Горещи новини от храма на Мелпомена: Малкович написа КОР на вратата на Кръстева - постановката се отменя - Нашите автори
Простете шегата в заглавието, само че жълтите кавги в медиите на тематика спектакъл станаха повече от значимите, значителните и забавните вести и на мен персонално малко ми писна.
Сагата с цените на билетите за представлението " В самотата на памуковите полета " с присъединяване на Джон Малковия продължава. Ако опитаме да се абстрахираме от слона в стаята - а точно, от неразрешения спор с ПР-а на театъра, някогашен ПР на Движение за права и свободи, и не приказваме за политика, може да се каже, че Народният спектакъл се оправя отлично. Всяка седмица основава скандал, а медиите се нахвърлят като лешояди да го отразяват. Не знам дали персонално аз утвърждавам тъкмо този метод за разпространение на изкуството - моят живот мина в опити да го върша по другия, честния метод. Но пък съм възхитена от мениджърския дух, сполучливите ходове и положителния усет, които следим там, а те сигурно са плюс за шефа. Дано, всички стискаме палци, той не е подвластен и не му диктуват политици в ухото, както стана с публицистите в Българска национална телевизия да вземем за пример. И освен там.
До такава степен се заприказва за Народния спектакъл - за жал, съвсем в никакъв случай за прелестните представления и креативен достижения на сцената му - че националният талант към този момент измисли анекдот:
ГОРЕЩИ НОВИНИ
от Храма на Мелпомена:
Малкович написа КОР на вратата на Кръстева - постановката се анулира!
Като човек, подготвял изявлението с Джон Малкович, до момента в който работех за американската CBS - той беше в студиото им в Лос Анжелис обаче, та не го познавам - мога да кажа, че това е извънредно образован, тънък и даже безсрамен артист. Наскоро той даде изявление, в което изясни, че би изиграл и Сталин, и Хитлер и че няма морални угризения, както и че множеството му сътрудници са напуснали Русия и нямат желание да се връщат там, само че че едното няма общо с другото - дали той персонално е срещу комунизма и изиграването на ролята на Сталин, да речем. Същото и с Народния спектакъл - в края на деня салоните му са цялостни, постановките - положителни, привлечени са най-хубавите ни режисьори, върнат е Сашо Морфов, гостуват огромни имена, всички получават положителни заплати (най-сетне), с две думи - няма мотив за терзание. Още повече, че предният шеф беше претендент за общински консултант от Движение за права и свободи, а пък не можеше да се похвали с такива триумфи - тъй че очевидно въпросът не е тъкмо партиен. Но... въпросът е честен. И тук всички, мисля и най-големите циници, ще се съгласят. Че политиката няма място в театъра! Или най-малко - не трябва да го владее.
Та, като се опитаме да не приказваме за слона в стаята... да кажем и нещо за цените на билетите. Много хора откриха скандални цените от 400 лева за театрално зрелище... Но това са цените по целия свят! В същото време у нас, някак си, публиката е научена, че може да гледа това най-скъпо изкуство за 15, че и за 8 лева! Много е тъжно това. Откакто се помня, играя на сцените на софийските театри за доста ниски възнаграждения. Чак в последно време се появиха бизнесмени, които схванаха, че апетит за представления има и могат и да печелят от тях - и те, и актьорите. Държавните театри постоянно са плащали на актьорите едвам не умрат от апетит, което - откъдето и да го погледнеш - е срамно. Това е не просто една от най-тежките специалности, тя не просто те иззема целия... тя е и доста влиятелна, и доста неблагодарна. Животът ти е на показ, а у нас си жертва и на страховит хейт, тъй като българската аудитория е научена да ненавижда елитите си още от времето на социализма. Трябва да си огромен сатирик и да се правиш на пъклен малоумен човек от народа, с цел да може той, народът, да те преглътне. А знаем - актьорите са едни от най-богатите хора на изкуството да вземем за пример в Холивуд - да, пазарът е различен, да, бюджетите също... И въпреки всичко. Там техният труд не е по-ниско заплатен от този на кварталната фризьорка или на продавачката в Лидл, както, за жал постоянно се случва тук.
