Проф. Юлиана Рот е преподавателка в университета Лудвиг Максимилиан в

Проф. Юлиана Рот е преподавателка в университета " Лудвиг Максимилиан " в Мюнхен.

Какво е " хайлайф "?

" Eлит " е доста оспорвано разбиране. Научна подплата и избрания дава социологията, само че с ангажимента, че понятието е мощно ценностно и идеологически натоварено. Неслучайно комунистическата идеология го не разрешава. Любопитно е, че и в демократичните общества насилствено се приказва за елити. Общият знаменател на определенията показва като най-важна характерност способността за оказване на въздействие, било то на социална, икономическа или политическа основа. Към това се прибавя и привилегията да дефинират тълкуването на хрумвания и процеси. „ Елит “ е и доста общо разбиране. Контурите му са размити и не оказват помощ обективно да отсъдим кой спада към „ богопомазаните “ и кой не. Смятам, че по-правилно и по-ясно ще е да приказваме за „ хайлайф “ като за категория, която почива на субективни усещания, без да търсим справедливи доказателства. 

Като казвате " богопомазани ": На какво се дължи експанзията против елитите, която се шири изключително в обществените мрежи? В отрицателен подтекст се приказва за плутокрация, клептокрация, меритокрация, дълбока страна, загадка власт на елитите и т.н. 

Дължи се на нормалната и необуздана българска злоба и на опциите, които дава цифровата връзка. Обществото след 1989 година кипи и още не е прекипяло – прекомерно доста са измененията, които се изсипаха върху хората за три десетилетия - от една тирания към отворено общество.

Кога и по какъв начин елитите се появяват в актуалната българска история? Откъде се взимат те, откакто по време на османското владичество българите като че ли не са имали изявени лични елити? 

На първо място би трябвало да кажа, че историята на балканските елити е едва проучена. Известни немски историци, експерти по историята на района, са разгласили проучвания, само че те са малобройни и много „ общобалкански “, с цел да извадим от тях по-конкретни изводи за обособените общества. Разбираемо е: историческото и политическо развиване на балканските общества се отличава фундаментално от добре познатите европейски формати. Съответно незадоволително изследвани са и българските елити. Съществуват единствено обособени студии, най-много за икономическите елити до 1944 година. Относно появяването на български елити: въпросът Ви е изцяло подходящ. Счита се, че не-мюсюлманските общества в Османската империя са били по принцип обществено нивелирани и че хайлайф съществува единствено при „ правоверните “ жители. Но от края на 18 век в не-мюсюлманските общества се появяват забогатели търговци, които последователно образуват една стремяща се към рационализация обществена каста. Тези търговци към този момент желаят и са в положение да изпращат синовете си в чужбина да следват, с цел да поемат фамилната търговия. Дъщерите се изпращат в пансиони. Така се основава основата на българските елити.  

Как се развиват тези елити по-нататък? Какво си окачват на ревера тогавашните български елити? Дали по-скоро натрупвания като положително обучение, просвета, цивилизованост, европейскост и учтивост, дали морални полезности като почтеност и честност или пък обществено-икономическо въздействие? 

Младите българи, които живеят и учат в Германия, Австрия, Франция и на други места, стартират последователно да наподобяват маниерите на средата, в която се движат. Взимат за образец държания, маниери, облекло, ритуали на буржоазната европейска просвета и ги придвижват вкъщи. И тъй като в българския подтекст престоят в чужбина се любува на висок авторитет (има ли разлика с през днешния ден?), в родината си „ непознатите ученици “ автоматизирано заемат функционалността на хайлайф. 

В бурната следосвобожденска история на ускорено политическо и публично развиване – дано не забравяме, че единствено за две-три десетилетия България от затънтена османска външна страна се трансформира в съвременна европейска страна – заемките се подлагат на „ побългаряване “. Резултатът е изобретателна комбинация от непознати и локални детайли. 

Как наподобява тази комбинация?

