Ректорът на Киевската духовна академия и семинария архиепископ Силвестър написа

Ректорът на Киевската духовна академия и семинария архиепископ Силвестър написа отворено писмо до Вселенския патриарх Вартоломей. В него духовникът напомня, че Православната черква на Украйна беше основана с Томоса на Ваше Светейшество:  " Така че отговорността за това, което се случва през днешния ден в религиозния живот на Украйна, с изключение на всичко друго, пада персонално върху вас. "  За това Силвестър приканва Вселенския патриарх да издигне гласа си в отбрана на истината и положителното. " Разбира се, че можете да пренебрегнете това, което се случва с православните християни в Украйна. Но насилието, което се прави през днешния ден против Украинската православна черква, за жалост в историческата памет може да остане обвързвано с Вашето име. "

Публикуваме цялостния текст на писмото: 

Открито писмо до Негово Светейшество патриарх Вартоломей, архиепископ на Константинопол – Нови Рим

Ваше Светейшество!

Обръщам се към Вас в дните, когато православните християни по света навлизат в Страстната седмица. През тези дни ние претърпяваме по необикновен метод Страданието и Кръстната гибел на нашия Господ и Бог и Спасител Иисус Христос. Вникваме с всичките си сетива в тайната на спасението на човешкия жанр. Но тъкмо тези дни Украинската православна черква минава през сложни тествания, през своята персонална Голгота. Всеки ден принудително се заграбват нашите храмове, понякъде и се унищожават, прави се принуждение против вярващите ни, локалните управляващи вземат намерено дискриминационни решения във връзка с нашата Църква.

Свети деятел Павел ни учи, че всички членове на едното Тяло Христово би трябвало да се грижат един за различен. И по кое време страда един член, страдат с него всички членове; по кое време се слави един член, радват се с него всички членове (1 Кор. 12, 26). Следователно в фамилията на Поместните православни църкви не може да има непозната наслада или непозната тъга. Рана, нанесена на една Поместна черква, става рана за цялото Тяло Христово. Днес Украинската православна черква страда. И се осмелявам да предам на Ваше Светейшество нашия глас, изпълнен със сълзи и болежка.

За страдание, през днешния ден виждаме по какъв начин в Украйна намерено се нарушава една от главните полезности на демократичния свят, правото на независимост на съвестта и религиозните убеждения. Съвсем явно е, че от края на 2022 година Украинската страна е поела курс към последователно заличаване на Украинската православна черква.

Но най-досадното за нас е фактът, че Православната черква на Украйна, основана с томоса на Ваше Светейшество през януари 2019 година, интензивно взе участие в насилието, ориентирано против хиляди общности и милиони вярващи на нашата Църква.
Има многочислени обстоятелства за директни завладявания на храмовете на Украинската православна черква, в които свещениците на Православната черква на Украйна взеха директно присъединяване. Ще дам единствено няколко ярки образеца.

На 28 март 2023 година в Ивано-Франковск бе принудително завладяна катедралата на Украинската православна черква в чест на Рождество Христово. Ключалките на храма бяха отрязани, а намиращите се в храма свещеници на Украинската православна черква бяха изгонени оттова със сълзотворен газ. Един от свещениците изгубил схващане и се наложило да му бъде оказана незабавна здравна помощ. Въпреки това, игнорирайки откритото принуждение, осъществено в Божия храм, свещениците на Православната черква на Украйна с наслада влязоха в този храм и започнаха да отслужват служби, като оповестиха, че занапред нататък храмът „ минава “ към друга пълномощия. Това жестоко завземане бе снимано на видео.

Видеоматериалите недвусмислено свидетелстват за директното присъединяване в тази акция на свещениците от Православната черква на Украйна.

На 2 април 2023 година в Хмелницки, в Покровската катедрала на Украинската православна черква, тъкмо по време на Божествената литургия, млад мъж, облечен във военна униформа, оскърби духовника, като го събори от амвона и мазета Евангелието от ръцете му. В медиите обаче спорът бе показан като побой от духовник над военнослужещ. Веднага по-късно, без да чака резултатите от следствието, навалица се събра в църквата, организира непринудено гласоподаване и взе изцяло нелегитимно решение за прекачване на катедралата под юрисдикцията на Православната черква на Украйна. В същия ден на формалната Фейсбук страница на Хмелницката епархия на Православната черква на Украйна се появи известие, че общността на Покровската катедрала сякаш е взела решение на събранието си да премине към Православната черква на Украйна. Но това е нагла неистина! Общината на Покровската катедрала не е взела такова решение! Въпреки това ръководителят на Хмелницката епархия на Православната черква на Украйна разгласи, че приема Покровската катедрала в свое послушание.

Днес в катедралата служат свещениците на Православната черква на Украйна.

Още по-фрапиращо събитие се случи в Лвов. През март 2023 година градският съвет на Лвов трансферира за прилагане на Православната черква на Украйна имот, върху който дълги години се издигаше храм на Украинската православна черква в чест на Светия равноапостолен княз Владимир. На 6 април 2023 година Православната черква на Украйна инициира събарянето на този храм. Заместник-кметът на Лвов по градоустройството Любомир Зубач разгласява фотоси и видео, показващи разрушаването на храма.