В този дух споделям написаното в обществените мрежи от Даниела Кузманова, брачната половинка на Румен Бояджиев от ФСБ, поетеса и общественичка:
" Разгарящите се пристрастености по отношение на цената на билетите за постановката на Народния спектакъл с присъединяване на Джон Малкович са разследване от няколко фактора през миналите 75 години:
наложително групово посещаване на спектакли, концерти и манифестации;
гратис осъществяване на партийни манифестации по площадите на градове и паланки за пропагандиране на всевъзможни идеологии;
принизяване на изкуството от “високо ” до налично за масите избиратели;
заличаване на дистанцията сцена-публика, артисти-почитатели;
тотално неуважение към основателите и издигане в фетиш на потребителите с техния вкус;
абдикиране на страната от съзидателната и възпитателна роля на националната култура;
обезличаване на създателя като главен мотор на паметта и просперитета на нацията;
тоталното заличаване на професионалната рецензия в изкуствата;
допускането на политиката и властта като коректив;
подчиняването на четвъртата власт в полза на статуквото.
Не съм изчерпателна, но доста се ядосах… Изкуството е скъпо наслаждение за фена и слушателя, само че още по-скъпо, съкровено и дарено свише на хората, които го основават. "
На другия полюс застана оперната прима Дарина Такова, която е пяла в най-големите театри по света:
" Билетите за Малкович в Народния са по 400 лева, за Йончева във филхармонията- по 260. Не давам нито стотинка нито за едното, нито за другото, даже под опасността, че това ще са последните спектакли в живота ми.
И не ми казвайте, че цените по света са такива. Да вървят снобите, които се тъпкаха в операта за Баришников и бяха разочаровани, че не е танцувал... "
И тя също е права. Не може минималната работна заплата в най-бедната страна в Европейски Съюз да е 710 лева, а ние да се вършим на по-богати от хората, които вървят на спектакъл на Бродуей - там всеобщо билетите костват по 100-200 $, само че за всеки театър има и билети от по 15 $, да - може да са правостоящи, само че ги има. Впечатление направи и цената на билета за същото зрелище с Джон Малкович в Атина - там тя е от 5 до 55 евро.Т.е. за какво? Нима хонорарът на Малкович в София и 10 пъти по-висок? Надали.
От ПР офиса на Народния спектакъл, когато ги попитах за какво са им толкоз скъпи билетите и по какъв начин по този начин свършиха за 3 минути в уеб страницата на Ивентим - там очевидно ги изкупиха спекуланти, дадоха отговор, че на всички места по света най-евтините билети свършват на първо време... Само дето в Ивентим свършиха ВСИЧКИ билети под 350 лева, и то - сред 12:00 и 12:03 часа! (Виж целия отговор най-отдолу)
Междувременно отидох до касата и се оказа, че една много внушителна опашка чака за билети от... 200 лева нагоре... Самият уебсайт на театъра въобще не пусна билети в продажба. От една страна, сподели си, да се радваме! Има апетит за изкуство, Джон Малкович не е Арнолд Шварценегер, той е прочут с извънредно положителните си функции в " Опасни връзки ", " Да бъдеш Джон Малкович " и още няколко бутикови кино лентата, а хората не са към този момент толкоз небогати и могат да си разрешат да отделят задоволително пари за високо изкуство. От друга обаче... остава да виси въпросът: за какво нашето масло, яйца, ски-карти и билети за Джон Малкович са най-скъпи в Европа?
И до момента в който ние се дивим над този хамлетовски въпрос, най-добре да си се качим на колата и за 8 часа да идем до Атина - сигурно и сметката в ресторанта след театъра ще е по-ниска, а храната - много по-вкусна. А тук... ще останат хората, подготвени да платят баснословни цени за билети за концертите на цигуларите Андре Рийо и Дейвид Гарет, артистите Андреа Бочели и Хосе Карерас, обичания ми Стинг, Ерос Рамацоти, Дийп Пърпъл, Лени Кравиц, Веско Маринов... Съгласна съм с Даниела Кузманова - изкуството коства доста пари. Но не мога да не се съглася и с Дарина Такова - доста, но не на гол търбух! Т.е. - в случай че ги имаш. А ние, ех... Ние несъмнено ги нямаме.
Коментар по отношение на цените на билетите за „ В самотата на памуковите полета “ от ПР офиса на Народния спектакъл
Как се образува цената на билетите за спектакъла?
След доста вътрешни разисквания цената на билетите за спектакъла се образува въз основата на целия разход, обвързван с поканата на едно такова зрелище. От една страна, спектаклите, които пътуват интернационално, имат собствен хонорар за изиграване, който се заплаща на продуцентите и те на собствен ред се разплащат с ангажирания екип. От друга страна, канещата страна поема всички разноски свързани с превозването на декорите и екипа, настаняването, техническото застраховане на съответното посещение, авторските права.
