Д-р Брънзалов: Редно е държавата да започне да плаща потребителска такса за децата
Профилактиката, промени в заплащането на имунизациите и понижаване на административната тежест са част от предложенията на общопрактикуващите лекари по отношение на преговорния развой по анекса на Националния рамков контракт 2023-2025. По този мотив разговаряхме със зам.-председателя на БЛС доктор Николай Брънзалов, както и за опциите част от дейностите в болничната помощ да бъдат трансферирани в извънболничната.
Д-р Брънзалов, Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията беше обнародвана в Държавен вестник. Кои са новите моменти в нея?
Много повече действия залягат в профилактичните прегледи при общопрактикуващия доктор даже спрямо увеличените проучвания и съвещания от предходната година. Използвам опцията да прикани пациентите да търсят персоналните си лекари за осъществяване на профилактичен обзор, тъй като предварителната защита е от извънредно значение. Имаме заричане и от Министерство на здравеопазването за провеждането на осведомителна акция, която да подкрепи напъните на общопрактикуващите лекари да осъществят профилактичните прегледи. Разбира се, в Наредбата има и неща, които изискват в допълнение уточняване.
Какъв би трябвало да е обсегът на профилактичните прегледи, с цел да бъдат осъществени изцяло избраните по бюджета на НЗОК средства?
За да отговоря на този въпрос, би трябвало да разполагам с избрани данни, които сега нямам. Данните, които са ни подали от Здравната каса, не са изчистени още и съществува огромен риск да бъде килнат анализът, защото в тях попадат и здравнонеосигурените лица. По пресмятане на Национално съдружие на общопрактикуващите лекари междинният % на обхванатите от профилактични прегледи хора у нас е 53%, а когато бъдат извадени неосигурените лица от листите, обсегът ще е доста по-висок. Има обаче практики, в които този % е извънредно невисок и там би трябвало да бъдат взети ограничения, тъй като става въпрос за действителни хора, които не са получили своя профилактичен обзор през предходната година. За неточността на данните ще дам един образец. От известно време интензивно търся какъв брой са здравноосигурените хора в България, какъв брой от тях са деца и какъв брой са здравнонеосигурените. От данните, които намирам от разнообразни източници, излиза, че България е сред 8,5 и 9 млн. души, което въобще не дава отговор на истината. Същевременно това е базата, на която стъпваме, с цел да се пресметна обсегът на профилактичните прегледи. Искам да видя действителните числа и единствено по този начин тъкмо и правилно ще можем да създадем и нашите оферти.
Предвидени ли са нови действия за общопрактикуващите лекари през тази година?
Нови действия могат да влязат, в случай че са добре аргументирани и утвърдени от Управителните препоръки както на БЛС, по този начин и на НСОПЛБ. Категорично обаче сме срещу увеличението на административната тежест. И в случай че нещо води в такава посока, ще се противопоставим.
Увеличава ли се административната тежест с условието персоналните лекари да осведомят пациентите си за това, което съдържа здравното им досие, както е записано в Наредбата за профилактика и диспансеризация?
Първо самите персонални лекари би трябвало да имат достъп до здравните досиета на пациентите си, а това още не е реалност. След пациента, най-заинтересованият човек, който би трябвало да знае какви действия са осъществявани, е персоналният доктор. За да бъде този развой по-бърз, е добре персоналният доктор да осведоми пациента по какъв начин самичък да ревизира здравното си досие, без да му е нужна помощ. Ние нямаме нищо срещу да осведомяваме пациентите по какъв начин да го вършат, само че не и да го вършим вместо тях. В последно време се приказва за сдвояване на системите през електронните подписи на персоналните лекари, само че с това изрично не сме съгласни. Смятам, че това не е и юридически издържано. Информацията от здравното досие е сензитивна и достъп до него би трябвало да имат строго избран брой хора, които да могат да оперират с данните вярно и без да вършат нарушавания.
Прехвърлянето на действия от болничната в извънболничната помощ ще се отрази ли на персоналните лекари?
При такова прекачване главният детайл е профилираната извънболнична помощ, само че и в първичната помощ България разполага с доста сертифицирани експерти, които разполагат с нужната техника за диагностика и лекуване и би било добре да се употребява този запас. Например аз имам компетентност „ Вътрешни заболявания “ и документ за коремна ехография. Защо би трябвало да пиша талони и да прахосвам запас, с цел да изпращам пациента при различен експерт, а фондът на мен да не ми заплаща такава активност. Има всички предпоставки Здравната каса да заплаща тази активност на общопрактикуващите лекари, когато те имат и друга компетентност. Всички са съгласни, че можем да проверим дали това би било работещ модел, само че би трябвало да се направи разбор, който през тази година надали ще може да бъде осъществен.