Българските елити не следват напълно европейския образец. Определят се преди всичко по критериите начетеност, грамотност, цивилизованост, почтеност, родственост. И на въпроса за ревера: „ Образование и европейскост “ с огромни букви стои на ревера на българските мъже и на роклите на българските дами от елита. Факторите финансова и политическа мощност участват също, само че на втора линия. Друга специфичност е, че прослойката е отворена за всеки, който е в положение да придобие описаните горе качества. Голяма е разликата със западните затворени съсловни и наследствени елити.   

Редица създатели показват, че тези елити таман са си стъпили на краката и са усвоили публичната си роля и отговорност – и тогава идва 9.09.1944 година и комунистите ги обезглавяват. Така ли е?

Рот: заздравяването им с институции. Поради огромното значение на образоваността като основен знак за разпознаването на елита, паралелно на български се употребява и понятието „ интелигенция “. Естествено, процесът е по-сложен, в сравнение с мога в този момент да го опиша. Но фактът е, че през 1940-те години може да считаме, както Вие казвате, че елитите са към този момент одобрена група в обществото. След тоталната промяната на системата на 9.9.1944 година елитите като „ буржоазна класа “ са заличени – едни физически унищожени, други принудени да емигрират. Останалата трета попада в изолираност и заради боязън от репресии е принудена да се спотайва. Нищо от буржоазното всекидневие не трябва да се вижда на открито. Някои остават да го практикуват в границите на фамилията, някои вземат решение да го загърбят и се приспособяват към повелите на режима. Наречени са „ някогашни хора “. Това е формалната терминология, по този начин се надписват досиетата на „ враговете на народа “. За тях се знае към този момент много, има проучвания и мемоарни разкази. Всичко е доста тъжно, тъй като става дума за изтриване цвета на нацията.   

Да поговорим за обичайните празници, да вземем за пример Коледа. В моето детство Бъдни вечер и Коледа се честваха като някакъв миш-маш от селски обичаи (нечетен брой храни, коледари, сурвакане) и европейски детайли като накичената елха и подаръците. Как се развива празнуването на Коледа в България до 1944 година?

Този въпрос е доста подходящ, тъй като е тясно обвързван с тематиката за българските елити. Примерът с празнуването на Рождество Христово ми дава опция да проследя основаването и развиването на елитната класа. Но първо би трябвало да се върна обратно в историята. Отбелязването на Рождество Христово като част от църковния календар е от дълго време известно, само че в модерната си форма като фамилен празник с елха, дарове, специфични храни и така нататък се появява едвам към края на 18 век, когато висшата полезност е уютът в закътания фамилен живот. Ще минат десетилетия, с цел да стигне тази традиция до Англия, Франция, Русия, а по-късно и до Съединени американски щати. Традиционният формат, който се практикува в немскоезичните буржоазни градски среди включва предшестващия самото Рождество четириседмичен интервал на „ очакване “ („ адвент “), адвентски календар с 24 малки врати, същинска елха, която се украсява на Бъдни вечер с същински свещи и коледни играчки. Семейството се събира към елхата, свещите се възпламеняват и всеки отваря подаръците си. Пеят се или се свирят коледни песни. Следва доста нищожна вечеря и вероятно посещаване на нощна литургия.  

    
И това българските студенти го донасят в родината си, по този начин ли?

Да, точно този обичаен формат следят българските студенти в немскоезичния свят. Започва развой на културен транспорт. Както нормално, заимстват се единствено елементи от оригинала, други се пропущат, трети се „ българизират “. Оформя се български коледен формат, чийто притежател е градският капиталистически хайлайф. Той съставлява един забавен изобретателен микс от немски и локални детайли – Дядо Коледа, елхата, украсата, „ O, Tannenbaum “ („ Елхови лес “), подаръците свободно съжителстват със сурвакането, ходенето на посетители, постното меню с нечетен брой ястия, необятния фамилен кръг и прочие Така може да кажем, че до промяната на политическата система след Деветосептемврийския прелом в България съществува към този момент открит метод на отбелязване на Коледа. Съответно неговият притежател - елитът - е одобрена обществена каста.  

Какво се случва след 1944 година с елитите и техния метод на живот? 

