Ракът съзрял пред себе си водорасло. “О, колко съм гладен!

Ракът съзрял пред себе си водорасло. “О, какъв брой съм гладен! ” – възкликнало и се втурнало… не, не към апетитната закуска, а тъкмо в противоположна посока.

Колкото повече вървял ракът, толкоз повече се отдалечавал от водораслото. Но защото Земята е кръгла, от един миг нататък почнал да го приближава. И по този начин полека-лека, след цяла година ракът достигнал задачата си. Водораслото било сухо и не ставало за ястие. Ракът си останал гладен, само че по тази причина пък се прочул като първия странник, обиколил света заднешком

ПОУКА: Към триумфът няма директни пътища, а от време на време до него се стига заднешком.