Бюджетът на Здравната каса в частта ПИМП и СИМП за тази година е рекорден. Смятате ли, че ще бъде осъществен по този начин, че и пациентите, и лекарите да са задоволени, без да се направи основна смяна в системата?
Въпреки изказванията, че е рекорден, от общия бюджет на здраве за тази година на здравноосигурен човек на месец действително се падат по 100 лева Много ли са или са малко, дано всеки самичък да реши. В тези средства влизат от консултациите на новородените и имунизациите до най-сложните интервенции.
Има ли опция да се позволи казусът с непрекъснато намаляващия брой на общопрактикуващите лекари педиатри у нас?
В последните рамкови контракти и анекси към тях е заложен приоритет по заплащането на профилактичните прегледи при децата. Все още не е задоволително нарастването, само че тази наклонност ще продължи. Тук не мога да не засегна тематиката за потребителската такса, която е закрепена на една сума от 15 години. Педиатричните практики не получават такава такса. За да не е финансова тежест за родителите, страната, която твърди, че детското опазване на здравето е приоритет, би трябвало да заплаща такава такса на същия принцип, на който доплаща за пенсионерите. Това е чисто обществена активност, която е за сметка в този момент на лекаря. Необходимо е да бъде обновена и самата потребителска такса, която за разлика от всичко останало не се трансформира, макар увеличението на минималната работна заплата. Необходимо е да се промени и заплащането на целесъобразните имунизации, което се прави от Министерство на здравеопазването. Цената е 4 лева и не се е променяла от времето на потребителската такса. Цената би трябвало да е равна най-малко на слагането на имунизациите от наложителния календар.
Кои са целите в частта ПИМП при договарянията с НЗОК?
Основните оферти на НСОПЛБ целят понижаване на административната тежест. Например, в случай че съм извикал пациент, с цел да го имунизирам и за Коронавирус, и за грип, и за профилактичен обзор, би трябвало да му пусна три амбулаторни листа. Трябва да бъде отстранено и условието да разпечатваме амбулаторен лист, откакто сме издали електронен ваучър за хоспитализация, защото не е необходим на никого. Имаме подготвеност да въведем в Наредба 8 и спомагателни диспансерни диагнози, защото става въпрос за обществено значими болести.
Д-р Брънзалов, Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията беше обнародвана в Държавен вестник. Кои са новите моменти в нея?
Много повече действия залягат в профилактичните прегледи при общопрактикуващия доктор даже спрямо увеличените проучвания и съвещания от предходната година. Използвам опцията да прикани пациентите да търсят персоналните си лекари за осъществяване на профилактичен обзор, тъй като предварителната защита е от извънредно значение. Имаме заричане и от Министерство на здравеопазването за провеждането на осведомителна акция, която да подкрепи напъните на общопрактикуващите лекари да осъществят профилактичните прегледи. Разбира се, в Наредбата има и неща, които изискват в допълнение уточняване.
Какъв би трябвало да е обсегът на профилактичните прегледи, с цел да бъдат осъществени изцяло избраните по бюджета на НЗОК средства?
За да отговоря на този въпрос, би трябвало да разполагам с избрани данни, които сега нямам. Данните, които са ни подали от Здравната каса, не са изчистени още и съществува огромен риск да бъде килнат анализът, защото в тях попадат и здравнонеосигурените лица. По пресмятане на Национално съдружие на общопрактикуващите лекари междинният % на обхванатите от профилактични прегледи хора у нас е 53%, а когато бъдат извадени неосигурените лица от листите, обсегът ще е доста по-висок. Има обаче практики, в които този % е извънредно невисок и там би трябвало да бъдат взети ограничения, тъй като става въпрос за действителни хора, които не са получили своя профилактичен обзор през предходната година. За неточността на данните ще дам един образец. От известно време интензивно търся какъв брой са здравноосигурените хора в България, какъв брой от тях са деца и какъв брой са здравнонеосигурените. От данните, които намирам от разнообразни източници, излиза, че България е сред 8,5 и 9 млн. души, което въобще не дава отговор на истината. Същевременно това е базата, на която стъпваме, с цел да се пресметна обсегът на профилактичните прегледи. Искам да видя действителните числа и единствено по този начин тъкмо и правилно ще можем да създадем и нашите оферти.
