Време за суинг, време за порастване
Ревюто е препубликувано от.
Темите на Зейди Смит постоянно са свързани с търсенето на персоналната еднаквост и дешифрирането на политиките и културните кодове в емигрантските общности, населяващи Лондон. Нейните романи са не просто увлекателни, а и лечебно иронични - през многообразието от характери, класово, расово и етнически разнообразни персонажи авторката реализира огромна, релефна картина на съвременността.
Неслучайно Зейди Смит е измежду разпознаваемите модерни литературни гласове , нейните книги участват в описите за премията " Ман Букър ", а първият ѝ разказ " Бели зъби " е изплатен " на зелено " от влиятелно английско издателство против шестцифрена сума и след това се трансформира в ефектен дебют.
" Време за суинг " (изд. " Жанет-45 " в блестящия превод на Невена Дишлиева-Кръстева) излезе на български неотдавна и е първият от романите на английската авторка, който употребява " аз " разказ. В интервютата си тя постоянно приказва за своето любознание към хората, към методите им на мислене, световъзприемане и говорене и по какъв начин това се отразява на техниката й на писане. Зейди Смит умее да сътвори пълнокръвна, комплицирана картина на съвремието , в която (не безусловно мирно) съжителстват разнообразни обществени категории.
Тук конфликтът е не толкоз етнически, колкото сред център и градска външна страна. Между гетото с неговата обезверена беднотия (като мисловни настройки и упования към света също) и неприличната известност на международната поп звезда Ейми, която с поддръжката на екипа си може да получи всичко. Между Европа на белите и Африка, която оцелява в ограничения и беднотия, само че в своя елементарен живот част от хората ѝ построяват общественост, а други се радикализират.
Между меркантилността на властта, облечена в публичен авторитет, и дребните хватки, които преследват персонален разцвет. Навсякъде обаче се прокрадва ироничното подсещане, че политиката е нелепа и неработеща на фона на смазващите беднотия и убогост - все едно за коя част на света приказваме. И текстът на Зейди Смит, без да е показно обществено зает, фиксира политическата непоследователност, в която живее съвремието ни.
Време за суингС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
От другата страна на монетата са персоналните начинания - майката на основната героиня е от оня вид " герои на нашето време ", на които се е наложило да се самоизграждат. Живеейки на ръба на бедността, млада и към този момент фамилна, тя непрестанно, алчно се самообразова. Разбира се, през гледната точка на щерка ѝ това постоянно бягство в книгите е възприемано като мъчително неявяване от фамилната динамичност, от ролята на любящ родител.
Тя е изящна, елегантна и феминистично настроена, не се вписва в живота на крайния квартал, тъй като не желае да му принадлежи. И съумява - оттласква се от нищетата, работи по обществени стратегии в гетото, което познава от близко, снабдява се с политическа тежест. При нея обаче преобладаващи са отговорността, ангажираността, суровият отвод от инерцията. Докато чете Зейди Смит, човек несъзнателно стартира да се пита не е ли бедността неточност от небрежност ? И открива още един метод да се търси смяна - посредством работа с хора, на равнище общественост.
И ето ни при централните персонажи - основната героиня и нейната другарка Трейси. Деца на 80-те, наблюдателни, спонтанни, посвоему жестоки, наивни и не изключително образовани. Тяхното другарство - и съревнование - минава през разнообразни стадии, с цел да крушира в мъчителна самотност. В неналичието на състрадание и емпатия. Траекторията на напредването им (от предградието към центъра и обратно) провокира и у двете мощно възприятие на недействителност. О става открит въпросът до каква степен сме артикул на мисловните настройки на родителите си.
Историята на това порастване е плътна поредност от случки, в които се оглежда краят на ХХ век. Свят на страхове, меланхолии, опиати и тайно принуждение - и в фамилиите, и в градовете, и в етническите общности, които основават свои анклави в Лондон, тъкмо както във всеки международен мегаполис.
