с която разполагаме за този молитвен дом. Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. " Раковски " и ул. " Московска ".
Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала.
Припомняме, че съветски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи ", изяснява русенският митрополит Наум.
И продължава с хронологията: " След 1917 година храм " Св. Николай " е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, отпред с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит (1) ".
През 1944 година храмът е мощно развален, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии, а дружно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война, споделя владиката.
Припомня и решение на Св. Синод на Руската православна черква от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, съгласно който всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква.
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква " Св. Николай " в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител.
През 1977 година в него са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на храма (3).
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна черква от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква (2).
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква " Св. Николай " в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител.
На финала на изказването на митрополит Наум той показва недоумението си от отстраняването на българските свещеници през последните години от богослужението в Руската черква, акцентира, че тя е българска благосъстоятелност и приканва софийския митрополит Неофит " незабавно да се разпореди храмът да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него ".
Инфо: dir.bg
Тагове: софийският митрополит Руската църква видинският митрополит Даниил русенският митрополит Наум " Св. Николай Мирликийски " Патриарх Неофит
