Археолози с голямо откритие край Златоград
Приключиха последните за този сезон археологически изследвания на екипа на проф. Николай Овчаров. С неговите съвещания, под директното управление на доктор Николай Бояджиев от РИМ-Смолян, се реализираха археологически изследвания на крепостта. Целта беше да се изследва този значим археологически обект сред родопските градчета Златоград и Неделино, сподели проф. Овчаров. Изследванията са финансирани взаимно от двете общини.
Триседмичните разкопки на високия 845 м връх " Св. Неделя “ се увенчават с цялостен триумф.
" Бяха разкрити останките на късноантична цитадела, строена евентуално в епохата на най-видния византийски император Юстиниан I Велики (527-568). Тя е била звено в защитата на Родопите против варварските нашествия в Източната Римска империя (Византия). Днес от укреплението са оживели останките от една кула и елементи от крепостната стена, градена от ломени камъни, свързани със здрав хоросан. Предполага се, че тя е била висока 7-8 м, а от издигащата се на към 15 м височина кула се е откривал взор на разстояние от десетки километри. Крепостта край Златоград е разположена на повърхност от близо 0.3 хектара и е имала изразени военни функционалности. В нея е обитавал дребен гарнизон от бойци, които са поддържали в безупречност крепостните уреди и хранилища с храни. От последните се откриха десетки цели и начупени на части глинени делви (питоси), в които е съхранявано основно жито. Водата е черпена от бездънен близо 17 м чудесно построен бунар, намиращ се директно до южната крепостна стена. Твърдината евентуално е осъществявала образна връзка с останалите замъци в региона “, сподели проф. Овчаров.
Според видния археолог, разкритата цитадела добавя картината на селищния живот в Източните и Средните Родопи през късноантичния и ранновизантийски интервал (IV-VI в.), написа travelnews.bg
" Всъщност дребната стражева твърдина е пазела пътищата сред двата дяла на Великата планина. На изток по долината на Средна Арда са се намирали такива значими замъци като тези при Вишеград край Кърджали и огромния укрепен град Перперикон. Районът на днешния Смолян на запад пък бил охраняван от други неголеми замъци като тези при Девин и Беден. По този метод е защитавана вътрешността на Родопите от нашествията на безчовечен нации, като тези на готи, хуни и по-късно – славяни “, означи проф. Овчаров.
" Успяхме да хванем размера на крепостта, тя има почти правоъгълен проект, несъмнено ние сме хванали единствено елементи от стените. Дължината й е 100 метра, а ширината й е към 25 метра, което демонстрира една повърхност от 2.5 декара. Разкрихме една кула, гледаща на изток, с размери 4 на 5 метра. Успяхме да хванем и елементи от южната стена в два сондажа, а в този момент безусловно последните два дни успяхме да разкрием и част от трасето на западната крепостна стена. Тя е градена от камъни на хоросан, датира се в края на 5-6 век, т.е. тя е една от крепостите строени от Византия “, каза д-р Николай Бояджиев – началник на разкопките, от РИМ – Смолян.
Триседмичните разкопки на високия 845 м връх " Св. Неделя “ се увенчават с цялостен триумф.
" Бяха разкрити останките на късноантична цитадела, строена евентуално в епохата на най-видния византийски император Юстиниан I Велики (527-568). Тя е била звено в защитата на Родопите против варварските нашествия в Източната Римска империя (Византия). Днес от укреплението са оживели останките от една кула и елементи от крепостната стена, градена от ломени камъни, свързани със здрав хоросан. Предполага се, че тя е била висока 7-8 м, а от издигащата се на към 15 м височина кула се е откривал взор на разстояние от десетки километри. Крепостта край Златоград е разположена на повърхност от близо 0.3 хектара и е имала изразени военни функционалности. В нея е обитавал дребен гарнизон от бойци, които са поддържали в безупречност крепостните уреди и хранилища с храни. От последните се откриха десетки цели и начупени на части глинени делви (питоси), в които е съхранявано основно жито. Водата е черпена от бездънен близо 17 м чудесно построен бунар, намиращ се директно до южната крепостна стена. Твърдината евентуално е осъществявала образна връзка с останалите замъци в региона “, сподели проф. Овчаров.
Според видния археолог, разкритата цитадела добавя картината на селищния живот в Източните и Средните Родопи през късноантичния и ранновизантийски интервал (IV-VI в.), написа travelnews.bg
" Всъщност дребната стражева твърдина е пазела пътищата сред двата дяла на Великата планина. На изток по долината на Средна Арда са се намирали такива значими замъци като тези при Вишеград край Кърджали и огромния укрепен град Перперикон. Районът на днешния Смолян на запад пък бил охраняван от други неголеми замъци като тези при Девин и Беден. По този метод е защитавана вътрешността на Родопите от нашествията на безчовечен нации, като тези на готи, хуни и по-късно – славяни “, означи проф. Овчаров.
" Успяхме да хванем размера на крепостта, тя има почти правоъгълен проект, несъмнено ние сме хванали единствено елементи от стените. Дължината й е 100 метра, а ширината й е към 25 метра, което демонстрира една повърхност от 2.5 декара. Разкрихме една кула, гледаща на изток, с размери 4 на 5 метра. Успяхме да хванем и елементи от южната стена в два сондажа, а в този момент безусловно последните два дни успяхме да разкрием и част от трасето на западната крепостна стена. Тя е градена от камъни на хоросан, датира се в края на 5-6 век, т.е. тя е една от крепостите строени от Византия “, каза д-р Николай Бояджиев – началник на разкопките, от РИМ – Смолян.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