В романа " Време за суинг " редом протичат няколко времена от биографията на героинята. Текстът е колаж от възрасти, които се оглеждат една в друга, изясняват или даже предсказват не изключително сполучливите ѝ тактики да живее в действителността. Защото тя не се харесва, тя оцелява с надълбоко неприемане на себе си и липса на любов, в зоната на самонаблюданието и неловкостта, постоянно пасивно съществуваща. Винаги чуждееща, прикрито мъчителна, не на място.
Професионалният ѝ пробив като асистентка на звезда в шоу бизнеса е случайност. Тя е определена без даже да е кандидатствала за сходна позиция. Работата ѝ дава опция да поживее в лъскавия, празен и като че ли необитаем с индивиди свят на шоу бизнеса. Където нейната роля е да бъде сянка - без лични другари, постоянно на път. Живот на бързи обороти, който оставя душата гладна.
Два пъти в романа (в началото и в края му) се появява обликът на птицата санкофа - митологичен африкански персонаж с извърната обратно глава - към предишното, което следи, с цел да се учи. Това е и името, което получава едно африканско бебе, осиновено от поп звездата Ейми - малко по прищявка, малко, с цел да бъде избавено, а също и тъй като тя може да си го разреши ( " въпросът е любовта какво право ти дава " ). И тук се случва единственият протест на героинята, която открива своята дребна борба измежду младия си живот на потиснати несъгласия. Разбира се, борбата е обречена, а тя - изхвърлена безапелационно от " парадайса ".
Бели зъбиС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
" Време за суинг " стартира и приключва с думи за танца - като световна метафора на живота. Танцът, който ни показва. И заразява. За който някои тела са по-пригодни от други. Който е основан едвам живее под театралните прожектори, толкоз и с цел да опише история в някое африканско село, да освободи душа.
Но макар раздиращите обществени и човешки неправди, светът оцелява още веднъж и още веднъж с всеки от на с - и в това е виталната същина на романите на Зейди Смит. Елегантността, под която се крие болежка. Животът постоянно си пробива път, почтено, макар неизменимата вулгарност на съществуването.
Темите на Зейди Смит постоянно са свързани с търсенето на персоналната еднаквост и дешифрирането на политиките и културните кодове в емигрантските общности, населяващи Лондон. Нейните романи са не просто увлекателни, а и лечебно иронични - през многообразието от характери, класово, расово и етнически разнообразни персонажи авторката реализира огромна, релефна картина на съвременността.
Неслучайно Зейди Смит е измежду разпознаваемите модерни литературни гласове , нейните книги участват в описите за премията " Ман Букър ", а първият ѝ разказ " Бели зъби " е изплатен " на зелено " от влиятелно английско издателство против шестцифрена сума и след това се трансформира в ефектен дебют.
" Време за суинг " (изд. " Жанет-45 " в блестящия превод на Невена Дишлиева-Кръстева) излезе на български неотдавна и е първият от романите на английската авторка, който употребява " аз " разказ. В интервютата си тя постоянно приказва за своето любознание към хората, към методите им на мислене, световъзприемане и говорене и по какъв начин това се отразява на техниката й на писане. Зейди Смит умее да сътвори пълнокръвна, комплицирана картина на съвремието , в която (не безусловно мирно) съжителстват разнообразни обществени категории.
Тук конфликтът е не толкоз етнически, колкото сред център и градска външна страна. Между гетото с неговата обезверена беднотия (като мисловни настройки и упования към света също) и неприличната известност на международната поп звезда Ейми, която с поддръжката на екипа си може да получи всичко. Между Европа на белите и Африка, която оцелява в ограничения и беднотия, само че в своя елементарен живот част от хората ѝ построяват общественост, а други се радикализират.
Между меркантилността на властта, облечена в публичен авторитет, и дребните хватки, които преследват персонален разцвет. Навсякъде обаче се прокрадва ироничното подсещане, че политиката е нелепа и неработеща на фона на смазващите беднотия и убогост - все едно за коя част на света приказваме. И текстът на Зейди Смит, без да е показно обществено зает, фиксира политическата непоследователност, в която живее съвремието ни.