Предвидени ли са нови действия за общопрактикуващите лекари през тази година?
Нови действия могат да влязат, в случай че са добре аргументирани и утвърдени от Управителните препоръки както на БЛС, по този начин и на НСОПЛБ. Категорично обаче сме срещу увеличението на административната тежест. И в случай че нещо води в такава посока, ще се противопоставим.
Увеличава ли се административната тежест с условието персоналните лекари да осведомят пациентите си за това, което съдържа здравното им досие, както е записано в Наредбата за профилактика и диспансеризация?
Първо самите персонални лекари би трябвало да имат достъп до здравните досиета на пациентите си, а това още не е реалност. След пациента, най-заинтересованият човек, който би трябвало да знае какви действия са осъществявани, е персоналният доктор. За да бъде този развой по-бърз, е добре персоналният доктор да осведоми пациента по какъв начин самичък да ревизира здравното си досие, без да му е нужна помощ. Ние нямаме нищо срещу да осведомяваме пациентите по какъв начин да го вършат, само че не и да го вършим вместо тях. В последно време се приказва за сдвояване на системите през електронните подписи на персоналните лекари, само че с това изрично не сме съгласни. Смятам, че това не е и юридически издържано. Информацията от здравното досие е сензитивна и достъп до него би трябвало да имат строго избран брой хора, които да могат да оперират с данните вярно и без да вършат нарушавания.
Прехвърлянето на действия от болничната в извънболничната помощ ще се отрази ли на персоналните лекари?
При такова прекачване главният детайл е профилираната извънболнична помощ, само че и в първичната помощ България разполага с доста сертифицирани експерти, които разполагат с нужната техника за диагностика и лекуване и би било добре да се употребява този запас. Например аз имам компетентност „ Вътрешни заболявания “ и документ за коремна ехография. Защо би трябвало да пиша талони и да прахосвам запас, с цел да изпращам пациента при различен експерт, а фондът на мен да не ми заплаща такава активност. Има всички предпоставки Здравната каса да заплаща тази активност на общопрактикуващите лекари, когато те имат и друга компетентност. Всички са съгласни, че можем да проверим дали това би било работещ модел, само че би трябвало да се направи разбор, който през тази година надали ще може да бъде осъществен.
Бюджетът на Здравната каса в частта ПИМП и СИМП за тази година е рекорден. Смятате ли, че ще бъде осъществен по този начин, че и пациентите, и лекарите да са задоволени, без да се направи основна смяна в системата?
Въпреки изказванията, че е рекорден, от общия бюджет на здраве за тази година на здравноосигурен човек на месец действително се падат по 100 лева Много ли са или са малко, дано всеки самичък да реши. В тези средства влизат от консултациите на новородените и имунизациите до най-сложните интервенции.
Има ли опция да се позволи казусът с непрекъснато намаляващия брой на общопрактикуващите лекари педиатри у нас?
В последните рамкови контракти и анекси към тях е заложен приоритет по заплащането на профилактичните прегледи при децата. Все още не е задоволително нарастването, само че тази наклонност ще продължи. Тук не мога да не засегна тематиката за потребителската такса, която е закрепена на една сума от 15 години. Педиатричните практики не получават такава такса. За да не е финансова тежест за родителите, страната, която твърди, че детското опазване на здравето е приоритет, би трябвало да заплаща такава такса на същия принцип, на който доплаща за пенсионерите. Това е чисто обществена активност, която е за сметка в този момент на лекаря. Необходимо е да бъде обновена и самата потребителска такса, която за разлика от всичко останало не се трансформира, макар увеличението на минималната работна заплата. Необходимо е да се промени и заплащането на целесъобразните имунизации, което се прави от Министерство на здравеопазването. Цената е 4 лева и не се е променяла от времето на потребителската такса. Цената би трябвало да е равна най-малко на слагането на имунизациите от наложителния календар.
Кои са целите в частта ПИМП при договарянията с НЗОК?
Основните оферти на НСОПЛБ целят понижаване на административната тежест. Например, в случай че съм извикал пациент, с цел да го имунизирам и за Коронавирус, и за грип, и за профилактичен обзор, би трябвало да му пусна три амбулаторни листа. Трябва да бъде отстранено и условието да разпечатваме амбулаторен лист, откакто сме издали електронен ваучър за хоспитализация, защото не е необходим на никого. Имаме подготвеност да въведем в Наредба 8 и спомагателни диспансерни диагнози, защото става въпрос за обществено значими болести.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