РУСАЛИНА ДИМИТРОВА е родена на 4 ноември във Велико Търново,

РУСАЛИНА ДИМИТРОВА е родена на 4 ноември във Велико Търново, само че живее в София от 50 години. Щастливо фамилна е, с две пораснали деца. Работи като офис управител във компания за техническо обезпечаване на конгреси и събития. Казва, че написа стихове, тъй като усеща вътрешна нужда. Има издадени две стихосбирки - " Белег от обич " и " Картини в рими ". Признава, че е влюбена в морето и Ахтопол, които я въодушевяват за доста от стиховете й и я зареждат с сила. Открива вдъхновението също в картини, които " сами я намират ", и виждайки ги, римите " сами се пишат ". Както е с творбите на Петра...
ПЕТРАНА СЕВЕСТАКИЕВА - ПЕТРА е родена във Вършец, само че от 26 години живее в София. Завършила е стопанска система и педагогика в УНСС. В момента се занимава с деца със синдром на Даун. Признава, че постоянно е имала уязвимост към рисуването и поезията. Споделя, че от ден на ден картините участват в нейния живот и стават част от работата й. Често в интернет пространството разгласява свои произведения, съпроводени от стиховете на Русалина Димитрова. Така съчетани, се получава нещо в действителност красиво и вдъхновяващо
Ще се завърнем > Гледам я - порутена бабичка.
Без ограда, с изпочупени стъкла.
А пък беше нявга красавица
с керемиди и завеси на цветя.> С дворчето грижливо подредено.
С плодните дръвчета и смеха,
който правеше сърцето преродено
от орляците играещи деца.> От усета на бабините гозби,
от уюта на прелестната ни къща.
От звездите, дето слизат нощем,
и от загатна, във който все се връщам.> Сега порутена, само че още ни чака.
С вярата, че отново ще се завърнем.
Мълчи самотна, без да се оплаква.
Надява се в предходните деца да се превърнем.> А имаше преди такава ария.
Наричаше се помня " Торнеро ".
И мисля, че във къщата ни отново ще влезем,
щом на стената й облегнато е колело...> ----------> Релси към безкрайността

Релси към безкрайността
По пътя към безкрайността
на релсите съм спряла на живота.
И единствено остарялата луна
към мен протяга ръка отвисоко.> Не й познавам златното лице,
което през днешния ден е кръг, а на следващия ден сърп.
Държа главата си с ръце.
На релсите седнал съм с душа и плът.> Незнаеща дали да продължи
в близост в познатата зеленина,
покоя в мен да удължи.
Или напред на бъдещето в тъмнината.> Живот - въртоп, калейдоскоп.
Каквото й да нарисува, ще е малко.
Дали на релси, или в път, даже на стоп,
да го пропуснеш, ще е тъпо.> И сякаш са релси, а е кръстопът...
След всяка нощ настава утро.
Във релсите заключен е и признакът...
Животът се живее с възприятие!> ---------> Пътеводна звезда

Пътеводна звезда
Когато си в прегръдката на мама
и тя за теб е целия ти свят.
Когато всичко истина е без машинация,
а вечерта изсипва звезден цвят.
И щом звездата падащата забележиш,
и стане пътеводна светлина.
И щом желанието свое отбележиш
от маминия скут, прохождайки в света.
Не ще е елементарно босите крачета
да стъпват единствено в меката трева.
Макар че мама желае единствено с розови листета,
за нейното дете да е застлан света...
А вечерта е нежна, още млада.
С огърлица от детските ръце,
момиченцето гушнала е мама.
Звездата пътеводна - тяхното сърце!> -----------> Копнежите в мен

Копнежите в мен
Казват, че лекуваш всички рани,
само че не споделят по какъв начин превръщаш в прахуляк
предишното и въпреки и изживяно
някъде у нас поражда боязън.> Някъде парченце от душата
се вълнува и копнее от горест
по оная приказна омайност,
по безгрижна шарена дъга...> Златната зеница на луната
вглежда се във спомен благ и безценен.
Дървената къщица отвъд
в тишината на морето и брегът.> И едно прозорче още свети,
до верандата с отворена врата
Сякаш кани мемоари Ц комети
да дойдат върху златните крила> на щастливи лунни пеперуди,
и привлечени от златната луна
мемоари, копнежи да разсъни
да намерят пътя към дома.> А пък тя е босонога и тъгува,
и самотна с лунната пътека.
И чака времето да излекува
всички рани от душата. Нека!> -------------> Порталът на вярата

Порталът на вярата
Откри го. Дълъг път ходя.
И боси бяха все нозете й в прахта.
И пред портала на вярата се спря,
когато към този момент носеше крила.> Сама го мина, целия го извървя.
Докато светлината бе със нея.
Докато се покри гърба й със пера.
Докато гълъба не спря да пее.> И облаците сторваха й път.
И аромата на цветята бе със нея.
И бе със шлейф красивата й плът,
а във косите, беше суховея...> Да, оня вятър дето я довя
портала на вярата да дири.
И най е ярко след мрачен мрак,
а тя съвсем останала без сили.> Надеждата е равна на живот,
а тя стоеше пред затворените двери.
С едно допиране и без да е оракул
ще я отвори и ще я откри...> --------------> Ябълката още чака

Ябълката още чака
Тя ябълката още ги чака
И още ражда ябълки във двора.
Ослушва се, дали пък не прищраква
резето в портата на открито до бора.> Очаква младите да се завърнат
във бащината остаряла селска къща,
където спомените да прегърнат,
а тя със ябълки да им отвръща.> Където времето остава спряло
в часовника върху земята.
Мечето плюшено се е подпряло
На дървения куфар до вратата.> А стола от кой момент е празен.
Бръшлян в краката му се вие.
И без седалка е, а беше значим,
и какъв брой секрети облегалката му крие.> Каква идилия, а беше време...
Деца в трева със босите крачета
играеха на двора с спорене
дали да се приспиват със мечето,> или по-дълго вънка да останат.
И пийваха млекце от крава,
игри с козлетата при горската поляна
до мрачно, щото ужасно няма...> А ябълката още ги чака...
----------------
Ще се спася

Ще се спася
Ще сляза от този трен.
Той към този момент пътува към нищото.
Разбрала за какво, кой и по какъв начин,
разхищения всуе във обилното.
Ще сляза сама. Ще съм цяла.
Това " през днешния ден ", на следващия ден няма значение...
Огрян небосвод и начало,
и вярно взето решение.
Нощта е дълбока прегръдка,
само че с утрото - ще се съмне.
В гърдите е любов на глътки,
душата от усеща ще гръмне.
Трябва единствено да последвам сърцето.
И да имам по детски фантазии.
Често, постоянно да виждам в небето.
А Твореца е дал хубости,
от които дъхът ти стопира,
за които живота не стига.
Чудесата за мен напират.
Ще се спася... с цел да бъда щастлива!> --------------> Кошница с цветя от злато

Кошница с цветя от злато
Лятна кошница с цветя от злато.
Всяко цвете - спомен благ.
Връща отново в душата лято,
настроения... какъв си бил.> Всяко цвете в нея - носи наслада.
И една носталгия във мен
по отпътувалите дни и младост,
само че оставя усет на карамел.> А  пък те са слънчеви и светли.
Пазят загатна бездънен и чист.
Лятото - сезон на обети,
а по обич е експерт.> Как предстоящо е - три сезона,
вършим проектите си за него.
Той е най-горещата личност.
В него няма ДпрекаленоУ.> Като детството - отлита бързо.
Като морето - мощно и богато.
Като хлапе, свободно, смело.
И като кошница с цветя от злато.>