От другата страна на монетата са персоналните начинания - майката на основната героиня е от оня вид " герои на нашето време ", на които се е наложило да се самоизграждат. Живеейки на ръба на бедността, млада и към този момент фамилна, тя непрестанно, алчно се самообразова. Разбира се, през гледната точка на щерка ѝ това постоянно бягство в книгите е възприемано като мъчително неявяване от фамилната динамичност, от ролята на любящ родител.
Тя е изящна, елегантна и феминистично настроена, не се вписва в живота на крайния квартал, тъй като не желае да му принадлежи. И съумява - оттласква се от нищетата, работи по обществени стратегии в гетото, което познава от близко, снабдява се с политическа тежест. При нея обаче преобладаващи са отговорността, ангажираността, суровият отвод от инерцията. Докато чете Зейди Смит, човек несъзнателно стартира да се пита не е ли бедността неточност от небрежност ? И открива още един метод да се търси смяна - посредством работа с хора, на равнище общественост.
И ето ни при централните персонажи - основната героиня и нейната другарка Трейси. Деца на 80-те, наблюдателни, спонтанни, посвоему жестоки, наивни и не изключително образовани. Тяхното другарство - и съревнование - минава през разнообразни стадии, с цел да крушира в мъчителна самотност. В неналичието на състрадание и емпатия. Траекторията на напредването им (от предградието към центъра и обратно) провокира и у двете мощно възприятие на недействителност. О става открит въпросът до каква степен сме артикул на мисловните настройки на родителите си.
Историята на това порастване е плътна поредност от случки, в които се оглежда краят на ХХ век. Свят на страхове, меланхолии, опиати и тайно принуждение - и в фамилиите, и в градовете, и в етническите общности, които основават свои анклави в Лондон, тъкмо както във всеки международен мегаполис.
В романа " Време за суинг " редом протичат няколко времена от биографията на героинята. Текстът е колаж от възрасти, които се оглеждат една в друга, изясняват или даже предсказват не изключително сполучливите ѝ тактики да живее в действителността. Защото тя не се харесва, тя оцелява с надълбоко неприемане на себе си и липса на любов, в зоната на самонаблюданието и неловкостта, постоянно пасивно съществуваща. Винаги чуждееща, прикрито мъчителна, не на място.
Професионалният ѝ пробив като асистентка на звезда в шоу бизнеса е случайност. Тя е определена без даже да е кандидатствала за сходна позиция. Работата ѝ дава опция да поживее в лъскавия, празен и като че ли необитаем с индивиди свят на шоу бизнеса. Където нейната роля е да бъде сянка - без лични другари, постоянно на път. Живот на бързи обороти, който оставя душата гладна.
Два пъти в романа (в началото и в края му) се появява обликът на птицата санкофа - митологичен африкански персонаж с извърната обратно глава - към предишното, което следи, с цел да се учи. Това е и името, което получава едно африканско бебе, осиновено от поп звездата Ейми - малко по прищявка, малко, с цел да бъде избавено, а също и тъй като тя може да си го разреши ( " въпросът е любовта какво право ти дава " ). И тук се случва единственият протест на героинята, която открива своята дребна борба измежду младия си живот на потиснати несъгласия. Разбира се, борбата е обречена, а тя - изхвърлена безапелационно от " парадайса ".
" Време за суинг " стартира и приключва с думи за танца - като световна метафора на живота. Танцът, който ни показва. И заразява. За който някои тела са по-пригодни от други. Който е основан едвам живее под театралните прожектори, толкоз и с цел да опише история в някое африканско село, да освободи душа.
Но макар раздиращите обществени и човешки неправди, светът оцелява още веднъж и още веднъж с всеки от на с - и в това е виталната същина на романите на Зейди Смит. Елегантността, под която се крие болежка. Животът постоянно си пробива път, почтено, макар неизменимата вулгарност на съществуването.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