Тъй като това е посещение на външна продукция за Народния спектакъл и тъй като няма целенасочена културна политика от страна на страната, която да предизвиква и подкрепя представянето на задгранични културни достижения, цялата тежест на разхода в този случай бе ориентирана към крайния консуматор, феновете.
Театърът не получава държавна дотация, с цел да кани задгранични продукции, заради което продължава работата на екипа на театъра по търсенето на механизми това да стане по допустимо по-достъпен метод.
Защо са толкоз скъпи билетите?
Билетите наподобяват скъпи на фона на нормалната цена на театралните билети в страната. Но не би трябвало да се не помни, че това е еднократно посещение на задграничен театър, в който вземат участие двама световноизвестни театрални и кино артисти. Въпреки че театърът е държавно субсидиран, то гостуването на задгранични спектакли не е измежду разноските, които той може да се разреши да финансира, нито пък продадените от спектакъла билети ще донесат спомагателна възвръщаемост на театъра, защото настоящата финансова методика не включва гостуващи външни продукции.
Настоящите цени не са демонстрация на лакомия и обезумялост, а откритият баланс сред наличните зрителски места в театъра и нуждата да се балансират направеният разход и приходът.
Ръководството на театъра трябваше да вземе решение дали да даде опция на българските фенове да видят този театър в София, въпреки и на по-висока цена, или изцяло да ги лиши от тази опция. В последна сметка, бе стихотворец рискът от едно такова непопулярно решение и спектакълът въпреки всичко ще бъде показан.
Кой дефинира тези цени?
Ръководството на театъра, въз основата на всички финансови задължения, произлизащи от контракта с продуцентите на спектакъла.
Защо в Гърция билетите са от 5 до 50 евро?
В Гърция институцията, която кани спектакъла е частна организация с голям капитал – Фондация „ Онасис “ (Onassis Foundation). Бюджетът, с който сътрудниците там оперират им разрешава да заплатят спектакъла без да съществува нужда да възстановят вложените средства в бюджета си посредством осъществения доход. Един български държавен спектакъл, пък било то и Народния спектакъл, няма пълномощията и ресурсите да си разреши сходна откупка, в случай че не я отбрани с (най-малкото равностоен) доход.
Сагата с цените на билетите за представлението " В самотата на памуковите полета " с присъединяване на Джон Малковия продължава. Ако опитаме да се абстрахираме от слона в стаята - а точно, от неразрешения спор с ПР-а на театъра, някогашен ПР на Движение за права и свободи, и не приказваме за политика, може да се каже, че Народният спектакъл се оправя отлично. Всяка седмица основава скандал, а медиите се нахвърлят като лешояди да го отразяват. Не знам дали персонално аз утвърждавам тъкмо този метод за разпространение на изкуството - моят живот мина в опити да го върша по другия, честния метод. Но пък съм възхитена от мениджърския дух, сполучливите ходове и положителния усет, които следим там, а те сигурно са плюс за шефа. Дано, всички стискаме палци, той не е подвластен и не му диктуват политици в ухото, както стана с публицистите в Българска национална телевизия да вземем за пример. И освен там.
До такава степен се заприказва за Народния спектакъл - за жал, съвсем в никакъв случай за прелестните представления и креативен достижения на сцената му - че националният талант към този момент измисли анекдот:
ГОРЕЩИ НОВИНИ
от Храма на Мелпомена:
Малкович написа КОР на вратата на Кръстева - постановката се анулира!
Като човек, подготвял изявлението с Джон Малкович, до момента в който работех за американската CBS - той беше в студиото им в Лос Анжелис обаче, та не го познавам - мога да кажа, че това е извънредно образован, тънък и даже безсрамен артист. Наскоро той даде изявление, в което изясни, че би изиграл и Сталин, и Хитлер и че няма морални угризения, както и че множеството му сътрудници са напуснали Русия и нямат желание да се връщат там, само че че едното няма общо с другото - дали той персонално е срещу комунизма и изиграването на ролята на Сталин, да речем. Същото и с Народния спектакъл - в края на деня салоните му са цялостни, постановките - положителни, привлечени са най-хубавите ни режисьори, върнат е Сашо Морфов, гостуват огромни имена, всички получават положителни заплати (най-сетне), с две думи - няма мотив за терзание. Още повече, че предният шеф беше претендент за общински консултант от Движение за права и свободи, а пък не можеше да се похвали с такива триумфи - тъй че очевидно въпросът не е тъкмо партиен. Но... въпросът е честен. И тук всички, мисля и най-големите циници, ще се съгласят. Че политиката няма място в театъра! Или най-малко - не трябва да го владее.
