Тайната на скандинавско морско чудовище изненада учените
Проучване откри, че техниката за лов, употребена от морско страшилище в скандинавските легенди, може да е въодушевена от тази на същинските китове, оповестява „ Дейли мейл “.
В саги, записани през XIII в., се споделя, че създанието “хафгуфа ” примамвало рибата в неподвижната си уста, като излъчвало неудържим парфюм и повръщало част от храната си. Учени от университета " Флиндърс " в Австралия виждат, че това припомня на характерна техника на хранене на китове, записана за първи път през 2011 година Огромните морски бозайници отварят челюстите си под прав ъгъл и изчакват рибите да влязат вътре, като ги примамват, изхвърляйки полуизядена плячка. Сега се счита, че античните мореплаватели, които са описвали хафгуфа, просто са изтълкували неправилно този метод на хранене на китовете.
Тъй като въпросният прийом на хранене е открит наскоро, морските биолози в началото са предположили, че той се е развил едвам неотдавна при китовете. Въпреки това, когато морският археолог доктор Джон Маккарти взема решение да се върне обратно към разказите за скандинавските морски чудовища, той вижда удивителни прилики. “Порази ме фактът, че скандинавското изложение на хафгуфа е доста сходно с държанието, показано във видеоклиповете на китове, хранещи се с техниката „ капан ”, само че първоначално си помислих, че това е просто забавно съвпадане. След като започнах да го преглеждам по-подробно и да го разисквам с сътрудници, които са експерти в региона на средновековната литература, разбрахме, че най-старите версии на тези легенди въобще не разказват морски чудовища, а категорично обрисуват тип кит ”, изяснява доктор Маккарти. “Тогава започнахме да се интересуваме същински. Колкото повече го проучвахме, толкоз по-интересни ставаха връзките, а морските биолози, с които разговаряхме, намираха концепцията за впечатляваща ”, споделя ученият.
Ръкописите на исландски легенди, които разказват хафгуфа, датират от XIII до XVIII век и постоянно загатват кракени и русалки. В един норвежки роман на крал Хокон Хоконсон се споделя, че чудовището “приличало повече на остров, в сравнение с риба ”, а устата му била необятна “ни повече, ни по-малко от огромен проток или фиорд ”. Когато отивало да се храни, то издавало “силно оригване ”, като бълвало “голямо количество храна ” и карало рибите “да се втурнат натам “.
Допреди десетина години се смяташе, че китовете улавят плячката си най-вече посредством нападения напред. При тях те изтласкват туловището си с голяма мощ напред с отворена уста и гълтам огромно количество храна и морска вода. След това бозайниците употребяват филтърната си система, настояща като гигантско решето, която им разрешава да се отърват от непотребната вода.
Положението се трансформира, когато през 2011 година в Тайландския залив на повърхността на водата е следено стадо ивичести китове на Брюде, които стоят изцяло неподвижно, а челюстите им стърчат над водата и храната сама влиза вътре. Учените разказват тази техника като “постъпателно водно хранене ”, при което гладните китове изчакват нищо неподозиращата плячка да навлезе в устата им, след което я затварят внезапно. Техниката е ефикасна, защото рибите се заблуждават, че пещерното пространство, в което са попаднали, е по-скоро безвредно място, в сравнение с остроумен капан. Впоследствие този прийом на хранене е следен и при гърбатите китове.
Според митовете, като се изключи че повръщали авансово усвоена храна за стръв, чудовищата хафгуфа изпускали аромат, който привличал рибите. Описанието гласи: “Когато е гладно, чудовището отваря устата си и издишва миризма, която примамва дребните риби да се събират в устата му. Когато пастта му се изпълни с разнородни дребни рибки, то внезапно я затваря и ги гълтам ”.
При храненето си зоопланктонът и дребните рибки гълтам фитопланктон, при което отделят диметилсулфид - химично вещество, което има присъща миризма, сходна на тази на зелето. Изследванията демонстрират, че гладните китове в действителност са привлечени от тази миризма, тъй че има възможност тя да съпътства постъпателното водно хранене.
Авторите пишат: “Изглежда изцяло допустимо потвърдената в този момент връзка сред хранещите се китове и миризмата на диметилсулфид да е била интерпретирана от ранните мореплаватели като аромат или парфюм, отделян от самите китове ”.
Съавторката на проучването доктор Ерин Себо съобщи: “Въпросът от кой момент китовете употребяват тази техника на хранене е основен за разбирането на редица поведенчески и даже еволюционни въпроси. Поведението, разказано в средновековните текстове, което на пръв взор изглеждаше толкоз необикновено, е просто държание на китовете, което ние до неотдавна не бяхме записали, само че средновековните и античните хора са го следили и описали “.
През 60-те години на предишния век гърбатият кит е бил на ръба на изгубването, като вследствие на комерсиалния китолов в дивата природа са оживели едвам няколкостотин екземпляра. Въпреки това, с помощта на напъните за запазване и въвеждането на Закона за застрашените типове, популацията на китовете се възвръща съвсем изцяло до 2015 година и доближава повече от 25 000 екземпляра.
