Римските императори оставят името си в историята с възходи или

Римските императори оставят името си в историята с възходи или падения, с победи или провали. Някои си извоюват купата Велики, само че малко на брой са тези, които са оповестени за светци.

Един от императорите, който с делата си прикачва към името си определението Велики, а след гибелта си е канонизиран за светец, е Теодосий І.

С какво император Теодосий І съумява да си завоюва сходна популярност? Разглеждайки живото и делата му можем да получим отговор на този въпрос.

Състояние на империята при идването на Теодосий І Велики на престола

Флавий Теодосий става римски император през 379 година след Христа. Роден е 32 години по-рано в Сеговия, Испания, в аристократичното семейство на военачалника Флавий Теодосий - военачалник от армията на Западната Римска империя.

Младият Теодосий става дук на Мизия и служи правдиво на империята, без да се домогва до висши постове и власт. След гибелта на татко си се отдръпва в родовото имение.

В 379 година император Грациан го прогласява за август и му поверява Източната Римска империя.

Това е време, когато Рим клони към крах в интелектуално отношение. Историкът Марцелин споделя в своята История за безделието на римската върхушка, за високомерието, лекомислието и тщеславието, за интереса към удоволствията, които изцяло измества интелектуалните занимания.

В същото време главната маса от популацията се задъхва от непостижимите налози и данъци, с които се поддържа този луксозен живот за аристокрацията.

Пред новия съимператор се изправят голям брой проблеми и сложни за решение задания.

Теодосий І взема решение да ръководи в сговор с едрите земевладелци, аристократите и духовенството. За задачата им дава привилегии, подарява земи и благосъстояния. От Испания и Галия довежда със себе си благородни семейства и те му оказват помощ да укрепи властта си в отговор на получените привилегии. Императорът усилва свитата си и всички тези дейности изискват средства. Данъците стават все по-големи, закрепостяването все по-масово, все по-често се наследяват специалности и занятия, а популацията страда и от разорението на варварските нашествия.

През август 378 година се организира борбата при Адрианопол сред римската войска на Източния император Валент и готите на Фритигер. Битката се води на територията на днешната ни страна. Тя приключва пагубно за империята, която изпада в сериозно състояние. Валент умира, легионите са изцяло дезорганизирани, а провинциите на Рим на Балканите са изоставени на произвола на готите, които заплашват даже Константинопол. Затова издигането на Теодосий като съимператор се оказва избавителния пояс на империята, изпаднала в сериозно състояние..

Войни и външна политика на Теодосий І Велики

На Теодосий І му се постанова да води доста войни през време на ръководството си. Най-големият му триумф е против непосредствената опасност от варварите готи.

Той съумява да се разбере с вождовете на готите и с тяхна помощ потушава непрекъснатите протести по границите на империята. Според контракта с готите на тях е разрешено да влязат в римската войска, която по времето му се състояла главно от варвари. Било им позволено да се заселят в северозападните елементи на Балканския полуостров под ръководството на племенните им вождове. Така варварите готи пазели империята от другите варвари.

Този контракт е ново всъщност отношение към варварските племена, нападащи империята от епохи. До този миг с тях постоянно е воювано и са прогонвани или унищожавани. За първи път Теодосий подписва контракт с тях и ги употребява, с цел да пазят империята.

През 383 година при скрит план император Грациан е погубен и Теодосий заема страната на малолетния му брат Валентиан ІІ. Той подхваща поход против узурпатора Магнус Максим, побеждава го и го екзекутира дружно със сина му.

През 393 година Валентиан ІІ е погубен и Теодосий още веднъж води война, този път против узурпатора Евгений. В борбата при река Фригид го побеждава, екзекутира го и за финален път сплотява империята в едно цяло. Само след година обаче умира в Милано, разделяйки империята сред двамата си синове - Аркадий и Хонорий, като оттук насетне тя вечно остава разграничена на Източна и Западна.

Религиозна политика на Теодосий І Велики

Теодосий І е учтив като ревнив християнин още в фамилията си. Затова същинската му популярност като император идва с това, че ревниво постанова християнството, вкарва възбрана за всички други ереси и култове. Негова съществена задача в регигиозната му политика е да наложи решенията на Първия Никейски събор. Той уверено сочи арианите като еретици и визира техните ползи.

Вторият Никейски събор към този момент е в Константинопол. Той избира нов патриарх и приема Символа на вярата. Това е античен текст за изповядване на вярата на християните. Това се случва през 381 година.

По-малко от десетилетие по-късно църквата съумява да се трансформира в такава мощ, че свещеник Амбросий пубрлично отлъчва император Теодосий от църквата, след клането в Тесалоники, където готите избиват над 7 хиляди индивида при избухналите вълнения. Едва след обществено смирение императорът още веднъж е признат в лоното на църквата. Солунското кръвопролитие, отлъчването и приемането още веднъж в църквата са измежду най-запомнящите се моменти от биографията на Флавий Теодосий.

Заради твърдата и поредно политика в поддръжка на християнството Теодосий І е наименуван Велики. Заради възбраната да бъдат почитани други богове и култове, както и религиозни придвижвания, той сечели сходно самопризнание, което демонстрира, че купите не постоянно идват навръх място за всяка персона, на която се прикачват.

През 393 година за финален път се организират Олимпийски игри и също са неразрешени, тъй като се считат за езически бит.

Летописците за личността на Теодосий Велики

Явно Теодосий е бил спорна персона за съвременници и потомци, тъй като оценките за него се двоумят сред двата полюса. Историкът Зосим написа за него през V век, че е лаком, мързелив, има уязвимост към разкоша и удоволствията.

Аврелий Виктор пък споделя, че бил общителен към всички, изключително към положителните хора. Той отбелязва неговата благотворителност и милосърдие. Макар самичък да не се отличавал с високо обучение, бил остроумен и обичал да слуша за действията на предците. Скромност, състрадание и доброжелателност са качества, които се приписват на императора от неговите биографи. Той самичък твърдял, че се отличава от всички останали единствено по облеклото си. За външността му споделят, че била пример на римската грациозност, само че непокътнати скулптури с негово изображение няма останали, с цел да се съди по тях за осанката на владетеля.

Наследниците на Теодосий Велики

От първата си брачна половинка, евентуално испанка, на име Алия Флацила Августа Теодосий І има двама синове - Аркадий и Хонорий и щерка Аелия Пулхерия. Аркадий го наследява в Източната империя, а Хонорий в Западната.

Дъщеря му Аелия Пулхерия умира на 38 години.

Втората му брачна половинка, която в никакъв случай не е обявявана за Августа, е Гала, дъщерята на император Валентиан І. Теодосий и Гала имат наследник Гратиан, роден през 388 година и умрял млад, и щерка Елия Гала Плакидия (392-450) година. Тя е единственото му дете, което доближава до зрелост и става императрица.