Изгарянето на клада - факти и истини
При споменаването за изгаряне на клада, евентуално множеството от нас незабавно стартират да си мислят за изгаряните на клада вещици. Истината обаче е много по-различна, тъй като на клада са били изгорени и доста учени, философи, поети и така нататък, просто тъй като техните схващания за света са били прекомерно напредничави за времето си.
С което в действителност са водели до оронване на доверието в църквата като институция. Ето за какво тук ще ви срещнем с някои обстоятелства и истини от предишното, когато хората фактически са били изгаряни на клада освен тъй като са били упреквани във вещерство, само че и в разкол.
Като деяние изгарянето на клада е концепция на католическата черква и е известно като Аутодафе. Произходът на това наименование идва от auto de fe, или " акт на вярата ". Инквизицията в действителност е смятала, че това е ненапълно филантропичен метод човек да се елементарни с живота си, тъй като е анемичен.
Изгарянето на клада стартира да се практикува към 13 в. и то доста тържествено. На процедура това е бил цялостен обред, обвързван с организация по изпращане на известия до популацията и привикването им за наблюдаващи.
Всеки, който се е отзовал на сходна покана, е получавал документ за индулгенция за 40 дни. Т.е. в продължение на 40 дни притежателят на сходен документ бил освободен да носи наказателна отговорност пред църквата.
Изгарянето на клада се провеждало единствено през празнични дни, с цел да могат на това " празненство " да участват повече хора. Площадите, на които е провеждана церемонията са били постоянно празнично украсени. И по този начин чак до 19 в., когато инквизицията най-сетне е анулирана и стартират църковните промени.
През 1415 година на клада е изогорен Ян Хус, който чак 6 века по-късно е приет от римокатолическата и от православната черква за модернизатор. От него до нас са достигнали незабравимите думи „ Търси истината, слушай истината, учи истината, бит истината, приказва истината, пази истината, защитавай истината чак до гибел! ”
През 1484 година папа Инокентий Осми подрежда на клада да бъдат изгорени освен всички вещици, само че и техните котки.
През февруари 1 600 г, едвам на 52 години в Рим е изгорял на клада и небезизвестният академик Джордано Бруно. Има разнообразни теории дали той е изгорял поради това, че е бил покровител на теорията на Коперник, че земята се върти към слънцето, или пък поради това, че не е подкрепял превъзходството на църквата върху хората. По-вероятно е повода да е втората. Така или другояче, на него се приписват думите " Да изгориш, не значи да опровергаеш. "