Настъпва голям поврат. Тъй като елитът е жигосан като „ буржоазна класа “ и надлежно премахнат, зачеркнат е и неговият метод на живот. Естествено това се отнася и до празнуването на Рождество Христово. То е неразрешено и оповестено за нелегално. Комунистическото управление ловко придвижва по руски фасон празника към Нова Година и го доставя с новите герои - Дядо Мраз и, неизвестно за какво, Снежанка. Подкрепя го с стартиране на „ дефицитни “ артикули по магазините (портокали, банани, домашен уреди и други), концерти и разнородни празнични събития. Българската предвоенна Коледа с нейните традиции и атрибути потъва в забвение. Само някои „ буржоазни “ фамилии почитат празника, само че постоянно скритом, в стеснен кръг на семейство и родственици.

Има ли през днешния ден елити в България? Кои са те? Какви са основните им характерности, по какво ги познаваме?  

Това са въпросите, които най-вече ме вълнуват. Прескачам годините на соца, през които системата лицемерно пропагандира обществено пълноправие, до момента в който в реалност „ някои са по-равни от други “ (Джордж Оруел в „ 1984 “), а комунистическата партия неизбежно ражда личен хайлайф. Създава се стройно подредена бюрократична система, в която тъкмо се дефинира на кого какво се поставя. В взаимозависимост от партийния сан се дефинира и степента на привилегиите – извършване на покупки в специфични магазини, достъп до валута, първокласни отпуски, пътувания в чужбина и пр. 

А за елитите на новата народна власт в България?

В класическия смисъл те в действителност не дават отговор на визията за хайлайф. Често пъти става дума за нови жители с недодялан или селски генезис. Функционално може да ги обявим за хайлайф, тъй като упражняват въздействие и служат за образец. Но за какъв образец? На мене ми се вгорчава да ги титуловам „ хайлайф “. Проблемът е доста комплициран, тъй като на всичкото от горната страна се намесват и законите на цифровото време. Но дано ги съпоставим с едновремешните елити. По същността си те прекалено много се разграничават от предвоенните си събратя и сестри. Пак ще се върна към образеца за Коледа. След разпадането на социалистическата система Рождество Христово още веднъж стартира всеобщо да се чества. Обаче по какъв начин? Предколедното време на 2023 година прекарах в София. Още седмици преди празника в заведения за хранене, магазини и бутици се мъдреха пластмасови зеленини. По прозорците на жилищата мигаха вериги от лампички в разнообразни цветове. Имаше към този момент и изкуствени елхи със сини и розови топки. Така бяха украсени и телевизионните студиа, а в моловете звучаха познатите коледни песни на британски език. Не липсваха и шейни с червеноносия елен Руперт, продавачи и продавачки с островърхи червени шапки с бял помпон. Без никакво подозрение, оформянето на коледния обред се случваше по американски фасон, с американски герои и атрибути. Нямаше и диря от връзка с българската предвоенна Коледа. Защо не се върнаха едновремешните традиции, за какво се избра „ американски превареният “ немски вид? Не е мъчно да се отгатне. Защото тогавашната традиция е изцяло заличена от напластените върху нея соц-идеологеми, унищожени са и нейните носители. Липсва паметта. Кой да запълни вакуумът?

Новите елити? Нищо, че Ви е мъчно да ги смятате за такива.

Новите елити интелектуално към момента прохождат. Разчитат извънредно на финансовото си, а не на интелектуалното превъзходство. Познават се по огромните коли, скъпите облекла и ваканции, по първокласните имения и празненства. Образованост, културна креативност, цивилизованост, почтеност – никак не виждам те да са техни предпочитани характерности. На предна позиция излиза една на пръв взор странна хибридна композиция от патриархална шаблонност и чужбинска подражателност. Но забележимото несъгласие бързо се стопява, защото и двете характерности приказват за едно и също - за неналичието на корени и за блуждаене в избора на полезности. Дали могат да се съживят корените от българското минало? Много българи са още веднъж в чужбина. Иска ми се да съм оптимистка. Времето ще покаже. 

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.