Вето след вето: Разширяването на ЕС е мъртво, какво идва вместо него...
Принципът, че промените водят до участие в Европейски Съюз, към този момент не е в действие за страните от Западните Балкани, написа вестник " Франкфуртер алгемайне цайтунг " в огромен разбор, представен от Дойче веле и Българска телеграфна агенция.
Никой не разбра това по-ясно от Република Северна Македония, която даже смени името си по искане на Гърция, с цел да може да стартира договаряния с Европейски Съюз. След гръцкото несъгласие обаче последва френско, след това и българско , този път поради историята и езика на славянските македонци. Процесът на разширение е надвишаващ с политически клопки, които нямат доста общо с реформаторските старания на страните претенденти, написа в обширния разбор.
На Балканите към този момент не са сюрпризирани, откогато президентът на Франция Еманюел Макрон сподели ясно през юли 2019 година в Белград, че Европейски Съюз няма да приема нови членки, до момента в който самият той не се реформира.
Припомня се, че това не е нова история - още през 2005 година берлинската Фондация за просвета и политика (ФНП) означи в своя обява " възходящата отмалялост от разширението " и запита " в действителност ли пълноправното участие в Европейски Съюз е единствената алтернатива за дълготрайна стабилизация " на страните от Западните Балкани.
" Този въпрос е по-актуален от когато и да било ", отбелязва създателят Михаел Мартенс.
" Ако участието не е действително, по какъв начин тогава Европейски Съюз да се отнася към района? Как да резервира въздействието си и да се опълчи на политически противници като Русия, Китай и Турция? Има доста хрумвания, доста не са нови ", пита той.
Една от тях е оповестена в " Ню Йорк таймс " още през май 2003 година от тогавашните министър председатели на Сърбия и Албания и президентите на Хърватия и Македония. Тогава те желаеха страните от Западните Балкани да имат достъп до кохезионните фондове на Европейски Съюз, т.е. финансово да бъдат третирани като членки на Европейски Съюз, въпреки да нямат право на глас в Брюксел, напомня вестникът.
За това за " Франкфуртер алгемайне цайтунг " приказва и Душан Релич, началник на представителството на ФНП в Брюксел.
" Населението на Западните Балкани не надвишава 3,5 на 100 от общия брой на популацията в Европейски Съюз. Ако се мери съгласно икономическата мощ, смисъла на района е още по-малко. Следователно не става въпрос за огромни суми, а за най-вече три милиарда евро годишно. Но вярно вложените структурни финансови тласъци могат да задвижат доста неща в района ", показва Релич.
Той предизвестява, че огромни елементи от района отмират поради изселването на популацията, най-много в посока към Европейски Съюз, и с цел да се предотврати това е нужна финансова поддръжка.
Релич споделя също, че без икономическо подсилване на междинната класа не може да се чака подсилване и на правовата страна.
В разбора се отбелязва, че страните от района стопански са обърнати към Европейски Съюз, с който правят към три четвърти от комерсиалния си продан.
Авторът припомня, че Турция, Русия и Китай, за чието въздействие на Балканите постоянно се предизвестява трагично, стопански съвсем не играят роля в района, с изключение на Москва в енергийния бранш.
" Вече никой в района не има вяра в първичната форма на процеса на разширение, по тази причина би трябвало да бъдат разисквани нови подходи ", написа в умозаключение Мартенс.
Никой не разбра това по-ясно от Република Северна Македония, която даже смени името си по искане на Гърция, с цел да може да стартира договаряния с Европейски Съюз. След гръцкото несъгласие обаче последва френско, след това и българско , този път поради историята и езика на славянските македонци. Процесът на разширение е надвишаващ с политически клопки, които нямат доста общо с реформаторските старания на страните претенденти, написа в обширния разбор.
На Балканите към този момент не са сюрпризирани, откогато президентът на Франция Еманюел Макрон сподели ясно през юли 2019 година в Белград, че Европейски Съюз няма да приема нови членки, до момента в който самият той не се реформира.
Припомня се, че това не е нова история - още през 2005 година берлинската Фондация за просвета и политика (ФНП) означи в своя обява " възходящата отмалялост от разширението " и запита " в действителност ли пълноправното участие в Европейски Съюз е единствената алтернатива за дълготрайна стабилизация " на страните от Западните Балкани.
" Този въпрос е по-актуален от когато и да било ", отбелязва създателят Михаел Мартенс.
" Ако участието не е действително, по какъв начин тогава Европейски Съюз да се отнася към района? Как да резервира въздействието си и да се опълчи на политически противници като Русия, Китай и Турция? Има доста хрумвания, доста не са нови ", пита той.
Една от тях е оповестена в " Ню Йорк таймс " още през май 2003 година от тогавашните министър председатели на Сърбия и Албания и президентите на Хърватия и Македония. Тогава те желаеха страните от Западните Балкани да имат достъп до кохезионните фондове на Европейски Съюз, т.е. финансово да бъдат третирани като членки на Европейски Съюз, въпреки да нямат право на глас в Брюксел, напомня вестникът.
За това за " Франкфуртер алгемайне цайтунг " приказва и Душан Релич, началник на представителството на ФНП в Брюксел.
" Населението на Западните Балкани не надвишава 3,5 на 100 от общия брой на популацията в Европейски Съюз. Ако се мери съгласно икономическата мощ, смисъла на района е още по-малко. Следователно не става въпрос за огромни суми, а за най-вече три милиарда евро годишно. Но вярно вложените структурни финансови тласъци могат да задвижат доста неща в района ", показва Релич.
Той предизвестява, че огромни елементи от района отмират поради изселването на популацията, най-много в посока към Европейски Съюз, и с цел да се предотврати това е нужна финансова поддръжка.
Релич споделя също, че без икономическо подсилване на междинната класа не може да се чака подсилване и на правовата страна.
В разбора се отбелязва, че страните от района стопански са обърнати към Европейски Съюз, с който правят към три четвърти от комерсиалния си продан.
Авторът припомня, че Турция, Русия и Китай, за чието въздействие на Балканите постоянно се предизвестява трагично, стопански съвсем не играят роля в района, с изключение на Москва в енергийния бранш.
" Вече никой в района не има вяра в първичната форма на процеса на разширение, по тази причина би трябвало да бъдат разисквани нови подходи ", написа в умозаключение Мартенс.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