В саги, записани през XIII в., се споделя, че създанието “хафгуфа ” примамвало рибата в неподвижната си уста, като излъчвало неудържим парфюм и повръщало част от храната си. Учени от университета " Флиндърс " в Австралия виждат, че това припомня на характерна техника на хранене на китове, записана за първи път през 2011 година Огромните морски бозайници отварят челюстите си под прав ъгъл и изчакват рибите да влязат вътре, като ги примамват, изхвърляйки полуизядена плячка. Сега се счита, че античните мореплаватели, които са описвали хафгуфа, просто са изтълкували неправилно този метод на хранене на китовете.
Тъй като въпросният прийом на хранене е открит наскоро, морските биолози в началото са предположили, че той се е развил едвам неотдавна при китовете. Въпреки това, когато морският археолог доктор Джон Маккарти взема решение да се върне обратно към разказите за скандинавските морски чудовища, той вижда удивителни прилики. “Порази ме фактът, че скандинавското изложение на хафгуфа е доста сходно с държанието, показано във видеоклиповете на китове, хранещи се с техниката „ капан ”, само че първоначално си помислих, че това е просто забавно съвпадане. След като започнах да го преглеждам по-подробно и да го разисквам с сътрудници, които са експерти в региона на средновековната литература, разбрахме, че най-старите версии на тези легенди въобще не разказват морски чудовища, а категорично обрисуват тип кит ”, изяснява доктор Маккарти. “Тогава започнахме да се интересуваме същински. Колкото повече го проучвахме, толкоз по-интересни ставаха връзките, а морските биолози, с които разговаряхме, намираха концепцията за впечатляваща ”, споделя ученият.
Ръкописите на исландски легенди, които разказват хафгуфа, датират от XIII до XVIII век и постоянно загатват кракени и русалки. В един норвежки роман на крал Хокон Хоконсон се споделя, че чудовището “приличало повече на остров, в сравнение с риба ”, а устата му била необятна “ни повече, ни по-малко от огромен проток или фиорд ”. Когато отивало да се храни, то издавало “силно оригване ”, като бълвало “голямо количество храна ” и карало рибите “да се втурнат натам “.
Допреди десетина години се смяташе, че китовете улавят плячката си най-вече посредством нападения напред. При тях те изтласкват туловището си с голяма мощ напред с отворена уста и гълтам огромно количество храна и морска вода. След това бозайниците употребяват филтърната си система, настояща като гигантско решето, която им разрешава да се отърват от непотребната вода.
Положението се трансформира, когато през 2011 година в Тайландския залив на повърхността на водата е следено стадо ивичести китове на Брюде, които стоят изцяло неподвижно, а челюстите им стърчат над водата и храната сама влиза вътре. Учените разказват тази техника като “постъпателно водно хранене ”, при което гладните китове изчакват нищо неподозиращата плячка да навлезе в устата им, след което я затварят внезапно. Техниката е ефикасна, защото рибите се заблуждават, че пещерното пространство, в което са попаднали, е по-скоро безвредно място, в сравнение с остроумен капан. Впоследствие този прийом на хранене е следен и при гърбатите китове.
Според митовете, като се изключи че повръщали авансово усвоена храна за стръв, чудовищата хафгуфа изпускали аромат, който привличал рибите. Описанието гласи: “Когато е гладно, чудовището отваря устата си и издишва миризма, която примамва дребните риби да се събират в устата му. Когато пастта му се изпълни с разнородни дребни рибки, то внезапно я затваря и ги гълтам ”.
При храненето си зоопланктонът и дребните рибки гълтам фитопланктон, при което отделят диметилсулфид - химично вещество, което има присъща миризма, сходна на тази на зелето. Изследванията демонстрират, че гладните китове в действителност са привлечени от тази миризма, тъй че има възможност тя да съпътства постъпателното водно хранене.
Авторите пишат: “Изглежда изцяло допустимо потвърдената в този момент връзка сред хранещите се китове и миризмата на диметилсулфид да е била интерпретирана от ранните мореплаватели като аромат или парфюм, отделян от самите китове ”.
Съавторката на проучването доктор Ерин Себо съобщи: “Въпросът от кой момент китовете употребяват тази техника на хранене е основен за разбирането на редица поведенчески и даже еволюционни въпроси. Поведението, разказано в средновековните текстове, което на пръв взор изглеждаше толкоз необикновено, е просто държание на китовете, което ние до неотдавна не бяхме записали, само че средновековните и античните хора са го следили и описали “.
През 60-те години на предишния век гърбатият кит е бил на ръба на изгубването, като вследствие на комерсиалния китолов в дивата природа са оживели едвам няколкостотин екземпляра. Въпреки това, с помощта на напъните за запазване и въвеждането на Закона за застрашените типове, популацията на китовете се възвръща съвсем изцяло до 2015 година и доближава повече от 25 000 екземпляра.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