Та, като се опитаме да не приказваме за слона в стаята... да кажем и нещо за цените на билетите. Много хора откриха скандални цените от 400 лева за театрално зрелище... Но това са цените по целия свят! В същото време у нас, някак си, публиката е научена, че може да гледа това най-скъпо изкуство за 15, че и за 8 лева! Много е тъжно това. Откакто се помня, играя на сцените на софийските театри за доста ниски възнаграждения. Чак в последно време се появиха бизнесмени, които схванаха, че апетит за представления има и могат и да печелят от тях - и те, и актьорите. Държавните театри постоянно са плащали на актьорите едвам не умрат от апетит, което - откъдето и да го погледнеш - е срамно. Това е не просто една от най-тежките специалности, тя не просто те иззема целия... тя е и доста влиятелна, и доста неблагодарна. Животът ти е на показ, а у нас си жертва и на страховит хейт, тъй като българската аудитория е научена да ненавижда елитите си още от времето на социализма. Трябва да си огромен сатирик и да се правиш на пъклен малоумен човек от народа, с цел да може той, народът, да те преглътне. А знаем - актьорите са едни от най-богатите хора на изкуството да вземем за пример в Холивуд - да, пазарът е различен, да, бюджетите също... И въпреки всичко. Там техният труд не е по-ниско заплатен от този на кварталната фризьорка или на продавачката в Лидл, както, за жал постоянно се случва тук.
В този дух споделям написаното в обществените мрежи от Даниела Кузманова, брачната половинка на Румен Бояджиев от ФСБ, поетеса и общественичка:
" Разгарящите се пристрастености по отношение на цената на билетите за постановката на Народния спектакъл с присъединяване на Джон Малкович са разследване от няколко фактора през миналите 75 години:
наложително групово посещаване на спектакли, концерти и манифестации;
гратис осъществяване на партийни манифестации по площадите на градове и паланки за пропагандиране на всевъзможни идеологии;
принизяване на изкуството от “високо ” до налично за масите избиратели;
заличаване на дистанцията сцена-публика, артисти-почитатели;
тотално неуважение към основателите и издигане в фетиш на потребителите с техния вкус;
абдикиране на страната от съзидателната и възпитателна роля на националната култура;
обезличаване на създателя като главен мотор на паметта и просперитета на нацията;
тоталното заличаване на професионалната рецензия в изкуствата;
допускането на политиката и властта като коректив;
подчиняването на четвъртата власт в полза на статуквото.
Не съм изчерпателна, но доста се ядосах… Изкуството е скъпо наслаждение за фена и слушателя, само че още по-скъпо, съкровено и дарено свише на хората, които го основават. "
На другия полюс застана оперната прима Дарина Такова, която е пяла в най-големите театри по света:
" Билетите за Малкович в Народния са по 400 лева, за Йончева във филхармонията- по 260. Не давам нито стотинка нито за едното, нито за другото, даже под опасността, че това ще са последните спектакли в живота ми.
И не ми казвайте, че цените по света са такива. Да вървят снобите, които се тъпкаха в операта за Баришников и бяха разочаровани, че не е танцувал... "
И тя също е права. Не може минималната работна заплата в най-бедната страна в Европейски Съюз да е 710 лева, а ние да се вършим на по-богати от хората, които вървят на спектакъл на Бродуей - там всеобщо билетите костват по 100-200 $, само че за всеки театър има и билети от по 15 $, да - може да са правостоящи, само че ги има. Впечатление направи и цената на билета за същото зрелище с Джон Малкович в Атина - там тя е от 5 до 55 евро.Т.е. за какво? Нима хонорарът на Малкович в София и 10 пъти по-висок? Надали.
