Законодател от щата Мисури иска да върне дуелите
През януари 2024 година член на сената на щата Мисури направи предложение, което, в случай че бъде признато, ще вкара още веднъж дуелите като средство за разрешаване на персонални разногласия сред политиците. В поправката републиканецът Ник Шроер желае да се върне времето, когато „ в случай че достойнството на сенатор е накърнена от различен сенатор до степен, в която не може да бъде поправена […], този сенатор може да поправи възприетата засегнатост, като провокира обиждащия го на двубой “.
Ако бъде утвърдена, поправката ще добави нова глава към дългата и кървава история на политическите дуели в Америка.
Александър Хамилтън
Дуелите водят началото си от Средновековна Европа, когато рицарите и благородниците са могли да се провокират един различен на пердах и да вземат решение споровете си физически, а не словесно. Първоначално дуелистите са употребявали мечове и други ръчни оръжия, само че скоро минали към огнестрелни оръжия. Въпреки че през днешния ден дуелите се считат за безчовечен, в началото те са зародили като метод да се сведат до най-малко жертвите, а изходът им се дефинира освен от уменията на дуелистите, само че и от Божията берекет.
Когато европейските заселници колонизират Северна Америка, придвижват и този бит. Най-известният политически двубой в историята на Съединени американски щати е сред вицепрезидента Аарон Бър и министъра на финансите Александър Хамилтън. Овековечен в наградения мюзикъл на Лин-Мануел Миранда, дуелът е кулминационната точка на траялото цялостен живот съревнование сред държавниците и техните видимо несъвместими идеологии. Когато през 1804 година Бър провокира Хамилтън на двубой поради оклеветяващо писмо на втория (Хамилтън назовава Бър „ блудник, извънредно сластен “), федералистът е прострелян в корема и умира на идващия ден.
Тъй като отводът от двубой се смятал за още по-унизителен от обидите, които го провокират, множеството мъже не се замисляли дали да рискуват живота си поради шанса да излязат спечелили. Рядкото изключение се случва през 1842 година, когато младият Ейбрахам Линкълн се извинява, че в публицистична публикация на вестник назовава щатския инспектор от демократите Джеймс Шийлдс „ смрадлив, малоумен измамник “. Ако Линкълн беше взел огнестрелно оръжие, той можеше да почине, преди да стане президент.
В годините, предшестващи Гражданската война, доста политически дуели в Съединени американски щати се водят поради разногласия, свързани с бъдещето на робството. Дуелът от 1859 година сред американския сенатор аболиционист Дейвид К. Бродерик и Дейвид С. Тери, някогашен ръководител на Върховния съд на Калифорния, който поддържа робството, постоянно е именуван „ последният незабравим американски двубой “. Той приключва с прострелване на Бродерик в гърдите и той умира от раната си три дни по-късно, а общественото му заравяне в Сан Франциско притегля хиляди фенове.
По това време дуелите към този момент излизат от мода, като до 1859 година повече от 18 щата ги не разрешават. Апетитът на обществото към дуелирането е подтиснат в допълнение от кръвопролитията по време на Гражданската война. Ако обаче сенаторът от Мисури Шроер реализира своето, средновековната традиция може да се възроди още веднъж.