Тези фотоси и видеозаписи ясно демонстрират, че преди разрушаването на храма свещеникът на Православната черква на Украйна прочел някакви молебствия наоколо до него, след което благословил разрушаването му. И въпреки всичко, свещеникът непосредствено утвърди разрушаването на храма, в който дълги години звучеше молитва към Бога и се принасяше Безкръвната Жертва! Може би това бе единственият случай за всичките години на независимостта на Украйна, когато храмът не бе издигнат, а опустошен... Ръководството на Православната черква на Украйна не реагира по никакъв метод на този скръбен факт.

Още един път наблягам, че цялото това крещящо принуждение се прави освен с безмълвната поддръжка на правоохранителните органи, само че и с явната поддръжка на висшето управление на Православната черква на Украйна, което нито с дума не осъди случилото се в Ивано-Франковск, Хмелницки или Лвов. В своите проповеди митрополит Епифаний се лимитира с общи апели „ да не се прибягва до зли дейности, даже в случай че преследваме добра цел “.

https://www.pomisna.info/uk/sermon-post/propovid-blazhennijshogo-mytropolyta-kyyivskogo-i-vsiyeyi-ukrayiny-epifaniya-v-p-yatu-nedilyu-velykogo-postu-3/

Православната черква на Украйна не наложи никакви санкции против свещеници, участващи в насилственото завземане на храмове. Освен това още не е имало нито един случай, когато управлението на Православната черква на Украйна да признае самия факт на противозаконното завладяване на храмове. Разбира се, нито един превзет храм не бе върнат на общините на Украинската православна черква.

Представители на държавните органи в персонални диалози направиха директни оферти на доста епископи и свещеници от нашата Църква да преминат към Православната черква на Украйна, като в същото време дадоха обещание да ги оставят на мира. Представители на страната оказват пряк напън и върху епархиите, манастирите и енориите на Украинската православна черква, като ги заплашват с репресии, в случай че откажат да преминат към Православната черква на Украйна.
Виждаме намерено неуважение освен на правните правила и демократичните полезности, само че и на християнския морал. Трябва да кажа искрено: Томосът за автокефалия, публикуван от Ваше Светейшество на Православната черква на Украйна, не донесе набожен мир в Украйна, а единствено предизвика нова вълна от борба и принуждение. За страдание, йерарсите на Православната черква на Украйна, откакто получиха Томоса, го възприеха като глоба за жестоки дейности против Украинската православна черква. Това принуждение стартира още през 2019 година Но в този момент, в подтекста на войната, то доближава своята кулминационна точка...

Трябва също да кажа, че опцията за схващане сред Украинската православна черква и Православната черква в Украйна е отхвърлена за години напред. Насилието против общините на нашата Църква, в което епископите и свещениците на Православната черква на Украйна работят като съизвършител (и от време на време даже вдъхновител), сътвори дълбока бездна сред нас, която надали е допустимо да бъде преодоляна в близко бъдеще. 

Никакви репресии против Църквата в никакъв случай не са донасяли нищо положително нито на страната, нито на обществото. Нищо положително не може да се построи върху принуждение и сълзи. Днес виждаме, че в доста украински градове и села, където Православната черква на Украйна, благодарение на локалните управляващи, завзе храмовете на нашата Църква, тези храмове са празни. В същото време общините на Украинската православна черква не престават със примирение и смирение на волята Божия да правят богослужения в разнообразни частни пространства.

Ваше Светейшество! Убеден съм, че вие, като просветен богослов и като църковен йерарх, добре осъзнавате, че натискът, който изпитва през днешния ден Украинската православна черква, не може да има никакво опрощение от позиция на християнския морал. И фактът, че този напън се прави с поддръжката или присъединяване на епископите и свещениците на Православната черква на Украйна, не може да не провокира горест и болежка.

Православната черква на Украйна обаче е основана с Томоса на Ваше Светейшество. Така че отговорността за това, което се случва през днешния ден в религиозния живот на Украйна, с изключение на всичко друго, пада персонално върху вас. За страдание, прибързаното приемане на членове на Киевската патриаршия и Украинската автокефална православна черква в църковно общение им сътвори чувство за всепозволеност. А през днешния ден това възприятие е прераснало в искрено принуждение на религиозна основа...

В този значим за Украинската православна черква час приканвам Ваше Светейшество да издигнете гласа си в отбрана на истината и положителното. Разбира се, че можете да пренебрегнете това, което се случва с православните християни в Украйна. Но насилието, което се прави през днешния ден против Украинската православна черква, за жалост в историческата памет може да остане обвързвано с Вашето име.

Историята на Църквата свидетелства, че всяко гонение против християните води до вътрешно подсилване на Църквата. Затова и през днешния ден имаме вяра, че страданията, през които минава Украинската православна черква, единствено ще й оказват помощ да се пречисти и духовно да се укрепи. Вярваме, че нашият Господ Иисус Христос, по молитвите на Пресвета Богородица и всички светии на украинската земя, няма да ни остави със Своята всемогъща помощ.

Това писмо е отворено. Изпращам го за сведение на Предстоятелите на Поместните Православни Църкви, а също по този начин го предавам и на медиите.

С вяра да бъда чут от Вас,

СИЛВЕСТЪР
архиепископ Билогородски,
ректор на Киевската духовна академия и семинария.