От ПР офиса на Народния спектакъл, когато ги попитах за какво са им толкоз скъпи билетите и по какъв начин по този начин свършиха за 3 минути в уеб страницата на Ивентим - там очевидно ги изкупиха спекуланти, дадоха отговор, че на всички места по света най-евтините билети свършват на първо време... Само дето в Ивентим свършиха ВСИЧКИ билети под 350 лева, и то - сред 12:00 и 12:03 часа! (Виж целия отговор най-отдолу)
Междувременно отидох до касата и се оказа, че една много внушителна опашка чака за билети от... 200 лева нагоре... Самият уебсайт на театъра въобще не пусна билети в продажба. От една страна, сподели си, да се радваме! Има апетит за изкуство, Джон Малкович не е Арнолд Шварценегер, той е прочут с извънредно положителните си функции в " Опасни връзки ", " Да бъдеш Джон Малкович " и още няколко бутикови кино лентата, а хората не са към този момент толкоз небогати и могат да си разрешат да отделят задоволително пари за високо изкуство. От друга обаче... остава да виси въпросът: за какво нашето масло, яйца, ски-карти и билети за Джон Малкович са най-скъпи в Европа?
И до момента в който ние се дивим над този хамлетовски въпрос, най-добре да си се качим на колата и за 8 часа да идем до Атина - сигурно и сметката в ресторанта след театъра ще е по-ниска, а храната - много по-вкусна. А тук... ще останат хората, подготвени да платят баснословни цени за билети за концертите на цигуларите Андре Рийо и Дейвид Гарет, артистите Андреа Бочели и Хосе Карерас, обичания ми Стинг, Ерос Рамацоти, Дийп Пърпъл, Лени Кравиц, Веско Маринов... Съгласна съм с Даниела Кузманова - изкуството коства доста пари. Но не мога да не се съглася и с Дарина Такова - доста, но не на гол търбух! Т.е. - в случай че ги имаш. А ние, ех... Ние несъмнено ги нямаме.
Коментар по отношение на цените на билетите за „ В самотата на памуковите полета “ от ПР офиса на Народния спектакъл
Как се образува цената на билетите за спектакъла?
След доста вътрешни разисквания цената на билетите за спектакъла се образува въз основата на целия разход, обвързван с поканата на едно такова зрелище. От една страна, спектаклите, които пътуват интернационално, имат собствен хонорар за изиграване, който се заплаща на продуцентите и те на собствен ред се разплащат с ангажирания екип. От друга страна, канещата страна поема всички разноски свързани с превозването на декорите и екипа, настаняването, техническото застраховане на съответното посещение, авторските права.
Тъй като това е посещение на външна продукция за Народния спектакъл и тъй като няма целенасочена културна политика от страна на страната, която да предизвиква и подкрепя представянето на задгранични културни достижения, цялата тежест на разхода в този случай бе ориентирана към крайния консуматор, феновете.
Театърът не получава държавна дотация, с цел да кани задгранични продукции, заради което продължава работата на екипа на театъра по търсенето на механизми това да стане по допустимо по-достъпен метод.
Защо са толкоз скъпи билетите?
Билетите наподобяват скъпи на фона на нормалната цена на театралните билети в страната. Но не би трябвало да се не помни, че това е еднократно посещение на задграничен театър, в който вземат участие двама световноизвестни театрални и кино артисти. Въпреки че театърът е държавно субсидиран, то гостуването на задгранични спектакли не е измежду разноските, които той може да се разреши да финансира, нито пък продадените от спектакъла билети ще донесат спомагателна възвръщаемост на театъра, защото настоящата финансова методика не включва гостуващи външни продукции.
Настоящите цени не са демонстрация на лакомия и обезумялост, а откритият баланс сред наличните зрителски места в театъра и нуждата да се балансират направеният разход и приходът.
Ръководството на театъра трябваше да вземе решение дали да даде опция на българските фенове да видят този театър в София, въпреки и на по-висока цена, или изцяло да ги лиши от тази опция. В последна сметка, бе стихотворец рискът от едно такова непопулярно решение и спектакълът въпреки всичко ще бъде показан.
Кой дефинира тези цени?
Ръководството на театъра, въз основата на всички финансови задължения, произлизащи от контракта с продуцентите на спектакъла.
Защо в Гърция билетите са от 5 до 50 евро?
В Гърция институцията, която кани спектакъла е частна организация с голям капитал – Фондация „ Онасис “ (Onassis Foundation). Бюджетът, с който сътрудниците там оперират им разрешава да заплатят спектакъла без да съществува нужда да възстановят вложените средства в бюджета си посредством осъществения доход. Един български държавен спектакъл, пък било то и Народния спектакъл, няма пълномощията и ресурсите да си разреши сходна откупка, в случай че не я отбрани с (най-малкото равностоен) доход.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